1. Колективни
Димитър Михалчев и хоризонтите в българската философия, София, 2007.
Европейски влияния в българската философска култура (съст. Н. Димитрова, Т. Батулева), София: ИК „Св. Иван Рилски”, 2013.
Етиката в България – вчера, днес и утре (Сборник материали от национална кръгла маса, проведена на 17.03.2004 г.), Велико Търново: „Фабер”, 2004.
История на философската мисъл в България, Т. 1 – 4, София, 1970-1984.
Кант и Кантовата традиция в България (Сборник, посветен на стогодишнината от рождението на проф. Цеко Торбов), София, 2001.
Кратка история на българската философска мисъл, София, 1973.
Марксистко-ленинската философска мисъл в България, Т. 1 – 2, София, 1984-1987.
Одиннадцать веков болгарской философской мысли, София, 1975.
Перспективи и наследство на философията в България – Т. 1 (По случай 45-годишнината от създаването на ВТУ „Св.св. Кирил и Методий” и 15-годишнината от създаването на Философския факултет), Велико Търново: „ИВИС”, 2009.
Първооснови на морала (Метаетиката в българската традиция), Велико Търново: „Фабер”, 2000.
Световност, демокрация, малки народи (Сборник посветен на Т. Масарик и Д. Михалчев), София: „СУБ”, 2001.
Философията на немския идеализъм в България (Сборник, посветен на Генчо Дончев), София, 2008.
Философска култура и национални ценности (Сборник в памет на Михаил Бъчваров), София, 1998.
Философският ХХ век в България, T. I – Философската публичност, София: „Изток-Запад“, 2008.
Философският ХХ век в България, T. II – Диалогични полета //Критика и хуманизъм, кн. 28, бр. 1, 2009.
Философският ХХ век в България”, Т. III – Лица на модерната българска философска култура, Ч. 1 – от Възраждането да средата на ХХ век, 2020, София: ИK „Св. Иван Рилски”.
Шест десетилетия академична философия. История, етапи, поколения, парадигми, проблеми, дискусии, София: ИК „ИФИ-БАН”, 2008.

2. Индивидуални (монографии)
Ангелов, Б. 1996, Античната философия през българското Възраждане, София: „Богианна”.
Андреев, К. 2006, 150 години Димитър Благоев и неговата философска школа, София: Фондация „Акад. Сава Гановски”.
Андреев, К. 2003, Философски отношения Русия – България: 1917-1944 (Научни и критични анализи), София: „РП-КА”.
Андреев, К. 1976, Философските връзки между руските и българските марксисти, София.
Андреев, К. 1968, Критиката на Димитър Благоев на неокантианството в България по въпросите на философията, София.
Андреев, К. 1964, Д-р Петър Генов за марксистката философия и болшевизма, София.
Асенова, К. 2006, Гласът Ницше в творчеството на П. П. Славейков , Велико Търново: „Фабер”.
Белогашев, Г. 2016, Социологически изследвания на Димитър Михалчев, София: „Пропелер”.
Белогашев, Г. 2015, Философията като основна наука, София: „Пропелер”.
Бънков, А. 1966, Развитие на философската мисъл в България, София.
Бънков, А. 1943, Принос към историята на българската философска мисъл, София.
Бънков, А. 1943, Бергсонизмът в България, София, 1943.
Бъчваров, М. 1966, Българската философска мисъл през Възраждането, София.
Бъчваров, М. 1966, Украiнско-бoлгарскi философськi звiязки, Киев.
Бъчваров, М. 1961, Мирогледът на д-р Петър Берон, София.
Бъчваров, М.; Бъчварова, Н. 1976, Петър Берон: живот, дейност, натурфилософия, София.
Бъчваров, М.; Бъчварова, Н. 1993, Петър Берон (Живот и дело), София.
Грозев, Г. 1957-1959, История на българската философия, Ч. І – ІІ, София.
Гурова, Л.; Цацов, Д. 1999, Дебатът психологизъм – антипсихологизъм, София: „Богианна”.
Данков, Е. 1999, Метафизика на исихазма (Християнската философия в традициите на Търновската книжовна школа), София: „Образование”.
Димитрова, Н. 2019, Пространства на идентичност – рефлексии върху българската философска култура, София: ИК „Св. Иван Рилски”.
Димитрова, Н. 2014, Екзистенциални измерения на „Новото време” (Българската философска есеистика и публицистика в междувоенния период), София: „Проектория”.
Димитрова, Н. 2008, Дебати около българския гностицизъм – ХХ век, Велико Търново: „Фабер”.
Димитрова, Н. 2006, Религия и национализъм. Идеи за религията в междувоенния период в България, Велико Търново: „Фабер”.
Димитрова, Н. 2003, Образи на човека (Антропологични идеи в българската философска мисъл между двете световни войни), Велико Търново: „Фабер”.
Димитрова, Н. 1992, Философски въпроси на психологията (Развитие на психологията от Освобождението до 1944 г.), София: АИ „Проф. Марин Дринов”.
Захариев, Я. 2012, Философия и биография, София: НБУ.
Захариев, Я. 2011, Магарето на Минерва (Преобразувания в българската философска традиция от Възраждането до края на ХХ век), София: НБУ.
Знеполски, Ив. 2016, Как се променят нещата – от инциденти към голямото събитие (Истории с философи и историци), Ч. 1 – Властта в университета, Ч. 2 – Университетът във властта, София: Институт за изследване на близкото минало, „Сиела”.
Инджов, Е. 2016, Иван Гюзелев – просветна и обществено-политическа дейност, Габрово: „Екс-прес” /155 с./.
Караколов, Р. 1974, Философските възгледи на Димитър Благоев, София.
Караколов, Р.; Славов, С. 1969, Ленинизацията на българската марксическа и философска мисъл, София.
Киселинчев, А. 1949, Мирогледът на Христо Ботев, София.
Костадинова, М.; Стефанов, А.; Цацов, Д. 2000, Габровската ремкеанска школа и Димитър Михалчев, София: „ЛИК”.
Кулов, В. 2013, Философията като проблем в българската книжнина на ХХ век, София, ИК „Св. Иван Рилски”.
Кулов, В. 1994, Възгледите на Димитър Михалчев за познанието, София.
Латев, Л. 1991, Дискусията във философското познание (Из теорията и практиката на идейната конфронтация в българската философска мисъл 1878-1944), София: АИ „Проф. Марин Дринов”.
Митренцева, М. 2016, Философия на промяната (Философските дисциплини в училище след 1991 г.), Варна: „Силуети”.
Нешев, К. 2008, Българската етика, Велико Търново: „Фабер”.
Пейчев, Б. 1977, „Философският трактат в Симеоновия сборник”, София.
Пенев, М. 1958, Критика на логическите възгледи на буржоазните философи в България, София.
Петрова, Ф. 1997, Гносеологическата традиция в българската философска мисъл, София.
Русев, П. 1972, Ницшеанството в България, София, 1972.
Славов, И. 1992, Цеко Торбов – несломимият кантианец, София.
Славов, С. 1995, Философия на историята в българската обществена мисъл, София.
Славов, С. 1994, История на българската етика: проблеми на морала в българската философска мисъл /1878-1944/ (Проблеми на морала в българската философска мисъл), София.
Славов, С. 1986, Нравствената проблема в българската философска мисъл: Средновековие и Възраждане, София.
Славов, С. 1981, Човекът в съвременната българска философска мисъл след 9.09.1944 г., София.
Славов, С. 1978, Проблемата за човека в българската философска мисъл (1878-1944), София.
Стаматов, А. 2000, Идеи за историята в българската културфилософска книжнина /1878-1948/, София: ИК „Св. Иван Рилски”.
Стаматов, А. 1996, Европейски проекции върху българската философска култура (Философско-исторически бележки), Велико Търново: РИК „БИ”.
Стоев, С. 1978, Светогледът на българския народ през вековете, София.
Стоев, С. 1969, Фройдизмът и преодоляването му в България, София.
Стойнев, Анани 2017, Спиридон Казанджиев за Пенчо Славейков, София: ИК „Св. Иван Рилски“.
Стойнев, А. 1991, Св. Иван Рилски, официалното християнство и богомилството, София.
Стойнев, А. 1988, Българските славяни. Митология и религия /Светогледен анализ/, София.
Стойнев, А. 1985, Светогледът на прабългарите, София.
Субашки, В.; Андреев, К. 1975, Димитър Михалчев – философ, социолог, общественик, София.
Ташев, А. 2013, Прагматизмът и Иван Саръилиев. Към корените на семиотичното мислене в България, София: АИ „Проф. Марин Дринов”&УИ „Св. Климент Охридски”.
Теохаридис, С. 1992, Древногръцката етика и българските етици, София.
Тодоров, Д. 2014, Философската книжнина на български език, издадена в България през „дългия ХХ век” (Библиография 1878-2013), София: ИК „Св. Иван Рилски”.
Тодоров, Д. 2012, Студии върху българската философска култура, София: ИК „Св. Иван Рилски“.
Тодоров, Д. 2009, Специализираният философски печат в България, София: „Сиела”.
Тодоров, Д. 2009, Философската публичност в тоталитарна и посттоталитарна България, София: „Сиела“.
Тодоров, Д. 2002, Пролегомени към историята на българската философска култура от тоталитарната епоха (В огледалото на сп. „Философска мисъл”), София: „ЛИК”.
Цацов, Димитър 2017, Българо-германски философски отношения: Баденското неокантианство в българската философска история, Велико Търново: „Фабер“.
Цацов, Димитър 2016, Българо-германски философски отношения: Йоханес Ремке – Димитър Михалчев, Велико Търново: „Фабер”.
Цацов, Димитър 2016, Българо-германски философски отношения: Леонард Нелсон – Цеко Торбов, Велико Търново: „Фабер”.
Цацов, Д. 2014, Principium individuationis. Атанас Далчев – поетичният вариант на презентационизма, София: „Проектория”.
Цацов, Д. 2013, Догматици и ревизионисти в българския марксизъм, Велико Търново: „Фабер”.
Цацов, Д. 2011,  Основнонаучната философска школа в България (Втората половина на ХХ век), София: АИ „Проф. Марин Дринов”.
Цацов, Д. 2011, От постмодерност към самобитност, София: „Фабер”.
Цацов, Д. 2008, Българският Дионисиев комплекс, Велико Търново: „Фабер”.
Цацов, Д. 2006, Основнонаучната философска школа в България, София.
Цацов, Д. 2005, Димитър Михалчев и философските традиции в България през ХХ век, София: АИ „Проф. Марин Дринов”.
Цацов, Д. 2004, Димитър Михалчев и формирането на българската философска традиция, София: АИ „Проф. Марин Дринов”.
Цацов, Д. 2003, Източноевропейска философска школа (Презентационизмът в Русия и България), Велико Търново: „Фабер”.
Цацов, Д. 2002, Философският път на Димитър Михалчев, София: „Парадигма”.
Цацов, Д. 1999, Критическата школа Фриз-Нелсон-Торбов, София.
Цацов, Д. 1994, Към историята на презентационизма, София.
Цацов, Д. 1993, Кантовите идеи в България, София: „Ренесанс нео”.
Цацов, Д.; Латев, Л.; Жабилова, К.; Батулева, Т. 2007, Историко-философски студии, София: ИК „Св. Иван Рилски”.