Тук са представени
Национални методични конференции Проблеми и перспективи на философското образование в България
Национални конференции по етика
Национални конференции AESTHETICOS
НАЦИОНАЛНИ МЕТОДИЧНИ КОНФЕРЕНЦИИ ПРОБЛЕМИ И ПЕРСПЕКТИВИ
НА ФИЛОСОФСКОТО ОБРАЗОВАНИЕ В БЪЛГАРИЯ
Първата Националната методична конференция „Проблеми и перспективи на философското образование в българските университети“ бе организирана от Инициативен комитет с председател проф. Валери Динев и членове: д-р Добрин Тодоров и г-жа Елка Кибарова. Тя се проведе през септември 2000 г. в Творческия дом на СУ „Св. Климент Охридски” в гр. Китен. От втората конференция, проведена две години по-късно на същото място и по същото време, организацията на форума се пое от „Сдружението на университетските преподаватели по философия в България“ (СУПФБ) – създадено през 2002 г. – заедно със специалност „Философия” на СУ „Св. Климент Охридски”. Досега са проведени дванадесет издания на форума, като последното бе през 2024 г. Изнесените доклади по време на някои от изданията на конференцията са публикувани в нарочни сборници (2000, 2018, 2021), а от третата конференция в сп. „Философски алтернативи” (бр. 1, 2005).
Всяко от първите шест издания на форума запазваше първоначалното си име, като от VII-то нататък то вече е „Проблеми и перспективи на философското образование в България“, като същевременно бе посветено на конкретна тема. Така например общата тема на шестата конференция, проведена през юни 2009 г., е „Философското образование и неговият публичен образ”, а на седмата е „Философия на реформите в академичното образование”. По време на конференциите се провеждат кръгли маси, като темите на първата са: „Взаимодействие на обучението по философия в средните и висшите училища” и „Чуждестранни образователни модели по философия”; на втората – „Кредитната система и философското образование”, на третата – „Европейската интеграция и философското образование в България”, а на седмата – „Предизвикателства пред философското образование в контекста на законовите промени във висшето образование”. В рамките на форума са организирани дискусии по темите „Проблеми и перспективи на философското образование и преподаването на философски дисциплини във висшите училища” и „Стандарти стандартизация на учителската правоспособност за преподаване на философски дисциплини в средните училища” и др.
Досега във форума са взели участие над 70 преподаватели от двадесет висши училища от страната: Академия на МВР, АМТИИ „Проф. Асен Диамандиев“, АУ-Пловдив, БДУ „Проф. д-р Асен Златаров”, ВСУ „Черноризец Храбър”, ВТУ „Св. св. Кирил и Методий”, ИУ-Варна, ЛТУ, МГУ „Св. Иван Рилски”, МУ „Проф. д-р Параскев Стоянов”, МУ-Пловдив, НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов”, НБУ, ПУ „Паисий Хилендарски”, СА „Димитър Ценов”, СУ „Св. Климент Охридски”, ТУ-Варна, ТУ-София, УАСГ и УНСС, както учители и експерти от МОН и РИО-София.
Конференциите на преподавателите по философия постепенно се превърнаха във важно място за среща и обмяна на информация за актуалното състояние и бъдещото развитие на философското образование у нас. Те позволяват да бъде споделен личен опит в учебната работа, както и да се търсят пътища за подобряване на социалния статус на преподавателя по философските дисциплини. Тези форуми осигуряват възможности за неформален обмен на мнения между преподаващите на студенти по философия от една страна и тези на обучаващите студенти-нефилософи от друга, както и помежду им. Конференциите се утвърдиха като един от важните форуми за среща, свободен диалог и обмен на университетските преподаватели по философия у нас. Те са обвързани с реализиране целите на СУПФБ: да поддържа връзките между преподавателите и съвместните инициативи на преподавателската колегия по философия във висшите училища от страната, да утвърждава философското образование и да работи за повишаване на неговото качество както във висшите, така и в средните училища.
за форума
Колева, Б. 2020, Десета национална конференция „Проблеми и перспективи на философското образование в България”: сериозни проблеми и крехки перспективи //Български философски преглед, бр. 10.
Тодоров, Д. 2007, Традиционна среща на преподавателите по философия //Философски алтернативи, бр. 1.
Тодоров, Д. 2014, Конференциите на преподавателите по философия в Китен – един полезен форум //Български философски преглед, бр. 4.
Към читателя //сб. Проблеми и перспективи на философското образование в България, София: УИ „Св. Климент Охридски“, 2018.
От съставителите //сб. Проблеми и перспективи на философското образование в България, Ч. II, София: УИ „Св. Климент Охридски“, 2021.
сборници
Проблеми и перспективи на философското образование в българските университети, София, 2000 (съст. Д. Тодоров).
Проблеми и перспективи на философското образование в България (Сборник доклади), София: УИ „Св. Климент Охридски“, 2018 (съст. Д. Тодоров, В. Кънева, Д. Елчинов).
Проблеми и перспективи на философското образование в България (Сборник доклади), Ч. II, София: УИ „Св. Климент Охридски“, 2021 (съст. В. Кънева, Д. Елчинов, Е. Варджийска).
раздел в сп. „Философски алтернативи“: Проблеми и перспективи на философското образование в българските университети (доклади)
Бузов, В. 2005, Приносът на Философския факултет на ВТУ „Св.св. Кирил и Методий” за развитието на философските изследвания и философското образование в България //Философски алтернативи, бр. 1.
Драмалиева, В. 2005, Преподаването на приложна етика //Философски алтернативи, бр. 1.
Писарова, Г.; Каприева, М. 2005, За преподаването по философия в процеса на глобализация //Философски алтернативи, бр. 1.
Тодоров, Х. 2005, Проектът за философско образование в НБУ //Философски алтернативи, бр. 1.
НАЦИОНАЛНИ КОНФЕРЕНЦИИ ПО ЕТИКА
Идеята за провеждане на национални конференции по етика възниква през декември 2003 г., когато по предложение на директора на Института за философски изследвания при БАН проф. Васил Проданов се провежда среща-разговор между него, ръководителя на катедра „Логика, етика и естетика“ в СУ „Св. Климент Охридски“ доц. Недялка Видева, д-р Волга Тодорова от същото звено и завеждащия секция „Етика“ в ИФИ при БАН доц. Емилия Маринова. По време на разговора се обсъжда подготовката на национална среща на българските етици, която да подпомогне консолидацията на българската етическа общност и да активизира етическия дебат в обществото. Взема се решение за провеждането на кръгла маса Етиката – минало, настояще и бъдеще с организатори споменатите академични звена. Кръглата маса се провежда през март 2004 г. в СУ „Св. Климент Охридски“, като в нея участват около 100 души, като има и голяма студентска аудитория. След успеха на форума е взето решение той да прерасне в ежегодна национална етическа конференция.
Инициативата за ежегодното провеждане на национални конференции по етика се поддържа през годините от секция „Етика“ в Института за философски изследвания при БАН и от нейните правоприемници – секция „Култура, ценности и морал” (2011-2013) и секция „Етически изследвания” в Института за изследване на обществата и знанието, респ. Института по философия и социология при БАН (2014-). Съорганизатор на форума често е катедра „Логика, етика и естетика“ във Философския факултет на Софийския университет. Тези звена подготвят и организират провеждането на националните конференции, където след предварителните проучвания се прави избор на темата и на партньорите, очертава се кръгът на вероятните участници, определя се организационен комитет. Към всяка конференция се подготвят покана и програма, в които се посочва тематичната рамка на дискусията. Докладите от конференциите се публикуват в тематични сборници, а след създаване на списание „Етически изследвания“ на неговите страници.
Инициативата има за задача да подпомогне създаването на национално научно етическо пространство – консолидиране на българските етици, взаимодействие на научните и академичните етически общности. Основна цел на проекта „Национални конференции по етика“ е да провокира теоретичен дебат и публична дискусия по значими за българското общество етически проблеми. Главната хипотеза на проекта е, че широката дискусия ще повиши моралната чувствителност на българина и неговата търпимост към различията. През годините националните конференции по етика насочват дискусията в посока на множество разнообразни теми. Към две от тях организаторите се връщат няколкократно през годините – етиката в българската медицина и академичната етика, което показва трайния интерес към етически дебат в тези две сфери на социалния живот.
Форумът е интердисциплинарен, като има за задача да провокира етическото мислене на изследователи от различни области на научното знание и практиката – философи, социолози, историци, социални антрополози, психолози, политолози, педагози, икономисти, юристи, журналисти и др. Организаторите се стремят да обхванат както научните институти, така и висшите училища от страната (УНСС, София, МУ-София, МУ-Варна, МУ-Плевен и др.). В работата на конференциите и в изданията, свързани с тях се включват както утвърдени учени, така и млади изследователи (докторанти, асистенти и др.) в областта на етиката или с интерес към етическата проблематика. Търси се съдействието и участието на неправителствени организации, съюзи, граждански сдружения и др. (например Фондация „Солидарно общество“). Привличат се и държавните институции, които имат отношение към анализираната рискова зона – министерства, агенции и др.
за форума
Геров, И. 2005, Има ли морал в политическия живот? //Философски алтернативи, бр. 5 (отзив за II Национална конференция по етика „Моралът в българската политика”).
Денкова, А. 2024, XIX Национална конференция по етика //Етически изследвания, бр. 9, кн. 2.
Канев, П. 2008, Моралът в българските медии – парадокс или императив (Отглас от Петата национална конференция по етика) //Философски алтернативи, бр. 4.
Колева, Б. 2009, Шеста национална конференция по етика //Философски алтернативи, бр. 6.
Костова, Л. 2025, XXI Национална конференция по етика: Етически процеси и предизвикателства пред институциите //Етически изследвания, бр. 10, кн. 2.
Лозанов, В. 2022, Седемнадесета национална конференция по етика „Етиката – свобода и дълг“ //Nota bene, бр. 57, 2022.
Лозанов, В. 2023, Осемнадесета национална конференция по етика: вяра и доверие – етически аспекти и морални ценности //Философия, бр. 3.
Маринова, Е. 2016, Националните конференции по етика – важен форум за дебат по значими етически теми //Български философски преглед, бр. 6.
Маринова, Е. 2018, Разширяване на етическия дебат в българското общество //Философски алтернативи, бр. 2.
Маринова, Е. 2024, Не просто традиция (Юбилейна двадесета национална конференция по етика) //Български философски преглед, бр. 14.
Миков, И. 2006, Ескизи от едно събитие //Философски алтернативи, бр. 6 (отзив за III Национална конференция по етика „Морал и социализация на децата и младежите в България”);
Миков, И. 2007, Здравето като проблем на етиката //Философски алтернативи, бр. 5.
Миков, И. 2012, Етика и наука – по следите на една традиция //Философски алтернативи, бр. 2.
Мирчева, Г. Шестнадесета научна конференция по етика: етика без граници //Етически изследвания, бр. 5, кн. 3, 2020.
Ставру, С. Екологията и етиката имаха свой общ дом (Десетата национална конференция по етика) //Философски алтернативи, бр. 2, 2015.
Трайкова А. 2018, Четиринадесета национална конференция по етика //Философски алтернативи, бр. 6.
Трайкова А. 2020, Петнадесета национална конференция по етика: „Етика и технологически риск“ //Философски алтернативи, бр. 2.
Христов, Х. 2017, Тринадесета национална конференция по етика „Морал и етика на равенството и неравенството в съвременното българско общество” //Етически изследвания, бр. 2, кн. 2.
теми
„Етиката – минало, настояще и бъдеще“ (първа, 2004); „Моралът в българската политика“ (втора, 2005); „Морал и социализация на децата и младежите в България“ (трета, 2006); „Етиката в българското здравеопазване“ (четвърта, 2007); „Моралът в българските медии“ (пета, 2008); „Етиката в българската икономика“ (шеста, 2009); „Етиката в българската наука“ (седма, 2011); „Етиката в българската правна система“ (осма, 2012); „Европейските етични стандарти и българската медицина“ (девета, 2013); „Екологическа етика, природа и устойчиво развитие на България“ (десета, 2014); „Морал и етика на солидарността в съвременното общество“ (единадесета, 2015); „Морал и етика на справедливостта в съвременното общество“ (дванадесета, 2016); „Морал и етика на равенството и неравенството в съвременното българско общество“ (тринадесета, 2017); „Етиката в България – традиции и хоризонти” (четиринадесета, 2018); „Етика и технологически риск“ (петнадесета, 2019); „Етика без граници“ (шестнадесета, 2020); „Етиката: свобода и дълг“ (седемнадесета, 2021); „Вяра и доверие – етически аспекти и морални ценности“ (осемнадесета, 2022); „Емпатия и насилие в съвременното общество“ (деветнадесета, 2023); „Академична етика“ (двадесета, 2024); „Етически процеси и предизвикателства пред институциите“ (двадесет и първа, 2025).
Сборници
Етиката в България – вчера, днес и утре, София: „Фабер”, 2005 (съст. Е. Маринова); Моралът в българската политика, София: „Фабер”, 2005 (съст. Е. Маринова); Морал и социализация на децата и младежите в България, София: „Фабер”, 2006 (съст. Е. Маринова); Етиката в българското здравеопазване, София: ИК „Симел”, 2007 (съст. Е. Маринова); Моралът в българските медии, София: ИФИ-БАН, 2009 (съст. Е. Петрова); Етиката в българската икономика, София: УИ „Стопанство”, 2010 (съст. Е. Петрова, В. Драмалиева); Етиката в българската наука, София: ИК „УНСС”, 2012 (съст. В. Драмалиева, Е. Маринова); Етиката в българската правна система, София: ИК „УНСС”, 2013 (съст. В. Драмалиева, Е. Маринова); Европейските етични стандарти и българската медицина, София: БЛС, 2014 (съст. Е. Маринова, С. Попова); Екологическа етика, природа и устойчиво развитие на България, София: Фондация „Устойчиво развитие за България”, 2015 (съст. Е. Маринова); Морал и етика на солидарността в българското общество, София: Фондация „Солидарно общество“, 2016 (съст. Е. Маринова, М. Мизов); Морал и етика на справедливостта в съвременното общество, София: „Авангард Прима”, 2017; Морал и етика на равенството и неравенството в съвременното българско общество, София: „Авангард Прима”, 2018 (съст. Е. Маринова, М. Мизов).
НАЦИОНАЛНИ КОНФЕРЕНЦИИ AESTHETICOS
Конференцията Aestheticos се организира ежегодно от 2015 г. в памет на проф. Исак Паси, като заслугата за нейното създаване и поддържане е на Иван Колев. Тя цели както съхраняване на паметта за видния преподавател, изследовател и интелектуалец от страна на българската естетическа общност, така и да работи за продължаване делото на големия естетик. Форумът се провежда в СУ „Св. Климент Охридски“ около рождения ден на нейния патрон – 13 март. Той вече има традиционен характер, като само през 2020 г. не се провежда, а през 2021 г. е онлайн заради пандемията от коронавируса.
Конференцията е посветена на теми от сферите на естетиката, философията на изкуството и съвременните художествени практики. В рамките на форума се обсъжда проблематика на систематичната и фундаментална естетика и частни теми от философската естетика и философия на изкуството. Анализират се въпроси от сферата на взаимодействие между философската естетика и философията на изкуството от една страна, и на изкуствознанието от друга. Разглеждат се особеностите на философско-естетически категории и понятия, а също на различни философско-естетически (например феноменологична естетика) и философско-антропологични концепции. Форумът се структурира в обособени тематични панели, като завършва с обща дискусия, на която се дебатират актуални проблеми, като бъдещето на естетиката и формите на нейното съществуване, подмяната на онтологическия и метафизическия апарат на естетиката и др. Част от докладите, изнесени в неговите рамки, се публикуват в разширен вариант на страниците на сп. „Философски алтернативи“.
Във форума вземат участие университетски преподаватели от СУ „Св. Климент Охридски“, НХА „Николай Павлович“, УАСГ (Красимир Делчев, Иван Колев, Петър Пламенов, Владимир Раденков, Правда Спасова, Иван И. Стефанов, Христо Стоев, Владимир Теохаров, Петър Цанев и др.), изследователи от Философския институт в БАН (Никифор Аврамов, Цветелин Ангелов, Силвия Борисова, Кристиян Енчев, Андрей Лешков, Васил Марков, Галеин Пенев, Вяра Попова, Иванка Стъпова и др.), както и докторанти (С. Баряков, В. Вълкова, Ю. Георгиев, Т. Донева, В. Касчиева, Ю. Ламбов, И. Младенова, Ч. Мургоски, Р. Стоянова и др.). По традиция на конференцията гостува д-р Соломон Паси – син на проф. Исак Паси, който произнася приветствени слова.
Конференцията Aestheticos е подходящо място за среща на изследователи и преподаватели от различни поколения, обединени около проблемите на естетиката, философията на изкуството и тяхното присъствие в различните форми на културата. Тя е огледало на актуалната изследователска дейност на естетическата колегия от страната в полето на систематичната естетика, философията и историята на изкуството, философската антропология и аксиологията.
за форума
Борисова, С. 2017, Aesthetikos. Трета годишна конференция по естетика в памет на проф. Исак Паси //Философски алтернативи, бр. 4.
Борисова, С. 2018, IV Конференция AESTHETIKOS, в памет на проф. Исак Паси //Философски алтернативи, бр. 4.
Борисова, С. 2019, Aestheticos: пета конференция по естетика и философия на изкуството в памет на Исак Паси //Философски алтернативи, бр. 3.
Борисова, С. 2021, Aesthetikos: Шеста конференция по естетика и философия на изкуството в памет на професор Исак Паси //Философски алтернативи, бр. 5.
Борисова, С. 2022, Седма конференция по естетика в памет на проф. Исак Паси //Философски алтернативи, бр. 2.
Борисова, С. 2023, Девета конференция по естетика в памет на проф. Исак Паси //Философски алтернативи, бр. 4.
Борисова, С. 2024, Десета конференция по естетика в памет на проф. Исак Паси //Философски алтернативи, бр. 4.
Борисова, С. 2026, Единадесета конференция по естетика в памет на проф. Исак Паси „Философия на музиката“ //Философски алтернативи, бр. 1.
Лешков, А. 2016, Романтиката и романтизмът. Научна конференция „Естетика на романтизма“ //Философски алтернативи, бр. 3.
