След установяване на тоталитарния режим в България университетското обучение по философия във висшите училища коренно се променя, като съществената му трансформация засяга и философското образование на студентите-нефилософи. От учебната 1947/48 г. всички те изучават задължителната дисциплина „Научна философия”, която е преименувана през 1950 г. на Диалектически и исторически материализъм. Университетският философски курс се води с всички студенти в страната по обща учебна програма и методика на преподаване, т.е. унифицирано и стандартизирано. Обучението се осъществява изключително в духа на официалната марксистко-ленинска идейна парадигма. Постепенно кръгът на тези преподаватели значително се разширява, като такива биват назначени във всяко висше училище. Те първоначално влизат в състава на катедрите „Марксизъм-ленинизъм” от висшите училища на страната, които започват да се създават от края на 40-те, а тяхното изграждане продължава до към средата на 50-те. Тези звена включват преподавателите по всички „идеологически дисциплини” („Политическа икономия”, „История на БКП”, „История на КПСС”, респ. „Научен комунизъм”), освен по „Диамат и истмат”.

В по-големите университети с течение на времето се обособяват самостоятелни катедри на преподавателите по отделните „идеологически дисциплини”, които звена обикновено носят името на съответния предмет. Така преподавателите по „Диамат и истмат” в тези образователни центрове влизат в състава на едноименните катедри. В по-малките висши училища до края на тоталитарния период продължават да съществуват сборни катедри „Марксизъм-ленинизъм”. До началото на 60-те преподавателите от катедрите „Марксизъм-ленинизъм” не разполагат със свой печатен орган, където да публикуват теоретични текстове. За да задоволи потребността им от изява през 1961 г. Министерството на просветата и културата създава Годишник на катедрите по марксизъм-ленинизъм при ВУЗ. Това ведомствено издание се контролира от управление „Висше образование” в просветното министерство.
През първите години от съществуването на Годишника значителна част от публикуваните текстове са на преподаватели по „Диалектически и исторически материализъм”, но те се редополагат с разработки на колегите им историци, икономисти и „научни комунисти”. В рамките на няколко години става ясно, че страниците на изданието са недостатъчни за задоволяване нуждите на непрекъснато разширяващия се кръг университетски преподаватели по „идеологически дисциплини” от форум за огласяване резултатите от тяхната изследователска дейност.

След обособяването в по-големите висши училища на катедри по „Диалектически и исторически материализъм”, през 1966 г. започва да се издава самостоятелен Годишник на тези катедри. Това издание продължава да съществува до края на тоталитарната епоха, като благодарение на него става възможно отпечатването на изследвания на преподаватели главно от неспециализирани в областта на философията висши училища. В изданието е въведено строго изискване за лицата, които могат да са негови сътрудници – „Годишникът е предназначен само за преподавателите във висшите учебни заведения” /От редакцията 1961/, но пък липсва ограничение за потенциалната му аудитория – „наши читатели ще бъдат всички, които се интересуват от научната продукция на преподавателите по идеологическите дисциплини” /пак там/.
В своята история визираното издание минава през различни превъплъщения, като публикуваните там текстове от професионални философи също варират. В Годишника на катедрите „Марксизъм-ленинизъм” при ВУЗ за периода от 1961 до 1965 г. са отпечатани 10 тома с общи поредни номера. След отделянето на самостоятелния Годишник на катедрите „Диалектически и исторически материализъм” при ВУЗ през 1966 г. той се публикува като серия със своя номерация, от която са издадени 24 тома. През 1982 г. отново се променя наименованието на изданието, като то съчетава двете предходни – Годишник на катедрите „Марксизъм-ленинизъм” при ВУЗ – серия Диалектически и исторически материализъм, която се поддържа до 1989 г. и съдържа 16 тома.

Не се спазва обаче първоначалното обещание на редакционната колегия да публикува по четири тома годишно, както и очаквания им обем от „176 до 190 печатни страници” за отделен том или „годишно около 700-800 печатни страници” /От редакцията 1961/. Изданието така и не постига очакваната периодичност на отпечатване, тъй като липсва достатъчно широк кръг автори, които да предоставят нужния ресурс от текстове. Почти от самото начало започват да се композират по два двойни броя годишно (1963, 1964, 1965), като впоследствие тази практика се продължава (1970, 1971). Томовете се издават обикновено по два годишно, а в някои години се публикуват и по три (1970, 1971). Но през отделни години (1969, 1974, 1978, 1979) Годишникът изобщо не е отпечатван.

Текущото управление на Годишника се осъществява от назначен ръководен орган. Редакционният екип обикновено включва тесен кръг участници – между трима и петима, като начело стои „отговорен редактор”, който най-вече носи отговорност за поместените текстове. Останалите членове на ръководния екип на изданието активно участват при подготовката на текстовете за публикуване, така че всеки материал да е редактиран от член на този екип. Почти всички отговорни редактори преди това са били редови членове на редакционния екип, т.е. кръгът на влизалите в него лица е доста тесен. За над тридесетте години от съществуването на разглежданото издание длъжността „отговорен редактор” се изпълнява от четирима души: Гиргин Гиргинов, Атанас Маринов, Пейко Славов и Саркис Саркисян. Последните двама стоят начело на изданието за относително по-продължителни периоди от време и в най-голяма степен влияят за формиране на неговия облик.

Задачата на Годишника е да осигурява възможност на „преподавателите от всички висши учебни заведения да обнародват преди всичко своите научноизследователски работи и да обменят на широка основа опит по методически и други въпроси” /От редакцията 1961/. Изданието трябва да отговори на една назряла потребност, която съществуващите към момента локални издания на отделните висши училища не могат да задоволят, доколкото не разполагат с достатъчно място за текстовете на преподавателите по „идеологическите дисциплини”. Това води до трупане на непубликувани разработки, което пък пречи на научноизследователската им работа заради липсваща публичност на съответните резултати. „Залежаването” на техните трудове в редакциите на списания и издателства, като така се възпрепятства професионалната им кариера. Иначе казано, тази категория университетски преподаватели особено остро чувстват отсъствието на свое издание, в което да се изявяват като автори на теоретични изследвания. Не е чудно, че в тази ситуация решението за създаването на Годишника е посрещнато с „дълбоко удовлетворение и всеобщо одобрение” от потенциалните му сътрудници като „отговор на една отдавна назряла нужда” /пак там/. То се разглежда като своеобразно признание за значимостта им, а и като способ за увеличаване социалния престиж на тази категория преподаватели.

При създаването на Годишника редакторите му декларират две основни направления в неговото развитие. Изданието следва да се съсредоточи „главно в областта на научноизследователската работа”, като „успоредно с нея и в съчетание с нея и в областта на методиката, на педагогическото майсторство” /От редакцията 1961/. Приоритетът на теоретичните изследвания личи и от фиксирания им обем – 3/4 от всички публикувани текстове. Останалата 1/4 се предвижда да бъде запълвана с дидактически материали. Всъщност това съотношение никога не се постига, тъй като посветените на образователната практика разработки се оказват по-малко от очакваното. До известна степен относително рядката поява на анализи върху обучението по „идеологическите дисциплини” и в частност по „Диамат и истмат” се компенсира от публикуваните в Годишника над 50 доклади и научни съобщения от проведената през 1974 г. във Варна международна конференция „Мирогледно-методологическата и идеологическата функция на учебния процес във ВУЗ”. От изявилите се на този форум лица 1/8 са чужденци – всички от т.нар. социалистически страни, главно от Съветския съюз, а делът на представените от преподаватели по философия разработки е 1/5. Останалите текстове са дело на широк кръг преподаватели по други предмети: икономисти, инженери, медици, педагози, психолози и др. Всички материали са посветени на това как по-добре и ефективно да се води идеологическата обработка на младите хора във висшите училища и в обществено-политическите организации, така че у тях да се формира вярност към официалната държавна доктрина – марксизма-ленинизма.

На постигането на тази цел са посветени и други текстове, разглеждащи въпроси на идеологическо образование и възпитание на студентството. Конкретни проблеми на теорията и методиката на преподаване на философия във висшите училища са развити в набор от текстове, публикувани в книга първа за 1989 г. на изданието под обща рубрика „Теория и методика на преподаването на философия”.
Проблемно-тематичният профил на теоретичните разработки в Годишника е твърде разнообразен. Трудно е да се откроят някакви ярки акценти, освен може би заложения още при създаването на изданието – приоритетното анализиране на „проблеми от съвременността, въпроси, свързани с живота, с нашата социалистическа практика” /От редакцията 1961/. В това отношение действително са налице сравнително голям брой публикации върху различни страни от „социалистическото строителство” у нас. Почти липсват анализи върху проблеми на етиката и естетиката, като и малкото налични под тези рубрики са също твърде обвързани с управленската конюнктура. За повече от четвъртвековното съществуване на Годишника в него са отпечатани едва три текста от областта на логиката. Повече са анализите, посветени на различни историко-философски теми, като тук се открояват две основни групи: възгледите на „класиците” на марксизма-ленинизма и схващанията на българските философи марксисти. Към тях следва да се добавят и традиционните за философските издания от тоталитарния период текстове, в които се критикуват идеи на съвременни „буржоазни” философи, т.е. мислещи извън марксистката парадигма.

Най-многобройни в Годишника са разработките от областта на двата основни раздела на марксистко-ленинската философия – диалектическия и историческия материализъм. От сферата на диамата са публикувани работи върху гносеологически и онтологически въпроси. Сред първата група се открояват анализи върху отделни страни на отражението, а от втората – върху съдържанието и взаимоотношенията между философските категории. Сравнително добре присъства в изданието и близката до диамата специфична за марксистката философия област „Философски въпроси на естествознанието”. Не са малко и текстовете, третиращи различни въпроси на марксистко-ленинската социална философия, т.е. истмата. И тук могат да бъдат посочени две по-големи групи текстове, преобладаващо посветени на особеностите и структурата на общественото битие и общественото съзнание, и на социалния детерминизъм. Не са подминати и характерните за тоталитарната епоха критични анализи на религията, осъществявани в рамките на т. нар. научен атеизъм.

При структурирането на Годишника отсъства каквато и да е идея за някакъв определен строеж с обособяване на трайни рубрики. Текстовете се разполагат един до друг независимо от проблематиката им. За аморфния характер на „конструкцията” на изданието допринася и неспазването на първоначално заявеното намерение на редакторите да поддържат самостоятелен раздел „Научна критика” /От редакцията 1961/. Те не изпълняват и ангажимента си да отделят „голямо внимание” на „въпросите от дискусионен характер” /пак там/, макар да са обещали публикуване на дискусионни текстове, които „да са обосновани научно, добре аргументирани и да съдържат научни изводи, които могат да послужат за основа на по-широки обсъждания или за разгръщане на сериозна критика” /пак там/. Не е създаден и специално анонсираният раздел за „обмяна на положителен опит и за бичуване на слабостите от методически и други въпроси от подобен характер” /пак там/. В него е трябвало да се подлагат на унищожителна критика всички отклонения на университетските преподаватели по „идеологическите дисциплини” от официално провежданата политическа линия и налаганата еднообразна педагогическа практика. А това означава, че не се работи системно за реализация на едно от основните предназначения на това издание. Всичко това превръща Годишника в поредното невзрачно издание, в което публикуват своята изследователска конфекция българските философи през тоталитарната епоха.

При подготовката на Годишника се прилагат някои характерни изисквания към предлаганите за печат текстове. Като първо условие за публикация е те да са „предварително обсъдени и одобрени от съответните катедри” /От редакцията 1961/. Изключения в това отношение се правят само за материалите от раздела „Научна критика” и този за методически разработки. Обикновено става дума за катедрата, в която работи авторът на материала. Друго изискване е наличието на рецензия на приложения ръкопис от външни за редакцията лица – между един и трима, много често също работещи в предлагащата за печат катедра. Към тях следва да се добави и представителят на редакцията, който отговаря конкретно за дадения текст и чието име изрично се изписва заедно с тези на рецензентите и офериращото звено.

При оформянето на Годишника се наблюдава характерно явление – обособяване на отделните текстове като относително самостоятелни публикационни единици. Всяка студия или статия започва със своя титулна страница, на която фигурират реквизитите на отделно отпечатани текстове: издател, автор, заглавие, поредна година на изданието, номер на книгата, град, година на излизане и издателство. Подобен начин на композиране създава илюзията за публикуване на текста като самостоятелно издание. Целта на подобна практика е да се раздават на авторите отделни отпечатъци, които те да ползват и разпространяват самостоятелно. Създава се впечатление за механично сглобяване в едно книжно тяло на нямащи нищо общо помежду си разработки.

Към отпечатаните в Годишника авторски изследвания обикновено се добавят и няколко специфични съпътстващи ги реквизита. По правило след текстовете се публикуват техни кратки резюмета. Едното от тях задължително е на руски, а другото на западен език (английски, френски и немски), като наличието им говори за амбицията на редакторите да разпространяват изданието зад граница. Често в края на разработките се дава и подробна разбивка на отделните елементи от съдържанието им, но в това отношение има редица изключения. Само отделни материали се съпътстват от библиография по темата на изследване.
В Годишника се изявяват различни групи университетски преподаватели по философски дисциплини. Сред основния кръг автори по разбираеми причини са преподавателите на студенти-нефилософи – около 3/4 от всички публикували в изданието. Сред самите тях се наблюдава интересна тенденция: близо половината са нехабилитирани. Иначе казано, изданието е отворено в голяма степен към такива лица, чийто достъп до по-реномираните специализирани издания е относително затруднен. Това не означава, че в Годишника се публикуват предимно текстове на асистенти, но тук те получават относително по-добър прием.

Най-продуктивните автори обаче в изданието категорично са лицата с по-висок академичен ранг. От хабилитираните с по три и повече текста присъстват С. Василев-Каличков, Г. Векилов, Д. Георгиева, Д. Дилов, Б. Димитров, А. Карталов, В. Куков, И. Марев, А. Марзанов, А. Маринов, С. Саркисян, С. Стоилков, С. Стойчев, Т. Стоянова, И. Трифонов, И. Щипски, Т. Ячев и др. Всъщност те именно формират физиономията на изданието. В това отношение прави впечатление още нещо: сред публикувалите най-често в Годишника – по шест и повече текста – повечето са членове на редколегията.
Сред останалите автори на Годишника следва да бъдат отчленени няколко групи. На първо място това са университетските преподаватели по философия от звена, които разполагат със собствени издания – СУ „Климент Охридски” и ВПШ „Станке Димитров” (АОНСУ). От тях в разглежданото издание по-активни са преподавателите от СУ – представен от 13 души, докато от работещите във втората институция само четирима се изявяват в него. Общото за всички лица от визираната група е, че сравнително рядко публикуват в този Годишник, доколкото никой от тях не го прави повече от два пъти. Изявите им в това издание са по-скоро случайни, а предпочитаните места за оповестяване на резултати от изследователската им дейност са други.

На страниците на Годишника попадат и работи на други автори, които не са философи. Става дума за текстове на икономисти, медици, „научни комунисти” и др. Публикувани са и разработки на лица, които нямат общо с преподаването във висшите училища – например аспиранти (С.-Ш. Ахмед, Ж. Желев). Отпечатани са и два текста на чужди автори, в частност от СССР – М. С. Шепелева и Л. В. Яценко. Работата на последния е единствената, публикувана на чужд – руски – език. Около десетина автори на Годишника днес е трудно да бъдат отнесени към някоя от посочените или друга категория. Това се дължи на факта, че в това издание липсват данни за заниманията и институционалната принадлежност на сътрудниците му. В някои случаи се посочват научните им степени и звания, но и това не е редовна практика.

БИБЛИОГРАФСКИ УКАЗАТЕЛ
Поради разнообразната им тематика текстовете са подредени според съществувалото през тоталитарния период специфично деление на философските дисциплини: „Диалектически материализъм”, „Исторически материализъм и социология”, „Философски въпроси на естествознанието и частните науки”, „История на философията и критика на буржоазната философия”, „Логика”, „Естетика”, „Етика”; „Научен атеизъм” и „Научен комунизъм”.
Във всеки раздел студиите и статиите са подредени азбучно, а тези от един и същ автор са дадени в хронологичен ред.

Диалектически материализъм
Ангелова, Янка Субект-обектните отношения – основа за формирането на познавателния образ, 1985, кн. 2, 47-71.
Андреев, Лъчезар Съмнението в логико-гносеологичен план, 1985, кн. 2, 73-102.
Апостолова, Иванка За определението на категориите качество, количество и мяра, 1963, кн. 1-2, 35-67.
Аронов, Алберт Връзката на категориите общо, особено и единично с други категории на материалистическата диалектика, 1962, кн. 1-2, 131-138.
Василев, Димитър Д. Към въпроса за разликата между психиката и познанието, 1975, кн. 1, 189-247.
Василев (Каличков), Стефан Ат. Съдържание и форма, 1970, кн. 1, 95-129; За мястото на „съдържанието” и „формата” в системата на философските категории, 1971, кн. 3-4, 135-181; Към проблемата за човешкото познание (Още нещо за сетивното и логическото познание), 1975, кн. 2, 1-38; За определяне на понятието „философска категория”, 1982, кн. 2, 35-65.
Данков, Евлоги Методологическата роля на теорията на отражението в познавателния процес, 1982, кн. 2, 67-99.

Дилов, Димитър Относно формите на движението в неорганичната природа, 1965, кн. 3-4, 269-292; Относно характера на развитието на познанието за неживата природа, 1968, кн. 3, 75-97..
Димитрова, Мария Философска интерпретация на отражението като всеобщо свойство на материята, 1982, кн. 2, 101-129.
Желев, Желю За степените на противоречието, 1962, кн. 1-2, 49-89; Възможност, действителност и необходимост, 1964, кн. 3-4, 335-379.
Жилков, Благой Категорията „система” в релацията „понятия-категории”, 1986, кн. 1, 121-167.
Иванов, Любомир Интелект и светоглед, 1987, кн. 1, 44-66.
Икономова-Славова, Ирис Концентрацията на номологичния детерминизъм, 1987, кн. 2, 113-148.
Колева, Мария Преустройство на философията или преоткриване на диалектическия метод, 1989, кн. 2, 84-110.

Куков, Вангел Относно ролята на висшето като ключ за разбиране на низшето, 1983, кн. 2, 199-232.
Манева, Цвета За категориите като форми на познанието, 1961, кн. 1, 7-39.
Марзанов, Атанас Опит за определяне на понятието субективизъм, 1970, кн. 3-4, 73-120; Относно същността и спецификата на гносеологическите категории и закони, 1973, кн. 1, 1-67.
Маринов, Атанас По някои въпроси на взаимоотношението между диалектическия материализъм и специалните науки, 1966, кн. 1-2, 1-48; По някои въпроси на взаимоотношението между категориите и законите на диалектиката, 1968, кн. 4, 3-70.
Маринов, Атанас; Марев, Иван Някои аспекти на диалектическото взаимоотношение между практиката и познанието, 1963, кн. 3-4, 83-114.

Марчев, Фотин Активно-действената същност на познавателния образ, 1989, кн. 1, 109-156.
Ненов, Ненко Информацията (Философско-методически анализ), 1984, кн. 2, 223-274.
Николов, Стефан Идеология и философия, 1983, кн. 2, 33-66.
Райнова, Мария Критерии за разграничаване на емпиричното и теоретичното, 1981, кн. 1, 189-217.
Саркисян, Саркис Относно определението на категорията свойство, 1963, кн. 3-4, 177-214; Структура и свойство, 1965, кн. 3-4, 293-317; Обективният характер на свойствата, 1967, кн. 1, 65-105; Детерминизъм и причинност, 1971, кн. 2, 1-53; Социалната форма на движение, 1984, кн. 2, 5-46.
Станоев, Валентин Проблемът за предметното самоопределение на философията, 1983, кн. 1, 43-80; Предмет и специфика на философията, 1987, кн. 2, 3-42.

Стоилков, Стефан Всеобщото в диалектическите противоречия и противоположностите, 1989, кн. 2, 3-45.
Стойчев, Стойчо Диалектикоматериалистическата философия и съвременната научно-техническа революция, 1972, кн. 2, 131-148.
Тасев, Илия Революционно-творческият дух на марксизма-ленинизма, 1986, кн. 2, 217-228.
Трифонов, Илия Диалектика на взаимоотношенията между науката и терминологията в процеса на тяхното възникване, 1967, кн. 2, 1-42; Език-съзнание-действие /Ч. I/, 1983, кн. 1, 85-132; /Ч. II/, 1983, кн. 2, 71-121; Към философските измерения на проблема за природата на езика, 1988, кн. 2, 145-182.
Янков, Митрю Към въпроса за ролята на модела в научното познание, 1965, кн. 1-2, 273-322; Отражение и причинност, 1968, кн. 3, 3-41.

Естетика
Добрева, Саша Философско-естетични проблеми на творческата свобода, 1989, кн. 1, 194-220.
Карталов, Асен Диалектика на утилитарната и естетическата функция в развитието на облеклото като социално явление, 1973, кн. 2, 41-80.
Николов, Николай По въпроса за характера и съотнесеността на естествения език, 1977, кн. 2, 1-43.
Петров, Петър Критерийни аспекти на художествения професионализъм (Философско-социологичен анализ), 1988, кн. 2, 217-253.
Спасова, Лиляна За традиционното и „модерното” в изследването на художествения метод, 1985, кн. 2, 151-179.
Христова, Елена За природата на архитектурното творчество, 1971, кн. 1, 101-147.
Христова, Л. Тодор Павлов за взаимоотношението между мироглед и художествен метод, 1984, кн. 1, 191-238.

Етика
Главанакова, Трифонка По някои въпроси на проблема за съвестта, 1971, кн. 3-4, 183-212.
Димитров, Борис Нравственият дълг на младежта, 1971, кн. 2, 89-127.
Карталов, Асен Характеристика на отрицателния нравствено-психологически климат в първичния научно-преподавателски колектив, 1983, кн. 2, 125-164.
Коларова, Македония Нравствената свобода в системата на научното управление на социалистическото общество, 1972, кн. 2, 171-225.
Нейков, Александър Нравствената свобода и отговорност, 1982, кн. 2, 209-241; Морал и природа, 1988, кн. 2, 183-216.

Писарова-Стоева, Господинка Механизмът на морално регулиране на производствените отношения при сегашния етап на социалистическото строителство, 1989, кн. 2, 138-156.
Трифонов, Илия Език, норма, поведение, 1973, кн. 1, 69-104; За ролята на ценностното съзнание в мисленето и дейността на съвременния човек, 1986, кн. 2, 292-302.
Троянов, Димитър Социалната обусловеност на усъвършенстването на социалистическата нравственост, 1981, кн. 1, 99-154.

Идеологическо образование и възпитание
Дилов, Димитър Философско-методологични проблеми на фармацевтичната наука и тяхното значение за идеологическото възпитание на студентите, 1975, кн. 2, 93-109.
Зарев, Радослав Лениновият принцип за партийността в науката и неговата реализация в учебния и идейно-възпитателния процес при висшето образование, 1972, кн. 1, 75-121.
Куков, Вангел Интелектуализация и обучение: теоретико-методологичен подход, 1988, кн. 2, 254-290.
Марев, Иван Ролята на учебния процес за изграждане на научен мироглед и на марксистко-ленинска философска методология у студентите, 1972, кн. 2, 1-38.
Марев, Иван; Маринов, Атанас За възпитателната роля на учебния процес във висшите учебни заведения, 1971, кн. 2, 129-187.
Николов, Християн Преустройството и преподаването на марксизма-ленинизма във ВУЗ и ПВУЗ, 1989, кн. 2, 202-211.

Райчева, Светла; Маринов, Атанас Относно тенденциите за реформи във висшето образование и формите на обучение във висшите учебни заведения, 1972, кн. 1, 123-166.
Саркисян, Саркис Формиране на научен светоглед у студентите чрез учебния процес в светлината на решенията на ХIII конгрес на БКП, 1987, кн. 1, 5-43.
Трифонов, Илия Към въпроса за профилирано преподаване по философия във висшите медицински институти, 1972, кн. 2, 39-70.
Чивиев, Кр. Дискусията – ефективна форма при обучението по философия за идеологично възпитание на студентите, 1989, кн. 2, 179-201.
Щипски, Иван Системата на философските категории и преподаването на марксистката философия във ВУЗ, 1981, кн. 1, 5-58.

Исторически материализъм и социология
Анев, Петър Време и история, 1970, кн. 1, 131-162; Причинност и време в историята, 1971, кн. 2, 55-87.
Бенкова, Красимира Предпоставки и съдържание на активността на субекта на социалното познание, 1989, кн. 2, 111-137.
Бицин, Янко Специфика на мястото на философската концепция за начина на живот в социалното познание на марксизма, 1987, кн. 1, 67-95.

Боев, Велин За структурата на общественото съзнание, 1971, кн. 1, 41-68.
Върбанов, Валентин Социалният аспект на основния философски въпрос, 1986, кн. 1, 93-119.
Гаврилова, Евтима Същност и структура на обществената психика, 1977, кн. 1, 73-118; Водещата роля на идеологията спрямо социалната психика, 1980, кн. 2, 5-60; Същност и функции на убежденията, 1985, кн. 1, 99-137.
Главанакова, Трифонка Социални фактори на бита и културата в капиталистическото село, 1975, кн. 1, 135-188.

Димитрова, Мария Трудът като антропогенен фактор, 1984, кн. 2, 135-174.
Дичев, Христо За противоречивостта на надстройката (По някои спорни въпроси), 1977, кн. 2, 75-122; Още по въпроса за идеологията, 1988, кн. 2, 34-66.
Иванов, Васил Социалната структура на работническата класа у нас, 1968, кн. 4, 77-121.
Иларионов, Симеон Историческа необходимост и случайност, 1983, кн. 1, 159-173; Диалектика на несвободата и свободата в процесите на отчуждението, 1987, кн. 2, 90-112.
Караджов, Кирил Всеобщото в обществото и отражението му в историческия материализъм, 1965, кн. 1-2, 233-271.

Карталов, Асен Същност и диалектика на потребност, интерес и стимул, 1966, кн. 1-2, 95-118; Любовта между мъжа и жената като относително всестранно човешко отношение, 1970, кн. 1, 163-204; Диалектиката на официалните и неофициалните връзки и отношения в първичния трудов колектив, 1976, кн. 1, 65-101; Духовните стимули за труд в материалното производство (Същност и диалектика на моралните, творческите, естетическите и културно-битовите стимули за труд) /Ч. I/, 1986, кн. 1, 41-92, /Ч. II/ 1986, кн. 2, 59-105.
Качаунов, Стефан Обществените производителни сили и науката, 1964, кн. 3-4, 37-68.
Колева, Мария Същностни измерения на социалния детерминизъм, 1984, кн. 1, 123-148.
Люнгов, Мирчо За същността, съдържанието и структурата на общественото битие, 1984, кн. 1, 47-80; Същност и съдържание на общественото съзнание, 1987, кн. 1, 122-151.

Марзанов, Атанас Относно социалната детерминация на субективизма, 1982, кн. 2, 159-208.
Нейков, Александър Природата в системата на духовните ценности на личността, 1983, кн. 1, 137-154.
Николов, Милчо Същност и определение на социалното общуване, 1984, кн. 1, 149-189; Философско-методологически проблеми на социалната психология, 1988, кн. 1, 3-41.
Петров, Петър Философско-исторически аспекти на принципа на отражението, 1984, кн. 1, 1-45.
Ставрев, Ангел Относно обективните фактори, детерминиращи социалната активност на личността, 1984, кн. 2, 99-134.
Стоилков, Стефан Теоретико-методологически проблеми на марксистко-ленинската теория за обществено-икономическата формация, 1977, кн. 1, 119-188.
Стойчев, Стойчо Характер и особеност на социалното познание, 1987, кн. 2, 43-65; Наука, техника, култура, 1988, кн. 2, 67-95.

Стоянова, Тотка За обективните условия и субективния фактор на общественото развитие, 1971, кн. 3-4, 45-95; Социалният детерминизъм, 1981, кн. 2, 5-56.
Тодоров, Тодор Д. Обществено битие и обществено съзнание, 1971, кн. 2, 189-233.
Христова, Елена Относно параметрите на общественото съзнание, 1982, кн. 2, 131-158.
Цветанов, Петър Методология, теория и метод на социалистическата икономическа наука (Философски анализ), 1986, кн. 2, 107-173.
Чочов, Васил Към въпроса за формирането и развитието на индивидуалността и индивидуализма, 1967, кн. 2, 43-86.
Щипски, Иван Относно категорията „движеща сила на общественото развитие”, 1962, кн. 1-2, 91-129; Система на категориите на историческия материализъм, 1975, кн. 2, 109-191; Анализ на системата на категориите на историческия материализъм, 1977, кн. 1, 1-72.
Янчев, Янко Предистория на отечеството и патриотизма, 1962, кн. 1-2, 3-47.
Ячев, Тодор Урбанизация и личност, 1980, кн. 2, 229-257; Свободата и научно-техническия прогрес, 1983, кн. 2, 169-195..

История на философията и критика на буржоазната философия
Арапкюлиев, Иван Глобалният еволюционизъм на Тейяр дьо Шарден и възгледите му за произхода на живота, 1984, кн. 2, 175-222.
Бабева, Соня Из историята на възгледите за свободата, 1986, кн. 1, 169-197.
Бицин, Янко Някои аспекти на философските възгледи на Маркс и Енгелс за начина на живот, 1988, кн. 2, 117-144.
Върбанов, Валентин Революционен демократизъм, философски антропологизъм и хуманизъм, 1985, кн. 1, 139-190.
Георгиева, Диана Марксистко-ленинското учение за истината в творчеството на Тодор Павлов (Посвещава се на 40-годишнината от отпечатването на „Теория на отражението”), 1976, кн. 1, 1-64; Приносът на съветските и българските философи за утвърждаване на ленинския етап в развитието на марксистката диалектика /Ч. I/, 1982, кн. 2, 5-33, /Ч. II /, 1983, кн. 1, 177-197.

Илиев, Атанас Критика Шпенглеровата философия на културата, 1967, кн. 2, 87-129.
Йовчев, Калоян Категориите „обществено битие” и „обществено съзнание” в трудовете на българските философи след девети септември 1944 г., 1977, кн. 1, 189-255; Проблемата „исторически материализъм” – социология – научен комунизъм в българската философска мисъл, 1981, кн. 1, 155-188.
Колева, Мария Критика на някои съвременни буржоазно-идеалистически схващания за социалния детерминизъм, 1985, кн. 2, 129-149.
Марев, Иван Някои методологически аспекти на „Капиталът” на К. Маркс, 1970, кн. 3-4, 1-28.
Марчев, Фотин Българската философска мисъл след 9.IХ.1944 г. за категориите и законите на материалистическата диалектика, 1984, кн. 2, 275-306.
Митев, Георги Съотношението между биологичното и социалното у човека в историята на философското познание, 1984, кн. 2, 47-98.
Павлова, Павлина Съвременен философски парадокс, 1981, кн. 2, 95-136.
Проданов, Живко Енгелсовото доматериалистическо схващане на историята и историческата дейност /1839-1842/ (Историко-философски аспекти), 1986, кн. 2, 175-214; „Хегелианството” на младия Енгелс, 1988, кн. 1, 42-81.
Радев, Ради Кратка характеристика на отношението между онтологията, гносеологията и учението за отражението в първите школи на античната материалистическа философия, 1963, кн. 1-2, 57-81.
Савов, Стефан Диалектическата ирония в немската класическа философия (К. В. Ф. Золгер и Г. В. Ф. Хегел), 1986, кн. 1, 199-225.
Спасов, Николай К. Маркс и Фр. Енгелс за антагонизмите (Философско-икономически анализ), 1988, кн. 1, 184-203.

Стаматов, Атанас Етапи във формирането на Марксовия възглед за човека, 1989, кн. 1, 157-193.
Стойчев, Стойчо Ленинските принципи на критика на буржоазната идеология, 1973, кн. 2, 111-145.
Тасев, Илия Ленин за материалистическата диалектика, 1971, кн. 3-4, 1-44.
Тодоров, Тодор Развитие на антропологията и възникване на гносеологията в древногръцката философия, 1985, кн. 1, 191-219.
Цанков, Цанко Съвременната научно-техническа революция и нейните буржоазни интерпретатори (Методологически аспекти), 1971, кн. 3-4, 97-133.
Щипски, Иван Философско-социологическите възгледи на Иван Хаджийски, 1970, кн. 3-4, 29-72.

Логика
Младенов, Асен Някои аспекти на индуктивни грешки при метафизическия метод и диалектическия метод на мислене, 1971, кн. 1, 69-100.
Пенев, Михо Формализацията като висш етап в анализа и обобщенията на закономерностите и процесите на разсъжденията, 1963, кн. 3-4, 117-174.
Цолов, Йордан Генезис и взаимодействия на основните форми на логическото познание, 1977, кн. 2, 123-175.

Мирогледно-методологическата и идеологическата функция на учебния процес във ВУЗ
Александров, Павел Психологически проблеми на интелектуалните взаимоотношения между преподаватели и студенти, 1976, кн. 2, 211-217.
Александрова, Донка Ролята на научния идеал за мирогледното и идеологическото възпитание на сту­дентите, 1976, кн. 2, 235-241.
Андреева, Елена Мястото на проблемното обучение във ВУЗ, 1976, кн. 2, 321-323.
Беловеждова, С. Ролята на обществените организации във ВУЗ за комунистическото възпитание на студентите, 1976, кн. 2, 333-336.

Бенке, Ищван За взаимовръзките между идеологическото и специалното обучение, 1977, кн. 1, 282-290.
Близнаков, П. Класово-партийното възпитание студентската младеж (Методологически и методически проблеми), 1976, кн. 2, 305-308.
Божинов, С. Върху мирогледно-методологичното значение на някои страни от преподаването по нев­рология, 1976, кн. 2, 289-294.
Буцев, Христо Ролята на преподавателя като научен ръководител и възпитател, 1976, кн. 2, 360.
Вапорджиев, В. Обучението по чужд език във ВТУЗ – средство за развитие на личността на студентите, 1976, кн. 2, 363.

Василев, Гр. Оптимизация на потоците информация в учебния процес – съществена предпоставка за възпитаващото обучение на студентите, 1976, кн. 2, 259-268.
Векилов, Гроздан Философските въпроси на частните науки и тяхното мирогледно въздействие върху студентите, 1976, кн. 2, 51-68.
Великов, Никола Към проблемата за жизнените цен­ности на съвременната студентска младеж, 1976, кн. 2, 309-315.
Вирчев, Л. Педагогически проблеми на организацията и управлението на учебно-възпитателния процес, 1976, кн. 2, 95-111.

Георгиев, Иван За личностните отношения преподавател-студент в учебния процес (Методологически и психологически аспекти), 1976, кн. 2, 225-227.
Гроза, Л. П. Възпитание в комунистическо отношение към труда по време на преподаване на марксистко-ленинска етика, 1977, кн. 1, 313-324.
Денев, Д. Системен подход към обучението и възпитанието на студентите, 1976, кн. 2, 185-192.
Дилов, Димитър За мирогледното и идеологическото възпитание на студентите по фармация, 1976, кн. 2, 362.

Димитров, Борис Нова ефективна форма на комунисти­ческо възпитание, 1976, кн. 2, 269-274.
Димитров, Н. Учебният процес и някои проблеми на личностното изграждане на студента, 1976, кн. 2, 361.
Дудевски, Христо; Николов, Н. Г. Патриотичното и ин­тернационалното възпитание в лекциите по литера­тура, 1976, кн. 2, 295-303.
Жекова, Стоянка Вътрешната позиция на студентите в учебния процес и идейно-мирогледното им формиране, 1976, кн. 2, 201-210.
Иванов, В.; Иванова, Л. Преподаването на медицинска психология – фактор за формиране на научен марксистки мироглед у бъдещия лекар, 1976, кн. 2, 317-320.
Кацаров, Иван Някои проблеми на масовата комуни­кация в светлината на учебно-възпитателния процес, 1976, кн. 2, 229-233.

Китов, Атанас Теоретически предпоставки за оптимизиране на учебно-възпитателния процес, 1976, кн. 2, 354.
Ковтун, С. Ролята на обществените науки във формирането на научен мироглед у студентската младеж, 1977, кн. 1, 269-281.
Кожухаров, Т.; Киров, Ст. Комунистическото възпитание на студентите в процеса на обществено-политическата практика и ДКМС, 1976, кн. 2, 358.
Коларова, Македония Нравственото възпитание на студент­ската младеж, 1976, кн. 2, 243-252.
Колев, Н. Научната информация по идеологически­те дисциплини във ВУЗ за идейно-политическото възпитание на студентите, 1976, кн. 2, 357.

Манчев, И. Проблеми на учебната аудиовизуална техника във ВУЗ, 1976, кн. 2, 343-345.
Михайлова, П. Ценностните ориентации и идеологическото възпитание на студентите в условията на научно-техническата революция, 1976, кн. 2, 219-223.
Михайлова, П.; Райковска, Т. Ролята на колектива и обществено-политическите организации за ко­мунистическото възпитание на студентите, 1976, кн. 2, 337-341.
Панев, А. Анализ на обществено-политическата активност на постъпващите студенти в Медицинската академия през 1972/1973 г. , 1976, кн. 2, 355.

Пенков, Й. Функции на учебно-възпитателния про­цес във ВУЗ, 1976, кн. 2, 329-332.
Петков, П. Прерастване на учебния процес в учебно изследователски – съществено условие и фактор на мирогледното и интелектуалното възпитание на ­студентите, 1976, кн. 2, 359.
Поборников, Драгомир Актуални проблеми на възпитателната работа със студентската младеж, 1976, кн. 2, 85-93.
Пописаков, Гр. Мирогледно-методологическата и идеологическата роля на икономическите науки във ВУЗ, 1976, кн. 2, 325-327.

Порохнюк, Е. В.; Шепелева, М. С. Към въпроса за формиране на социалната активност на студентите в процеса на обучението във ВУЗ, 1977, кн. 1, 259-268.
Праскова, Надежда Ролята на преподавателя за оптимизиране на учебно-възпитателния процес във ВУЗ, 1976, кн. 2, 253-257.
Радева, Н. Мирогледно-идеологическото възпитание в курса по конкретна икономика, 1976, кн. 2, 279-284.

Русев, К. Педагогическото моделиране – съществено условие за ефективното реализиране на учебно-възпитателния процес, 1976, кн. 2, 356.Саркисян, Саркис Мирогледно и идеологическо възпитание на студентите чрез учебния процес, 1976, кн. 2, 1-50.
Силгиджян, Х. К. Йерархия и динамика на мотивите в учебно-възпитателния процес във ВУЗ, 1976, кн. 2, 127-143.
Скрипкин, А. И.; Щербаков, Д. Н. Интернационалното възпитание на студентите по време на изучаването на курса по научен комунизъм, 1977, кн. 1, 291-300.
Стаменов, Иван Възпитанието и обучението като специфични процеси на управление, 1976, кн. 2, 153-163.
Стефанов, Г. Работата на Димитровския комсомол за повишаване на идейно-възпитателната работа във ВУЗ, 1976, кн. 2, 347-349.
Тасев, Васил Ценности и мотиви на поведение в идеологическия процес във ВУЗ, 1976, кн. 2, 275-278.
Трифонов, Илия Аксиологически аспекти на учебния процес във ВУЗ, 1976, кн. 2, 113-125.
Хан, Г. Идеологично-теоретични и методологически основи на определянето и оценяването на резултатите от възпитателните задачи на социалистическото висше образование, 1977, кн. 1, 325-339.
Хрептулов, А. В.; Кравченко, В. А. Комунистическото възпитание и формирането на идейни убеждения по време на преподаване на философия, 1977, кн. 1, 301-312.
Христов, Стоян Ролята на общотехническите науки за формиране на научен мироглед у студентската младеж, 1976, кн. 2, 165-176.
Цанкова, Ст. Проблеми на мирогледната и идейно-възпитателната роля на учебния процес при преподаването на техническите науки във ВУЗ, 1976, кн. 2, 177-183.
Цолов, В. Развитие на творческото мислене на студентите чрез лекциите, 1976, кн. 2, 193-200.
Цонева, Мария; Ванков, Васил Формиране на марксистко-ленински мироглед у студентската младеж, 1976, кн. 2, 69-83.

Чакъров, Найден Научно-техническа революция, личност и висше образование, 1976, кн. 2, 145-152.
Чантов, Пенко Социологически изследвания за ролята на преподавателя в учебния процес за възпитанието на студентите, 1976, кн. 2, 285-288.
Чонов, Н. Ролята на обществено-политическите организации и обществено-политическата практика за комунистическото възпитание на студентите, 1976, кн. 2, 351.

Научен атеизъм
Николов, Християн Религията и свободата на личността, 1968, кн. 3, 47-69.
Стойчев, Стойчо Научно-техническата революция и преодоляването на религиозния мироглед, 1976, кн. 1, 103-144.
Трифонов, Илия Превъплъщения на християнската апологетика, 1977, кн. 2, 45-74.

Научен комунизъм
Ангелов, Никола Взаимодействието между колективизма и хуманизма и формирането на личността при социализма, 1980, кн. 2, 181-227.
Ахмед, Сараб Шукри Социално-класовото развитие в Ирак, 1988, кн. 1, 112-147.
Векилов, Гроздан Комунизмът, държавата и демокрацията, 1962, кн. 4, 45-76.
Велчев, Петър Философски и социологически проблеми на социалистическото съзнание (Някои методологически постановки), 1964, кн. 1-2, 3-61.

Генов, Веселин Критика на основите на маоистката теория за противоречието, 1981, кн. 2, 173-200.
Демирев, Златко Диалектическият характер на социално-класовите процеси в етапа на изграждане на развито социалистическо общество, 1980, кн. 2, 101-179.
Димитров, Борис За единството (на противоположностите) на световната социалистическа система, 1963, кн. 1-2, 69-85; Някои основни проблеми на взаимоотношенията в световната социалистическа система, 1964, кн. 3-4, 381-412; За пролетарския патриотизъм, 1972, кн. 2, 149-170; За отечеството на пролетариата, 1973, кн. 1, 165-182; Карл Маркс и Фридрих Енгелс за отечеството на пролетариата и нашата съвременност, 1983, кн. 2, 5-28.

Жилков, Благой Преустройството (Към критика на критическата критика), 1988, кн. 1, 162-183.
Загоров, Орлин Относно революционното мислене и действие, 1986, кн. 2, 254-273.
Йонов, Красимир Нови явления в бита на източно-родопското население, 1987, кн. 1, 152-187.
Колева, Мария Противоречията – основна детерминанта в развитието на социализма, 1988, кн. 2, 96-116.
Кондев, Ангел Гласността и социалната критика в перспективата на социалистическото обновление – възможност и действителност, 1988, кн. 1, 148-161.
Марзанов, Атанас За нарастващата роля на субективния фактор на развитото социалистическо общество, 1986, кн. 2, 7-57.

Марков, Марко Прогресът и социалната активност на личността при социализма, 1986, кн. 1, 7-40; Активност и активизиране на човешкия фактор, 1989, кн. 1, 41-77.
Петров, Кирил Към въпроса за формирането на политическата идеология на пролетариата, 1967, кн. 1, 1-63.
Поибренски, Тодор Специфика и периодизация на колониализма, 1970, 3-4, 148-182; Взаимодействието между основното противоречие на съвременното обществено развитие и младите национални държави с некапиталистическа ориентация, 1973, кн. 2, 81-110.

Саркисян, Саркис Идеологизация и политизация на обществените отношения, 1983, кн. 1, 5-38; Идеологическа дейност и усъвършенстването на социалистическите обществени отношения в условията на техническия прогрес, 1985, кн. 1, 5-55; Революционно мислене и социална активност при изграждането на развитото социалистическо общество в условията на НТР, 1986, кн. 2, 229-253; Човешкият фактор в преустройството на социализма, 1988, кн. 2, 3-33; Философски проблеми на социализма на сегашния етап, 1989, кн. 1, 3-40.
Славов, Пейко Към въпроса за социалистическата общонародна държава, 1962, кн. 3, 97-134; Георги Димитров за диалектиката на социалистическия революционен процес, 1972, кн. 1, 1-73.
Стоилков, Стефан Социалната активност и нейната диалектика в условията на социализма, 1985, кн. 1, 57-97; Революционно мислене, революционно действие и социалистически тип активност, 1986, кн. 2, 274-291.
Стойчев, Стойчо; Божинов, Георги Научно-техническата революция и хуманизма на социалистическото общество, 1980, кн. 2, 61-100.

Стоянова, Тотка Ролята на субективния фактор на социалистическата революция, 1981, кн. 1, 59-98.
Цанков, Цанко За качествените изменения в развитието на социалистическото съзнание, 1964, кн. 1-2, 63-81.
Ячев, Тодор Социалистическа урбанизация и начин на живот, 1985, кн. 2, 5-45.

Теория и методика на преподаването на философия
Димитрова, Мария Ценности и рефлексия, 1989, кн. 1, 237-242.
Макариев, Пламен Конкретността на философските понятия и семинарните занятия по диалектически и исторически материализъм със студенти от нефилософски специалности, 1989, кн. 1, 268-281.
Миленков, Антони Нов модел на семинарната работа по философия, 1989, кн. 1, 243-253.
Пожарлиев, Райчо Преподаването на философия на студентите от нефилософски специалности и неговата специфика, 1989, кн. 1, 282-293.
Рандева, Анета Някои съображения относно обучението по методика на преподаването на философия, 1989, кн. 1, 221-227.

Сотирова, Даниела Обществено съзнание и социално познание (Методична разработка на лекция от курса по марксистко-ленинска философия), 1989, кн. 1, 253-268.
Тодоров, Тодор Научност и партийност в преподаването на марксистката философия, 1989, кн. 1, 227-236.
Шепелева, М. С. Моделът на целостността като метод на социологичното изследване, 1989, кн. 1, 293-309.

Философски въпроси на частните науки и техниката
Векилов, Гроздан Някои методологически въпроси на съвременната генетика, 1961, кн. 1, 81-94.
Векилов, Гроздан; Хаджиолов, Асен; Гиргинов, Гиргин За диалектиката на химичното и биологичното в живата природа, 1963, кн. 1-2, 1-34.
Данкова, Росина Философско-методологични аспекти на проблема за ноосферата, 1985, кн. 2, 103-128.
Денчев, Мирослав Философско-методологически анализ на инженерното проектиране, 1981, кн. 2, 57-94.
Икономова-Славова, Ирис Еколого-генетична теория на медицината, 1988, кн. 1, 82-111.
Колева, Т. Информация в неживата природа, 1989, кн. 2, 157-178.
Кондев, Ангел Социално-културни проекции на съвременното научно развитие в рефлексията на хуманистично-оценъчното съзнание, 1989, кн. 1, 78-108.

Куков, Вангел Относно уплътняването на научните знания, 1981, кн. 2, 137-172.
Маринов, Атанас; Марев, Иван; Ангелов, Васил Кибернетика, технология и творческо мислене в ерата на научно-техническата революция, 1973, кн. 1, 105-163.
Минчев, Стойко Към въпроса за партийността в естествознанието, 1962, кн. 1-2, 139-154; Диалектика на взаимопроникването на естествознание и производство, 1966, кн. 1-2, 49-94.
Панчев, Иван Философия и естествознание, 1970, кн. 1, 1-50.
Пенев, Михо Проблемата за обосноваване непротиворечивостта в математиката в светлината на диалектическия материализъм, 1970, кн. 1, 51-94.
Праскова, Надежда Съвременното биологично знание и съюзът между философи и биолози, 1971, кн. 1, 1-40.
Саркисян, Саркис Тенденции в развитието на съвременната наука, 1975, кн. 1, 1-84.
Сотирова, Даниела Взаимодействие на всекидневното и научното съзнание, 1984, кн. 1, 81-121; Философски анализ на езика на науката, 1987, кн. 1, 96-121.
Стойчев, Стойчо Към въпроса за взаимоотношението на химията с другите природни науки, 1970, кн. 3-4, 121-145; По някои въпроси на диалектиката на конкретното и абстрактното в химическото и техническото познание, 1975, кн. 1, 85-133.

Трифонов, Илия Към въпроса за хуманистичните измерения на научно-техническата революция, 1987, кн. 2, 66-89.
Цолов, Йордан Категориите причинност и инфекция в медицината, 1971, кн. 1, 149-178; Възприятия и висша нервна дейност, 1972, кн. 2, 71-130; Психика и висша нервна дейност, 1973, кн. 2, 1-39; Рефлекси и усещания, 1975, кн. 2, 39-91.
Яценко, Л. В. Техническое творчество на исходе ХХ-го столетия, 1989, кн. 2, 46-83.

Съставил: Добрин Тодоров