СЕМИНАР „КАЛОФЕРСКИ ЧЕТЕНИЯ”
През 2004 г. е поставено началото на един необичаен за българската академична колегия теоретичен форум, който има постоянни участници, провежда се по едно и също време – през есента на всяка година (обикновено през месец септември) и на постоянно място: наследствената къща на Райчо Пожарлиев в гр. Калофер. Неговия неизменен състав включва Стоян Асенов, Цочо Бояджиев, Олег Георгиев, Иван Еленков, Райчо Пожарлиев и Атанас Стаматов. По традиция в рамките на форума се изслушват и обсъждат доклади с разнообразна тематика, като всеки от участниците представя резултатите от актуалните си изследвания. Широкият тематичен регистър и интердисциплинарността на подходите са differentia specifica на четенията. Камерният състав на участниците позволява нелимитирано участие в дискусията до маркирането на надеждна перспектива за осмислянето на обсъждания проблем.
Петнадесетите „Калоферски четения“ са посветени на без време напусналия колега, приятел и постоянен участник в четенията доц. Стоян Асенов-Джони (1960-2021). През 2017 г. докладваният от Иван Еленков текст резюмира дългогодишните му изследвания върху културната антропология на социализма, които под същото заглавие вече са дадени за печат. На четенията през 2018 г. Ц. Бояджиев анонсира своя текст като „макет“ на бъдещо монографично изследване по темата. Понякога в рамките на форума се представят и неакадемични работи на участници в него: през 2019 г. Ц. Бояджиев представя готвената за печат своя стихосбирка „Двадесет и едно рондо и други стихотворения“, а на следващата година извадка от следващата си стихосбирка „Кухата сърцевина на живота“. С неповторимия си облик „Калоферските четения“ си извоюваха свое запазено място в професионалния календар на българската хуманитаристика.
Време на провеждане
Девети „Калоферски четения” – септември, 2013 (3/2013)
Десети „Калоферски четения” – септември, 2015 (5/2017)
Единадесети „Калоферски четения” – септември, 2017 (7/2017)
Дванадесети „Калоферски четения” – септември, 2018 (8/2018)
Тринадесети „Калоферски четения” – септември, 2019 (9/2019)
Четиринадесети „Калоферски четения“ – септември, 2020 (10/2020)
Петнадесети „Калоферски четения“ – октомври, 2021 (11/2021)
Шестнадесети „Калоферски четения“ – септември, 2022 (12/2022)
Седемнадесети „Калоферски четения“ – септември, 2023 (13/2023)
Деветнадесети „Калоферски четения“ – септември, 2025 (15/2025)
Теми
Стоян Асенов – „Стената. Феноменологични щрихи“ (2013), „Малка черна рокля. Щрихи към проблема за женствеността“ (2015), „Два типа словесност или за възможността на повторението“ (2018), „Началото като проблем на философията“ (2019).
Цочо Бояджиев – „Рисуване със светлина“ (2013), „И пак – каква ми е Хекуба? Или за ползата от изучаването на история на философията“ (2015), „Улицата или за баналното във фотографията“ (2015), „Куртоазната любов“ (2017), „Зимата през Средновековието“ (2018), „Старостта през Средновековието“ (2019), „Болното тяло и болната душа” (2021), „Рим: далечен град” (2022), „Куртоазната любов през Средновековието” (2023), „Човешкото тяло и действието на разума. Един дискусионен проблем във византийското четиринадесето столетие” (2025).
Олег Георгиев – „Проблемът за индивидуалността през Средновековието“ (2015), „Знанието като ценност“ (2018), „Механичните изкуства и идеята за ‚практическата рационалност‘ през Средновековието“ (2019), „За значението на понятието ‚phronesis‘ днес“ (2020), „За измеренията на човешкото съществуване“ (2021), „Биващо и благо. Тома от Аквино за същността на prudentia“ (2022), „Феноменология на желанието или „искам да изразя себе си“ (2023), „Системата pecia и промените в литературната култура на XIII и XIV век” (2025).
Иван Еленков – „Съюзът на художниците в България и облика на всекидневието през първата половина от 50-те години на ХХ век“ (2013), „Нитрати и социализъм“ (2015), „Орбити на социалистическото всекидневие“ (2017), „Продоволствено-разпределителни контингенти и категории население от края на 40-те години на ХХ век в България“ (2018), „Курортното дело през зрелия социализъм“ (2019), „Модернизация на градското всекиднение и публичните нрави след Освобождението /1878/” (2020), „Осем години преди Стоян Асенов /Доклад на Димитър Димов, ръководител на „Организационно-инструкторския отдел за изпълкомите на народните съвети при МС, относно хигиенизирането и благоустрояването на гр. Димитрово/” (2021), „За половото възпитание /Авторефлексивно биографично изследване/” (2022), „Курсът по история на новата българска култура на проф. Димитър Аврамов” (2023), „Романите на Богомил Райнов в измеренията на паметта” (2025).
Райчо Пожарлиев – „Един възможен поглед към критическата теория на Франкфуртската школа“ (2013), „Храна и слово“ (2015), „Пътищата при социализма“ (2017), „Философия на храненето на Жан Саварен“ (2018), „Хранене, любов и смърт” (2019), „Храненето: необходимост и свобода” (2020), „Градината и смъртта” (2021), „Кант, Просвещението и Френската революция” (2022), „Вечност на разположение” (2023), „Кафе и модерност” (2025).
Атанас Стаматов – „Св. Константин-Кирил и раждането на българския философски език“ (2013), „Към философията на българската история. Автори, проблеми, интерпретации“ (2015), „Дарителската култура на възрожденския българин и мястото на книгата в нея“ (2017), „Проблемът вечност и време в Екзарховата ‚Похвала за Йоан Богослов‘“ (2018), „Историологичните идеи в Паисиевата ‚История славяноболгарская‘“ (2019), „Кант и философско-историческата култура в България” (2020), „Димитър Аврамов: живот и творчество” (2021), „За раждането на българския философски език” (2022), „Иконоборство и иконопочитание” (2023), „Етическите възгледи на Димитър Михалчев” (2025).
