През 1954 г. в България се създават Известия на Института по философия при БАН – първото в страната ведомствено издание с философски характер. То просъществува двадесет години – до 1974 г., като от него са отпечатани общо 22 тома. Изданието на практика представляват ежегодник на Философския институт, макар в отделни години да са публикувани и по два тома. От първия том до края на излизането му основна фигура в Известията е Тодор Павлов – инициатор, създател и фактически ръководител на изданието. В първата редакционна колегия освен него участват Сава Гановски, Асен Киселинчев (отговорен редактор) и Азаря Поликаров (секретар). От 1962 г. в състава на редколегията освен Тодор Павлов (отговорен редактор) са Панайот Гиндев (секретар), Азаря Поликаров, Никола Стефанов и Михаил Бъчваров.

От том XIX редакционната колегия има променен състав: Тодор Павлов (отговорен редактор), Михаил Бъчваров (научен секретар) и членове на редколегията Стефан Ангелов, Тодор Стойчев и Петър Велчев. При всичките варианти на редакционния екип участниците в него са административно свързани с Философския институт.

Известията на Института по философия имат за основна задача да осигурят допълнително поле за изява на сътрудниците на тази академична институция в БАН. При създаването на изданието неявно е следван моделът, наложен от Годишника на СУ „Климент Охридски”. В случая интересен е фактът, че Известията не са единственото издание на Философския институт. От 1952 г. насетне сп. „Философска мисъл” престава да се списва от група формално необвързани с дадена институция лица и се превръща в печатен орган на това звено.

При създаването на Известията не е оповестена разгърната програма за развитие, която да декларира определени съдържателни приоритети. В кратката редакционна бележка, публикувана в първи брой, е поставена конкретната цел „да разработва методологическите въпроси на частните науки – природни и обществени, от позициите на диалектическия материализъм” /От редакцията, 1954/. Всъщност това е единствената проблематика, която изданието първоначално се ангажира да разглежда с предимство. И наистина в първите два тома на Известията се публикуват студии, посветени само на различни философски въпроси на частните науки, най-вече на естествознанието. В хода на развитие на изданието обаче тази тематика така и не успява да се наложи като доминираща, макар да се явява един от важните му акценти. Централната задача, поставена пред Института по философия, респ. на неговото ведомствено издание, е да се постави „науката в служба на социалистическото строителство” /От редакцията, 1954/. За нейното успешно решаване е нужно сътрудниците на академичната институция, респ. авторите на Известията, да „се учат от опита на Академията на науките на СССР” /пак там/.

Първите стъпки на новото издание са колебливи, въпреки че то е посрещнато с надежда, а появата му е определена като „важно и радостно събитие на научния и по-специално на философския ни фронт” /Братоев, Мунтян 1956/. Към публикуваните в първите два тома текстове се отправят различни по вид забележки в нарочно подготвените за целта пространни рецензии, публикувани във „Философска мисъл”. Става дума за неправилно разбиране на основополагащи за марксистко-ленинското учение тези (напр. на отражението от Д. Димов); липса на редакционна намеса за коригиране съдържанието на публикациите, когато авторската позиция се отклонява от каноните на официалната доктрина; оспорване уместността от публикуване в изданието на определени текстове заради недостатъчната им философичност (напр. изкуствоведческа студия на Т. Силяновска); слабо присъствие на сътрудниците от Философския институт на страниците на собствения им ведомствен орган; нередовно отпечатване. След преодоляване на тези слабости от Известията се е очаквало „да станат действително боеви орган на българските философи марксисти, където да се печатат студии, монографии и публикации по основни въпроси на нашата философия” /Ангелов, Горанов, Братоев 1957/.

С течение на времето Известията укрепват, като разширяват тематиката и авторския си състав. Така например в том ХII са публикувани девет студии с разнообразна проблематика от широк кръг области на философията: „диалектически материализъм и логика, история на философията, естетика и етика” /Славов 1967/. Обликът на изданието се променя благодарение най-вече на засиленото внимание от страна на сътрудниците на Института по философия към собственото им издание. То се изразява освен в предоставяне на текстове за Известията, още и в публично дебатиране на неговия облик. Така например на 30 май и 2 юни 1961 г. се провежда обсъждане на публикуваните в том V студии.
В Известията на Института по философия са публикувани общо 233 текста., почти всеки от които е придружен от резюмета на руски и западен език. В някои от тях е дадена като приложение библиография по разглежданата проблема. Обикновено тези текстове са с обем на студия, но се срещат и такива с характеристики на статия и научен доклад. По правило Известията имат разнообразен проблемно-тематичен профил, но в някои от томовете са отпечатани работи върху по-тесен кръг проблеми. Такъв е случаят например с том XI, в който студиите са под общо заглавие „Методологически проблеми на структурния анализ в социо­логията”. В том XVI са събрани материалите (доклади, съдоклади и научни съобщения) от научна сесия, организирана от Института по философия за 50-та годишнина от победата на Великата октомврийска социалистическа революция. Том XVII пък излиза под общата рубрика „Проблеми на научното ръководство на социалистическото общество”, включваща материалите от проведения от секцията „Исторически материализъм” на Философския институт семинар по социално управ­ление. Тези прецеденти говорят, че Известията понякога се превъплъщават от традиционен алманах на водещата си институция в сборник с текстове от научни форуми.

При композирането на Известията липсва явно определен структуроформиращ принцип, като не са обособени специални раздели с оглед проблематиката на публикуваните текстове. При съдържателния анализ на отпечатаните в Известията изследвания обаче без риск от изкривяване на картината може да се използва съществувалото през тоталитарния период специфично деление на философските дисциплини. Съобразно него, а и като се има предвид отпечатаният още по време на излизането на изданието юбилеен библиографски указател, разнообразните по тематика текстове могат да се отнесат към няколко основни рубрики: „Диалектически материализъм”; „Исторически материализъм и социология”; „Философски въпроси на естествознанието и частните науки”; „История на философията и критика на буржоазната философия”; „Логика и психология”; „Естетика”, „Етика”; „Научен атеизъм”. От количеството на текстовете в тях следва да се съди както за съдържателните акценти на Известията, така и за приоритетите в изследователската дейност на сътрудниците на Института по философия от онова време.

Предпочитаните области за изява на работещите във Философския институт, според обема на техните публикации в Известията са водещите сфери на марксистко-ленинската философия – „Диалектически материализъм” и „Исторически материализъм”. Ако към първата се добавят и текстовете на подопечната на диамата „Логика”, то се формира най-големият корпус от текстове в изданието с дял от близо 1/4 от всички публикувани в него материали. При присъединяване към този комплекс и на гравитиращата към диамата специфична област на тогавашната официална философия – „Философски въпроси на естествознанието” той обхваща над 2/5 от всички изследвания, отпечатани в Известията. Малко по-малък спрямо този на изследванията от областта на диамата и логиката е броят на разработките в изданието върху проблеми на т.нар. истмат и тогава намиращата се „под шапката” му социология. Всяка една от тези основни области на официалната философия включва широк кръг въпроси, които обикновено се отнасят до някои загубили временно легитимност традиционни сфери на философията, напр. онтологията и гносеологията, разтворени по онова време в рамките на диамата. Много от техните проблеми са обсъждани в Известията в специфичната терминология и методология на държавната философия.

Трудно е на базата на публикуваните в Известията текстове да бъдат откроени някакви отделни групи въпроси с централно място в съдържанието на това издание и съзнателно толерирани от неговите създатели. Все пак правят впечатление някои натрупвания на анализи върху сравнително тесни кръгове проблеми, до които авторите са достигали спонтанно или в изпълнение на партийно-държавни заръки. Такива в областта на диамата са текстовете за основните характеристики на философските категории, на отражението и особеностите на научното познание. Сред открояващите се по-конкретни проблеми от сферата на истмата могат да се отбележат тези за чертите на социалното управление, социологическото знание и правните отношения.

Сравнително висок дял – около 1/6 от всички публикации в Известията, заемат посветените на историята на философията и критиката на съвременната буржоазна философия. Тук приоритетните насоки на търсене са две – анализи върху българската философска мисъл и подчертано критични разработки върху „буржоазната” философия от периода след Маркс. В първото направление могат да бъдат откроени три основни русла: предвъзрожденска и възрожденска философска мисъл в страната, марксистка философия у нас и немарксистки философски търсения от предтоталитарната епоха. Акцентирането върху различни страни от развитието на българската философска култура в публикуваните в Известията историко-философски анализи не е случайно. Още при създаването на Философския институт към БАН на това звено е поставена като една от основните му задачи разработване на българското философско наследство. Съответно секция „История на философията” в тази институция се развива като основен център у нас за изследвания в това направление. В такъв случай не е чудно защо във ведомственото издание на Института по философия се отпечатват сравнително голям брой разработки, посветени на тази проблематика. Що се отнася до акцента върху критиката на съвременната буржоазна философия то и тук нещата са лесно обясними.

Сред публикуваните в Известията текстове се срещат известен брой, третиращи проблеми на естетиката, етиката и т. нар. научен атеизъм. Техният дял обаче – за всяка група по около 5% от всички отпечатани в изданието, е достатъчно нисък, за да играят определяща роля при формиране на неговия облик. Все пак присъствието им във ведомственото издание на Философския институт говори, че това академично звено работи и в тези области на философията, макар и не приоритетно. При прегледа на съдържанието на Известията правят впечатление не само присъстващите, но и отсъстващите сфери на философията. Особено ясно си личи почти пълната липса на анализи от областта на философското човекознание. Тук изключенията могат да се преброят на пръстите на едната ръка: студия на С. Гановски за влиянието на Октомврийската революция върху човека, единственото публично огласено изследване на Д. Михалчев след неговото пенсиониране – за връзката между принудата и свободата на волята и студия на Н. Мизов за религиозния хуманизъм. При това два от тези текста с голяма условност могат да бъдат отнесени към философската антропология. Това състояние на нещата не е странно, с оглед неприемането в тоталитарния период на създадената извън марксисткото русло философска антропология.

Що се отнася до авторския състав на Известията, той не се отличава с голямо разнообразие. От общо 99 души, публикували в изданието, над ¾ са свързани административно с Института по философия. Най-голям е броят на научните сътрудници, работещи там, които формират близо 2/3 от всичките автори на Известията. Към тях следва да се добавят и петнадесетте аспиранти, обучавани в същата институция, както и работещите в нея като технически сътрудници по онова време двама души. От останалите български автори на изданието се открояват две по-големи групи. Първата включва дванадесет университетските преподаватели по философия, половината от които впоследствие преминават на работа във Философския институт. Втората се състои от осем учени-нефилософи, главно от областта на природознанието. В Известията са публикували едва четирима съвременни чужди мислители, при това всичките граждани на държави от „социалистическия лагер” (СССР, СФРЮ).

По отношение продуктивността на авторите в Известията могат да се кажат няколко неща. В кръга на най-често изявяващите се естествено влизат преди всичко работещите във Философския институт. Най-активни са имащите по пет и повече публикувани там текстове научни сътрудници: К. Андреев, М. Бъчваров, С. Василев, К. Дарковски, Б. Дянков, А. Ешкенази, А. Поликаров, С. Попов, П. Русев и Н. Стефанов. От „външните” за институцията автори на Известията могат да се откроят тези с повече от един свой анализ. Това са философи (А. Бънков, А. Илиев, С. Леви) и учени-нефилософи (С. Христов).

Литература

От редакцията //Известия на Института по философия, Т. 1, С., 1954.

Ангелов, С.; Горанов, К.; Братоев, Г. 1957, Втори том на ИЗВЕСТИЯ на Института по философия //Философска мисъл, бр. 4.

Братоев, Г.; Мунтян, Б. 1956, Първият том от „Известия на Института по философия при БАН” //Философска мисъл, бр. 3.

Славов, С. 1967, Том дванадесети на „Известия” на Института по философия //Философска мисъл, бр. 5.

БИБЛИОГРАФСКИ УКАЗАТЕЛ
Поради разнообразната им тематика студиите са подредени според съществувалото през тоталитарния период специфично деление на философските дисциплини: „Диалектически материализъм”; „Исторически материализъм и социология”; „Философски въпроси на естествознанието и частните науки”; „История на философията и критика на буржоазната философия”; Логика и психология”; „Естетика и етика”; „Научен атеизъм”. Във всеки раздел студиите са подредени азбучно, а тези от един и същ автор са дадени в хронологичен ред.

Указателят е направен на базата на подготвения от М. Дянкова и И. Русева Библиографски указател на студиите, публикувани в Т. I – XX на „Известия на Института по философия” на БАН (1954-1971), отпечатан в Т. ХХI на „Известията”, като са добавени студиите, публикувани в томове ХХI и ХХII.

Диалектически материализъм
Аврамова, Снежана Ролята на категориите същност и явление в научното познание, Т. V, 1960, с. 5-56 /Рез. на рус. и нем. ез./; Някои аспекти на проблемата абстрактно-конкретно, Т. VIII, св. 1, 1963, с. 69-94 /Рез. на рус. и нем. ез./; Същност и граници на емпиричното познание, Т. Х, 1965, с. 77-106 /Рез. на рус. и нем. ез./.
Братоев, Георги Класически детерминизъм и причинност, Т. XV, 1968, с. 85-115 /Рез. на рус. и англ. ез./.
Бънков, Ангел Октомврийската революция и развитието на диалектическия материализъм и логиката, Т. XVI, 1968, с. 45-51.
Васев, Стефан К вопросу об активности отражения в неживом мире, Т. ХХII, 1974, с. 93-118 /Рез. на бълг. и нем. ез./.
Василев, Стефан Към въпроса за всеобщия характер на отражението, Т. XI, 1965, с. 159-187 /Рез. на рус. и нем. ез./.
Велчев, Петър Октомврийската революция и научният експеримент, Т. XVI, 1968, с. 183-187.
Дянков, Богдан Относно предмета на науката и принципа на класификация на науките, Т. VII, кн. 2, 1962, с. 55-82 /Рез. на рус. и англ. ез./; Относно проблемата за евристичната роля на структурния подход в на­учното познание, Т. XV, 1968, с. 5-37 /Рез. на рус. и англ. ез. с библиогр./; Лениновата статия „За значението на войнствуващия материализъм” и някои актуални проблеми на марксистката философия, Т. XVI, 1968, с. 189-196.

Кавалджиев, Любомир За целостността в сетивното познание, Т. XIX, 1970, с. 55-84 /Рез. на рус. и нем ез./.
Михова, Недялка За диалектическите категории същност и явление, Т. III, 1958, с. 35-120 /Рез. на рус. и фр. ез./; Към въпроса за всеобщата връзка, Т. IV, 1959, с. 185-230 /Рез, на рус. и френ. ез./; Бележки върху категорията отношение, Т. VII, кн. 2, 1962, с. 31-54 /Рез. на рус. и фр. ез./; Диалектическото противоречие като източник на развитието в светли­ната на отношенията между части и цяло и вътрешно и външно, Т. IX, 1964, с. 71-110 /Рез. на рус. и нем. ез./; Причинност и необходимост, Т. XII, 1966, с. 5-88 /Рез. на рус. и нем. ез./; Единство в историческото и логическото като принцип на системата на диалектическите категории, Т. XX, 1971, с. 35-64 /Рез. на рус. и англ. ез./.
Младенов, Асен Аспекти на отношението на диалектикоматериалистическия метод към източниците на погрешни индуктивни умозаключения и доказателства, Т. ХХI, 1973, с. 7-34 /Рез. на рус. и фр. ез./.
Павлов, Тодор Актуални проблеми на ленинската теория на отражението, Т. XIX, 1970, с. 5-32 /Рез. на рус. и фр. ез./.

Петров, Сава Взаимоотношенията между диалектическите и формалнологическите противоречия, Т. III, 1958, с. 169-270 /Рез. на рус. и фр. ез./; Върху разликата между две страни на субективното отражение, Т. V, 1961, с. 227-245 /Рез. на рус. и фр. ез./; Инфинитезималните парадокси, Т. XX, 1971, с. 7-34 /Рез. на рус. и англ. ез./.
Поликаров, Азаря Развитие на идеята за запазване на материята и движението, Т. I, 1954, с. 81-124 /Рез. на рус. ез./; Относителност на класификацията на процесите под определени категории, т. II, 1956, с. 3-28 /Рез. на рус. ез./; Още веднъж по въпроса за причинността, Т. Х, 1965, с. 43-76 /Рез. на рус. и фр. ез./.
Радев, Динко Теоретико-приложни аспекти на философската наука, Т. ХХII, 1974, с. 267-283 /Рез. на рус. и нем. ез./.
Христов, Ст. Г. Към въпроса за отношението между енергията и движението, Т. I, 1954, с. 5-80 /Рез. на рус. Ез/.

Христова, Парашкева По някои въпроси на категориите възможност и действителност, Т. VIII, св. 2, 1963, с. 153-174 /Рез. на рус. и фр. ез./.
Цонев, Владимир Върху определенията на някои понятия, свързани с категорията причинност, Т. IX, 1964, с. 141-160 /Рез. на рус. и нем. ез./.

Исторически материализъм и социология
Андреев, Л. По някои методологически проблеми на социалистическата прогноза, Т. XVII, 1969, с. 109-133 /Рез. на рус. и англ. ез./.
Бицадзе, Иван Формите на съзнанието и тяхното изследване в системата на социологическата структура, Т. XI, 1965, с. 125-130 /Рез. на рус. и англ. ез./.
Вълов, Тодор Ръководната роля на комунистическата партия като надстроечна закономер­ност, Т. VI, 1961, с. 5-32 /Рез. на рус. и фр. ез./; Деятельность общества и ее поляризация, Т. XIX, 1970, с. 85-108 /Рез. на англ. ез./.

Ганчев, Петко Проблеми на социалната информация, Т. XIX, 1970, с. 109-131, /Рез. на рус. и нем. ез./.
Гиндев, Панайот По някои въпроси на методологията на наказателно-процесуалната наука, Т. VI, 1961, с. 87-133 /Рез. на рус. и нем. ез./; Развитие на социалистическия демократизъм в дейността на висшите органи на държавната власт и на държавното управление в НРБ, Т. IX, 1964, с. 317-362 /Рез. на рус. и нем. ез./; Към въпроса за методологията на научното познание, Т. XIII, 1966, с. 37-68 /Рез. на рус. и нем. ез./.
Гърдев, Диньо Великият октомври и духовният живот на обществото, т. XVI, 1968, с. 219-224; Някои проблеми на социалното управление, Т. XX, 1971, с. 119-145 /Рез. на рус. и нем. ез./; За структурата и закономерностите на социалистическата обществена психика, Т. ХХII, 1974, с. 243-263 /Рез. на рус. и англ. ез./.

Димитров, К. Относно разграничаването на социологическото и несоциологическото изложение, Т. XI, 1965, с. 111-123 /Рез. на рус. и англ. ез./.
Димитров, Кръстю Социалната природа на интелигенцията, Т. XIV, 1967, с. 57-84 /Рез. на рус. и нем. ез./.
Добриянов, Величко Различие и единство между процеса на изследването и процеса на изложението, Т. VI, кн. 1, 1962, с. 5-43 /Рез. на рус. и нем. ез./; За предмета и системата на социологията, Т. XI, 1965, с. 33-53 /Рез. на рус. и англ. ез./; Проблеми на теорията на социалното управление, Т. XVII, 1969, с. 7-32 /Рез. на рус. и англ. ез./.
Живкович, Любомир Стихийност и съзнателност в развитието на обществените формации, Т. XV, 1968, с. 141-171 /Рез. на рус. и нем. ез./.
Захариев, Васил Позитивистично-прагматичната правна идеология у нас в служба на империализма и реакцията, Т. XI, 1965, с. 81-108 /Рез. на рус. ез./.
Караджов, Кирил Противоречията в общественото битие – определящ източник на възникването и развитието на социалистическата надстройка у нас, Т. VI, 1961, с. 283-314 /Рез. на рус. и фр. ез./.
Костов, Константин За някои особености на модела на регулирането при системата на социал­ното управление, Т. XVII, 1969, с. 135-142 /Рез. на рус. и англ. ез./.
Марков, Марко Някои проблеми на управлението на социалистическите обществени отношения, Т. ХVII, 1969, с. 59-79 /Рез. на рус. и англ. ез./.

Михайлов, Стоян За съдържанието и формата на социалистическата култура, Т. VII, кн. 1, 1962, с. 83-111 /Рез. на рус. и нем. ез./; Опит за определяне на отживелиците при социализма, Т. IX, 1964, с. 259-286 /Рез. на рус. и нем. ез./; Обществото като социологическа система (Към въпроса за предмета), Т. XI, 1965, с. 53-86 /Рез. на рус. и нем. ез./.
Наумов, Георги По някои методологически въпроси на изследване причините на престъп­ността при социализма, Т. XVII, 1969, с. 173-227 /Рез. на рус. и нем. ез./; Към въпроса за социалната профилактика на престъпността, Т. ХХII, 1974, с. 215-240 /Рез. на рус. и англ. ез./.

Николов, Иван Икономически структури при социализма, Т. XVII, 1969, с. 81-107 /Рез. на рус. и англ. ез./.
Ошавков, Живко За диалектическите, социологическите и частните закони на общественото развитие и за изучаващите го науки, Т. VII, кн. 1, 1962, с. 45-82 /Рез. на рус. и нем. ез./; Методологически проблеми на социологическите изследвания, Т. VIII, св. 2, 1963, с. 35-72 /Рез. на рус. и фр. ез./; Философски проблеми на статистическото научно познание, Т. XI, 1965, с. 189-237 /Рез. на рус. и фр. ез./.
Панков, П. Проблемата за видовете и формите на качествените изменения в светлината на структурния подход, Т. XVIII, 1969, с. 125-149 /Рез. на рус. и нем. ез./.
Попов, Петър За философската и идеологическата същност на съвременния правен нормативизъм, Т. VI, 1961, с. 135-166 /Рез. на рус. и нем. ез./.

Попов, Стойко За категориите обществено битие и обществено съзнание и тяхното взаимно отношение, Т. VI, 1961, с. 199-226 /Рез. на рус. и фр. ез./; Статистическият характер на обществените закони, Т. VIII, св. 2, 1963, с. 97-121 /Рез. на рус. и фр. ез./; По въпроса за свободата, Т. XI, 1965, с. 239-264 /Рез. на рус. и фр. ез./; Проблемата за отчуждението, Т. XVI, 1967, с. 31-55 /Рез. на рус. и нем. ез./; Великата октомврийска социалистическа революция – начало на прехода от царството на необходимостта в царството на свободата, Т. XVII, 1968, с. 159-163; Причинность, система и структура, Т. XX, 1971, с. 95-118 /Рез. на бълг. и фр. ез./.
Радев, Динко Гносеологически аспекти на социалното познание, Т. XVIII, 1969, с. 109-124 /Рез. на рус. и фр. ез./; Към въпроса за научния характер на социалното познание, Т. XX, 1971, с. 147-162 /Рез. на рус. и фр. ез./.
Стайков, Захари Бюджетът на времето – синтетичен показател и същност на социологическата структура, Т. XI, 1965, с. 101-110 /Рез. на рус. и англ. ез./.

Стефанов, Никола По въпроса за единството между теорията и историята и някои методологически проблеми на историческата наука, Т. IV, 1959, с. 99-183 /Рез. на рус. и нем. ез./; По въпроса за предмета, метода и границите на археологическата и историческата наука, Т. VI, 1961, с. 167-198 /Рез. на рус. и фр. ез./; Буржоазно-идеологическата методология на историческата наука пред съда на историята, Т. VII, кн. 2, 1962, с. 155-177 /Рез. на рус. и фр. ез./; Относно системата на методологията на научното познание на об­ществото, Т. VIII. св. 2, 1963, с. 73-95 /Рез. на рус. и нем. ез./; Към въпроса за диференциацията и интеграцията на съвременното научно познание на обществото, Т. IX, 1964, с. 231-258 /Рез. на рус. и нем. ез./; Социологическа структура и структурна социология, Т. XI, 1965, с. 5-32 /Рез. на рус. и англ. ез./; Структурният подход като богата тоналност от множество определения и отношения, Т. XIII, 1966, с. 69-94 /Рез. на рус. и англ. ез./; Октомврийската революция и развитието на историческия материа­лизъм, Т. XVI, 1968, с. 53-63; Дескриптивна и прескриптивна информация в системата на управле­нието, Т. XVII, 1969, с. 33-57 /Рез. на рус. и англ. ез./.

Стойчев, Тодор Същност на общественото битие, Т. XVIII, 1969, с. 81-108 /Рез. на рус. и нем. ез./.
Чакалов, Борис Структурата на социологическото изложение и конкретните социологически изследвания, Т. XI, 1965, с. 87-100 /Рез. на рус. и англ. ез./.
Яхиел, Нико По въпроса за различията между града и селото на сегашния етап у нас, Т. Х, 1965, с. 107-145 /Рез. на рус. и фр. ез./.

Философски въпроси на естествознанието и частните науки
Братоев, Георги Към проблемата за интерпретацията на квантовата механика, Т. V, 1960, с. 57-148 /Рез. на рус. и нем. ез./; Върху отношението на квантовата механика към принципа за причинността, Т. VII, кн. 2, 1962, с. 83-108 /Рез. на рус. и нем. ез./; За спецификата на квантомеханическата статистичност, Т. VIII, св. 2, 1963, с. 123-152 /Рез. на рус. и англ. ез./; Философски проблеми на физиката, Т. XVI, 1968, с. 99-108.
Ганчев, Лилян Теорията на У. Пенфилд за центъренцелфалната локализация на съзнанието, Т. XVIII, 1969, с. 199-224 /Рез. на рус. и англ. ез./.

Димов, Димитър По въпроса за биологичните форми на отражението, Т. I, 1954, с. 125-175 /Рез. на рус. ез./.
Кавалджиев, Любомир Целостността в частнонаучния анализ и синтез, Т. ХХII, 1974, с. 141-167 /Рез. на рус. и англ. ез./.
Калайков, Иван Октомврийската революция и развитието на Лениновата идея за съюза на учените естественици и философите марксисти, Т. XVI, 1968, с. 85-98; Приспособяване, нормологично и патологично, Т. XX, 1971, с. 187-213 /Рез. на рус. и фр. ез./.
Калайков, И.; Лешев, Н. Отражението в живата природа в светлината на някои постижения на съвременната биология, Т. XVIII, 1969, с. 151-169 /Рез. на рус. и нем. ез./.

Калицин, Никола; Калинков, Марин Върху някои проблеми на съвременната космология, Т. ХХI, 1973, с. 147-186 /рез. на рус. и фр. ез./.
Кардашева, Алла За ленински подход в разработката на философските проблеми на съвременното естествознание, Т. XVI, 1968, с. 197-200; Роль категории времени в анализе самоорганизации биосистем, Т. XIX, 1970, с. 183-201 /Рез. на фр. ез./; Внутреннее и внешнее как познавательные същности /Биологические аспекты/, Т. ХХII, 1974, с. 39-60 /Рез. на бъл. и англ. ез./.
Мунтян, Бернард Въпросът за причинността и някои проблеми на физиката, Т. IV, 1959, с. 3-47 /Рез. на рус. и нем. ез./.

Николов, Стоян Организация и живот (Съдържание и форма на обменния процес), Т. V, 1960, с. 149-219 /Рез. на рус. и фр. ез./; За детерминизма в биологията, Т. VII, кн. 1, 1962, с. 113-149 /Рез. на рус. и нем. ез./; За същността на живото, Т. VIII, св. 1, 1963, с. 95-121 /Рез. на рус. и нем. ез./; Квантовата биохимия в системата на биологичното познание, Т. XX, 1971, с. 215-257 /Рез. на руски и англ. ез./.
Панчев, Иван Мисловният процес – една от основните форми на движението на материята, Т. XIV, 1967, с. 5-30 /Рез. на рус. и фр. ез./; Ленинизмът и философските въпроси на биологията, Т. XVI, 1968, с. 65-81.
Петров, Сава Защо е възможно функционалното кибернетично моделиране?, Т. XV, 1968, с. 117-139 /Рез. на рус. и англ. ез./; Кибернетиката – отделна наука или функционална корпорация от науки, Т. XVI, 1968, с. 55-207.

Поликаров, Азаря Критика на схващанията за насоченото изменение на вселената, Т. III, 1958, с. 3-33 /Рез. на рус. и нем. ез./; Принципът за относителността във физиката и неговото философско значение, Т. IV, 1959, с. 231-277 /Рез. на рус. и нем. ез./; По някои общи методологически въпроси на природните науки, Т. VIII, св. 1, 1963, с. 5-36 /Рез. на рус. и англ. ез./.

Саркисян, Саркис Предмет и свойство, Т. XII, 1966, с. 39-62 /Рез. на рус. и нем. ез./.
Славков, Светослав За диалектическия преход от елементарната алгебра към диференциалното смятане, Т. IX, 1964, с. 43-70 /Рез. на рус. и нем. ез./; Формирането на математиката като дедуктивна наука и началото на нейното обосноваване, Т. XVII, 1969, с. 167-195 /Рез. на рус. и англ. ез. с литература/; Проблемата на математическите структури и проблемата на съвремен­ната математика, Т. XIX, 1970, с. 157-182 /Рез. на рус. и англ. ез./.

Старигачев, Атанас О законе причинности в физике, Т. XIII, 1966, с. 273-280 /Рез. на нем. ез./.
Тодоров, Константин Кибернетика, атомна физика и физиология, Т. VII, кн. 2, 1962, с. 5-30 /Рез. на рус. и англ. ез./.
Харизанов, Роман Единството на световната социалистическа система с оглед на някои общи особености на живите системи, Т. ХХII, 1974, с. 65-90 /Рез. на рус. и нем. ез./.
Христов, Ст. Г. Критични бележки върху някои схващания за енергията и закона за нейното запазване и превръщане, Т. II, 1956, с. 29-80 /Рез. на рус. ез./.

Христова, Парашкева За системата на противоречията в живата природа, Т. VII, кн, 1, 1962, с. 151-185 /Рез. на рус. и фр. ез./; Еволюционната теория в наше време и нейното философско значение, Т. XII, 1966, с. 81-107 /Рез. на рус. и нем. ез./.
Цонев, Владимир Опит за класификация на някои факти от областта на вътревидовите вза­имоотношения при растенията и животните, Т. XIII, 1966, с. 159-168 /Рез. на рус. и фр. ез. с библиография/; За материалистическото тълкуване на някои понятия, свързани с проблема­та за произхода и същността на живота, Т. XVI, 1968, с. 201-204; За понятието биологична целесъобразна активност, Т.  XVIII, 1969, с. 171-197 /Рез. на рус. и фр. ез. с библиография/; Необходимост и случайност в самоизграждането на едновидовата фитоценоза, Т. ХХII, 1974, с. 5-37 /Рез. на рус. и нем. ез./.

Яков, Аскин; Поликаров, Азаря К проблеме сущности времени, Т. ХХI, 1973, с. 125-145 /Рез. на англ. ез./.
Янков, Митрю Кибернетиката и управлението на обществения живот, Т. XVII, 1969, с.  143-165 /Рез. на рус. и англ. ез./.

История на философията и критика на буржоазната философия
Андреев, Коста Списание „Ново време” и марксистката философия в България (1897-1912), Т. Х, 1965, с. 148-173 /Рез. на рус. и нем. ез./; Към въпроса за проникването на неокантианството в България, Т. XII, 1966, с. 137-163 /Рез. на рус. и нем. ез./; Димитър Михалчев като неокантианец (1903-1905), Т. XIV, 1967, с.  111-135 /Рез. на рус. и нем. ез./; Някои нови факти и моменти около ранното проникване на Ленинските философски идеи в България, Т. XVI, 1968, с. 165-170; Преходът на Димитър Михалчев от неокантиански на ремкеански позиции (1906-1909), Т. XVIII, 1969, с. 197-216 /Рез. на рус. и нем. ез./; Философските и социологическите възгледи на д-р Теньо Стоилов, Т. XVIII, 1969, с. 225-254 /Рез. на рус. и нем. ез./; Философските и социологическите възгледи на д-р Александър Недялков, Т. ХХI, 1973, с.189-218 /Рез. на рус. и нем. ез./.
Богданов, Б. Ленинизм и основные этапы развития историко-философской науки в СССР, Т. XIX, 1970, с. 203-220 /Рез. на рус. и нем. ез./.

Бънков, Ангел Развитието на марксистко-ленинската философска мисъл в България след Девети септември 1944, Т. IX, 1964, с. 5-42 /Рез. на рус. и нем. ез./.
Бъчваров, Михаил Характер и основни тенденции на българската философска мисъл през Възраждането, Т. VII, кн. 1, 1962, с. 187-218 /Рез. на рус. и нем. ез./; Към въпроса за идеализма през 60-те и 70-те години на XIX в. в България, Т. VIII, св. 1, 1963, с. 123-156 /Рез. на рус. и нем. ез./; Относно предмета на историята на философията, Т. IX, 1964, с. 363-390 /Рез. на рус. и нем. ез./; Философските възгледи на Васил Хаджи Стоянов-Берон, Т. XII, 1966, с. 109-136 /Рез. на рус. и нем. ез./; Развитието на социологическата мисъл в България през времето на капитализма, Т. XX, 1971, с. 261-288 /Рез. на рус. и англ. ез./.

Грозев, Грозю Философските и социологическите възгледи на Любен Каравелов, Т. XIV, 1967, с. 85-110 /Рез. на рус. и нем. ез./.
Дарковски, Кирил Философията на Джордж Е. Мур (критическа студия), Т. V, 1960, с. 221-285 / Рез. на рус.  и нем. ез./; Философското развитие на Бертранд Ръсел, Т. VII, кн. 1, 1962, с. 255-290 /Рез. на рус. и англ. ез./; Аналитичният метод в съвременната английска философия, Т. VIII, св. 1, 1963, с. 157-186 /Рез. на рус. и англ. ез. с библиография/; Към въпроса за влиянието на прагматизма върху българската буржоазна философия, Т. XI, 1965, с. 265-295 /Рез. на рус. и англ. ез./; „Многообразие и единство” в съвременния американски консер­ватизъм, Т. XX, 1971, с. 289-317 /Рез. на рус. и англ. ез./.
Караколов, Райчо Октомврийската революция и ленинският етап в развитието на марксистката философия в България, Т. XVI, 1968, с. 19-38.

Кръстев, Марин За същността на агностицизма, Т. XIII, 1966, с. 209-237 /Рез. на рус. и фр.  ез./.
Кънев, Кънчо Онтологически, гносеологически и стихийно-диалектически аспекти в учението на древноиндийския мъдрец Уддалака Аруни, Т. ХХI, 1973, с. 219-248 /Рез. на рус. и англ. ез./.
Леви, Соломон Философия на историята на Хосе Ортега-и-Гасет, Т. VIII, св. 2, 1963, с. 201-227 /Рез. на рус. и англ. ез./; Хуманистичната проблематика в съвременната буржоазна философия на страните, говорещи испански език, Т. ХХI, 1973, с. 249-275 /Рез. на рус. и англ. ез./.

Милонич, Джуро Философските възгледи на Васо Пелагич, Т. XV, 1968, с. 281-309 /Рез. на рус. и нем. ез./.
Павлов, Деян Материализмът на Светозар Маркович, Т. VII, кн. 1, 1962, с. 219-253 /Рез. на рус. и нем. ез./; Октомври и кризата на буржоазната философия, Т. XVI, 1968, с. 147-155.
Пейчев, Божидар Богословско-философските и политическите възгледи на Кръстьо Пейкич, Т. XVII, 1969, с. 217-238 /Рез. на рус. и фр. ез./.

Реджебов, Халил За влиянието на Октомврийската революция върху обществено-политическите възгледи на Мустафа Кемал Ататюрк, Т. XVI, 1968, с. 177-181.
Русев, Панчо Проблемата за формите на общественото съзнание в домарксовата философия, Т. VI, 1961, с. 315-342 /Рез. на рус. и нем. ез./; Ницшеанството в България, Т. XIV, 1967, с. 137-165 /Рез. на рус. и нем ез./; За ирационалистическия „трети път” във философията, Т. XVI, 1968, с. 171-176; Реципрочната връзка на сенсуализма и рационализма в двете основни философски направления в античността, Т. XVII, 1969, с. 239-262 /Рез. на рус. и нем. ез./; Ирационалистичната и реакционната същност на немския екзистенциали­зъм, Т. XIX, 1970, с. 221-246 /Рез. на рус. и нем. ез./; Ирационалистическо интерпретиране на Хегел в България, Т. ХХII, 1974, с. 171-187 /Рез. на рус. и нем. ез./.

Славов, Слави Мирогледът на Димитър Димитров, Т. XIV, 1967, с. 167-193 /Рез. на нем. и рус. ез./; Тъждеството на диалектиката, логиката и гносеологията – основна проблема в ленинския етап в развитието на марксическата философия в България, Т. XV, 1968, с. 229-257 /Рез. на рус. и фр. ез./; Приносът на Тодор Павлов за ленинизацията на марксическия философ­ски фронт в България, Т. XVI, 1968, с. 214-218; Социологически и обществено-политически възгледи на Спиро Гулабчев, Т. XIX, 1970, с. 247-272 /Рез. на рус. и нем. ез./; Марксистката критика на буржоазната философия в България през 30-те години /до 9.IХ.1944/, Т. ХХII, 1974, с. 189-212 /Рез. на рус. и нем. ез./.
Стоев, Стою Марксическата критика на фройдизма в България, Т. XII, 1966, с. 165-196 /Рез. на рус. и фр. ез./; Октомврийската революция и обучението по философия в българските средни училища, Т. XVI, 1968, с. 225-230.
Ценков, Борис Тодор Павлов – непримирим борец против буржоазната философия в България, Т. Х, 1965, с. 5-41 /Рез. на рус. и нем. ез./.

Логика и психология
Александрова, Костадинка Към въпроса за отношението между формите и мисленето в диалектическата логика, Т. XIII, 1966, с. 185-208 /Рез. на рус. и фр. ез./; По някои въпроси на диалектиката на умозаключението, Т. XV, 1968, с. 5-84 /Рез. на рус. и англ. ез./;
Бънков, Ангел Проблемата за предмета и системата на диалектическата логика /Ч. I/, Т. VIII, св. 1, 1963, с. 5-33 /Рез. на рус, и нем. ез./, /Ч. II/, Т. VIII, св. 2, 1963, с. 37-63 /Рез. на рус. и нем. ез./; Проблемата за тъждеството и противоречието в логиката и диалектиката, Т. XIII, 1966, с. 5-36 /Рез. на рус. и фр. ез./.
Дянков, Богдан Към въпроса за прехода от традиционната формална към математическата логика, Т. IV, 1959, с. 49-98 /Рез. на рус. и англ. ез./; Към въпроса за обосноваването на формалната логика като специфична научна област, Т. IX, 1964, с. 161-198 /Рез. на рус. и нем. ез./; Някои основни проблеми и решения в съвременната полска логическа школа, Т. XIII, 1966, с. 239-171 /Рез. на рус. и англ. ез./; За структурен подход при обосноваването на основните направления в математическата логика, Т. XVIII, 1969, с. 35-58 /с библиография/.

Ешкенази, Анри Отстраняване на логическите парадокси с помощта на теорията на типовете, Т. XIII, 1966, с. 169-183 /Рез. на рус. и англ. ез./; За логическата специфика на дезигнаторите, Т. XV, 1968, с. 39-54 /Рез. на рус. и англ. ез./; Методи на логическото програмиране, Т. XVIII, 1969, с. 59-80 /Рез. на рус. и нем. ез. с библиография/; За основите на оперативната логика, Т. XX, 1971, с. 65-92 /Рез на рус. и англ. ез./; Относно определението чрез пресичане, Т. ХХII, 1974, с. 121-139 /Рез. на рус. и англ. ез./.
Кръстев, Марин Октомврийската революция и диалектическата материалистическа логика, Т. XVI, 1968, с. 209-211.

Минков, Юлиян Относно същността на индукцията, Т. ХХI, 1973, с. 35-60 /Рез. на рус. и англ. ез./.
Михалчев, Димитър Мястото на принудата в учението за свободата на волята, Т. VI, 1961, с. 33-85 /Рез. на рус. и фр. ез./.
Петров, Сава Апории на движението, Т. XVIII, 1969, с. 5-34 /Рез. на рус. и англ. ез. с библиография/.
Попов, Нарцис Някои моменти от диалектиката на понятието, Т. VIII, св. 2, 1963, с. 175-199 /Рез. на рус. и нем. ез./; Някои въпроси на диалектико-материалистическата логика, Т. IX, 1964, с. 199-230 /Рез. на рус. и нем. ез./; Някои проблеми на диалектическата логика. Материализмът като логи­ка, Т. XI, 1965, с. 131-157 /Рез. на рус. и нем. ез./.

Славков, Светослав Към въпроса за логическото обосноваване на диференциалното смятане, Т. XIII, 1966, с. 95-122 /Рез. на рус. и англ. ез./.
Спасов, Добрин Към въпроса за класификацията на логическите форми, Т. III, 1958, с. 121-167 /Рез. на рус. и фр. ез./.
Чендов, Борис Към въпроса за същността на вероятността, Т. IX, 1964, с. 111-140 /Рез.  на рус. и нем.  ез./; О понимании вероятности как меры внутренней связи объектов действительности, Т. XIII, 1966, с. 123-157 /Рез. на англ. ез. с  библиография/; Актуални проблеми на математическата логика, Т. XVI, 1968, с. 139-145.
Щедровицкий, Г. П. К анализу исходных принципов и понятни формальной ло­гики, Т. XII, 1966, с. 68-80.

Естетика и етика
Ангелов, Валентин Някои аспекти в трактовката на грозното като естетическа категория в буржоазната естетика през XIX и началото на XX в., Т. VII, кн. 2, 1962, с. 179-209 /Рез. на рус. и нем. ез./.
Бицадзе, Иван Октябрь и социалистический гуманизм, Т. XX, 1971, с. 163-182 /Рез. на бълг. и англ. ез./; Некоторые особености литературы как формы социального познания, Т. ХХII, 1974, с. 287-304 /Рез. на бълг. и англ. ез./.
Василев, Стефан За някои етични и естетически проблеми в творчеството на Йордан Йов­ков, Т. VI, 1961, с. 373-408 /Рез. на рус. и нем. ез./; Някои методологически въпроси в спора за етичното, Т. VII, св. 1, 1963, с. 187-217 /Рез. на рус. и нем. ез./; Октомврийската революция и развитието на българската естетична мисъл, Т. XVI, 1968, с. 131-137; Отражение и образ, Т. XIX, 1970, с. 33-54 /Рез. -на рус. и фр. ез./.

Гановски, Сава Октомври и проблемата за човека, Т. XVII, 1969, с. 39-44.
Гиндев, Панайот За някои черти на моралния облик на нашата работническа класа, Т. VIII, св. 2, 1963, с. 257-273 /Рез. на рус. и нем. ез./.
Горанов, Кръстю За някои страни на типичното в действителността и в изкуството, Т. III, 1958, с. 271-347 /Рез. на рус. и нем. ез./.

Гърдев, Диньо Някои моменти от етическите възгледи на Димитър Благоев, Т. XIV, 1967, с. 195-220 /Рез. на рус. и нем. ез./.
Илиев, Атанас Развитие на трагичното в старата и новата драматургия, Т. XII, 1966, с. 197-223 /Рез. на рус. и нем. ез./; Динамичност на художествените образи в процеса на художествените обобщения, Т. ХХI, 1973, с. 61-82 /Рез. на рус. и нем. ез./.
Коев, Васил По някои дискусионни проблеми в съвременната съветска естетическа наука, Т. VI, 1961, с. 343-371 /Рез. на рус. и нем. ез./; Аспекти в някои схващания за естетическото в домарксовата философия, Т. VII, кн. 2, 1962, с. 211-234 /Рез. на рус. и фр. ез./; По някои философско-естетически проблеми на музиката, Т. IX, 1964, с. 413-433 /Рез. на рус. и нем. ез./.
Кунчева, Людмила За съотношението между естетическо и етическо, Т. XIV, 1967, с. 221-246 /Рез. на рус. и фр. ез./.
Момов, Васил Някои теоретически аспекти на проблемата за нравствената норма, Т. XII, 1966, с. 225-256 /Рез. на рус. и нем. ез./; Закономерности на реализацията на нравствената норма, Т. XV, 1968, с. 259-280 /Рез. на рус. и фр. ез./; Някои актуални проблеми на марксистко-ленинската етика, Т. XVI, 1968, с. 123-130.
Силяновска, Т. Реалистическата художествена критика в българския печат преди Освобождението, Т. II, 1956, с. 109-232 /Рез. на рус. ез./.

Станков, Димитър Структура на нравствената норма, Т. ХХI, 1973, с. 83-104 /Рез. на рус. и фр. ез./.
Стоев, Стою Етичните възгледи на Иван Георгов, Т. IX, 1964, с. 391-412 /Рез. на рус. и нем. ез./.
Троянов, Димитър По въпроса за възникването и същността на движението за комунисти­чески труд в България, Т. VIII, св. 2, 1963, с. 229-255 /Рез. на рус. и фр. ез. с библио­графия/; Емоционални моменти в морала, Т. XIX, 1970, с. 133-155 /Рез. на рус. и фр. ез./.
Ястребова, Наталия Трагическите обстоятелства и трагическият характер в изкуството, Т. V, 1960, с. 287-312 /Рез. на рус. и нем. ез./.

Научен атеизъм
Драганов, Минчо За обшия субективистичен елемент в образите през дорелигиозната епоха, Т. VII, кн. 2, 1962, с. 131-154 /Рез. на рус. и англ. ез./; Формирането на религиозни възгледи у подрастващите поколения в България, Т. Х, 1965, с. 243-274 /Рез. на рус. и фр. ез./.
Мизов, Николай Относно модернизацията на исляма в България, Т. VIII, св. 1, 1963, с. 219-249 /Рез. на рус. и фр. ез./; Към проблема за религиозното чувство, Т. Х, 1965, с. 211-241 /Рез. на рус. и фр. ез./; Съвременни проблеми на научния атеизъм, Т. XVI, 1968, с. 109-122; За религиозния хуманизъм, Т. XVIII, 1969, с. 255-278 /Рез. на рус. и фр. ез./.

Слаников, Иван Същност на религиозната психика, Т. XIX, 1970, с. 273-298 /Рез. на рус. и нем. ез./.
Стойчев, Тодор Причини и фактори за съществуването на религията при социализма, Т. VI, 1961, с. 247-282 /Рез. на рус. и фр. ез./; Поява и най-ранни елементи на религията, Т. IX, 1964, с. 287-316 /Рез. на рус. и нем. ез./; Антикомунизмът на съвременната реакционна християнска философия и теология, Т. Х, 1965, с. 175-210 /Рез. на рус. и нем. ез./.
Цветков, Петър Някои аспекти на гносеологическата характеристика на религиозния образ, Т. ХХI, 1973, с. 105-121 /Рез. на рус. и фр. ез./.

Съставител: Добрин Тодоров