ЛЕТЕН СЕМИНАР ПО ФИЛОСОФСКА МЕДИЕВИСТИКА – гр. ЕЛЕНА

Първата сбирка на Семинара по средновековна философия и култура в гр. Елена се организира спонтанно: в края на летния семестър на учебната1983/84 г. тогавашният асистент по „Антична философия“ Цочо Бояджиев, обявява пред втори курс на специалност „философия“ във Философски факултет на Софийския университет предложението си да заведе група студенти в конферентния център на университета – Попниколовата къща в гр. Елена, където да се четат средновековни текстове, и кани който иска от курса да се присъедини. Предложението среща подкрепа от редица студенти и през лятото на същата година се провежда първия семинар. Младите студенти и техният преподавател започват с ентусиазма на първопро­ходци да четат и обсъждат текстове, дотогава чужди за хуманита­ристиката в България. По онова време средновековната философия не се изучава като университетска дисциплина в българските висши училища, а текстовете, свър­зани с нея, са оскъдни и подлежащи на цензура в рамките на господстващата марксистко-ленинска идеоло­гия.

Постепенно семинарът се превръща в ежегодно съби­ране, като е подпомаган от основаното през май 1992 г. „Българско общество за изследване на средновековната философия“, а впоследствие и от създадения през декември 2000 г. „Институт за средно­вековна философия и култура“. През последните години организацията на форума е поета от катедра „История на философията“ при Философския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“.

Първите издания на семинара имат неформален характер, като се обсъждат теми от разнообразно философско естество, но преобладаващи са текстовете на средновековна тематика. Темите стават все по-конкретни, започва работата с първична литература, а докладите придобиват професионален вид. Мнозина от първоначалните участници на семинарите в Елена по-късно започват да се занимават професионално с философия, а други тепърва го избират за свое поприще, макар не всички да остават в сферата на философската медиевистика. Сред първите участници са Любен Сивилов, Витан Стефанов, Недялка Видева, Мария Димитрова, Димка Гичева-Гочева, Димитър Вацов, Стилиян Йотов, Петър Горанов и др. Сред онези, които остават верни на средновековния дух на философските си изследвания следва да бъдат спе­циално споменати Калин Янакиев, Георги Каприев и Олег Георгиев, които собствено оформят, заедно с Цочо Бояджиев, трайното ядро на новоформиралата се школа.

Заедно с разширяването и задълбочаването на изследователските занимания на основните фигури в школата се покачва цялостното ниво на школата и след 2000 година семинарите в гр. Елена придобиват ниво, съизмеримо с това на международните форуми в сферата. Все по-често във форума вземат участие чуждестранни изследователи, а през някои години той изцяло е международен – през 2001, 2005, 2008 и 2014 г.

Постепенно форматът на семинарите при­добива строгост, но основаната му цел – подготовката на студенти и млади учени за професионална работа в сферата на философията и по-специално медиевистиката на международно ниво – го прави съдържа­телно специализиран, но отворен към различни подходи, дискусионен и с особено внимание към обучителния елемент в подготовката и изна­сянето на академични доклади на висок академичен стил. Особеното на тези сбирки е, че участниците в тях не са задължени да представят непременно крайни резултати от своите търсения, а са подтиквани да излагат реалните си проблеми в изследователските дирения. Този начин на работа отличава семинарите от традиционните научни форуми, но дава възможност на участващите в тях главно на млади изследователи – студенти и докторанти, да споделят трудностите в своята работа и да апробират в свободен от условности дебат потенциалните пътища за тяхното преодоляване.

Всяка година се определя предварително тема на лятната школа, която позволява едновременно широк кръг от възможни специфични погледи върху даден фило­софски или културологичен проблем, и също така предполага „превод“ на понятия и смисли между различните модуси на средновековното философстване – византийското, арабското и латиноезичното. Събират се предложения за доклади, от които след това се формира програмата. Четат се между 15 и 20 доклада в рамките на пет дни. Множество от докладите биват впоследствие включени в алманаха Архив за средновековна философия и култура, а част от тях се публикуват в чуждестранни издания. Поощря­ват се интердисциплинарни доклади, обогатяващи изследователското поле, като текстове с културологична, историческа, фотографска, богословска и литературна тематика.

Семинарът в гр. Елена често се превръща в първата академична платформа, в която бъдещите учени взимат участие и придобиват основни умения, необходими за качествената научна дейност на международно ниво. Съвместната работа между различните поколения „магистри“ и „схолари“ се увенчава с най-същест­вения за една школа резултат – предаването на нейния специфичен „опосредяващ преводачески“ поглед между отделните модуси на средновековната философия и култура от учителите към учениците, което утвърждава приноса на българската философска медиевистика в контекста на международните изследвания в полето.

Със своята дълголетна история семинарът в гр. Елена заема важно място в картата на хуманитар­ните изследвания в България и е гръбнакът, около който се формира и разгръща школата по философска медие­вистика в страната. Школата и в момента продължава да излъчва млади учени, които са разпознаваеми лица в сферата на философската медиевистика в международен мащаб.

За семинара

Динева, Г. 2009, Българската школа по философска медиевистика //Критика и хуманизъм, кн. 28, бр. 1, 2009.

Динева, Г. 2011, Научна и изследователска дейност на Института за средновековна философия и култура за периода 2010-2011 г. //Български философски преглед, бр. 1.

Динева, Г. 2017, Семинарът в Елена //Български философски преглед, бр. 7.

Каприев, Г. 2001, Българската школа по философска медиевистика //Критика и хуманизъм, бр. 10.

Каприев, Г. 2006, За развоя на философската медиевистика в България //ИЗВЕСТИЯ на Хуманитарния департамент в МГУ „Св. Иван Рилски”, Т. VI.

Каприев, Георги; Шпеер, Андреас 2002, Думи за въвеждане //Архив за средновековна философия и култура, св. VIII.

Сивилов, Л. 1985, Философски семинари във възрожденския град //Философска панорама, бр. 3-4.

Стаматов, А. 2001, Проф. д.ф.н. Цочо Бояджиев – доайен на българската школа по философска медиевистика – на 50 години //ИЗВЕСТИЯ на Хуманитарния департамент в МГУ „Св. Иван Рилски”, Т. I.

Стаматов, А. 2015, Юбилейно за българската философска медиевистика //Архив за средновековна философия и култура, св. XXI.

теми

„Слово и мълчание”

„Човекът и неговите места”

„Видимо – невидимо”

„Измерения на телесността”

„Проблемът за злото”

„Лице и маска”

„Надежда и утопия”

2001 г. – международна конференция „От Византия до Париж и обратно. Философия през европейското средновековие”, която е първата „международна версия” на летния семинар по философска медиевистика.

2008 г. – международно лятно училище на EGSAMP на тема Natur und Kunst – der interkulturelle europäische Dialog im Spätmittelalter (Природа и изкуство – интеркултурният европейски диалог в Късното Средновековие).

2009 г. – De littera et spiritu sive de philologia ancilla philosophiae (Буква и Дух. Може ли филологията да е в помощ на философията?).

2010 г. – Европейските средновековия – културни и философски граници.

2011 г. – Християнската традиция през вековете (Рим и Константинопол) и нехристиянските култури.

2012 г. – Философия и теология след 1204 г.

2013 г. – Метафизиката в системата на средновековното знание.

2014 г. – международно лятно училище на EGSAMP на тема Sein und Freiheit – Being and Freedom (Битие и свобода).

2015 г. – Учител и ученик през Средновековието.

2016 г. – Translatio studii. Граници и миграция на знанието в Средновековието.

2017 г. – лятна школа по средновековна философия и култура със спе­циалното участие на Адам Селигман от Бостънския университет на тема Wisdom, Understanding, Dialogue (Мъдрост, разбиране, диалог).

2024 г. – Граничност и трансцендентност.

2025 – Миграции на знания и култури.