Без категория

Участия на български философи в локални форуми

ПОПЪРОВ СЕМИНАР

Скоро след кончината през 1994 г. на световноизвестния философ и мислител Карл Попър през октомври 1995 г. в негова памет у нас е проведен научен форум. През следващите години той – наричан семинар, симпозиум или конференция, се превръща в традиционен, като придобива известност под името „Попъров семинар“. На семинара се обсъждат различни теми, повлияни от творчеството на мислителя. Той се провежда в атмосфера за „широка и свободна интелектуална дискусия” (Иванова, 2004).

Организатор и домакин на форума е ИФИ-БАН и в частност секция „Философия на науката“ в тази академична институция. В него вземат участие освен членове на водещата секция още представители (сътрудници, докторанти) на различни секции от ИФИ: „Епистемология и онтология“, „Логика“, „Философия на историята“, „Религиознание“ и др. Най-често участници от ИФИ са Алекси Апостолов, Лилия Гурова, Михаил Игов, Васил Пенчев, Веселин Петров, Донка Славова-Соколова, Николина Сретенова, Ангел Стефанов, Владимир Стойчев, Енгелсина Тасева и др. С доклади се представят и сътрудници, работещи в други звена в БАН  (Анастас Анастасов, Станчо Димиев, М. Дражев и др.), както и университетски преподаватели (Вихрен Бузов, Камен Лозев, Константин Янакиев и др.), а също и отделни гости от чужбина.

Последното потвърдено – четиринадесето издание, на Попъровия семинар е от май 2008 г. Част от материалите от форума се публикуват в сп. „Философски алтернативи“ в нарочни раздели.

за форума

Атанасова, Н. 2008, Четиринадесети Попъров семинар на тема „Приложимост на знанието” //Философски алтернативи, бр. 4.

Иванова, Д. 2004, Конференция „Демаркации в науката” (Х Попъров семинар) – май 2004, София (ИФИ) //Философски алтернативи, бр. 4-5.

Конференция „Карл Попър и методологията на науката” (I Попъров семинар) – октомври 1995, София (ИФИ) //Философски алтернативи, бр. 2, 1996.

Конференция „Методи и творчество във философията и науката” (IV Попъров семинар) – февруари 1998, София (ИФИ) //Философски алтернативи, бр. 3-4, 1998.

Конференция „История и правдоподобие във философията и науката” (V Попъров семинар) – февруари 1999, София (ИФИ) //Философски алтернативи, бр. 5-6, 1999.

Конференция „Образите на науката” (ХI Попъров семинар) – май 2005, София (ИФИ) //Философски алтернативи, бр. 6, 2005.

теми

„Карл Попър и методологията на науката“ (1995);

„Методи и творчество във философията и науката” (1998);

„История и правдоподобие във философията и науката” (1999);

„Демаркации в науката” (2004);

„Образите на науката” (2005);

„Приложимост на знанието” (2008).

 

СЕМИНАР „КАЛОФЕРСКИ ЧЕТЕНИЯ”

През 2004 г. е поставено началото на един необичаен за българската академична колегия теоретичен форум, който има постоянни участници, провежда се по едно и също време – през есента на всяка година (обикновено през месец септември) и на постоянно място: наследствената къща на Райчо Пожарлиев в гр. Калофер. Неговия неизменен състав включва Стоян Асенов, Цочо Бояджиев, Олег Георгиев, Иван Еленков, Райчо Пожарлиев и Атанас Стаматов. По традиция в рамките на форума се изслушват и обсъждат доклади с разнообразна тематика, като всеки от участниците представя резултатите от актуалните си изследвания. Широкият тематичен регистър и интердисциплинарността на подходите са differentia specifica на четенията. Камерният състав на участниците позволява нелимитирано участие в дискусията до маркирането на надеждна перспектива за осмислянето на обсъждания проблем.

Петнадесетите „Калоферски четения“ са посветени на без време напусналия колега, приятел и постоянен участник в четенията доц. Стоян Асенов-Джони (1960-2021). През 2017 г. докладваният от И. Еленков текст резюмира дългогодишните му изследвания върху културната антропология на социализма, които под същото заглавие вече са дадени за печат. На четенията през 2018 г. Ц. Бояджиев анонсира своя текст като „макет“ на бъдещо монографично изследване по темата. Понякога в рамките на форума се представят и неакадемични работи на участници в него: през 2019 г. Ц. Бояджиев представя готвената за печат своя стихосбирка „Двадесет и едно рондо и други стихотворения“, а на следващата година извадка от следващата си стихосбирка „Кухата сърцевина на живота“.

С неповторимия си облик „Калоферските четения“ си извоюваха свое запазено място в професионалния календар на българската хуманитаристика.

сесии

Девети „Калоферски четения” – септември, 2013;

Десети „Калоферски четения” – септември, 2015;

Единадесети „Калоферски четения” – септември, 2017;

Дванадесети „Калоферски четения” – септември, 2018;

Тринадесети „Калоферски четения” – септември, 2019;

Четиринадесети „Калоферски четения“ – септември, 2020;

Петнадесети „Калоферски четения“ – октомври, 2021;

Шестнадесети „Калоферски четения“ – септември, 2022;

Седемнадесети „Калоферски четения“ – септември, 2023;

Деветнадесети „Калоферски четения“ – септември, 2025.

теми

Стоян Асенов – „Стената. Феноменологични щрихи“ (2013), „Малка черна рокля. Щрихи към проблема за женствеността“ (2015), „Два типа словесност или за възможността на повторението“ (2018), „Началото като проблем на философията“ (2019).

Цочо Бояджиев – „Рисуване със светлина“ (2013), „И пак – каква ми е Хекуба? Или за ползата от изучаването на история на философията“ (2015), „Улицата или за баналното във фотографията“ (2015), „Куртоазната любов“ (2017), „Зимата през Средновековието“ (2018), „Старостта през Средновековието“ (2019), „Болното тяло и болната душа” (2021), „Рим: далечен град” (2022), „Куртоазната любов през Средновековието” (2023), „Човешкото тяло и действието на разума. Един дискусионен проблем във византийското четиринадесето столетие” (2025).

Олег Георгиев – „Проблемът за индивидуалността през Средновековието“ (2015), „Знанието като ценност“ (2018), „Механичните изкуства и идеята за ‚практическата рационалност‘ през Средновековието“ (2019), „За значението на понятието ‚phronesis‘ днес“ (2020), „За измеренията на човешкото съществуване“ (2021), „Биващо и благо. Тома от Аквино за същността на prudentia“ (2022), „Феноменология на желанието или „искам да изразя себе си“ (2023), „Системата pecia и промените в литературната култура на XIII и XIV век” (2025).

Иван Еленков – „Съюзът на художниците в България и облика на всекидневието през първата половина от 50-те години на ХХ век“ (2013), „Нитрати и социализъм“ (2015), „Орбити на социалистическото всекидневие“ (2017), „Продоволствено-разпределителни контингенти и категории население от края на 40-те години на ХХ век в България“ (2018), „Курортното дело през зрелия социализъм“ (2019), „Модернизация на градското всекиднение и публичните нрави след Освобождението /1878/” (2020), „Осем години преди Стоян Асенов /Доклад на Димитър Димов, ръководител на „Организационно-инструкторския отдел за изпълкомите на народните съвети при МС, относно хигиенизирането и благоустрояването на гр. Димитрово/” (2021), „За половото възпитание /Авторефлексивно биографично изследване/” (2022), „Курсът по история на новата българска култура на проф. Димитър Аврамов” (2023), „Романите на Богомил Райнов в измеренията на паметта” (2025).

Райчо Пожарлиев – „Един възможен поглед към критическата теория на Франкфуртската школа“ (2013), „Храна и слово“ (2015), „Пътищата при социализма“ (2017), „Философия на храненето на Жан Саварен“ (2018), „Хранене, любов и смърт” (2019), „Храненето: необходимост и свобода” (2020), „Градината и смъртта” (2021), „Кант, Просвещението и Френската революция” (2022), „Вечност на разположение” (2023), „Кафе и модерност” (2025).

Атанас Стаматов – „Св. Константин-Кирил и раждането на българския философски език“ (2013), „Към философията на българската история. Автори, проблеми, интерпретации“ (2015), „Дарителската култура на възрож­денския българин и мястото на книгата в нея“ (2017), „Проблемът вечност и време в Екзарховата ‚Похвала за Йоан Богослов‘“ (2018), „Историологичните идеи в Паисиевата ‚История славяноболгарская‘“ (2019), „Кант и философско-историческата култура в България” (2020), „Димитър Аврамов: живот и творчество” (2021), „За раждането на българския философски език” (2022), „Иконоборство и иконопочитание” (2023), „Етическите възгледи на Димитър Михалчев” (2025).