Студентско философско-педагогическо дружество – в СУ/1895-1943/
През 1895 г. се основава Студентско философско-педагогическо дружество, като съобщение за него се публикува за пръв път в официалния отдел на „Годишника на СУ” едва през 1911 г. – по повод на едно от многото му подновявания /Съобщение… 1911/. Тази организация е тясно свързана с историята и промените във Висшето училище. Основаването му съвпада с една доста динамична откъм промени за Университета година. От 1895 г. до 1896 г. Академическият съвет се занимава с изработването на подробен правилник, който регламентира живота в Университета. В него се определя и правото на студентите да образуват „академически дружества” с одобрен от съвета устав. Вероятно поради едновременното изработване на университетския правилник и основаването на Дружеството в протоколите от този период не се открива обсъждане на устава, което би било най-сигурното свидетелство за събитието. За първи път дружеството се споменава в протокол № 22 от заседание на Академическия съвет от 04.04.1897 г., където пише следното: „Поднесли са също неколцина студенти за одобрение проект за нов устав на философското дружество. Проектът се даде на г. Георгова за доклад”. Поради особената чувствителност на Академическия съвет към всички студентски събирания и прояви през този период от развитието на Университета, в доклада на Георгов само месец по-късно – на 13 май се правят редица поправки и препоръки: „На докладчика се дадоха определения на съвета, че външни лица не могат нито да бъдат редовни членове на дружеството, нито да се водят в заседанията му като гости; че за почетни членове могат да се прогласяват лица, що имат особни заслуги за постигане целта на дружеството, но те имат право да участват само в научните, а не в уредните заседания на дружеството, и след това му се предостави да влезе в по-близки споразумения със студентите, за да се поправи, измени и допълни проектът им за устав, както би отговаряло по-добре на задачите на едно студентско философско дружество, та чак тогава да се внесе окончателният проект в академически съвет за одобрение”.

На 6 март 1898 г., се помества още една поправка, според която се решава на научните заседания да се допускат външни лица, но само при условие, че са били студенти във Висшето училище. От този момент нататък до 1904 г. не се откриват никакви свидетелства за работата на Дружеството. В протоколите от академическите съвети липсват данни за окончателно приемане на устава, както и самият устав. Информацията от 1904 г. идва от два източника – съобщение в списание „Училищен преглед” и том I на „Годишника на СУ”. В Годишника е публикуван отчетът за учебната 1903-1904 г. на ректора М. Бъчеваров. В него сред студентските академически дружества, които са работили успешно в Университета през изтеклата година, се споменава и „Философско-педагогическото дружество”. Много по-пълна информация се открива в съобщението на „Училищен преглед”, където са реферирани четири лекции по психология, четени в дружеството от Атанас Димитров – преподавател по немски език в Университета. Лекциите се отнасят до отношението между психически и физически явления; психическата каузалност; видовете психически явления и взаимните им отношения; проблема на съзнанието. В съобщението фигурира също и една интересна оценка, отнасяща се до активността на Дружеството през изминалите години: „Сравнително миналите години сега това дружество развива доста ползотворна научна дейност”.

Липсват други запазени свидетелства за дейността на Дружеството до 1909 г. Междувременно е започнала и свършила университетската криза (1907-1908 г.), по време на която съвсем естествено заедно с университета не работят и студентските дружества. В „Годишника на СУ” се споменава, че след отварянето на университета на 31.01.1908 г. само две студентски дружества са подновили работата си – на студентите естественици и химическото дружество. През 1909 г. е изработен и нов Закон за университета. В отчета за учебната 1908-1909 г. се посочва 3 юни 1909 г. като дата на подновяване на „Студентското философско-педагогическо дружество”. Уставът на дружеството е представен за одобрение на 2 декември 1909 г. и е одобрен десет дни по-късно.

Едва през 1915 г. – от запазения в архива протокол № 8 от заседанието на Академическия съвет, проведено на 14 януари същата година, разбираме, че „студенти от Историко-филологическия факултет съобщават с писмо от 17 декември 1914 г., че са отворили отново бившето „Студентско философско-педагогическо дружество”, което беше затворено през последните четири години”. От това със сигурност може да се заключи, че практически от приемането на устава до края на 1914 г. Дружеството не работи.
За Дружеството не се открива никаква информация след това, като съществуването и дейността му остават тайна в продължение на повече от 15 години. Едва в края на 1931 г. във „Философски преглед” се публикува съобщение, че „На 28 ноември т.г. завършилите Университет по философия и педагогика, намиращи се в София, имаха събрание, с цел да възобновят „Българското философско-педагогическо дружество”, което отдавна бе престанало да съществува. На събранието присъстваха около 50 души и се изтъкна единодушно нуждата от учредяване на едно такова дружество, при общо желание: да се заработи по-енергично за неговото организиране. Дружеството биде веднага основано”. Основателно е предположението, че макар от името на Дружеството да се изпуска думата „студентско”, в съобщението става въпрос за същата организация. Оттук разбираме също, че малко след това – на 9 и на 23 декември се провеждат още две заседания, на които се четат реферати и се приема нов устав. В съобщението се казва, че дружеството се ръководи от тричленен комитет в състав: Председател – проф. М. Герасков и двама секретари – д-р А. Попов и Л. Краев. Препечатка на целия устав и допълнителна, много по-изчерпателна информация ни дава „Училищен преглед” от 1932 г. Оттам става ясно, че според чл. 1 на устава, организацията носи името „Българско философско-педагогическо дружество”. Също така се споменава, че до момента на отпечатване на съобщението – средата на 1932 г., Дружеството вече е имало осем сбирки и че за кореспонденцията с него отговаря секретарят Лукан Краев на адрес бул. „Дондуков” № 37 – IV. От устава се разбират и трите основни цели на сдружението:
„а/ Да обединява и организира пръснатите в страната усилия в областта на философската и педагогическа мисъл за по-широкото и по-планомерното ú разработване у нас;
б/ Да разпространява и популяризира философски и педагогически знания;
в/ Да изказва мнение по всички замислени реформи в българското образователно дело и да го популяризира всред обществото”.

В устава се съдържа и друга информация, която представлява интерес: Членове могат да бъдат всички завършили висше образование по философия и педагогика или такива, които са проявили „книжовна или практическа дейност в областта на тези науки; Дружеството „урежда редовно всеки две седмици веднъж своите научни събрания”; При „благоприятни условия” то може да урежда свои печатни издания; Печатът на Дружеството е с елипсовидна форма с името в периферията и годината 1931 в средата. Интересното по отношение на членството е, че поставено веднъж извън рамките на академичния живот в Университета, Дружеството се оказва много по-отворено и достъпно за по-широк кръг от желаещи да работят в него. На практика то престава да бъде студентско академично дружество и следва от този момент да се различава от подобните му организации, съществуващи единствено в рамките на Университета.

След тези съобщения липсва информация за живота на Дружеството, като от 1932 г. насам името му не се споменава никъде. Само през 1935 г. „Философски преглед” съобщава в няколко изречения за работата през семестъра на „студентското философско дружество”, но разликата в имената показва, че в съобщението не става дума за организацията от 1931 г. В Университетските архиви от 1941 г. и след това се открива, споменато на няколко пъти, името „философско дружество”, но има основание да се смята, че става въпрос за студентска организация с формално присъствие в административния живот на Университета, която е малко вероятно да има връзка с обновеното „философско-педагогическо дружество” от 1931 г.

Контекстът на това споменаване е изключително заплетен, но си заслужава да бъде описан накратко. На 14 март 1941 г. с постановление на Министерския съвет се забраняват всякакви събирания на дружества в страната. Реакцията на Университета е бърза и с писмо № 401 от 28 март с.г. на студентските академични дружества се разрешава да устройват само закрити заседания със строго научен характер.

Следват множество вътрешно-университетски справки и покана към представителите на различните дружества за среща с ректора. Тази покана е мястото, където се споменава и „философското” дружество с неговия представител Петко Георгиев Динев – нищо повече обаче. След проведените срещи и консултации на 2 октомври с.г. Университетът изпраща писмо до Министерството, в което посочва 13 „признати от Академическия съвет при-университетски организации” – философското дружество не е сред тях. Това едва ли е от особено значение, тъй като само след няколко седмици – на 29 октомври 1941 г., университетската управа решава да се „разтурят” всички дружества в Юридическия и Историко-филологическия факултети. Запазват се дружествата във Физико-математическия и Медицинския факултети, но под контрола на специално назначени от деканатите за целта студенти.

След около една година картината се обърква още повече, като в архива намираме писмо-справка от декана на Историко-филологическия факултет до Ректора от 17 ноември 1942 г. В него се изброяват имената на „г-да професорите тутори на Студентските академически дружества при факултета”. На първия ред четем: „По Философия – г-н проф. Д. Михалчев”. В още една справка от 1943 г. се споменава за „студентско философско академично дружество”, чийто представител е Константин Арнаудов. Като цяло от събитията в Университета в началото на 40-те години може да се заключи, че атмосферата за работа в студентските сдружения е крайно неблагоприятна. Затова и не може да очаква нещо повече от формално регистриране на студентски структури с незначителна или изобщо без реална дейност.

Най-вероятно има две основни причини за слабата и непостоянна дейност на Дружеството. Първата са сътресенията в Университета, които никога не са били благоприятни за стабилността на студентските организации. Всеки път, когато Университетът затваря врати, се разпускат и студентските дружества, като подновяването им после е бавно и мъчително. В тази връзка трябва да се споменат и всички административни сътресения, възникнали вследствие на една или друга промяна в политиката на България и в частност в политиката на Университета. Те често пъти затрудняват или направо прекратяват работата на академическите дружества. Втората причина е съществуването на паралелна университетска структура – „Философския семинар” при Историко-филологическия факултет, която на практика изземва част от функциите на Дружеството и по този начин до голяма степен обезсмисля реалната му дейност. Тя е управлявана от университетски преподаватели и нейното място е строго регламентирано в системата на Университета.

Литература:
Бележка за четените реферати в „студентското философско дружество” //Философски преглед, кн. 1, 1935.
Нов устав на „Студентското философско-педагогическо дружество” – „представен за одобрение на 02.12.1909 г., утвърден от Академичния съвет на 22 същия месец” //Год. на СУ, том 8-9, С., 1914.
Протокол № 22 от заседание на Академическия съвет на СУ, проведено на 04.04.1897 г. – Проект за нов устав на „философското дружество” //СГОДА, Ф.994К, Оп.2, а.е.6, л.53.
Протокол № 28 от заседание на Академическия съвет на СУ, проведено на 13.05.1897 г. – Иван Георгов докладва проекта, който се връща с препоръки да се „поправи, измени и допълни” така, че отговаря „по-добре на задачите на едно студентско философско дружество” //СГОДА, Ф.994К, Оп.2, а.е.6, л.61.
Протокол № 19 от заседание на Академическия съвет на СУ, проведено на 06.03.1898 г. – Внасят се още промени в устава на студентското философско дружество //СГОДА, Ф.994К, Оп.2, а.е.6, л.86.
Съобщение за дейността на „Студентско философско-педагогическо дружество” //Училищен преглед, 1904 г. с. 586-588.
Съобщение за дейността на „Студентско философско-педагогическо дружество” //Год. на СУ, том 1, 1905.
Съобщение за дейността на „Студентското философско-педагогическо дружество” //Годишник на СУ, Т. 6, С., 1911.
Съобщение за „Студентско философско-педагогическо дружество” – „подновено от лятното полугодие на 3 юний 1909 година” //Год. на СУ, том 6, С., 1911.
Съобщение на студенти от Историко-филологическия факултет, че на 17.12.1914 г. са отворили отново бившето „студентско философско-педагогическо дружество”, което е затворено през последните четири години //СГОДА, Ф.994К, Оп.2, а.е.12, л. 13.

Студентското литературно-философско дружество – в СУ /1905-1914/
През 1909 г. се създава Студентското литературно-философско дружество, за което се твърди, че е основано през 1905 г., но действа от 11 ноември 1908 г. с приет от Академическия съвет устав на 22 декември 1908 г. /Съобщение… 1911/. От 1914 г. вече се изписва като Студентско литературно-филологическо дружество /Съобщение… 1915/.

Литература:
Съобщение за „Студентското литературно-философско дружество” (основано през 1905 г, действащо от 11.10.1908 г. с приет устав от съвета на 22.12.1908 г.) //Год. на СУ, том 6, С., 1911.
Съобщение за „Студентското литературно-философско дружество” (от 1914 г. вече се изписва като „Студентско литературно-филологическо дружество”) //Год. на СУ, том 10-11, С., 1915.

Философско-педагогически кръжец „Д-р Кръстьо Кръстев” – Кюстендил /1934-?/
През 1934 г. учителя по философия Борис Илиев основава Философско-педагогически кръжец „Д-р Кръстьо Кръстев” при Кюстендилската мъжка гимназия. Целта на организацията се определя като грижа за „самообразованието и самовъзпитанието на учениците, членове и нечленове, да ги издигне в интелектуално, нравствено-религиозно отношение, да развие самокритична мисъл в учащите, да разшири, затвърди и закръгли учениковите познания из областта на философските и педагогическите науки, да даде по-солидни познания и да повиши общото културно равнище на учащите се” /Съобщение 1935: 95/. Сп. „Философски преглед” на няколко пъти излиза с кратки съобщения за дейността на Кръжеца, от които разбираме за броя на изнесените реферати, както и за тяхното съдържание. Така например през 1935 г. са изнесени 35 реферата върху схващания на Бъркли, Кант, Мил, Спенсър, Фихте, Хегел и т.н. /пак там/. През 1937 г. Кръжецът включва около 200 души, като разширява своята дейност с издаването на специален лист по повод 18 години от смъртта на д-р Кръстев. Единичното издание излиза на 5 април 1937 г. в 2000 екземпляра и се състои от 12 големи страници, на които има материали от А. Балабанов, Т. Влайков, С. Омарчевски, Е. Попдимитров, С. Чилингиров и др. /Отчет 1936: 96/. През 1938 г. Кръжецът вече наброява 270 души, като интересното е, че вече около 60 от тях са от девическата гимназия в града. От съобщенията във „Философски преглед” се разбира също така за устройването и поддържането на библиотека към Кръжеца /Отчет 1937: 536-537/. Последното съобщение за дейността на Кръжеца е в сп. „Училищен преглед”, където се отразява дейността му през учебната 1941-1942 г. /Справка 1942: 998-1001/.

Литература:
Съобщение за основаване на „Философско педагогически кръжец д-р Кръстю Кръстев” (от Борис Илиев в Кюстендил през 1934 г.) //Философски преглед, кн. 1,1935.
Отчет за дейността на „Философско педагогически кръжец д-р Кръстю Кръстев” в Кюстендил за 1935 г. //Философски преглед, кн. 1, 1936.
Отчет за дейността на „Философско педагогически кръжец д-р Кръстю Кръстев” в Кюстендил за 1937 г. //Философски преглед, кн. 5, 1937.
Отчет за дейността на „Философско педагогически кръжец д-р Кръстю Кръстев” в Кюстендил за 1938 г.  //Философски преглед, кн. 5, 1938.
Справка за „Философско педагогически кръжец д-р Кръстю Кръстев” //Училищен преглед, кн. 8, 1942.

Философско дружество „Стоян Михайловски” – Перник /1938-?/
На 5 октомври 1938 г. в Перник е образувано Философско дружество „Стоян Михайловски” /Съобщение 1940: 210-211/. В рубриката „Философски живот” на сп. „Философски преглед” още се казва, че Дружеството е развивало интензивна дейност, а членовете му са наброявали 160. За тази организация споменава и Д. Цацов в книгата си „В търсене на самобитното” /Цацов 1996/, но липсва повече информация за нейната работа.

Литература:
Съобщение, че е образувано „Философско дружество „Стоян Михайловски” в Перник //Философски преглед, бр. 2, 1940.
Цацов, Д. 1996, В търсене на самобитното, С., 1996.

Философски кръжок „Д-р Никола Алексиев” – Велико Търново /1939-?/
През октомври 1939 г. във Велико Търново се сформира Философски кръжок „Д-р Никола Алексиев”. Това разбираме от рубриката „Философски живот” на сп. „Философски преглед”, но липсва информация за дейността на Дружеството. За тази организация споменава и Д. Цацов в книгата си „В търсене на самобитното” /Цацов 1996/, но и той не дава повече данни за нея.

Литература:
Съобщение, че се е формирало „Философски кръжок „Д-р Никола Алексиев” във Велико Търново //Философски преглед, бр. 2, 1940, с. 210-212.
Цацов, Д. 1996, В търсене на самобитното, С., 1996, с. 124/

Научноизследователския кръжок „Димитър Благоев” – в СУ /1947-?/
През декември 1947 г. студенти от специалност „философия” в Софийския университет създават Научноизследователския кръжок „Димитър Благоев”. Председател на Кръжока е Стойне Гергов, а членове – К. Делев, Б. Мунтян, Е. Панова, Т. Стойчев, И. Щипски и др. Тези студенти с марксистки убеждения срещат трудности в опитите си да отстояват своите възгледи в дебата с „буржоазните” професори и най-вече с Д. Михалчев, поради което стигат до идеята за създаване на „кръжок, където да обсъждат докладите си и да се подготвят за предстоящия идеен сблъсък” /Панова 1998/. В тази форма на студентска самодейност се работи по тематичен план, създаден с помощта на преподавателите А. Бънков и А. Киселинчев – един вид настойници на Кръжока. По време на сбирките на кръжока се обсъждат различни проблеми от марксистки позиции, като „Отражението като всеобщо свойство на материята”, „Вниманието като психологически проблем” и др. /пак там/. Между задачите, включени в плана му за работа, прави впечатление и тази, отнасяща се до „разобличаване на лъженаучните схващания, намиращи все още място в нашия Университет” /Стойчев 1949/. Това фактически означава, че студентите си поставят за цел не само да опонират на тези преподаватели, които според тях разпространяват псевдонаука, но и да уведомяват ръководството на висшето училище за схващанията на обучаващите ги преподаватели, неиздържани в духа на единствено правилното марксистко-ленинско учение. При участието си в дейността на Кръжока студентите по философия са възпитавани в дух на нетърпимост към възгледите на всеки техен преподавател или колега, когато той се отклонява от официалната идеология /Стойчев 1950/.

Литература:
Панова, Е. 1998, Философски реминисценции //Философски форум, бр. 2-3.
Стойчев, Т. 1949, Дейността и задачите на научноизследователския кръжок „Димитър Благоев” в Университета //Философска мисъл, бр. 3.
Стойчев, Т. 1950, Как да организираме и ръководим философски кръжоци //Философска мисъл, бр. 1.

Сократовски дискусионен клуб – в Перник /1978-?/
В края на 70-те години в Младежкия дом на гр. Перник функционира Сократовски дискусионен клуб. В работата му участват ученици от различни средни училища в града. Негов ръководител е тогавашният студент по философия Райчо Радев /Стефанов 1991/.

Литература:
Стефанов, Л. 1991, Сократовият клуб в Перник //Φιλοσοφια, бр. 4.

Варненски философски клуб /1983-?/
През 1983 г. група ученици от различни средни училища на гр. Варна започват редовни сбирки на свой Философски клуб. Те се провеждат един или два пъти месечно в Средношколския отдел на Народна библиотека „Пенчо Славейков”. Пръв ръководител на Клуба е Костадин Костадинов. От 1986 г. ръководството му е поето от Иво Стамболийски, а от 1989 г. – от Любомир Кутин. В някои от сбирките на Клуба вземат участие университетски преподаватели от града /Кутин 1991/.
Темите и формите на работа в Клуба се подсказват от самите ученици, като интересите им са главно към съвременната философия, естетиката и религиозната философия. Към 1990 г. в Клуба се събират около петдесетина ученици главно от езиковите училища и хуманитарната гимназия. Те подготвят реферати и есета, които впоследствие се обсъждат. Някои от членовете на Клуба вземат участие в Националната средношколска олимпиада по философия.

Литература:
Кутин, Л. 1991, Варненски философски клуб // Φιλοσοφια, бр. 1.

Национално средношколско общество „ΠΑΝΘ ΡΕΙ” /1992-?/
През 1992 г. по време на средношколска лятна лагер-школа, проведена в Благоевград, се взема решение за създаване на Национално средношколско общество „ΠΑΝΘ ΡΕΙ”. Негови съучредители са Философски куб „Логос” към НЦУТНТ – София, Философско общество при Априловска гимназия – Габрово, Философски клуб към ХГ „Константин Преславски” – Варна, Философско общество към ПМГ „Гео Милев” – Плевен и Философско общество към СОУ „Анастасия Димитрова” – Плевен. Съпредседатели на Обществото са Иво Стамболийски и Дима Велева, която е и организационен секретар. В Оперативното му ръководство участват учители по философия и средношколци.

В своята Програма Обществото си поставя няколко основни цели: „да създава необходимите условия за разпалване и поддържане на метафизичната иска у младите и подпомага тяхната духовна ориентация; да формира благоприятна среда, в която философски изкушени връстници разсъждават заедно и намират възможност за личностна изява; да съдейства за активиране на децентарлизираните философски общности (клубове, философски паралелки, философски групи в училищата) като се яви посредник между тях, подпомага организационно и финансово тяхното коопериране и взаимодействие при провеждането на съвместни изяви” /ΠΑΝΘ ΡΕΙ 1993/. За постигането им Обществото записва в Статута си, че организира за своите колективни и индивидуални членове семинари, симпозиуми, философски четения, курсове, школи, експедиции, индивидуални консултации и др.

Литература:
ΠΑΝΘ ΡΕΙ //Φιλοσοφια, бр. 1(8), 1993.