Иван Андреев Георгов е роден на 07.01.1862 г. в гр. Велес. В родния си град учи при Васил Попович, след което е изпратен в Цариград да продължи образованието си в лицей, но по предложение на Екзархията и финансово подпомогнат от Виенския ориенталски музей, между 1875 и 1878 г. учи във Виенското гражданско училище. През 1878 г. постъпва във Виенското педагогическо училище, което завършва през 1881 г. Завръща се в България и работи като учител по математика в софийската „Межева школа” за земемери. През 1882 г. постъпва на работа в Министерството на просвещението, като подначалник и помощник-деловодител на Учебния съвет. През 1883 г. заминава със стипендия от фонд „Керемидчиев” да следва философия и педагогика в Йена (Германия). Висшето си образование завършва през 1888 г. със защита на дисертация на тема „Монтен като представител на релативизма в морала”, като получава научната степен „доктор по философия”. След завръщането си в България започва работа като учител в Първа мъжка гимназия в София. На 01.10.1888 г. е назначен за редовен преподавател – заедно с Л. Милетич, А. Теодоров-Балан и Станимир Станимиров, в открития Висш педагогически курс към Първа мъжка гимназия в София. През следващата година курсът е трансформиран във Висше училище, като Иван Георгов с основание може да се смята не само за един от „бащите” на Софийския университет „Св. Климент Охридски”, но и да бъде причислен към пионерите на висшето образование, а и на науката в страната. Той се хабилитира на 30 години, а е избран за редовен член на БАН на 40-годишна възраст. В Академията е заемал отговорната длъжност на Председател на Историко-филологическия клон. Бил е Председател на Македонския научен институт в София (1924-1927). Членува в редица международни научни организации: Institut National Genevois, Comite international de patronage de l’Insttut J. J. Rousseau, Comite international de patronage de la Faculte internationale de Pedologie, Comite executif international de Congress internationaux de Pedologie. Сътрудничи на редица издания в страната и зад граница: „Философски преглед”, Училищен преглед”, Български преглед”, „Периодично списание”, „Archiv fur die gesamte Psychologie” и др.

Заслугите на проф. Георгов към Университета са многобройни и разнообразни. Той има важен принос за институционалното изграждане на висшето училище, доколкото е чест участник в ръководните му органи: пет пъти е ректор на СУ (1891/92, 1898/99, 1905/06, 1916/17, 1918/19 г.) и два пъти декан на Историко-филологическия факултет (1900/01, 1908/09 г.), както и създател и неизменен титуляр на катедрата „Философия и педагогия” (1892 г.), а след нейното разделяне през 1909 г. – и на катедрата „История на философията” (до 1934 г.). Проф. Георгов е първият редовен професор по философските дисциплини в Университета. Благодарение главно на неговите усилия е създадена една от най-рано появилите се специалности във Висшето училище – „Философия и педагогия”, чиито първи абсолвенти завършват през 1897 г. Първоначално Георгов обучава студентите по общообразователните дисциплини „Психология”, „Педагогия” и „Немски език”, както и по специализираните предмети „Естетика”, „Логика”, „Дидактика” и др., което само по себе си говори за неговата огромна научна ерудиция и отлична езикова подготовка. Особено важни за професионалното формиране на студентите от философската специалност са историко-философските му курсове: „История на древната философия”, „История на новата философия до Кант”, „История на новата философия: от Кант до Хегел”, „История на немската философия след Хегел”, „История на френската философия през ХVIII и ХIХ векове”, „История на английската философия през ХIХ век”. Проф. Георгов е титуляр и на дисциплините „Етика” (Принципи на морала) и „История на етиката”.

При запознаване с академичната кариера на проф. Георгов силно впечатление неизменно прави нейната изключителна продължителност от 46 години. Близо половин век той всеотдайно работи за изграждане на професионално грамотни български философи, чиято подготовка да не отстъпва на тази, която получават колегите им в най-реномираните европейски университети. Няколко поколения философи у нас дължат на него навлизането си в трудната философска проблематика и ориентацията в разнообразните ú решения. Във връзка с това си струва да се приведе характеристиката, която дава акад. Димитър Михалчев на своя учител, а след това и колега в Университета – И. Георгов: „Това е старейшината, несторът на нашите живи философски писатели” /Михалчев, 1932: 3/. Не по-малко интересна е оценката, която се съдържа в поздравително писмо на проф. Иван Саръилиев до своя бивш учител и настоящ колега проф. Георгов, когото наследява на титулярното място в катедра „История на философията” в Университета: „В моите очи Вие сте измежду нашите професори този, който с научната си дейност, с обноските си, с частния си живот се приближавате най-много до западноевропейския професор” /Саръилиев, 1981: 60/. Не само колегите на проф. Георгов от Университета са респектирани от неговия подчертано академичен стил на работа и неоценимите му заслуги за формирането на модерната философска култура у нас. В книгата си „Принос към историята на българската философска мисъл” А. Бънков определя И. Георгов, като „един от създателите на новобългарската писменост и култура” /Бънков, 1943: 255/ и „духовен баща на всички живи философи у нас” /Бънков, 1943: 257/. В своята обзорна статия „Философията в България през ХХ век” И. Балтова го определя като първата значителна фигура сред философите у нас след Освобождението, която освен всичко друго „има и тая голяма заслуга, че побългари много философски и психологически термини” /Балтова, 1940: 572/, т.е. спомага за създаване на професионална философска терминология на национален език.

Посочените оценки изразяват доминиращото отношение на културните среди в българското общество към професионалната и културната дейност на проф. Георгов до Втората световна война – преклонение пред безкомпромисния му професионализъм, всеотдайност и пословична скромност. Те обаче дават само бегла представа за характера на професионалната му работа. Вникването в нейната специфика е невъзможно, ако не се имат предвид и собствените виждания на проф. Георгов за нея. Най-ясно те са изразени в един непубликуван приживе негов текст, озаглавен „Pro domo sua” и написан в края на академичната му кариера. В него той заявява, че винаги се е стремял да се представи пред своите студенти „като един съвсем обикновен излагач на верните мнения на разните мислители и да ги оставя сами да си правят сетне своя избор” /Георгов, 1981: 56/.

Като си поставя за основна цел запознаването на студентите с възгледите на значимите философи от миналото и съвременността, проф. Георгов съзнателно приема ролята на посредник при разпространението на идеи. Той се стреми да популяризира ученията на особено влиятелните мислители, създали облика на световната и най-вече на европейската философия. Мисията му е да създаде предпоставка за приобщаване на формиращата се у нас професионална философска колегия към върховите постижения на европейската философска култура. Проф. Георгов съвсем точно се ориентира в уникалната ситуация, в която се намира като университетски преподавател през първите десетилетия след Освобождението. Той се изправя почти сам (на първо време подпомаган само от д-р К. Кръстев) пред изключително трудната и отговорна задача да подготви професионално квалифицирани специалисти в областта на философията. И проф. Георгов отговаря достойно на предизвикателството, като се захваща да я решава неуморно, последователно и без героична поза. В продължение на цялата си преподавателска кариера той върши прозаичното си дело, без да търси признание, воден от убедеността, че изпълнява своя дълг пред родината, редом с останалите „строители на съвременна България”.

Иван Георгов заслужава почитта на своите съвременници и наследници и заради жертвата, която прави пред олтара на науката. Той почти се отказва от естествения стремеж на всеки университетски преподавател да се изяви и като учен чрез отдаване на самостоятелна изследователска работа, въпреки че успява да публикува над 300 текста, около 50, от които на чужд език (предимно немски и френски). Като изключим оригиналните му изследвания в областта на детската лингвистика и психология, той се съсредоточава почти изцяло върху обичайните за един преподавател дейности: подготовка и изнасяне на учебни занятия, написване на учебни помагала, оценяване работата на студентите и т.н. Според наблюдението на акад. Михалчев в продължение на цялата си преподавателска кариера проф. Георгов „почва лекциите си всяка есен и пролет винаги пръв и се труди да свърши последен” /Михалчев, 1932: 8/. Той написва и прочита редица курсове, покриващи не просто големи периоди от историческото развитие на философските търсения, но и засягащи широк кръг от теми и проблеми. Разглеждането на толкова различни въпроси и разнопосочните опити за решаването им цели да запознае студентите с основните питания и позиции, възникващи в рамките на философията. То обаче изисква отделяне на много време и полагане на огромни усилия от страна на преподавателя. Проф. Георгов не си ги спестява, като се стреми не просто да разкрие богатството на идеите, родени в лоното на европейското философстване, но и да изгради цялостна координатна система за разполагане на основните идейни решения, които са предлагали мислителите от Стария континент в многовековните си дебати върху изконните философски проблеми.

Лекциите на проф. Георгов върху историята на европейската философия се отличават с редица постоянни особености. На първо място следва да се отбележи, че тези изложения са от обзорен тип, което означава, че в тях се прави преглед на философските учения, създадени в дадена страна през определена епоха. Проф. Георгов представя цял спектър от учения, създадени от най-видните мислители, работили в най-развитите национални философски култури на Стария континент – немска, английска, френска. В рамките на тези панорамни изложения той се опитва да очертае пред своите студенти както главните теоретични постижения на всеки автор, така и водещите тенденции в развитието на философските търсения в дадена страна, посредством посочване идейната приемственост между подбраните мислители. За него е особено важно да открои уникалния облик на отделните философи и същевременно да разкрие логиката на идейните процеси в рамките на националната философска култура от разглеждания период. Особено ярко това проличава в курса му върху немската класическа философия, където той пространно анализира не само възгледите на нейния родоначалник – И. Кант, а проследява и някои от насоките в развитието на философската мисъл, заложени в учението на този мислител. При излагането на Хегеловите философски възгледи проф. Георгов тръгва от предпоставката, че „Хегеловата философия има корен, както тази на Шелинг и Фихте – във философската система на Кант” /Георгов, 1920: 157/. Според него е важно да се посочи, че „именно за премахването на този непримирим дуализъм (между ноумени и феномени – Д.Т.) работят Фихте и Шелинг и то по различен начин” /пак там/, а Хегел „се опитва да премахне посочените слаби страни (в решенията на Фихте и Шелинг на този дуализъм – Д.Т.), като излиза от Шелинговата философия на идентичността” /Георгов, 1920: 158/.

Втора особено важна черта в историко-философските изложения на проф. Георгов е тяхната подчертана коректност към ученията на представяните мислители. В неговите лекции се подхожда с изключителна благосклонност и добронамереност към личността и възгледите на всеки автор. Уважението и лоялността му към делото на влезлите в полезрението му философи са пословични. Проф. Георгов се старае да представи максимално обективно схващанията им, независимо от собствените си идейни пристрастия, които изглежда клонят към идеите на И. Кант и В. Вунд. Той е убеден, че никой философ няма монопол върху истината и трябва да се ценят усилията на всеки мислител, който предлага смислени решения на изконните проблеми на философията. Тъй като според него „областта на философската мисъл образува борище на най-противоречиви мнения и на противоположни обосновки и докази” /Георгов, 1925: 34/, то развитието на философията може да се осъществява само чрез разнопосочните дирения на мислителите през различните епохи. Ако изобщо може да се говори за прогрес в развитието на философията, той е твърде бавен, тъй като в него постоянно се възпроизвеждат „определен брой типични гледища, които постоянно се връщат”, но чиито противоположности все пак „малко по малко се изглаждат” /Георгов, 1925: 35/. А това означава, че към мислителите не бива да се предявяват прекалено високи претенции за съвършени и окончателни решения на постоянно възпроизвеждащите се философски питания.

Заради подчертания си стремеж към изтъкване значимостта на идеите и личния принос за развитие на философските дирения на всички разглеждани от него автори, проф. Георгов често е упрекван в безкритичност спрямо техните позиции. Така например С. Стоев смята, че в изложенията на Георгов тържествува обективизмът, налице е „липса на критичен анализ”, че авторът им се отказва „да вземе страна” и да „изрази свое становище” /Стоев, 1963: 70/. Това наблюдение има частично основание, доколкото проф. Георгов действително съзнателно се въздържа от резки критики и крайни негативни оценки за ученията на представяните от него мислители, а е по-склонен да отдава признателност за постиженията на им. Намерението му е да изложи най-пълно и точно ядрото в учението на съответния автор, тъй че студентите да схванат освен главните тези още и духа на това учение. От друга страна обаче проф. Георгов не може, дори и да иска, да не направи какъвто и да е оценъчен коментар при представяне възгледите на философите. Обикновено той го прави по дискретен и ненатраплив начин, чрез вмъкнати в изложението изречения или дори отделни квалифициращи думи (например „краен индивидуализъм” за възгледите на М. Щирнер). Чрез тях изразява своето отношение – съгласие или несъгласие, с позицията на автора. Макар и сравнително рядко, проф. Георгов прави и по-пространни собствени анализи на излаганите схващания, в които оспорва определени тези. Така например при завършване на изложението си върху учението на Ф. Ницше, той обръща внимание върху „демоничното влияние”, което идеите на немския мислител оказват върху „неподготвените за философията умове”, като с това представляват опасност „за културата, чиито морални основи (Ницше – Д.Т.) иска да подрони” /Георгов, 2008: 97/.

При представяне делото на отделните мислители проф. Георгов използва общо взето последователно постоянен алгоритъм. В този неявно следван модел на изложение могат да се откроят поне три основни компонента. Първият от тях представлява биографична справка за конкретния философ. Тези бележки са съвсем кратки за някои автори (например Ф. Шлайермахер), но в повечето случаи съдържат обстойно описание на житейските перипетии, през които преминават философите (например Джон С. Мил). По правило в биографичния раздел се включва информация за социалния произход, полученото образование, приятелската и колегиалната среда, основните събития в личния, публичния и професионалния живот, както и съпътстващите ги духовни дирения на конкретния мислител. Заради представянето на пространни сведения за житейския път на разглежданите мислители проф. Георгов получава укори за претрупване на изложението и преувеличаване значимостта на личностното развитие за разбиране на техните учения. В този дух например се изказва акад. Михалчев, който смята, че в лекциите си проф. Георгов дава твърде „много биографичен материал” /Михалчев, 1932: 7/. В отговор на тази критика проф. Георгов заявява, че „туй съм правил нарочно, защото чрез живота на мислителите гледах най-напред да заинтересувам студентите и защото животът им е в състояние да хвърли доста светлина върху ученията на мислителите” /Георгов, 1981: 56/. Чрез съзнателното акцентиране върху житейската съдба на философите проф. Георгов цели да подпомогне студентите при опита им да вникнат в предлаганите конкретни решения на сложните философски проблеми, а не е самоцелно.

Вторият постоянен пункт в изложенията на проф. Георгов са библиографските справки за произведенията на разглежданите мислители. В библиографския раздел задължително се посочват най-известните и зрели съчинения на съответния автор. Същевременно в хронологичен ред се отбелязва тяхната поява, както и значението им за идейните постижения на философа в отделните етапи от неговото духовно развитие. Така в лекцията си върху учението на Йеремия Бентам проф. Георгов отбелязва „първото важно съчинение” на английския автор – „Бележки върху управленията”, в което „се изтъква за първи път неговата основна мисъл върху морала” /Георгов, 2008: 42/. Понякога се споменават и текстове, които не са останали сред най-ярките и запомнящи се творения на дадения философ, но са изиграли съществена роля в съзряването му като мислител (например ранните съчинения на И. Кант). Иван Георгов подготвя избрана библиография за своите студенти със справочна стойност и с това ги подпомага в условията на липсващи или оскъдни допълнителни източници на информация за водещите фигури в модерната европейска философия.

Професорът често включва в своите лекции пространни фрагменти от най-значимите трудове на разглежданите мислители. С това той се стреми да запознае от първа ръка своите слушатели с начина на мислене и стила на съответния автор. Проф. Георгов обикновено привежда особено характерни и често коментирани от специалистите пасажи от съчиненията на представяните философи. Такива са разделът „Антиномии на чистия разум” от Кантовата „Критика на чистия разум” и въведението в най-популярното произведение на Ф. Ницше „Тъй рече Заратустра”. С това той изпълнява ролята и на пръв преводач на български език на емблематични за европейската философска култура текстове. Чрез неговите преводи студентите за първи път се запознават с някои от ключовите произведения на модерната философия, които не са издавани в целия им обем у нас в продължение на десетилетия. Такъв е случаят със съчинението на А. Шопенхауер „Светът като воля и представа”.

Третият и най-важен раздел в изложенията на проф. Георгов е посветен собствено на ученията на разглежданите философи. Той е най-обширен и се отличава със собствен строеж. Принципът, според който се представят възгледите е генетичен, т.е. следва реалния ход на тяхната поява, оформяне и трансформиране. По-конкретно се акцентира върху ключовите за идейната еволюция на автора произведения. Тези текстове се явяват отправен пункт в анализа на схващанията на мислителите. Изключения от това самоналожено и неписано правило проф. Георгов прави в случаите, когато представя съвсем накратко и телеграфно – в рамките от една до пет страници, делото на даден философ. Така постъпва с включените в раздела за френските материалисти от ХVIII в. мислители: Ж. Ламетри, П. Холбах, К-А. Хелвеций и Д. Дидро, когато се опитва да представи главните им тези без непременно да се позовава на конкретни съчинения.

В своите изложения проф. Георгов се стреми да очертае ядрото в концепциите на философите, като представи възможно най-достъпно водещите им идеи. С това насочва слушателите си към възгледите, които отреждат значимо място и роля на дадените автори в историята на философията. Ясният, лаконичен и сбит стил на изложение, който използва проф. Георгов, е отбелязан и одобряван от почти всички негови изследователи. Още в рецензия за отпечатания през 1925 г. първи том от замислената осемтомна „История на философията” се казва, че той е „написан на хубав и чист език”, „чете се с особена лекота и незабелязано въвежда читателя във висините на философската мисъл” /Историята…, 1926: 270/. Тази съзнателно търсена простота и прозрачност на изложението проличава особено ярко в лекциите на проф. Георгов върху историята и актуалното състояние на модерната европейска философия. Всеки, който е опитвал да преподава знае, че се изискват особена дарба и специални усилия за постигане на баланс между разбираемостта на изложението от страна на обучаемите и съхраняване автентичния смисъл на представяните схващания. Проф. Георгов очевидно е бил майстор в това отношение, като се има предвид и обстоятелството, че в някои от своите курсове той представя възгледите на негови съвременници (например, Р. Вирхоф, В. Вунд, Е. Дюринг, Х. Спенсър, Е. Хекел и др.), за осмислянето, на които обикновено е нужен отстъп във времето, особено, когато те се разглеждат в рамките на обзорен преглед на развитието на определена национална философска култура през сравнително продължителен времеви период.

Иван Георгов умира на 13.03.1936 г.

Библиография

Основни съчинения (Пълна библиография вж. в АЛМАНАХ на СУ „Св. Климент Охридски” (1888-1939), С., 1940, с. 119-120)

Еволюция на възпита­нието //Училищен преглед, 1898, бр. 7-8, с. 770-802; бр. 9, с. 923-942; бр. 10, с. 1058-1077.

Джордано Бруно //Български преглед, 1900, бр. 2, с. 82-95; бр. 3, с. 86-105.

Роджер Бекон, баща на експериментал­ното изследване //Училищен преглед, 1902, бр. 4, с. 295-312; бр. 5, с. 343-356.

Що е съвест? //Училищен преглед, 1899, бр. 12.

Херберт Спенсер //Училищен преглед, 1904, бр. 3, с. 190-200; бр. 4, с. 285-302; бр. 5, с. 426-443.

Тома Кампанела (Ректорска реч) //Годишник на СУ-ИФФ, 1905/1906, Т. II, с. 1-20.

Словният имот в детския говор, Ч. 1-2 //Годишник на СУ-ИФФ, 1909/1910, Т. V, с. 1-302; 1911, Т. VI, с. 1-306.

Лайбниц (Ректорска реч) //Годишник на СУ-ИФФ, 1918/1919, Т. XIII/XIV, с. 1-17.

История на новата философия от Кант – Хегел, С., 1920 /160 с./

Етика (записки), С., 1921.

История на етика­та (записки), С., 1921 /195 с./

Теория на познанието на Кант //Училищен преглед, 1924, бр. 5-6, с. 353-392.

Питагорейци //Училищен преглед, 1925, бр. 1-2, с. 21-55; бр. 3, с. 162-190.

История на философията, Т. I – Древна фило­софия; С., 1925 /698 с./.

История на философията, Т. IV – Нова философия до Кант, Ч. 1. Нова философия до Хобс, С., 1936 /460 с./

Проблемата за свободата на волята //Философски преглед, 1929, бр. 2, с. 145-157.

Егоизмът и безкористието ка­то принципи на нравствения живот //Философски преглед, 1933, бр. 2, с. 97-113.

Pro domo sua //Философска мисъл, бр. 6, 1981.

Избрани философски и етически съчинения, С., Наука и изкуство, 1987.

Лекции по история на философията, С., УИ „Св. Климент Охридски”, 2008.

Средновековната философия (Лекции, четени през зимното полугодие на уч. 1902/1903 г.) //Философски алтернативи, бр. 6, 2009, с. 150-169.

Етически съчинения, С., ИК „Св. Иван Рилски“, 2012.

За него

Балтова, И. 1940, Философията в България през ХХ век //Училищен преглед, бр. 5-6.

Българската философска култура през ХIХ – ХХ век (Биографично-библиографски справочник), С., ЛИК, 2000.

Бънков, А. 1943, Принос към историята на българската философска мисъл, С.

Бънков, А. 1966, Философските и етическите възгледи на Иван Георгов (1862-1936) //Бънков, А. Развитие на философската мисъл в България, С.

Бъчваров, М., Латев, Л. 1981, Из архива на Иван Георгов //Философска мисъл, бр. 6.

Бъчваров, М., Латев, Л. 1986, Из непубликуваните ръкописи на Иван Георгов //Философска мисъл, бр. 1.

Бъчваров, М., Латев, Л. 1987, Пионерското дело на Иван Георгов във формирането на българската философска култура //Георгов, И. Избрани философски и етически съчинения, С.

Данков, Е. 1996, 60 години от смъртта на проф. Иван Георгов //Философия, бр. 5-6.

Историята на философията //Училищен преглед, бр. 1-2, 1926.

Кацарски, И. 1988, Иван Георгов, С., УИ „Климент Охридски”.

Кацарски, И. 1996, Иван Георгов и Македония //Философски алтернативи, бр. 6.

Костадинова, П. 1998, Иван Георгов: познатият непознат //Философия, бр. 4.

Костадинова, П. 2000, Иван Георгов и Димитър Михалчев: Свободната воля //Философия, бр. 2.

Кратка история на българската философска мисъл, С., 1973, гл. V, § 4.

Латев, Л. 1991, Историята на философията като „борище на най-разноречиви мнения” //Латев, Л. Дискусията във философското познание, С.

Латев, Л. 1996, Историко-философските принципи на Иван Георгов //Философски алтернативи, бр. 6.

Михалчев, Д. 1932, Иван А. Георгов, по случай на неговата 70-годишнина //Философски преглед, бр. 1.

Михалчев, Д. 1936, Проф. д-р Иван А. Георгов //Философски преглед, бр. 4.

Михалчев, Д. 1937, Първата българска история на философията //Философски преглед, бр. 2.

Петрова, Ф. 1997, Гносеологическите схващания на Иван Георгов //Петрова, Ф. Гносеологическата традиция в българската философска мисъл, С.

Помен за починалия председател на Историко-филологическия клон на БАН, проф. д-р Иван Георгов, С., 1936.

Саръилиев, И. 1981, Писмо до И. Георгов от 05.01.1932 г. //Философска мисъл, бр. 6.

Стаматов, А. 2008, Историко-философският проект на проф. Иван Георгов //Георгов, И. Лекции по история на философията, С., УИ „Св. Климент Охридски”.

Стоев, С. 1963, Първият български историк на философията //Философска мисъл, бр. 2.

Стоев, С. 1964, Етическите възгледи на Иван Георгов //ИЗВЕСТИЯ на Института по философия, Т. IХ.

Стоев, С. 1973, Историко-философските и етическите възгледи на Иван Георгов //История на философската мисъл в България, Т. II, С., БАН.

Теохаридис, С. 1992, Древногръцката етика и българските етици, С.

Теохаридис, С. 1993, Историкът на философията Иван Георгов //Философия, бр. 4.

Тодоров, Д. 2008, Георгов – наставникът //Георгов, И. Лекции по история на философията, С., УИ „Св. Климент Охридски”.

Тодоров, Д. 2012, Етикът Георгов //Георгов, И. Етически съчинения, С., ИК „Св. Иван Рилски“.

Добрин Тодоров