Име: Нина Иванова Димитрова

Образование:
– магистър по философия – СУ „Св. Климент Охридски”, 1976;
– доктор по философия, 1981;
– доктор на философските науки, 2001.

Изследователски интереси: История на философията (българистика, руска религиозна философия, история на идеите), Философия на религията, Философска антропология.

Длъжност в научен институт – професор в Институт по философия и социология – БАН; секция „История на философските и научните идеи”.

Длъжност в ИБФК: член-основател (2011), научен секретар (2021-).

Участие в професионални организации, печатни органи и други инициативи:
– член на Съюза на учените в България;
– заместник главен редактор на сп. Философски алтернативи – 2004-2012 г.;
– член на редакционната колегия на международното списание Соловьевские исследования (ISSN 2076-9210) – от 2008 г.
– член на редакционната колегия на сп. „Български философски преглед“ – от 2011 г.
– член-основател на Българско философско общество през 2012 г.

Избрани публикации
Монографии
2020, Философският ХХ век в България, T. III – Лица на модерната българска философска култура, Ч. 1 – От Възраждането до средата на ХХ век, София: ИК „Св. Иван Рилски” /271 с./. (съавт. Р. Делчева, Я. Захариев, Б. Колева, В. Кулов, А. Стаматов, Х. Стоев, Д. Тодоров, Г. Цанков).
2019, Пространства на идентичност – рефлексии върху българската философска култура, София: ИК „Св. Иван Рилски” /210 с./.
2014, Екзистенциални измерения на „Новото време” (Българската философска есеистика и публицистика в междувоенния период), София: „Проектория” /101 с./.
2013, Пророците на бесовете. Смисъл и вяра в руската религиозна философия, София: АИ „Проф. Марин Дринов” /208 с./.
2010, Часът на българската интелигенция, София: „Парадигма” /205 с./;
2008, Дебати около българския гностицизъм – ХХ век, Велико Търново: „Фабер” /100 с./;
2008, Философският ХХ век в България, T. I – Философската публичност, София: „Изток-Запад” /447 с./. (съавт. А. Стаматов, Д. Тодоров, Х. П. Тодоров, Я. Захариев).
2006, Религия и национализъм. Идеи за религията в междувоенния период в България, Велико Търново: „Фабер” /228 с./;
2003, Образи на човека (Антропологични идеи в българската философска мисъл между двете световни войни), Велико Търново: „Фабер” /128 с./;
2002, Националната руска философия – pro et contra (спорът между неославянофили и неозападници – ХХ век), Велико Търново: „Фабер” /112 с./;
2002, Социално-религиозни утопии в руския духовен ренесанс, София: АИ „Проф. Марин Дринов” /220 с./;
1998, Гностични мотиви в руския Сребърен век, София: „ЛИК” /120 с./;
1995, Утопия и есхатология в руския Сребърен век, София: „Кронос” /128 с./;
1994, Достоевски и руският религиозно-философски ренесанс, София: УИ „Св. Климент Охридски” /132 с./.
1992, Философски въпроси на психологията (Развитие на психологията от Освобождението до 1944 г.), София: БАН /209 с./.

Студии
2010, Георгий Флоровски – разриви и връзки //„Погасло дневное светило…“: Руската литературна емиграция в България 1919-1944, съст. и науч. ред. Радостин Русев, Йордан Люцканов, Христо Манолакев, София: АИ „Проф. Марин Дринов”;
2009, Orthodoxy and nationalism in Bulgaria in the interwar period //The Balkans as Reality, Sofia: „Avangard Prima”;
2008, Философско-антропологически дискусии //Критика и хуманизъм, кн. 28, бр. 1;
2008, Философски проблеми на религията //Критика и хуманизъм, кн. 28, бр. 1;
2008, Философски измерения на дискусиите в психологията //Критика и хуманизъм, кн. 28, бр. 1;
2007, Руската религиозна метафизика от ХХ век //Онтологията през двадесети век, София: „Faber“;
2007, Между ума и безумието (Щрих към образа на юродивите у Достоевски) //Човекът: единен и раздвоен, София [http://liternet.bg];
2005, Между Вечната Женственост и вечната женскост //Раздвоеният човек, София: „Фабер” [http://liternet.bg].