Тук е представена
МЕЖДУНАРОДНА ФИЛОСОФСКА ШКОЛА – гр. ВАРНА
В продължение на близо половин век у нас – обикновено в началото на лятото в гр. Варна – се провежда професионален форум, чиито сесии първоначално са ежегодни, а впоследствие се свикват на две години. Форумът стартира през 1970 г., когато за първи път се провежда международна лятна школа по марксистко-ленинска философия за млади научни работници. Школата е създадена по идея на акад. Тодор Павлов – тогава директор на Института по философия в БАН и неин патрон, който ú дава името си след кончината му през 1977 г. – и „по договореност с институтите по философия при академиите на науките от европейските социалистически страни”. Този форум е замислен като „нова форма на общуване”, „процес на взаимно обучение” между философите от Източна Европа и цели „да осигури широка и свободна обмяна на мнения по най-актуалните проблеми на марксистко-ленинската философия”. Той трябва да се яви своеобразен антипод на „ревизионистката Корчуланска школа” от Югославия и представлява „своеобразен координационен център” за съгласуване „усилията на източноевропейските и съветските философи и идеолози по доразвиване и международно отстояване на марксистките знания”, а в институционално отношение въплъщава „във висша степен връзката на философския живот у нас с висшите партийни и държавни структури”.
Чрез варненската школа по-опитни и вече постигнали значими резултати философи се очаквало да подпомагат професионалното съзряване и израстване на свои по-млади колеги. В рамките на официалната програма на сесиите на школата се разглеждат проблеми, смятани за важни от ръководителите на философски институции, а не от обучаваните млади философи от „социалистическите страни”. През годините на тоталитарния социализъм понякога се дискутират и теми, които не са подчертано идеологически издържани, както и поставящи акцент върху методологическата роля на философията.
Начинът на протичане на официалните заседания от Варненската школа не предразполага към свободно от скованост и чинопочитание общуване между „младите” и „старите” философи от „социалистическите страни”. Основните доклади се четат от лица, особено високопоставени в научно-административната йерархия. Целта на организираните многолюдни сбирки на млади философи е ръководителите на философските институции от „социалистическия лагер” да инструктират навлизащите в професията свои колеги как да осмислят едни или други проблеми, смятани в съответния момент за актуални. Стремежът на властимащите е младите философи да бъдат вкарани в „правилните” теоретични коловози, като не се допуснат отклонения от марксистко-ленинското учение по посока на „буржоазната” философия. В рамките на сесиите на Школата се дава думата и на отделни млади изследователи, като те обикновено се изявяват чрез представяне на научни съобщения. Относителният дял на тези изяви е нисък.
Въпреки сериозните усилия на организаторите на Варненската школа да опитомят и дисциплинират мисленето на младите философи от „социалистическите страни”, те не успяват напълно в това си начинание. По време на няколкодневния съвместен престой извън регламентираните общи мероприятия навлизащите във философията млади хора водят множество неформални беседи. Установяват се лични познанства, някои от които прерастват в приятелства, между хора със сходни професионални интереси и житейски виждания. В кулоарите на школата често се водят наистина разкрепостени и оживени дискусии между съмишленици или опоненти. Извън официалните мероприятия от програмата на школата отчасти се осигуряват условия за свободен и толерантен обмен на мнения. Независимо от своя двойствен облик – на средище за обучение в марксизъм-ленинизъм и място за непринудени дискусии – Варненската школа играе общо взето позитивна роля в професионалния живот на младите български философи и колегите им от останалите „социалистически страни”.
След краха на тоталитарния социализъм професионалния форум трансформира облика си, като вече се назовава Международната Варненска философска школа. Нейните сесии продължават да се провеждат редовно на всеки две години, като тя става място за изява на философи от различни поколения. Сред достойнствата на този форум са „свободата на философския дискурс, сложността на проблематиката, прилагането на подходи, доскоро допустими единствено като обект на критиката, осъществените за пръв път на такова ниво интердисциплинарни контакти”. Съхранява се разнообразието на обсъжданите теми и проблеми, като се запазва традиционната организация на работа по секции с добавка понякога и на кръгли маси. Най-важното е, че принципно се променя характерът на форума, който от училище по марксизъм-ленинизъм за млади философи от „социалистическия лагер” се превръща в научна конференция на изследователи от различни институции от страната и гости от чужбина, по време на която се оповестяват резултати от изследвания, осъществени в различни идейни парадигми. В работата на Школата се налага „дух на креативност”, при който „се раждат нови проблеми и въпроси”, а „всеки участник се чувства свободен да вземе участие, като изрази позицията си, като направи коментар или зададе следващия въпрос”. Участниците в този форум вече са неподвластни на чинопочитанието спрямо по-високостоящите в научната и административната йерархия, за сметка на нарастване непринудеността в контактите между колеги от различни поколения и звена, както и с нееднакви теоретични позиции.
Сесии на Школата не са провеждани след 2010 г., когато е закрит Института за философски изследвания при БАН, явяващ се неин организатор.
за форума
Аврамова, Р.; Георгиева, М.; Георгиева, Б.; Кисьов, Т.; Николова, В. 1985, ХIII сесия на международната варненска школа „Тодор Павлов” //Философска мисъл, бр. 1.
Аврамова, Р.; Личев, А.; Кисьов, Т.; Славова, Д.; Николова, В.; Стефанов, А.; Инджов, А.; Данаилов, А. 1983, ХII сесия на международната варненска школа по марксистко-ленинска философия //Философска мисъл, бр. 1.
Беловеждова, Д.; Стоянова, И.; Латев, Л.; Мудров, Р. 1977, Осмата сесия на Международната лятна варненска школа (МЛВШ) по марксистко-ленинска философия //Философска мисъл, бр. 11.
Георгиева, Б. 1974, Петата сесия на Варненската международна школа по марксистко-ленинска философия //Философска мисъл, бр. 9.
Георгиева, Б.; Игов, М. 1976, Седма сесия на международната лятна Варненска школа по марксистко-ленинска философия //Философска мисъл, бр. 10.
Георгиева, Б.; Кисьов, Т. 1975, Шестата сесия на Варненската международна лятна школа по марксистко-ленинска философия //Философска мисъл, бр. 9.
Георгиева, М.; Личев, А.; Богомилова, Н.; Стефанов, А.; Андонова, З.; Гайтанджиев, С. 1979, Десетата юбилейна сесия на МЛВШ по марксистко-ленинска философия „Акад. Тодор Павлов” //Философска мисъл, бр. 10.
Горанова, А. 2004, ХХIII Международна Варненска философска школа //Философски алтернативи, бр. 6.
Данаилов, А. 1983, ХII сесия на международната варненска школа по марксистко-ленинска философия //Философска мисъл, бр. 1.
Димитров, А., Крикорян, Р. 1994, Цивилизация, наука, ценности //Философски алтернативи, бр. 5.
Димитров, И. 2004, „Приносът на логиката, онтологията и епистемологията към Единното европейско пространство” (4-та секция на Международната Варненска философска школа) //Философски алтернативи, бр. 6.
Желязкова, Ц.; Рацеева, В.; Търколева, П. 2009, XXV Варненска международна философска школа „The Philosophy of Security in an Insecure World” //Философски алтернативи, бр. 1-2.
Кардашева, А.; Симеонова, С. 1970, Първата сесия на Международната Варненска школа по марксистко-ленинска философия //Философска мисъл, бр. 11.
Нуриева, З.; Пенчев Г. 1973, Четвъртата сесия на международната Варненска школа по марксистко-ленинска философия //Философска мисъл, бр. 7.
Пенчев, В. 2004, Предизвикателствата пред философията в обединена Европа (ХХIII издание на Международната варненска философска школа) //Философски алтернативи, бр. 6.
Петрова, Е.; Данова, Д.; Бойкова, Ф.; Славова, Д.; Стоянова, И.; Латев, Л.; Маринов, М. 1978, Девета сесия на Международната лятна Варненска школа по марксистко-ленинска философия //Философска мисъл, бр. 10.
Симеонова, С.; Лилков, Т. 1972, Третата сесия на Международната варненска школа по марксистко-ленинска философия – предконгресен симпозиум //Философска мисъл, бр. 9.
Стоянова, И.; Данаилов, А.; Славова, Д.; Стефанов, А.; Личев, А.; Латев, Л. 1980, Единадесетата сесия на международната лятна варненска школа по марксистко-ленинска философия //Философска мисъл, бр. 10.
теми
I сесия – „100 годишнината от рождението на Владимир Илич Ленин” (1970);
III сесия – „Философия, научно-техническа революция, човек” (1972);
IV сесия – „Наука, техника, човек” (1973);
V сесия на „Философско-методологически проблеми на изграждането на развитото социалистическо общество” (1974);
VI сесия – „Философско-методологически проблеми на социалното познание” (1975);
VII сесия – „Философия и научно-технически прогрес” (1976);
VIII сесия – „60 години на Великата октомврийска социалистическа революция” (1977);
IХ сесия – „Мястото и ролята на философията и науките в съвременния свят” (1978);
Х сесия – „Материалистическата диалектика като теоретична система и научен метод на познание и революционно преобразуване на действителността” (1979);
ХI сесия – „Материалистическата диалектика като теория на познанието” (1980);
ХII сесия – „Философия и култура”, „Методологически проблеми на обществознанието” (1982);
ХIII сесия – „Историческият материализъм на съвременния етап” (1984);
ХVI сесия – „Марксистката философия и съвременният свят” (1990);
XVIII сесия – „Цивилизация, наука, ценности” (1994);
ХХI сесия – „Философията между две столетия” (2000);
ХХIII сесия – „Промените стоящи пред философията в Обединена Европа” (2004);
ХХV сесия – „Философия на сигурността в несигурния свят” (2008);
