В състава на първия факултет на Висшето училище – Историко-филологическия (ИФФ), който е създаден през 1889 г., от самото начало съществува отдел „Философия“. В ИФФ през 1892 г. е обособена катедра „Философия“, която е водеща за специалността „Философия и педагогия“. През 1904 г. Висшето училище е преименувано на „университет”, като в него са обособени две философски катедри – „Философия” и „История на философията”, които остават в състава на ИФФ. След като през 1909 г. специалността „Философия и педагогия” е реорганизирана в две самостоятелни специалности профилираното обучение по специалността  „философия“ се поема от катедрите „Систематична философия” и „История на философията” в ИФФ. Като научно-помощен институт продължава да функционира воденият от проф. Иван Георгов „Семинар и кабинет по философия“. Кръжочната дейност остава в правомощията на Студентското философско-педагогическо дружество.

През 1951 г. е създаден Философско-исторически факултет, в който влизат катедрите, водещи обучението по специалност „философия“. Още в края на 40-те в ИФФ са отстранени преподавателите философи, споделящи немарксистки схващания, а за преподавателска работа са привлечени лица, доказали своята вярност към учението на марксизма-ленинизма и партията-държава. От техните среди се излъчват и първите ръководители на посочените още в ЗВО от 1947 г. катедри: „История на философията”, „Систематична философия” и „Научна философия“, преименувана през 1951 г. на „Диалектически и исторически материализъм”. Скоро след това катедра „Систематична философия” е закрита. През 1953 г. е открита катедра „Психология, логика и етика“, която на свой ред се трансформира през 1962 г. в „Логика, етика и естетика“. Тези първични звена определят структурата и съдържанието на обучението по специалност „философия”. От 1972 г. в Софийския университет функционира самостоятелен Философски факултет, в състава на който влиазат споменатите три катедри.

През тоталитарния период се срещат сериозни трудности при попълване преподавателския състав на специалността по някои от дисциплините. Според един от деканите на ФФ – проф. Иванка Апостолова, той е осъществяван едностранчиво, доколкото „отделът за обществени науки към МНП прави всичко възможно да осигури щатни бройки за Философския факултет”, но „това е само по диалектически материализъм и по научен комунизъм”. Не така стои въпросът с привличането на преподаватели по дисциплини, които са по-далеч от идеологическия сегмент в обучението по философия и работят за професионалната му специализация: „много трудно е назначаването на млади специалисти в катедрите по история на философията и логика, етика и естетика”. По такъв начин се получава дисбаланс на преподавателите по различните философски дисциплини. Почти е невъзможно да се подготвят собствени преподавателски кадри с докторска степен, тъй като „много малко са и аспирантските места, които се отпускат”.

През годините бавно, но постоянно се разширява кръгът от университетски преподаватели по философските дисциплини, работещи в СУ. В началото единствен „редовен“ професор е Иван Георгов, който се подпомага от „извънредния” професор д-р Кръстьо Кръстев. Впоследствие са привлечени Никола Алексиев, Димитър Михалчев, Спиридон Казанджиев, Иван Саръилиев, Атанас Илиев и др. През първите години след налагането на тоталитарния режим философското образование в СУ се осъществява освен от някои от споменатите „буржоазни” професори още и от новоназначените преподаватели с марксистко-ленински убеждения – Тодор Павлов, Сава Гановски, Асен Киселинчев, Райчо Караколов, Живко Ошавков и др. В края на 40-те преподавателите-немарксисти са отстранени. Преподавателите по философските дисциплини към края на 50-те години вече са около 20 души, а в средата на 80-те техният брой нараства повече от два пъти, като понастоящем са над 40 души. Във Факултета са работили някои от най-уважаваните и влиятелни български философи, сред които се открояват имената на професорите Иванка Апостолова, Ангел Бънков, Кирил Василев, Николай Ирибаджаков, Кирил Нешев, Елена Панова, Исак Паси, Добрин Спасов, Иван С. Стефанов и др. Понастоящем колегията на Философски факултет се състои от над 220 висококвалифицирани преподаватели и служители и над 3000 студенти от цял свят, обучавани в бакалавърски, магистърски и докторски програми.

След отделянето на специалностите „История“ (1972) и „Педагогика“ (1986) факултетът постепенно придобива днешния си вид в съчетанието на фундаментални хуманитарни и обществени науки, като освен „философия“ осигурява обучение по специалностите  „психология“ (1972), „социология“ (1976), „политология“ (1986) и нововъзникналите и бързо развиващи се специалности „културология“ (1992), „библиотечно-информационни науки“ (1993), „публична администрация“ (1997) и „европеистика“ (1998).

След началото на демократичните промени настъпват сериозни промени в специализираното философско образование в страната. Те засягат и мрежата от звена, в които се подготвят бъдещите философи. В началото на 90-те години отпада монополът на Философския факултет (ФФ) в СУ „Св. Климент Охридски” при подготовката на студенти-философи у нас. Появата на конкуренция на най-стария и престижен център за подготовка на професионални философи в страната, е само един от стимулите за реформа на философското образование, което се осъществява във ФФ на СУ.

Днес във Философския факултет освен „философските“ катедри „История на философията“, „Логика, етика и естетика“ и „Философия“ функционират още катедрите: „Библиотекознание, научна информация и културна политика“, „Европеистика“, „История и теория на културата“, „Политология“, „Публична администрация“, „Социология“, както и две катедри с психологически профил. Във факултета е и катедрата „Реторика“, обучаваща студенти от всички специалности на висшето училище в избираеми курсове.

Понастоящем Философският факултет на Софийския университет по брой студенти, преподавателска, библиотечна, материално-техническа и информационна осигуреност е сред най-значимите научни средища в Югоизточна Европа в областта на общественото и хуманитарното знание. Катедрите във ФФ предлагат голям брой курсове за следдипломна квалификация, разработват проекти и извършват експертна и консултантска дейност в съответните направления. Факултетът винаги се е отличавал с високо образователно равнище, ярка академична свобода и принципен граждански ангажимент. Той се е утвърдил като един от водещите центрове на хуманитарната наука в страната, като има съществен принос за формиране на българската хуманитарна интелигенция.

Декани (преподаватели по философия)
А) Историко-филологически факултет
1900-1901 г. – проф. Иван Георгов
1908 – 1909 г. – проф. Иван Георгов
1922 – 1923 г. – проф. Димитър Михалчев
1926 – 1927 г. – проф. Спиридон Казанджиев
1930 – 1931 г. – проф. Иван Саръилиев
1940 – 1941 г. – проф. Иван Саръилиев
1945 г. – проф. Иван Саръилиев

Б) Философско-исторически факултет
1951 – 1954 г. – проф. Ангел Бънков
1954 – 1957 г. – проф. Стефан Цоневски
1960 – 1967 г. – проф. Гиргин Гиргинов

В) Философски факултет
1972 – 1975 г. – доц. Аристотел Гаврилов
1976 – 1979 г. – проф. Кирил Нешев
1979 – 1983 г. – проф. Иванка Апостолова
1986 – 1989 г. – доц. Димитър Иванов
1989 – 1993 г. – доц. Асен Давидов
1993 – 2003 г. – проф. Витан Митев
2011 – 2019 г. – проф. Димитър Денков

Ръководители на катедри, в които работят преподаватели по философия:
А) „История на философията” (през учебната 1952/53 г. е обединена с катедра „Диалектически и исторически материализъм”)
1910 – 1934 г. – проф. Иван Георгов
1934 – 1949 г. – проф. Иван Саръилиев
1949 – 1953 г. – проф. Сава Гановски
1954 – 1969 г. – доц. Грозьо Грозев
1969 – 1990 г. – проф. Николай Ирибаджаков
1990 – 1999 г. – проф. Цочо Бояджиев
1999 – 2007 г. – проф. Георги Каприев
2007 – 2011 г. – доц. Димитър Денков
2011 – 2015 г. – проф. Хараламби Паницидис
2015 – 2025 г. – проф. Александър Кънев

от 2025 г. – доц. Васил Видински

Б) „Логика, етика и естетика” („Психология, логика и етика” /1953-1962/)
1953 – 1960 г. – проф. Асен Киселинчев
1960 – 1973 г. – проф. Ангел Бънков
1973 – 1980 г. – проф. Добрин Спасов
1980 – 1991 г. – проф. Исак Паси
1991 – 1995 г. – доц. Витан Митев
1995 – 2003 г. – доц. Искра Цонева
2003 – 2007 г. – доц. Недялка Видева
2007 – 2015 г. – проф. Силвия Минева
2015 – 2023 г. – проф. Александър Гънгов

от 2023 г. – проф. Тодор Полименов

Г) „Философия” /1892-1909 и от 1989 г./ („Систематична философия” /1910-1948/, „Научна философия” /1948-1951/, „Диалектически и исторически материализъм” /1951-1989/, като през учебната 1952/53 г. е обединена с катедра „История на философията”)
1892 – 1910 г. – проф. Иван Георгов
1910 – 1947 г. – проф. Димитър Михалчев
1947 – 1948 г. – проф. Спиридон Казанджиев
1948 – 1951 г. – проф. Тодор Павлов
1952 – 1953 г. – проф. Сава Гановски
1953 – 1960 г. – проф. Райчо Караколов
1960 – 1967 г. – проф. Гиргин Гиргинов
1968 – 1984 г. – проф. Кирил Василев
1985 – 1989 г. – проф. Иванка Апостолова
1990 – 1992 г. – проф. Александър Андонов (и. д.)
1993 – 1999 г. – доц. Сергей Герджиков
1999 – 2007 г. – доц. Пламен Макариев
2007 – 2015 г. – проф. Анета Карагеоргиева
2015 – 2023 г. – проф. Иван Колев

от 2023 г.- проф. Веселин Дафов

Литература:
Апостолова, И. 1983, За преподаването на философията в учебните заведения //Философска мисъл, бр. 2.
Герджиков, С. 1989, Срещата на българския студент с философията //Философска мисъл, бр. 3.
Нешев, К. 1980, Някои проблеми на специалността философия в Софийския университет //Философска мисъл, бр. 1.
Панова, Е. 1998, Философски реминисценции //Философски форум, бр. 2-3.
Паси, И. 1992, Проблеми, хора, спомени, София: УИ „Св. Климент Охридски”.
План и литератута за изучаване на научната философия от студентите от последния курс на университета //Философска мисъл, бр. 1, 1948.
Попнеделев, Т. 1999, Социалистическият университет //Университетът, София: УИ „Климент Охридски”.
Стаматов, А. 2006, Философията в българското образование до 1947 година //Критика и хуманизъм, кн. 21, бр. 1.
Стаматов, А.; Тодоров, Д. 2008, Философското образование //Философският ХХ век в България, Т. 1 – Философската публичност, София: „Изток-Запад“.
Станчева, Б. 1996, Новата учебна година в Университета преди 50 години //Философски вестник, бр. 7.
Тодоров, Д. 2006, Еволюция на философското образование в тоталитарна България //Критика и хуманизъм, кн. 21, бр. 1.
Тодоров, Д. 2011, Философията като „идеологическа дисциплина” //Nomina essentiant res (в чест на проф. дфн Цочо Бояджиев, по повод неговата 60-годишнина), София: „Изток-Запад“.
Сб. Проблеми и перспективи на философското образование в България, София: УИ „Св. Климент Охридски“, 2018.