През 1945 г. се създава Централна, по-късно Висша партийна школа (ВПШ) „Станке Димитров” при ЦК на БКП, която от 1969 г. е преименувана на Академия за обществени науки и социално управление (АОНСУ), която съществува до 1990 г. Работещите в тази политико-образователна институция обучават и възпитават в марксистко-ленински дух бъдещите ръководители на партията-държава. С течение на времето това сравнително голямо учебно заведение се превръща в значим фактор за колегията на „идеологическите”, вкл. философските работници в страната.

Във ВПШ „Станке Димитров”, респ. АОНСУ, функционират няколко звена, в които работят професионални философи: катедра „Диалектически и исторически материализъм”, създадена през 1949 г., Институт по марксизъм-ленинизъм (ИМЛ), който е формиран впоследствие и включва в състава си споменатата катедра, Център за теория и управление на идеологическия процес и други структури. През 1968 г. се конституира Институт за съвременни социални теории (ИССТ), който е на двойно подчинение: на ЦК на БКП и на Президиума на БАН, като работи в тясно взаимодействие с АОНСУ. Професионалните философи от ИССТ са зачислени главно в секция „Философски и социологически проблеми”. В АОНСУ и ИССТ работят няколко десетки преподаватели и научни сътрудници по философия. До 1957 г. философите от тази институция не разполагат с възможност за изява във ведомствен печатен орган, когато е създаден такъв – Известия, преименуван на Научни трудове през 1965 г.

Първоначално текстовете на преподавателите по философските дисциплини се публикуват в общи томове на Известията заедно с други хуманитарни, социалнополитически и икономически анализи. През 1959 г. по решение на ректората на Висшата партийна школа съществувалата дотогава обща редакция на това издание прекратява своята дейност и се „създават три нови редакции, които приемат задачата да организират издаването на „Известия” по отделни профили, а именно: историческа, философска и икономическа” /От редакциите… 1959/. Целта на това роене е публикуваното в отделните броеве да се хомогенизира като проблематика и по такъв начин да се концентрира читателското внимание върху по-тясно ориентирани в тематично отношение издания.

Първите томове на Известията, включващи условно философски текстове, са в единна поредица (1957-1959). Впоследствие томовете са общи с други дялове на марксисткото обществознание, като носят различни наименования: „Философия, език, литература” (1959-1970), „Философия, научен комунизъм, социология” (1971-1972), „Философия, социология, научен комунизъм, социална психология” (1973-1974), за да се стигне до самостоятелната серия „Философия” (1972-1982). Те се издават нередовно – обикновено по един том годишно, а в някои години са публикувани по два (1965, 1974, 1975, 1976, 1977, 1978, 1979, 1981, 1982) и дори три (1968, 1972) тома. През някои години обаче – 1962, 1963, 1969, не е публикуван нито един. До 1982 г. философските томове се отпечатват успоредно с други серии на изданието при обща номерация. От 1983 г. серията „Философия” започва да излиза със свои поредни номера и се поддържа до 1989 г. В нея са отпечатани 15 тома, средно по два годишно. Обособяването на тази поредица е израз на стремежа да бъде задоволена острата нужда от собствено издание за нарасналата продукция на относително широкия преподавателски и изследователски състав по философия от АОНСУ и ИССТ. В първите три тома от неразделените на серии Известия, както и в петдесет и двата тома на двете философски серии плюс самостоятелният том „Ленинизмът – марксизъм на нашата епоха”, излязъл под номер 43, са поместени над 340 текста от различен вид (статии, студии, доклади от научни форуми и монографии), като някои са придружени от резюмета на руски и западни езици (английски, френски или немски).

Оперативното управление на Известията/Научните трудове на партийното висше училище се осъществява от назначени органи, включващи само лица, работещи там. Редакционните колегии обикновено са малки – до пет души, като начело в тях стои „отговорен/главен редактор”, който носи в по-висока степен отговорност за публикуваните текстове, отколкото неговите колеги от тези органи. За над четиридесетте години от съществуването на визираното издание този пост заемат трима души: Гено Цонков (1959-1978), Цвета Василева (1980-1982) и Илия Тасев (1979, 1982-1989). Г. Цонков стои начело на изданието не само най-дълго, но и през началния период от неговото съществуване, т.е. оказва относително най-голямо влияние при формиране на облика му. Освен отговорния редактор, в редакционния екип по-особено положение заема и „отговорният/научният секретар” на изданието.

Поради относително затворения характер на институцията, чийто орган са Известията, респ. Научните трудове, то и самото издание по-рядко е обект на публично обсъждане. Отпечатаните там текстове почти не са рецензирани, като в това отношение съществуват две изключения – рецензиите са поместени във „Философска мисъл” с разлика във времето от близо двадесет години, т.е. това е направено спорадично. Първата има скромна задача – да представи съдържанието на отделен том (30) от „Научни трудове” на ВПШ. В него се преразказват основните тези на включените в тома осем студии, коментарите към тях са съвсем кратки и по правило позитивни. Тук-там се срещат критики и препоръки към авторите от следния вид: „студията на А. Карталов би спечелила от едно по-обстойно разглеждане формите на моралните стимули и тяхното действие при комунистическия труд” /Поглед…, 1967/. Но като цяло в този текст липсва анализ върху цялостния облик на изданието и тенденциите в неговото развитие. Втората рецензия е значително по-обширна и задълбочена, а нейната цел – по-амбициозна. Авторът ú П. Градинаров си поставя задача да представи „общия дух и ориентация на философските изследвания, разпределението на проблемите по тематични области и структурата на основните решения в тези области” /Градинаров 1985/, така както те присъстват в Научните трудове. Прави се преглед на основните акценти в съдържанието на публикуваните за пет години десет книжки от серия „Философия” на „Научните трудове” на АОНСУ, издадени в началото на 80-те години на ХХ век.

Приоритет в работата на мнозинството работещи в партийната „академия” български философи представляват въпросите за особеностите на новото общество и свързаната с това текуща политика. Писанията върху тази проблематика са многобройни и в голяма степен формират публичния образ на философската серия на Известията, респ. Научните трудове, на посочената институция. Най-често те се осъществяват от работещите в полето на т.нар. исторически материализъм и подчинените му идейно и методологически области – „научния комунизъм” и „историята на БКП”, чиито представители нерядко биват причислявани по инерция към кръга на българските философи. Става дума за анализи с претенция да изясняват същността на „социалистическата революция” и характера на „революцията” у нас, чертите на наложения в страната политически строй – „народна демокрация”, особеностите в развитието на реалния социализъм; основните характеристики и противоречия на новото общество, социалистическия начин на живот, социалното управление на социалистическото общество, особеностите на „културната революция” и управлението на културата в социалистическа България, приложението на класово-партийния принцип в социалния живот, взаимоотношенията между социалистическите страни, борбата срещу съвременния антикомунизъм и т.н.

Във ведомственото издание на партийния „университет” се срещат и текстове, третиращи обичайни проблеми за едно философско издание. Тук относително висок дял имат историко-философските изследвания, които покриват широк кръг автори и концепции. Към тях през тоталитарния период обикновено се присъединяват работите, посветени на съвременната немарксистка философия и издържани по правило в силно критичен дух. Друг различим акцент в проблемно-тематичния облик на посоченото издание представляват изследванията върху различни философски и методологически въпроси на частните науки. Срещат се и текстове с етическа и естетическа проблематика, но обикновено засягащи живота в социалистическото общество. Публикувани са и няколко материала върху критиката на религията и отнасяни към специфичната за тоталитарната епоха област на марксистко-ленинската философия – „научен атеизъм”. Прави впечатление, че в изданието изобщо не са отпечатани текстове по логика.

Известията/Научните трудове на партийната „академия” са лишени от каквато и да е структура. Текстовете са редоположени независимо от тяхната проблематика, без да бъдат отнасяни към конкретни рубрики. Само в том 30 от 1966 г. се среща самостоятелният раздел „Дискусии” с две статии по различни въпроси. Отсъстват материали, посветени на научния живот във висшето училище, макар че в първите томове от общата поредица на изданието се съдържа подобна информация, например за защитените в тази институция дисертации. Не са публикувани и рецензии на новопоявили се специализирани философски изследвания, дори от работещи там автори.

В публикуваните общо петдесет и два „философски” тома на Известията/Научните трудове са поместени текстове от близо 170 автори. Сред тях водещо място заемат преподавателите по философия от ВПШ (АОНСУ), които са едва около тридесет, но в най-голяма степен формират облика на изданието. Те са автори на над 40% от всички разработки в него. Главно от техните редици се излъчват най-продуктивните му сътрудници, публикували по седем и повече текста: Ц. Василева, М. Дунчовска, С. Каратанчев, В. Карачивиев, А. Кътов, Н. Латев, М. Николова, Н. Трендафилов и Г. Цонков. Срещат се обаче и други категории изследователи от средите на професионалните български философи: научни сътрудници в институти на БАН (двама) и преподаватели във висши училища от страната – петнадесет души. От последната категория автори с по две и повече отпечатани работи са: А. Карталов, С. Симеонова, С. Стоилков и М. Стоилов. Липсват текстове на вече починали български и чужди мислители от по-далечното или по-близкото минало. Сред малцината съвременни чужди автори мнозинството са от социалистическите страни, а останалите – от държави в третия свят. Почти всички те подготвят дисертации в партийния „университет”. Значим дял от авторския състав на Известията/Научните трудове заемат аспиранти от нашата страна, подготвящи дисертационни трудове освен по философия, още в различни сфери на идеологията.

Литература

Градинаров, П. 1985, Обзор на „Научни трудове” //Философска мисъл, бр. 1.

От редакциите на „Известия” на ВПШ при ЦК на БКП //Известия на ВПШ, Т. 4, 1959.

Поглед към „Научни трудове” на Висшата партийна школа //Философска мисъл, бр. 3, 1967.

БИБЛИОГРАФСКИ УКАЗАТЕЛ
Поради разнообразната им тематика в Указателя текстовете са подредени според съществувалото през тоталитарния период специфично деление на философските дисциплини: „Диалектически материализъм”; „Исторически материализъм и социология”; „Философски въпроси на естествознанието и частните науки”; „История на философията и критика на буржоазната философия”; „Логика и психология”; „Естетика и етика”; „Научен атеизъм”. Запазена е и присъстващата в един от томовете (т. 30) рубрика „Дискусии”.
Във всеки раздел текстовете са подредени според азбучната подредба на имената на авторите им, а тези от един и същ автор са дадени в хронологичен ред.

Диалектически материализъм
Андреев, Лъчезар Към същността на съмнението, T. 8 – „Философия”, 1986, 191-219.
Кътов, Асен По някои въпроси от трактовката на категориите качество, количество, скок, еволюция и революция, Т. 9 – „Философия, език и литература”, 1961, 138-160; По някои проблеми на вътрешните и външните, антагонистичните и неантагонистичните противоречия, Т. 41 – „Философия, език и литература”, 1968, 5-25; Формулировката на закона за единството и борбата на противоположностите, Т. 58 – „Философия”, 1972, 3-58; Система и структура на противоречието в статика и динамика, Т. 61 – „Философия, социология, научен комунизъм, социална психология”, 1973, 3-87.
Миланова, Петрана Диалектическо противоречие и връзка между непрекъснатостта и прекъснатостта, Т. 81 – „Философия”, 1976, 7-44.

Мутафчиев, Славчо Относно категориите система и структура и взаимоотношението им с някои категории на материалистическата диалектика, Т. 44 – „Философия, научен комунизъм, социология”, 1971, 29-54; Система и структура – философско-методологически проблеми /Ч. І / T. 2 – „Философия”, 1983, 7-51, /Ч. II/ T. 3 – „Философия”, 1984, 42-79, /Ч. III/ T. 4 – „Философия”, 1984, 32-84.
Нанева, Грудка Рационалното и емоционалното (Философско-методологични аспекти) /Ч. I/, T. 13 – „Философия”, 1988, 144-211, /Ч. II/, T. 14 – „Философия”, 1988, 74-103.
Песах, Песах Развитието на съвременната наука и някои проблеми на теорията на познанието, Т. 13 – „Философия, език и литература”, 1961, 126-166; Относно съдържанието на някои диалектически категории, Т. 65 – „Философия”, 1974, 79-135; Относно всевалидността на категориите „антагонизъм” и „неантагонизъм” и тяхното взаимоотношение с други категории на материалистическата диалектика, Т. 94 – „Философия”, 1977, 5-54; Характер на противоречията в метафизическия свят, Т. 110 – „Философия” /Ч. I/, 1979, 37-80, /Ч. II/ Т. 114 – „Философия”, 1980, 92-112.

Петров, Илко Един подход при разглеждане специфичните закони на гносеологията, T. 3 – „Философия”, 1984, 252-272.
Трендафилов, Никола Към въпроса за общото и особеното и тяхното взаимоотношение при специфичното проявление на закона за единството и борбата на противоположностите, Т. 34 – „Философия, език и литература”, 1968, 57-95; Относно системата и структурата на диалектическите противоречия, Т. 44 – „Философия, научен комунизъм, социология”, 1971, 55-82; Към въпроса за структурата в системата от диалектически противоречия, Т. 65 – „Философия”, 1974, 7-77; Субординация между диалектическите противоречия в системата, Т. 71 – „Философия, социология, научен комунизъм, социална психология”, 1974, 46-131.

Харитева, Ели Същност и специфични особености на химическата форма на движение на материята, Т. 114 – „Философия”, 1980, 202-230.
Янков, Митрю Материя и информация, Т. 41 – „Философия, език и литература”, 1968, 273-314.

Естетика
Ангелов, Николай Естетическата култура и социалистическия начин на живот, Т. 114 – „Философия”, 1980, 113-138.
Василева, Катя Убеждението и внушението при масовата комуникация, Т. 77 – „Философия”, 1975, 109-138.
Вълкова, Клара Естетическото кредо на ранния Еренбург (Концепцията на героя в романите от 20-те години), Т. 90 – „Философия”, 1977, 266-307.
Гиргинова, Деница За същността на научното и художественото творчество. Проблемът подсъзнателно в творчеството, T. 4 – „Философия”, 1984, 268-291.

Игнев, Цано Поглед върху историята и теориите за художествения прогрес, Т. 30 – „Философия, език и литература”, 1966, 251-281.
Мариновска, Иванка Ролята на съвременния български роман за утвърждаването на някои характерни черти в социалистическия начин на живот, Т. 123 – „Философия”, 1981, 190-215.
Петрова, Светла Девети септември и българската художествена литература, Т. 8 – „Философия, език и литература”, 1960, 166-200; Октомврийската революция и Ленин в българската лирика, Т. 9 – „Философия, език и литература”, 1961, 119-137.

Петрова, Светла; Малеева, Вера Езиковото майсторство на Георги Кирков (в статиите и речите), Т. 13 – „Философия, език и литература”, 1961, 194-229.
Симеонова, Станка За познавателната и възпитателната роля на изкуството и неговия предмет, Т. 6 – „Философия, език и литература”, 1959, 102-125; По някои въпроси на художественото отражение, Т. 23 – „Философия, език и литература”, 1965, 179-202.
Филкова, Пенка Ленин и художествената литература, Т. 3, 1958, 315-345.

Етика
Ален, Мигдалия Моралните ценности като социално-историческо явление, T. 10 – „Философия”, 1986, 123-146.
Баръмов, Стойно Етическото учение на Лудвиг Фойербах, Т. 9 – „Философия, език и литература”, 1961, 55-71.
Грозданова, Зравка Социална адаптация и конформизъм, Т. 90 – „Философия”, 1977, 229-265; Конформизмът на личността – форма на социално-психическа адаптация, Т. 101 – „Философия”, 1978, 141-186.
Димитрова, Кунка Структура на социалистическия морал, Т. 41 – „Философия, език и литература”, 1968, 215-243.
Каратанчев, Стоил Същност, корени и основни етапи на идеологията на индивидуализма, Т. 27 – „Философия, език и литература”, 1965, 67-108.
Карталов, Асен Развитие на семейно-брачните отношения при социализма и прехода към комунизма, Т. 21 – „Философия, език и литература”, 1964, 72-110; Същност и форми на моралните стимули към труда при социализма, Т. 30 – „Философия, език и литература”, 1966, 215-250.
Колчев, Стефан Произход и социализация на нравствените обществени отношения, Т. 115 – „Философия”, 1980, 137-170; Моралните мотиви – вътрешна причина за нравствената активност на личността, T. 2 – „Философия”, 1983, 183-211.
Костадинов, Костадин Същност и характерни особености на оптимизма и песимизма като обществено явление, T. 2 – „Философия”, 1983, 155-179.
Матеев, Гено Нравствено-политически аспекти на трудовата активност в производствения колектив, Т. 110 – „Философия”, 1979, 126-164; Нравствени аспекти на социалистическата организация и трудовата активност на производствения колектив, Т. 134 – „Философия”, 1982, 159-191; Нравствената активност на социалистическата личност, T. 4 – „Философия”, 1984, 88-113.
Наскинов, Христо Проблемът за смисъла на живота в добуржоазната история на етическата мисъл, Т. 90 – „Философия”, 1977, 123-156; Проблемът за смисъла на живота в буржоазната етика, Т. 94 – „Философия”, 1977, 55-91; Социалистическият начин на живот и нравственото формиране на личността, Т. 115 – „Философия”, 1980, 36-104.
Нейков, Александър Диалектика на нравствена свобода и отговорност в субекта на управлението при социализма, Т. 94 – „Философия”, 1977, 204-240.
Нейковалиева, Росица Комунистическият нравствен идеал като философско-етически проблем, T. 11 – „Философия”, 1987, 104-125.
Николов, Цветан Отношението към труда като нравствена проблема, Т. 32 – „Философия, език и литература”, 1967, 151-182.
Цонков, Гено Индивидуализмът – морал на експлоататорските класи и отрицание на колективизма, Т. 21 – „Философия, език и литература”, 1964, 35-71; Диалектическата връзка и взаимодействие между колективизма и хуманизма, Т. 23 – „Философия, език и литература”, 1965, 117-141; Относно диалектическата връзка на категориите скромност и гордост, Т. 27 – „Философия, език и литература”, 1965, 5-28; Ленинският етап в развитието на марксистката етика, Т. 43 – „Ленинизмът – марксизъм на нашата епоха”, 1970, 253-278.

Исторически материализъм и социология
Адам, Станислав Научно-техническата революция и културата, Т. 71 – „Философия, социология, научен комунизъм, социална психология”, 1974, 304-310.
Бартолова, Йорданка Мемоарното познание – специфична форма на социално познание /Ч. I/, T. 14 – „Философия”, 1988, 7-37, /Ч. II/, T. 15 – „Философия”, 1989, 23-45.
Бушева, Живка Психически бариери при внедряването на автоматизирани системи за управление, Т. 90 – „Философия”, 1977, 308-348.
Велкова, Вася Към проблема за самосъзнанието на личността (Философско-методологични аспекти), T. 13 – „Философия”, 1988, 215-241.
Ганчев, Петко Обществено-исторически закони, социална дейност, предвиждане, Т. 86 – „Философия”, 1976, 7-52.
Генов, Филип Същност на социалната активност, Т. 106 – „Философия”, 1979, 7-56.
Гърков, Емил Същност и структура на начина на живот, Т. 110 – „Философия”, 1979, 230-259.
Димитрова, Паунка Относно класовата структура на съвременното турско село, Т. 32 – „Философия, език и литература”, 1967, 183-219.
Досев, Теодоси Диалектически противоречивите взаимоотношения между социалното и биологичното в развитието на човека, Т. 106 – „Философия”, 1979, 246-274.
Дунчовска, Мита Преодоляване на съществените различия между умствения и физическия труд и смяната в труда – важно условие за развитието на личността, Т. 34 – „Философия, език и литература”, 1968, 137-167; Проблемът за формирането на личността в марксистката философия, Т. 44 – „Философия, научен комунизъм, социология”, 1971, 161-188; Социализация на личността, Т. 71 – „Философия, социология, научен комунизъм, социална психология”, 1974, 7-45; Обществени отношения, общуване и дейност, T. 1 – „Философия”, 1983, 7-69.
Енев, Георги Социалната справедливост (Философско-методологически аспекти) /Ч. I/, T. 15 – „Философия”, 1989, 100-144.
Желев, Кирил Социалната активност като обществено явление, Т. 125 – „Философия”, 1981, 234-258.
Жулева, Гергана Значението на Марксовото теоретично наследство за анализа на личността в историческия материализъм, T. 9 – „Философия”, 1986, 110-150.
Иванов, Васил Ликвидирането на капиталистическата класа в града у нас, Т. 9 – „Философия, език и литература”, 1961, 31-54; Към въпроса за социалните граници на работническата класа, Т. 32 – „Философия, език и литература”, 1967, 115-150.
Иванов, Кръстьо Научните предпоставки за научно-техническия прогрес, T. 2 – „Философия”, 1983, 215-232; Диалектически измерения на обществения прогрес /Ч. I/, T. 11 – „Философия”, 1987, 39-66.
Иванов, Румен За тенденциите и задачите пред социалното познание на материалното производство, T. 8 – „Философия”, 1986, 160-187.
Каратанчев, Стоил Законите на материалистическата диалектика и социалното управление, Т. 125 – „Философия”, 1981, 7-89.
Киркова, Мария Съотношението между биологичното и социалното у човека, Т. 132 – „Философия”, 1982, 160-231.
Китанов, Китан За диалектическия характер на социалния опит на личността, T. 8 – „Философия”, 1986, 67-101.
Куков, Вангел За някои аспекти на историческото и логическото, T. 7 – „Философия”, 1985, 40-80.
Линхарт, Й.; Перлаки, И. Модел на активно социално учение, Т. 94 – „Философия”, 1977, 241-270.
Липчев, Йордан Понятие за потребност и интерес, T. 4 – „Философия”, 1984, 159-179; Философско-социологически, политически и идеологически аспекти на проблема за качеството, T. 8 – „Философия”, 1986, 105-130.
Любенов, Димитър Научно-техническата революция и противоречията в материалното производство /Ч. I./, T. 13 – „Философия”, 1988, 81-140, /Ч. II/, 1988, № 14, 107-146.
Маринчевска, Мика Човекът и машината в социалното управление (Философски очерк относно термина АСУ) /Ч. I/, Т. 77 – „Философия”, 1975, 7-64, /Ч. II/ Т. 81 – „Философия”, 1976, 7-44; Някои аспекти на диалектиката на производителните сили и интелектуализацията на материалното производство, Т. 123 – „Философия”, 1981, 115-149.
Маркова, Нина Същност и системен характер на диалектикоматериалистическото схващане на социалния детерминизъм, T. 13 – „Философия”, 1988, 245-269.
Матакова-Панчева, Елена Научно-техническата революция и някои противоречия в социално-управленските отношения, T. 12 – „Философия”, 1987, 148-168.

Милков, Димитър Научно-техническата революция и противоречията в материалното производство /Ч. I/, Т. 14 – „Философия”, 1988, 107-149.
Милчев, Вълчо Относно понятието ефективност, T. 15 – „Философия”, 1989, 148-159.
Михайлова, Вера Димитър Благоев за общественото съзнание и неговата роля в развитието на обществото, Т. 21 – „Философия, език и литература”, 1964, 111-143.
Нанева, Грудка Активната жизнена позиция (Философско-методологически аспекти), T. 4 – „Философия”, 1984, 222-243.
Николов, Милчо Философско-социологически принципи на изследване на социалното общуване, T. 3 – „Философия”, 1984, 276-301.

Николов, Николай Проблемът за показателите и критериите /Ч. I/, T. 11 – „Философия”, 1987, 7-38, /Ч. II/, T. 12 – „Философия”, 1987, 33-68.
Николова, Мария Обективната основа на многостранната и високоефективната реализация на младото поколение, T. 6 – „Философия”, 1985, 72-94.
Панталеев, Цако Политическото насилие (Философски аспекти), Т. 14 – „Философия”, 1988, 150-183.
Пензов, Атанас Диалектика на субективния фактор, социалната среда и възпитателния процес, Т. 86 – „Философия”, 1976, 228-254.
Петров, Петър Марксистко-ленинската теория за същността и характера на идеологията, Т. 125 – „Философия”, 1981, 90-116.

Сабрутев, Никола Същност и съдържание на научно-техническата революция, Т. 58 – „Философия”, 1972, 73-106.
Серкеджиев, Янко Обективни закономерности и социално прогнозиране, Т. 76 – „Философия”, 1975, 7-34.
Сотирова, Ангелина Обективна основа на международното право, Т. 81 – „Философия”, 1976, 192-218; Адекватно международноправно отражение, Т. 134 – „Философия”, 1982, 122-158.
Стефанов, Наню За същността на общественото настроение, Т. 58 – „Философия”, 1972, 125-158.
Стефанова, Гергана Проблемът за личността в историческия материализъм, T. 2 – „Философия”, 1983, 121-151.
Стоилков, Стефан Към въпроса за главните и основните противоречия в общественото развитие, Т. 27 – „Философия, език и литература”, 1965, 151-172; Към въпроса за многообразието в проявлението на противоречията като вътрешни и външни при общественото развитие, Т. 32 – „Философия, език и литература”, 1967, 245-270.

Стойнов, Цаньо Субективно-идеална и обективно-реална съзнателност в практиката на социалния субект, Т. 81 – „Философия”, 1976, 120-159.
Стойчев, Стойчо Категориалната система на историческия материализъм – основа на категорията „научно-техническа революция” (Опит за философско-гносеологически анализ), Т. 65 – „Философия”, 1974, 136-172.
Танев, Гроздан Философско-методологически въпроси на структурата и системата на идеологическия процес, Т. 77 – „Философия”, 1975, 65-108.
Тасев, Васил Формиране на личността в колектива, Т. 65 – „Философия”, 1974, 334-383.
Тасев, Илия Географските условия и възникването на частната собственост, T. 7 – „Философия”, 1985, 7-36.
Тасев, Стоян Типологизация и развитие на личността, Т. 110 – „Философия”, 1979, 165-198.
Тодоров, Слав Същност и структура на социалната микросреда на личността, Т. 90 – „Философия”, 1977, 87-122.

Тодоров, Тодор Актуални въпроси на социалните последици от научно-техническата революция, Т. 86 – „Философия”, 1976, 255-281; Диалектика на общественото и индивидуалното съзнание /Някои теоретико-методологически проблеми/, T. 3 – „Философия”, 1984, 82-112.
Точев, Иван Пропагандното въздействие (Философско-методологически проблеми) /Ч. I/, T. 4 – „Философия”, 1984, 117-155, /Ч. ІІ/, T. 5 – „Философия”, 1985, 101-142.
Цанков, Цанко За същността на обществените отношения, Т. 115 – „Философия”, 1980, 7-35.
Цикулас, Василис Върху извращенията на някои от принципите на историческия материализъм от бившето ръководство на Гръцката комунистическа партия, Т. 23 – „Философия, език и литература”, 1965, 142-178.
Цонева, Петинка За социалния характер на екологията, T. 3 – „Философия”, 1984, 220-248.

История на философията и критика на буржоазната философия
Бессонов, Борис Херменевтика и марксизъм, T. 3 – „Философия”, 1984, 7-38.
Вацев, Валентин Диалектическата логика и семантическият идеализъм, T. 2 – „Философия”, 1983, 95-117; Диалектическият метод и „новата метафизика” (в Англия и САЩ), T. 15 – „Философия”, 1989, 49-96.
Вода, Катина Предфилософското мислене и телеологичният проблем, T. 1 – „Философия”, 1983, 232-264.
Гановски, Сава Ленинизмът – нов етап в развитието на марксизма, Т. 43 – „Ленинизмът – марксизъм на нашата епоха”, 1970, 5-22.

Георгиев, Павел Конфронтация на идеи за бъдещето на човечеството през призмата на „екологичния песимизъм” и „екологичния оптимизъм”, Т. 115 – „Философия”, 1980, 220-249.
Градинаров, Пламен Социология и знание /Критика на феноменоменологическата културсоциология на Макс Шелер/, T. 6 – „Философия”, 1985, 172-195.
Каратанчев, Стоил Същност и характер на съвременната буржоазна „критика” на идеологията на индивидуализма и социално-икономическите й основания, Т. 32 – „Философия, език и литература”, 1967, 221-245; Проблемът за същността на човека в съвременната буржоазна идеология, Т. 34 – „Философия, език и литература”, 1968, 233-262; Критика на някои съвременни, антимарксистки схващания за нравствената свобода, Т. 36 – „Философия, научен комунизъм, социология, език и литература”, 1968, 5-37; Деградация на съвременната буржоазна философия, Т. 44 – „Философия, научен комунизъм, социология”, 1971, 329-357; Съвременната буржоазна философия и критика на някои нейни обективноидеалистически превъплъщения, Т. 58 – „Философия”, 1972, 191-241.

Карачивиев, Велико Велик материалист и войнствуващ атеист от ХVIII век /По случай 250 години от рождението на Дидро/, Т. 21 – „Философия, език и литература”, 1964, 144-184; За скептицизма през ХVI и ХVII в. във Франция, Т. 34 – „Философия, език и литература”, 1968, 263-298; Жан Мелие – страстен атеист и утопист-комунист, Т. 41 – „Философия, език и литература”, 1968, 351-384; Философското наследство на Людвиг Фойербах, Т. 77 – „Философия”, 1975, 139-182.
Кътов, Асен Критика на „марксистката” критика на Лениновото определение на материята, Т. 34 – „Философия, език и литература”, 1968, 5-55.

Латев, Неделчо Хегел – поврат към диалектиката на понятията, Т. 123 – „Философия”, 1981, 238-278.
Манов, Борис Основни етапи в развитието на възгледите за същината и функциите на диалектическия метод на Маркс, T. 11 – „Философия”, 1987, 126-149.
Минчев, Минчо Антонио Грамши в светлината на нашия опит, Т. 125 – „Философия”, 1981, 144-184; Антонио Грамши – близкият и непознатият, T. 7 – „Философия”, 1985, 177-215; Емпириокритицизмът (Историко-философски анализ) /Ч. I/, T. 12 – „Философия”, 1987, 108-144, /Ч. II/ T. 13 – „Философия”, 1988, 7- 77.
Николова, Мария Антидиалектическият и антиисторическият характер на структуралистката философия, Т. 76 – „Философия”, 1975, 149-188; „Абсолютна свобода” или „абстрактен детерминизъм на структурите”, Т. 94 – „Философия”, 1977, 92-130; Георги Димитров за единството на революционната теория и революционната практика, Т. 134 – „Философия”, 1982, 7-36; Концепцията на Луи Алтюсер за отношението между наука и идеология в марксистката философия, T. 11 – „Философия”, 1987, 66-103; За опита на Алтюсер да изгради философията като „теория на научното познание”, T. 12 – „Философия”, 1987, 72-104.

Ставров, Борис Някои ремкеански възгледи, разпространявани в България между двете световни войни, Т. 41 – „Философия, език и литература”, 1968, 385-414.
Хрзал, Ладислав Актуални задачи на философията и социологията в ЧССР, Т. 76 – „Философия”, 1975, 72-112.
Христов, Любомир Ирационалистическата концепция за човека и личността в трактовката на есхатологическия екзистенциализъм, Т. 76 – „Философия”, 1975, 189-236; Историческият процес, човекът и „разпадналото се време” в есхатологическата философия на историята, Т. 110 – „Философия”, 1979, 81-125; Революционният светоглед на Маркс, Енгелс и Ленин – теоретична основа за формирането на активна жизнена позиция, T. 7 – „Философия”, 1985, 129-173.

Научен атеизъм
Баръмов, Стойно Антихуманната същност на християнските морални правила и принципи за взаимоотношенията между хората, Т. 13 – „Философия, език и литература”, 1961, 167-193.
Карачивиев, Велико Ленин за корените на религията, Т. 44 – „Философия, научен комунизъм, социология”, 1971, 303-328; Относно същността и ролята на религията, Т. 61 – „Философия, социология, научен комунизъм, социална психология”, 1973, 203-245; Относно „революционните” религиозни идеи и тяхната „прогресивна” роля, Т. 71 – „Философия, социология, научен комунизъм, социална психология”, 1974, 132-181; За социалните корени на религията, Т. 132 – „Философия”, 1982, 25-98.
Нуриева, Зинаида Ислямът – духовно оръдие за социалното поробване на туркинята, Т. 41 – „Философия, език и литература”, 1968, 245-271.
Салем Али, Мохамед За характера на социалните отношения при възникването на исляма, T. 4 – „Философия”, 1984, 247-264.

Научен комунизъм
Адам, Станислав Диалектика на революционната теория и революционната политика, T. 15 – „Философия”, 1989, 7-19.
Ангелов, Васил Социалната роля на държавата, обществените и стопанските органи и организации за трудовото възпитание и за професионалното ориентиране на подрастващите в Попово, Т. 114 – „Философия”, 1980, 139-160.
Ангелов, Николай По някои проблеми на ръководството и управлението на социалистическата художествена култура, Т. 76 – „Философия”, 1975, 113-148.
Арнаудова, Ягода Същност на социалистическата съзнателност, T. 11 – „Философия”, 1987, 150-180.
Атанасова, Стефка За първенството на политиката пред икономиката при социализма, Т. 114 – „Философия”, 1980, 161-181.

Бакалов, Радко Проблеми на съвременния етап на научно-техническия прогрес, Т. 58 – „Философия”, 1972, 107-124.
Балова, Райна Социално-психически фактори на социалистическия начин на живот, Т. 114 – „Философия”, 1980, 182-201.
Бенлиев, Михаил Антикомунизмът – главно идейно оръжие на съвременния империализъм, Т. 30 – „Философия, език и литература”, 1966, 195-213.
Бессонов, Борис; Столяров, Виталий Преустройство и диалектика на теорията и практиката, T. 12 – „Философия”, 1987, 7-29.

Боев, Велин Ленинизмът и някои актуални проблеми на теорията на социалистическата революция, Т. 101 – „Философия”, 1978, 61-104.
Боев, Велин; Марков, Марко; Минчев, Минчо; Каратанчев, Стоил Социалистическата демокрация и самоуправлението на народа в условията на качествено новия растеж, T. 15 – „Философия”, 1989, 163-184.
Бойчев, Йордан В. И. Ленин за значението на стоково-паричните отношения в строителството на социализма, Т. 43 – „Ленинизмът – марксизъм на нашата епоха”, 1970, 139-165.
Бонева, Димитричка Диалектика на социализацията и индивидуализацията на личността при социализма, Т. 81 – „Философия”, 1976, 219-247; Индивидуализацията на личността при изграждането на развито социалистическо общество, Т. 123 – „Философия”, 1981, 216-237; Някои проблеми на утвърждаването и усъвършенстването на индивидуалния начин на живот при социализма, T. 6 – „Философия”, 1985, 141-168.
Брайкова, Росица Политическата култура на социалистическото общество, T. 12 – „Философия”, 1987, 172-202.

Василева, Цвета Основни тенденции в развитието на социалистическите производствени отношения на сегашния етап у нас, Т. 8 – „Философия, език и литература”, 1960, 85-112; Два възможни пътя към властта на пролетариата – мирен и немирен, Т. 21 – „Философия, език и литература”, 1964, 5-34; Произход, същност и гибел на колониализма, Т. 27 – „Философия, език и литература”, 1965, 109-150; Нови моменти в теорията на социалистическата революция, Т. 30 – „Философия, език и литература”, 1966, 31-70; Движещи сили на националноосвободителните революции, Т. 32 – „Философия, език и литература”, 1967, 5-46; Основни противоречия на колониализма, Т. 36 – „Философия, научен комунизъм, социология, език и литература”, 1968, 111-154; Някои аспекти на категориите ревизионизъм и опортюнизъм, Т. 41 – „Философия, език и литература”, 1968, 147-185; Съвременното значение на ленинската теория за социалистическата революция, Т. 43 – „Ленинизмът – марксизъм на нашата епоха”, 1970, 109-138; Демократическите задачи на социалистическата революция в България, Т. 44 – „Философия, научен комунизъм, социология”, 1971, 135-159; Обективни социални предпоставки за ревизионизъм в социалистическите страни, Т. 58 – „Философия”, 1972, 159-189; Идейните оръжия на контрареволюцията и тяхната роля в борбата срещу социализма /Ч. I/, Т. 65 – „Философия”, 1974, 384-449, /Ч. II/, Т. 71 – “Философия, социология, научен комунизъм, социална психология”, 1974, 182-252; Социалистическата перспектива на Демократичен Йемен, Т. 114 – „Философия”, 1980, 7-36; Проблеми на сътрудничеството на комунистическите и работническите партии от страните на социалистическата общност в областта на теорията на идеологията, Т. 123 – „Философия”, 1981, 65-94; Международното значение на социалистическата революция в България, T. 5 – „Философия”, 1985, 7-34; Единството на социалистическото общество (Методологически аспекти), T. 6 – „Философия”, 1985, 7-37; Ролята на работническата класа за същността на социалистическата ориентация, T. 8 – „Философия”, 1986, 7-35.

Величков, Любен Някои страни на гносеологическия аспект на принципа за партийност в идеологията, Т. 94 – „Философия”, 1977, 131-168; Деонтически аспекти на марксистко-ленинската партийност в идеологията /Ч. I/, Т. 123 – „Философия”, 1981, 150-189, /Ч. II/ Т. 125 – „Философия”, 1981, 259-301; Идеологически и философски основи на марксистко-ленинския класово-партиен подход към научно-техническата революция, T. 15 – „Философия”, 1989, 41-70.
Ганчев, Петко Ролята на социалистическата демокрация в развитието на социалистическия начин на живот, Т. 123 – „Философия”, 1981, 45-64; Диалектика на Деветосептемврийската социалистическа революция: историческа необходимост и социално творчество, T. 5 – „Философия”, 1985, 38-60.
Генов, Никола За същността и структурата на политиката и нейната роля за социалната активност на трудещите се, T. 3 – „Философия”, 1984, 162-184.

Генов, Филип Диалектика на потребностите, функциите и качествата на личността в развитото социалистическо общество, Т. 98 – „Философия”, 1978, 5-52.
Генов, Филип; Иванов, Божидар Социалистическият начин на живот и някои негови социалнопсихологически аспекти, Т. 110 – „Философия”, 1979, 7-36.
Генов, Филип; Иванов, Иван Специфични трудности в дейността на ръководителите в промишлените предприятия, Т. 65 – „Философия”, 1974, 220-274.
Генов, Филип; Иванова, Незабравка Особености на структурата на управленческата дейност на ръководителя в промишленото предприятие, Т. 65 – „Философия”, 1974, 275-333.

Георгиев, Тотю Към въпроса за идеологизацията на учебния процес, Т. 98 – „Философия”, 1978, 53-94.
Гиргинов, Гиргин Някои особености на класовата борба в страните с народна демокрация, Т. 2, 1958, 111-150.
Данчев, Николай Социалистическата психика и субектът на идеологическата работа, Т. 61 – „Философия, социология, научен комунизъм, социална психология”, 1973, 311-354; Системно-структурен анализ на социалистическата социална психика, Т. 115 – „Философия”, 1980, 105-136.
Делин, Методи Същност, особености и структура на социалистическата политическа психика, Т. 90 – „Философия”, 1977, 157-196.
Демирев, Златко Социалните различия в структурата на работническата класа в етапа на изграждане на развито социалистическо общество у нас, Т. 81 – „Философия”, 1976, 160-191.
Джамбазов, Исмаил Критика на ислямските концепции за социализма, Т. 48 – „Философия, научен комунизъм, социология”, 1972, 163-210.

Димитров, Георги Г. Особености на приспособяващите се позиции на антикомунизма в идеологическата диверсия, Т. 71 – „Философия, социология, научен комунизъм, социална психология”, 1974, 253-303.
Димитров, Добри Контролът и социалистическият начин на живот, T. 4 – „Философия”, 1984, 183-218.
Димова, Йонка Социални предпоставки за появата на „новите леви” в САЩ, Т. 86 – „Философия”, 1976, 195-227; Характеристика на социалните антагонизми в ЮАР, T. 1 – „Философия”, 1983, 180-228; Субективният фактор на социалистическата ориентация, T. 8 – „Философия”, 1986, 39-63.
Дунчовска, Мита Критиката и самокритиката – движеща сила в развитието на Българската комунистическа партия, Т. 6 – „Философия, език и литература”, 1959, 126-147; Противоречието между производителните сили и производствените отношения и неговото значение за нашето ускорено развитие, Т. 13 – „Философия, език и литература”, 1961, 5-34; Относно характера и особеностите на разрешаването на противоречията у нас, Т. 23 – „Философия, език и литература”, 1965, 50-77; Обществените и личните интереси при социализма, Т. 27 – „Философия, език и литература”, 1965, 29-66; Ролята на критиката и самокритиката за възпитанието на социалистическо отношение към труда, Т. 30 – „Философия, език и литература”, 1966, 167-193; Характер и разрешаване на противоречието между производството и потреблението при социализма, Т. 41 – „Философия, език и литература”, 1968, 27-54; Ленинските идеи за социалистическото съревнование и тяхната актуалност, Т. 43 – „Ленинизмът – марксизъм на нашата епоха”, 1970, 167-189; Свободата на личността при социализма, Т. 48 – „Философия, научен комунизъм, социология”, 1972, 93-161; Диалектика на потребностите при социализма, Т. 106 – „Философия”, 1979, 57-101.
Енев, Георги Развитие и реализация на социалистическата личност, Т. 134 – „Философия”, 1982, 217-247.
Иванов, Белчо Култура на социалистическото управление, Т. 101 – „Философия”, 1978, 187-215.
Иванов, Иван Ръководителят и социално-психическият климат в колектива, Т. 81 – „Философия”, 1976, 45-64; Идеология и всекидневно съзнание пред преходния период от капитализма към социализма, T. 9 – „Философия”, 1986, 154-181.
Иванов, Кирил Лениновото учение за ръководната роля на партията в строителството на социализма, Т. 43 – „Ленинизмът – марксизъм на нашата епоха”, 1970, 23-45.
Илиева, Надежда Факторът обществена психика в идеологическите и психологическите диверсии на империализма у нас, Т. 86 – „Философия”, 1976, 153-194.
Карагьозов, Христо По някои проблеми на духовната култура в етапа на изграждането на развито социалистическо общество /Опит за философско-методологически анализ/ /Ч. I/, Т. 101 – „Философия”, 1978, 105-140, /Ч. II/ Т. 106 – „Философия”, 1979, 171-208; Социалистическата духовна култура – обективен резултат от социалистическата културна революция /Ч. I/, Т. 132 – „Философия”, 1982, 99-126, /Ч. ІІ /, T. 2 – „Философия”, 1983, 55-91.

Каратанчев, Стоил Някои философски въпроси, свързани с третия етап на общата криза на капитализма, Т. 13 – „Философия, език и литература”, 1961, 35-69; Изменение на социално-класовата структура у нас и движение на обществото към социална еднородност, Т. 101 – „Философия”, 1978, 7-60; Някои проблеми на диалектиката в управлението на производството и икономиката в рамките на СИВ, T. 6 – „Философия”, 1985, 98-137.
Карачивиев, Велико Действието на закона за отрицание на отрицанието в развитието на нашето социалистическо общество, Т. 23 – „Философия, език и литература”, 1965, 78-116.
Кожарова, Мария Някои аспекти на социалното развитие на Латинска Америка, Т. 132 – „Философия”, 1982, 127-159; Особености на социално-класовата структура на съвременното латиноамериканско общество, T. 1 – „Философия”, 1983, 119-176.

Колев, Милан Управлението на идеологическия процес – обективна необходимост в социалистическото общество, Т. 98 – „Философия”, 1978, 203-221.
Костов, Йордан Същност и значение на обществено-държавното начало в социалното управление на НР България, Т. 125 – „Философия”, 1981, 210-233.
Кравченко, Леонид Характерни черти и особености на антикомунистическата пропаганда сред съветската и българската младеж, T. 3 – „Философия”, 1984, 188-216.
Кътов, Асен Скокообразният характер на нашето развитие по пътя на социализма, Т. 8 – „Философия, език и литература”, 1960, 28-56; Ленин за противоречията на империализма и прехода към социализма, Т. 43 – „Ленинизмът – марксизъм на нашата епоха”, 1970, 77-107; Диалектиката на противоречията в изграждането на социалистическото общество у нас, Т. 44 – „Философия, научен комунизъм, социология”, 1971, 5-28; Диалектика на противоречията в изграждането на социалистическото общество у нас, Т. 48 – „Философия, научен комунизъм, социология”, 1972, 73-91.

Лозанов, Камен В. И. Ленин и икономическата интеграция при социализма, Т. 43 – „Ленинизмът – марксизъм на нашата епоха”, 1970, 191-223.
Любенов, Димитър Диалектически противоречия на социалистическия колектив в промишлеността, Т. 94 – „Философия”, 1977, 169-203; Някои въпроси на взаимодействието между колектива и семейството при социализма, T. 1 – „Философия”, 1983, 73-115.
Манафов, Грую За класификацията на категориите на научния комунизъм, Т. 90 – „Философия”, 1977, 7-86; Съветският народ – нова историческа общност, T. 4 – „Философия”, 1984, 7-28; Същност на националноосвободителната революция, T. 10 – „Философия”, 1986, 7-40.
Маринчевска, Мика Основни проблеми на стратегията на социализма в условията на научно-техническата революция /Ч. I/, T. 9 – „Философия”, 1986, 7-38, /Ч. ІІ/, T. 10 – „Философия”, 1986, 83-119.
Микетц, Томаш Диалектика на националното и интернационалното в културната политика на Унгарската социалистическа работническа партия, Т. 123 – „Философия”, 1981, 95-114.

Михайлова, Вера Социалистическото семейство като обективна среда и субективен фактор за комунистическото възпитание на младото поколение, Т. 32 – „Философия, език и литература”, 1967, 73-114; Ленин за психологията на класите, Т. 44 – „Философия, научен комунизъм, социология”, 1971, 275-302; Философско-методологически проблеми на психологията на управлението при социализма, Т. 49 – „Философия”, 1972, 7-144.
Морис, Ауе Структура на субективния фактор в НР Конго и неговата решаваща роля, T. 10 – „Философия”, 1986, 150-173.
Надамо, Тума Характер на етиопската революция, T. 10 – „Философия”, 1986, 177-200.
Найденов, Минчо Диалектиката на научно-техническата революция в условията на социалистическата стопанска система, Т. 76 – „Философия”, 1975, 37-71.
Нецов, Иван Характер на световния революционен процес и неговите етапи на развитие, Т. 65 – „Философия”, 1974, 173-219.

Николова, Мария Качествената определеност на социалистическия начин на живот и неговите основни различия от буржоазния начин на живот, Т. 114 – „Философия”, 1980, 37-65.
Овчаров, Стоян Общото и особеното в усъвършенстването на структурата и функциите на социалистическата държава у нас в етапа на развитото социалистическо общество, Т. 44 – „Философия, научен комунизъм, социология”, 1971, 221-244; Политическата организация на социалистическото общество, T. 3 – „Философия”, 1984, 116-158; За политическата култура на строителя на социализма /Ч. I/, T. 7 – „Философия”, 1985, 84-125, /Ч. II/, T. 9 – „Философия”, 1986, 42-78.
Огнянова, Христина Единство на идейно-политическото възпитание и професионалното ориентиране на средношколците, Т. 110 – „Философия”, 1979, 199-229.

Пенев, Пеньо Б. Комунистическият идеал – въплъщение на единството на най-висок хуманизъм с пролетарска революционност, Т. 34 – „Философия, език и литература”, 1968, 169-196; Относно гносеологическата същност на комунистическия идеал и неговото отношение към действителността, Т. 41 – „Философия, език и литература”, 1968, 187-214.
Пензов, Атанас Субективният фактор и борбата против отживелиците и отрицателните явления, Т. 115 – „Философия”, 1980, 171-195; Българо-съветската дружба и развитието на възпитателния процес, Т. 134 – „Философия”, 1982, 78-121.
Перес, Рафаел Гонсалес Кубинската форма на диктатура на пролетариата, Т. 134 – „Философия”, 1982, 192-216.

Петров, Желязко Формиране и развитие на социално-класовата структура на българското село, Т. 61 – „Философия, социология, научен комунизъм, социална психология”, 1973, 247-280; Социалистическият начин на живот в българското село, Т. 106 – „Философия”, 1979, 102-140.
Петровски, Дойно Социалистическият начин на живот (Същност. Формиране. Съдържание), Т. 106 – „Философия”, 1979, 141-170.
Савчева, Ангелина Научно-техническият прогрес и трудовият колектив, T. 8 – „Философия”, 1986, 134-156.
Серкеджиев, Янко Върху някои фактори за съзряването и победата на социалистическата революция у нас, Т. 8 – „Философия, език и литература”, 1960, 5-27; За някои основни движещи сили в нашето социалистическо общество, Т. 23 – „Философия, език и литература”, 1965, 5-49; Народнодемократичната държава като субективен фактор в процеса на изграждането на социалистическата икономика, Т. 30 – „Философия, език и литература”, 1966, 71-128; За функциите на съвременната империалистическа държава, Т. 36 – „Философия, научен комунизъм, социология, език и литература”, 1968, 75-109; Някои проблеми от учението на В. И. Ленин за културната революция и нашето време, Т. 43 – „Ленинизмът – марксизъм на нашата епоха”, 1970, 225-252; Проблеми на културата и културната революция /Главно върху опита на НРБ/ /Ч. I/, Т. 44 – „Философия, научен комунизъм, социология”, 1971, 189-220, /Ч. II/ Т. 48 – „Философия, научен комунизъм, социология”, 1972, 3-71; Развитото социалистическо общество, Т. 53 – „Философия”, 1972, 1-161.
Симеонова, Мария Социално-класово положение на безработния пролетариат в Западна Европа, T. 6 – „Философия”, 1985, 199-221.

Славов, Пейко Социалистическата собственост върху средствата за производство – основа и главно съдържание на социалистическия икономически базис, Т. 2, 1958, 151-193.
Спиртов, Аспарух Социалистическите традиции – фактор за укрепване и усъвършенстване на социалистическия начин на живот, Т. 125 – „Философия”, 1981, 185-209.
Станков, Богоя Някои въпроси относно избирането на съветниците в народните съвети, Т. 34 – „Философия, език и литература”, 1968, 197-231.
Стоилова, Венета Обществено-политическата активност на българските жени в етапа на изграждането на развитото социалистическо общество, Т. 106 – „Философия”, 1979, 209-245.
Таболов, Солтанбек Особености на формирането и проявлението на социалистическия интернационализъм в младежката среда, T. 5 – „Философия”, 1985, 169-189.
Тасев, Илия Тодор Живков и единството на всеобщото, особеното и отделното в нашата история, Т. 132 – „Философия”, 1982, 7-24.

Терзиев, Златко За основното и главното противоречие в развитието на социалистическата общност и диалектиката между тях, Т. 98 – „Философия”, 1978, 133-171; Социалистическата общност – нов тип интернационална общност, Т. 123 – „Философия”, 1981, 7-44.
Тончев, Любен За футуризма, футурологията, деидеологизацията и някои възгледи за управлението при комунизма, Т. 86 – „Философия”, 1976, 102-152.
Точев, Иван Марксистко-ленинската пропаганда и утвърждаването на социалистическия начин на живот, Т. 98 – „Философия”, 1978, 173-202.
Трендафилов, Никола Общи закономерности и тяхното специфично приложение при разрешаване на неантагонистическите противоречия между работническата класа и трудещите се селяни в прехода от капитализма към социализма в страните с народна демокрация, Т. 6 – „Философия, език и литература”, 1959, 5-32; Относно съдържанието и формата на диктатурата на пролетариата, Т. 9 – „Философия, език и литература”, 1961, 5-30; За действието на закона за единството и борбата на противоположностите в новата система на ръководство на народното стопанство, Т. 30 – „Философия, език и литература”, 1966, 5-29; Към въпроса за единството и противоречията в социалистическата система, Т. 36 – „Философия, научен комунизъм, социология, език и литература”, 1968, 155-186.

Филчев, Никола За войнствуваща комунистическа партийност в идеологическата дейност и борба, Т. 6 – „Философия, език и литература”, 1959, 61-101; Трите етапа в борбата на БКП на идеологическия фронт в епохата на социализма, Т. 8 – „Философия, език и литература”, 1960, 113-139.
Цакова, Радка Методологични проблеми на приемствеността на поколенията при социализма, Т. 115 – „Философия”, 1980, 196-219.
Цанев, Цветан Лениновата теория за империализма и развитието на съвременния капитализъм, Т. 43 – „Ленинизмът – марксизъм на нашата епоха”, 1970, 47-76.
Цонков, Гено Закономерности на възникването на социалистическата база в нашата страна и ролята на народнодемократичната държава в процеса на нейното формиране и укрепване, Т. 1, 1957, 145-199; Общото и специфичното в опита на ВОСР и неговото международно значение, Т. 2, 1958, 46-66; Победата на социализма и постепенното премахване на антагонистическите противоречия и съществуващите различия между умствения и физическия труд у нас, Т. 6 – „Философия, език и литература”, 1959, 33-60; Проблемът за борбата на новото със старото на сегашния етап от нашето развитие по пътя на социализма, Т. 8 – „Философия, език и литература”, 1960, 57-84; Методологически проблеми на научната теория за социалистическия бит, Т. 30 – „Философия, език и литература”, 1966, 129-165; Коренни качествени изменения и тенденции в обществения, семейния и личния бит на населението от Благоевски район на София, Т. 32 – „Философия, език и литература”, 1967, 47-72; Ролята на бита в комунистическото възпитание на трудещите се, Т. 34 – „Философия, език и литература”, 1968, 97-135; Културната революция – исторически необходим път за извършване на социалистическия скок в бита, Т. 41 – „Философия, език и литература”, 1968, 55-146; Качествена характеристика на бита при капитализма, Т. 44 – „Философия, научен комунизъм, социология”, 1971, 245-273; Същност, видове и форми на реализацията на младото поколение, T. 6 – „Философия”, 1985, 41-68.

Ченгелова, Мая Общото и особеното на диктатурата на пролетариата в ДР Виетнам (1954-1965 г.), Т. 125 – „Философия”, 1981, 117-143.
Чунчева, Иванка За социалното единство на социалистическото общество, T. 5 – „Философия”, 1985, 146-165.
Юнузов, Касим Ролята на социалистическата културна революция за формирането на социалистическия бит на българските турци, Т. 132 – „Философия”, 1982, 232-254.
Янков, Георги Същност и специфика на социалистическия тип нация, Т. 90 – „Философия”, 1977, 197-228.

Философски въпроси на естествознанието и частните науки
Киркова, Мария За диалектическата същност на организма, Т. 41 – „Философия, език и литература”, 1968, 329-350; Филогенетичен аспект на социално-биологичния проблем, T. 9 – „Философия”, 1986, 82-106.
Кътов, Асен Характер и значение на противоречията във вътревидовите и междувидовите взаимоотношения, Т. 1, 1957, 200-229; Класическият дарвинизъм за характера и развитието на живата природа, Т. 3, 1958, 278-314; Класическият дарвинизъм за източника и факторите на органическата еволюция, Т. 6 – „Философия, език и литература”, 1959, 148-161; По някои наболели философско-идеологически въпроси на съвременната генетика, Т. 13 – „Философия, език и литература”, 1961, 70-125; За нуждата на специално-научното познание от философско мислене и някои актуални въпроси на методологическата роля на марксистката философия, Т. 36 – „Философия, научен комунизъм, социология, език и литература”, 1968, 39-74.

Латев, Неделчо Развитието на биологията в светлината на категориите необходимост и случайност, Т. 23 – „Философия, език и литература”, 1965, 234-254; Изменението на наследствеността като отражение, Т. 27 – „Философия, език и литература”, 1965, 173-197; Познанието и проблемата за мутациите в генетиката, Т. 36 – „Философия, научен комунизъм, социология, език и литература”, 1968, 187-208; Гносеологична и евристична роля на генетичните карти, Т. 41 – „Философия, език и литература”, 1968, 315-327; Взаимоотношения на физикохимични и биологични структури /Ч. I/ Т. 44 – „Философия, научен комунизъм, социология”, 1971, 83-111, /Ч. II/ Т. 48 – „Философия, научен комунизъм, социология”, 1972, 211-260; Диалектика, генетика и биология, Т. 58 – „Философия”, 1972, 59-71; Мислене и кибернетика, Т. 61 – „Философия, социология, научен комунизъм, социална психология”, 1973, 91-201; Някои мирогледно-методологически проблеми на общата теория на системите (ОТС), Т. 86 – „Философия”, 1976, 53-101; Философията и частните науки, Т. 98 – „Философия”, 1978, 95-132; Принципите на редукционизма и интегризма в биологията и генетиката, Т. 134 – „Философия”, 1982, 37-77; Синтетичната теория на еволюцията (СТЕ) и обогатяването на философските категории качество, количество, случайност (Генетичен дрейф), T. 5 – „Философия”, 1985, 64-97; Синтетичната теория на еволюцията – етап в биологичното познание, T. 10 – „Философия”, 1986, 44-79.

Праскова, Надежда По въпроса за необходимостта и случайността при възникването на живота на земята, Т. 23 – „Философия, език и литература”, 1965, 203-233.
Сертев, Никола Динамична относителност, Т. 61 – „Философия, социология, научен комунизъм, социална психология”, 1973, 281-310.
Стоилов, Михаил Специфика на дразнимостта като най-низша форма на биологическото отражение, Т. 9 – „Философия, език и литература”, 1961, 72-93; За спецификата на биологическото отражение, Т. 21 – „Философия, език и литература”, 1964, 185-217; Някои философски въпроси за произхода и същността на живота, Т. 44 – „Философия, научен комунизъм, социология”, 1971, 113-134.
Янчев, Янко Въпроси на откриването и развитието на научния талант, Т. 114 – „Философия”, 1980, 66-91.

Дискусии
Кътов, Асен Категориите „обществено битие” и „обществено съзнание” в светлината на диалектикоматериалистическата методология, Т. 30 – „Философия, език и литература”, 1966, 285-302.
Цанков, Стоян Усъвършенстването в светлината на системата и структурата, Т. 30 – „Философия, език и литература”, 1966, 303-330.

Съставил: Добрин Тодоров