Справочното издание Българската философска култура през ХІХ-ХХ век. Биографично-библиографски справочник (2000) е дело на колектив в състав: Диана Велчева, Димитър Денков, Нина Димитрова, Атанас Стаматов, Добрин Тодоров и Димитър Цацов. То представлява първо биографично-библиографско изследване върху развоя на модерната българска философска култура. В него по персоналии са представени над 400 автори от всички области на философското знание. Изследването е структурирано в три части: 1/ Философската култура в България до средата на ХХ век (автори с историографски обработено творчество); 2/ Философската култура в България през втората половина на ХХ век (автори с историографски необработено творчество); 3/ Български автори, работили в чужбина. Справочникът е надежден ориентир към автори, теми и интерпретации както за професионални изследователи, преподаватели и студенти от социалните и хуманитарните науки, така и за всички читатели, докоснали се по някакъв повод до историята и проблемите на философската култура в България.
В изследването Философският ХХ век в България – Философската публичност (2008) – дело на Нина Димитрова, Ясен Захариев, Атанас Стаматов, Добрин Тодоров и Христо П. Тодоров, се анализира социокултурния пласт на българската философска култура. Философската публичност се схваща не само като условие и средство за живота на философията у нас, но и като нейно лице в качеството ú на сегмент на националната култура. За базисен елемент в структурата на философската публичност се приемат институциите на знанието. Като втори основен елемент в тази структура се полага философската колегия, нейните формални и неформални организации, в ролята им на субект на философското знание. Третият стълб на философската публичност са средствата и способите за огласяване на изследователските резултати – философските форуми и философският печат. Изложението е структурирано съобразно обичайната социокултурна периодизация на „дългия ХХ век у нас”: от Освобождението до Втората световна война; тоталитарна епоха; посттоталитарно време.
За него виж Нонка Богомилова Философският ХХ век в България //в-к „Култура„, бр. 2, 2009 г.
Изследването Философският ХХ век в България – Диалогични полета (2009) е дело на Недялка Видева, Нина Димитрова, Гергана Динева, Камелия Жабилова, Ясен Захариев, Венцеслав Кулов, Латьо Латев, Атанас Стаматов, Мария Стойчева, Добрин Тодоров, Христо П. Тодоров и Димитър Цацов. В него се търси разбиране на проблемите и решенията в националната ни философска култура през собствените ú диалогични полета в контекста на основните за европейския философски дискурс теми. Структурата му е изградена съобразно проблемно-тематичния подход. Чрез неговото прилагане става възможен интегралният анализ на философската ни култура, който да включва вече натрупания емпиричен материал, видян през живеца на собствения му генезис и развитие. За времето до средата на миналия век изследването има обобщаващ, а за епохата на социализма, рамкиращ историографирането му характер.
Книгата Лица на модерната българска философска култура – от Възраждането да средата на ХХ век (2020) представлява първа част на заключителния том от поредицата „Философският ХХ век в България”. В първия от тях – „Философската публичност” – се очертава социокултурния контекст, а във втория – „Диалогични полета” – се експликацират тематичните полета, в които се разгръща историко-философският процес у нас. Третият том от изследването фокусира проекта върху авторите, които дават облика на историко-философския процес и формират философския канон в модерната българска култура. В него са представени чрез индивидуални „портрети” създателите и някои от водещите фигури в българската философска култура от епохата на Възраждането до средата на ХХ век. Всеки текст съдържа кратки биографични данни, концентрирано представяне и анализ на основните философски възгледи на съответните мислители, както и цялостна оценка за приноса им към националната (философска) култура.
Книгата Лица на модерната българска философска култура – След средата на ХХ век представлява заключителен трети том от поредицата „Философският ХХ век в България”. В нея изследването се фокусира върху авторите, които дават облика на историко-философския процес и формират философския канон в модерната българска култура през втората половина на „дългия“ ХХ век и началото на ХХI век. Всеки текст съдържа кратки биографични данни, концентрирано представяне и анализ на основните философски възгледи на съответните мислители, както и цялостна оценка за приноса им към националната (философска) култура.
В изданието Лекции по история на философията (2008) са включени четири основни лекционни курса на проф. д-р Иван Георгов (1862-1936): „История на немската философия от Кант до Хегел”, „История на немската философия след Хегел”, „История на френската философия през ХVІІІ и ХІХ векове” и „История на английската философия през ХІХ век”. От тях досега е отпечатан само първият, но и той, както и останалите, е практически неизвестен на широката публика. Обнародването на тези лекционни курсове дава възможност да се осмисли още по-задълбочено делото на „бащата” на професионалното университетско обучение по философия в България. Освен собствено историческа, тези текстове имат и актуална стойност, доколкото някои от представените в тях мислители и до днес не са били обект на изследване от други автори у нас. Текстовете биха представлявали интерес за всеки, който се интересува от развоя на западноевропейската философска култура за времето от Кант до началото на ХХ век. Съставители, редактори и автори на съпътстващи текстове са Атанас Стаматов и Добрин Тодоров.
ИБФК, съвместно с Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий” и Института по средновековна философия и култура, организираха изложба „Слово и образ”, посветена на шестдесетгодишнината на проф. Цочо Бояджиев. Изложбата бе открита на 25.Х.2011 г. в Западното фоайе от проф. Боряна Христова – директор на библиотеката. Слово за творческия път на юбиляра произнесе проф. Георги Каприев. Изложбата представя многостранното творчество на проф. Цочо Бояджиев – теоретични трудове, преводи, съставителства, стихосбирки и фотографии. На 1.ХІ.2011 г. в Деня на народните будители бе проведено нарочно тържество, на което юбилярът беше удостоен с почетния знак на Алма Матер със синя лента. Представен беше и сборникът „NOMINA essentiant res”, издаден в чест на проф. Цочо Бояджиев. Членовете на ИБФК взеха участие в тържествата, а трима от тях – проф. Атанас Стаматов, проф. Добрин Тодоров и проф. Христо П. Тодоров – са и автори в юбилейния сборник.
ИБФК, съвместно със специалност „философия” на Софийския университет „Св. Климент Охридски” и сп. „Философски алтернативи”, организираха „кръгла маса” на тема Българската философия във виртуалното пространство. Форумът бе проведен на 12 декември 2011 г. във Философския факултет на СУ „Св. Климент Охридски”. Участие в него взеха представители на различни университети и академични институции: СУ „Св. Климент Охридски”, НБУ, СА „Димитър Ценов”, МГУ „Св. Иван Рилски” и ИИОЗ при БАН. Модератор на форума бе проф. Добрин Тодоров, а в него взеха участие още проф. Нина Димитрова и проф. Атанас Стаматов.
ИБФК, съвместно с Философския факултет в СУ „Св. Климент Охридски”, организираха юбилейна научна сесия на тема Иван Георгов и българската философска култура, посветена на 150-та годишнина от рождението на проф. д-р Иван Георгов (1862-1936). Форумът бе проведен на 22 ноември 2012 г. в СУ, като участие в него взеха преподаватели от СУ „Св. Климент Охридски”, УНСС, НБУ и МГУ „Св. Иван Рилски”, както и сътрудници на ИИОЗ-БАН. Негов модератор бе проф. Атанас Стаматов.
ИБФК, съвместно със Сдружението на университетските преподаватели по философия в България, организираха представяне на бр. 4 на сп. Български философски преглед на тема Философското образование. Сбирката се проведе на 26 март 2015 г. в СУ „Св. Климент Охридски“, като участие в нея взеха преподаватели от СУ, УНСС, УАСГ, МГУ „Св. Иван Рилски“, НСА „Васил Левски“, както и сътрудници от институти на БАН. Неин модератор бе доц. Валентина Кънева.
ИБФК, съвместно с катедра „Философски и социални науки“ в МГУ „Св. Иван Рилски“, организираха „кръгла маса“ на тема За мястото и ролята на историко-философските знания в преподаването на философия. Форумът бе проведен на 30 май 2016 г. в МГУ, като в него взеха участие преподаватели от СУ „Св. Климент Охридски“, МГУ „Св. Иван Рилски“, НБУ и УНСС. Негов модератор бе проф. Христо П. Тодоров.
ИБФК и редакцията на сп. „Български философски преглед” организираха „кръгла маса“ на тема Духовната ситуация на времето днес. Форумът бе проведен на 28 май 2018 г. в МГУ, като в него взеха участие преподаватели от СУ „Св. Климент Охридски“, МГУ „Св. Иван Рилски“, ПУ „Паисий Хилендарски”, НБУ, УНСС и ТУ-София . Негов модератор бе проф. Христо П. Тодоров.
ИБФК и специалност „Философия” на СУ „Св. Климент Охридски” организираха представяне на книгата Философско наследство на д-р Спас Спасов (1957-2015). Събитието се състоя на 13 юни 2019 г. в СУ. В него взеха участие университетски преподаватели, научни сътрудници, колеги, приятели и роднини на д-р Спасов. Негов модератор бе доц. Стоян Асенов. Книгата бе представена от проф. Добрин Тодоров и доц. Константин Янакиев.
ИБФК организира представяне на книгата Философски рефлексии на доц. д-р Христо Стоев (1973-2022). Събитието се състоя на 19 януари 2023 г. в СУ „Св. Климент Охридски” . В него взеха участие университетски преподаватели, научни сътрудници, колеги, приятели и роднини на доц. Стоев. Негов модератор бе доц. Ясен Захариев. Книгата бе представена от проф. Атанас Стаматов. За книгата и нейния автор изказвания направиха проф. Георги Каприев, проф. Веселин Дафов и доц. Ивайло Димитров.
