От настоящето

„Известия” на Хуманитарния департамент в МГУ „Св. Иван Рилски” (2001-)

Няколко месеца след конституирането на основното звено с хуманитарен профил в МГУ „Св. Иван Рилски” в края на 2000 г. през пролетта на следващата година доброволно и по инициатива на група преподаватели от него започва публикуването на собствен печатен орган – Известия на Хуманитарния департамент в МГУ „Св. Иван Рилски”, който просъществува под това название до 2016 г. През 2017 г. след закриване на катедра „Философски и социални науки“ бе променено наименованието на основното звено, респ. на изданието му: Известия на Департамента по чужди езици и спорт (ДЧЕС) в МГУ „Св. Иван Рилски”, което излизаше под това име до 2020 г. След закриване на ДЧЕС от 2021 г. досега списанието се издава под името Известия по хуманитаристика и социални науки в МГУ „Св.Иван Рилски”. Осъществяваните периодично административни промени довеждат до изменения в облика на изданието. В досегашната му еволюция могат да бъдат обособени два основни периода: първият е между 2001 и 2015 г., а вторият – от 2016 г. досега. Първоначално новото издание в МГУ няма ясно заявена периодичност. С течение на времето при публикуването на Известията се установява годишен ритъм. Досега от него са отпечатани 25 тома.

Първоначалната поява на това издание бе плод на ентусиазма на малък кръг университетски преподаватели по философските дисциплини от катедра „Философски и социални науки”1. След това към тях се присъединщват и преподавателите от другите катедри от Хуманитарния департамент –„Чужди езици” и „Физическо възпитание и спорт”. Всички са мотивирани от новите възможности, които дава статутът му на основно звено в МГУ, тъй като дотогава и трите катедри в неговия състав имат маргинален статус във факултетите, където са пребивавали. Спонтанността при създаването на Известията проличава в липсата на явно заявена програма, която да определи тяхната мисия и насоки за развитие. Ала визията на изданието до голяма степен се подразбира, доколкото бидейки говорител на хуманитарите във висшето училище, се очаква то да работи именно в посока разширяване кръга и значимостта на хуманитарните и социалните изследвания там.

Създаването на хуманитарно издание в МГУ „Св. Иван Рилски” – едно висше техническо училище, е нехарактерно за него, а и за страната. Появата му е неочаквана както за местната академична колегия, така и за професионалистите от сферата на хуманитаристиката и социалните науки извън МГУ. Нещо повече, и до днес съществуването му е прецедент, доколкото няма аналог в другите технически и с насоченост към природните науки висши училища у нас. Това прави Известията уникално списание у нас и формира нееднозначно отношение към него – от пренебрежение през любопитство до уважение, породено от неортодоксалността му. Така или иначе необичайността на подобно издание не е основание нито за подценяване, нито за снижаване на критериите, според които то следва да бъде оценявано.

Без гръмки публични изяви изданието постепенно се налага както в МГУ, така и сред не много широка, но все пак значима част от хуманитарната академична колегия в страната2. Неусетно то еволюира от предимно локално към по-широко по авторски състав и аудитория издание. Първоначално Известията са място за публикуване главно на преподаватели от основното звено, чийто орган е то, като им осигурява още една възможност за професионална изява. През първия период от своето съществуване то е средище предимно на професионални философи, доколкото поместваните материали са с преобладаващо философско съдържание, видно от факта, че тогава над 2/3 от включените в Известията текстове са от този вид. През втория период проблемно-тематичният облик на изданието съществено се променя, като философски текстове се печатат в него значително по-рядко за сметка на широка палитра от разработки в различни области на хуманитарните и социалните науки с акцент на филологията.

С течение на времето изданието се отваря към по-широки кръгове от изследователи, работещи в областите на хуманитаристиката и социалните науки. В Известията и до днес се публикуват текстове на филолози, социолози, политолози, историци, юристи, педагози, изследователи от сферата на спорта и др. Разбира се, изданието няма високите претенции на специализираните в тези тесни области професионални органи с национален обхват, а се задоволява с поддържаща роля в хуманитарния печат у нас. То вижда своята мисия освен в осигуряване на допълнителна възможност за изява на част от професионалните хуманитари от страната, още и в насърчаване на определена група от академичната хуманитарна общност – начинаещите ú представители.  Създателите му специално насърчават тази категория изследователи, доколкото изхождат от разбирането, че тъкмо те в най-голяма степен се нуждаят от подкрепа в началото на своята кариера. Затова и Известията спечелиха признание в лицето на подобни автори, доколкото им осигуряват повече възможности за оповестяване на резултатите от техните изследвания, от липсата на каквито те по правило страдат.

Разглежданата в Известията философска проблематика е разнообразна, но с няколко акцента. Най-много текстове от български автори са посветени на историята на философията. В това отношение се забелязват няколко водещи кръга изследвания – върху античната и особено средновековната3, новоевропейската и най-вече немската класическа4 и българската5 философия. Относително по-слабо присъстват изследвания по съвременна философия6. Солидно представени на страниците на Известията са и разработки върху проблеми на философията на културата, социалната философия и философията на историята7. Като трети приоритет в проблемно-тематичния профил на философските публикации в изданието се открояват материали, разглеждащи философско-антропологически и етически въпроси8. В Известията не са публикувани изследвания от някои основни области на философията: епистемология, онтология, философия на науката и др., което прави обликът им донякъде едностранчив. Ала с оглед основната насоченост на изданието – екзистенциалните и социални проблеми, подобен феномен е лесно обясним и отчасти оправдан.

Известията имат почти постоянна структура, която включва няколко основни раздела, водещ сред които е „Изследвания”. Тематиката му е изключително разнообразна, като „специално внимание е отделено на националната философска книжнина”9. Акцентът върху българската философска култура се откроява и в други три раздела. В рубриката „Из философския архив” са поместени текстове на значими български философи от периода до средата на ХХ век10, а в раздела „In memoriam” са публикувани кратки биографични бележки и понякога фрагменти от текстове на преждевременно напуснали ни съвременни български философи11, както и на колеги от хуманитарната общност на МГУ. В рубриката „Гост” са представени с кратки презентации, интервюта и оригинални текстове някои „емблематични за съвременния български философски живот фигури”12. Сред тях се откроява специално написаната за изданието статия на вече покойния проф. Иван С. Стефанов „За някои особености на класическия немски идеализъм”. В нея авторитетният изследовател на немската класическа философия накратко излага разбирането си за основните ú характеристики. Този текст не бива да бъде пренебрегван от никой изучаващ  неговото творчество.

В Известията се публикуват не само изследвания, ориентирани към философската проблематика. Тук са поместени редица текстове, обсъждащи широк спектър от въпроси на хуманитаристиката, социалното знание и спорта – например управлението на спортната дейност13. В отделни текстове се коментират антропологичните основания на политическия дебат в нашата страна14, както и особеностите на глобалната епоха15. Анализирани са правните характеристики на договора за търсене на подземни богатства16. В няколко статии се представят особеностите на средновековната българска богословска книжнина17. Публикувани са и няколко исторически изследвания с разнородна тематика18.

За многоликия облик на списанието допринасят и текстовете, поместени в рубриката „Юбилей”, посветени на годишнини на големи фигури от българската18 и световната наука и култура19. В изданието са публикувани и редица есета в едноименния раздел20, които целят жанровото му обогатяване. Трайно място в структурата на Известията заема разделът „Извори”. Той съдържа публикации, някои от които за пръв път на български език, от значими чужди автори от ХХ век21– някои от които с коментар22, и от по-ранни епохи23. В изданието се появяват ситуативно и някои други рубрики: „Теория и практика“24, „Езикознание“25 и др. През 2015, 2020 и 2025 г. са публикувани юбилейни броеве на Известията, в които се съдържат обзори за дейността на колегията по хуманитаристика и социални науки в МГУ „Св. Иван Рилски“. В петия, десетия, петнадесетия, двадесетия и двадесет и петия броеве на изданиято са публикувани библиографски указатели на поместените в него текстове.

Особено значима роля в конструкцията на списанието играе рубриката „Обучение”, в която са поместени различни по характер текстове с отношение към образователната практика по философия във висшите училища: аналитични статии26, понятиен анализ27, лекция28, откъси от чуждестранно учебно помагало29. В раздела „Обучение” са включени редица текстове, засягащи проблеми на преподаването и на други учебни дисциплини30. Често в изданието се публикуват разработки, третиращи въпроси на обучението по физическо възпитание и спорт31, както и отделен текст, посветен на спортния език32. В тази рубрика по традиция се публикуват и резултатите от ежегодно осъществяваните от преподавателите от Хуманитарния департамент научни проекти по линия на НИР. Чрез тези текстове се представят резултатите от анализа на тяхната реална преподавателска практика в МГУ33.

Авторският състав на Известията е пъстър. В него широко са представени най-вече съвременни български автори, макар да има и някои изключения34. Най-многобройни с оглед профила на изданието са университетските преподаватели, особено преподаващите хуманитарни и социални науки. Освен от МГУ там са публикували преподаватели от СУ „Св. Климент Охридски”, ПУ „Паисий Хилендарски”, НСА „Васил Левски”, ВТУ „Тодор Каблешков”, НБУ, УНСС. На страниците на Известията са поместени и текстове на колеги, работещи в различни звена на БАН. Редица публикации принадлежат на студенти и докторанти35, някои от които отпечатват първите си текстове в рубриката „Дебют” на изданието.

Най-големият проблем пред списанието, както и пред неговите събратя от тази категория, си остава неговото популяризиране сред потенциалната му аудитория извън висшето училище, чийто орган е то. Това е обусловено както от неговия къс тираж, така и от невъзможното му разпространение чрез националната мрежа от книжарници. Надяваме се, че този проблем ще намери своето по-добро решение занапред.

Бележки

  1. Това бяхме: доц. Атанас Стаматов – главен инициатор за създаване на изданието и пръв негов отговорен редактор, доц. Диана Велчева, която бе първи директор на Хуманитарния департамент, гл. ас. Андрей Рождественский и гл. ас. Добрин Тодоров. След две години към нас се присъедини д-р Христо Стоев, който наследи проф. Стаматов през 2006 г. като отговорен редактор на изданието. През първия период това бе ядрото от създатели на Известията, към което впоследствие се добави и преподавателят по социология Ваня Серафимова. То най-вече осигуряваше за изданието текстове от различен вид (статии, преводи, интервюта, есета): собствени или на външни за висшето ни училище автори. През втория период на преден план излязоха колегите от катедрите по чуждоезиково обучение и спорт. Главно действащо лице като отговорен редактор стана ст. пр. Милена Първанова.
  2. Своеобразна форма на признание представляват няколкото препечатки на текстове от Известията в най-разпознаваемото, широкопрофилно и с национален обхват философско списание у нас „Философски алтернативи”. Вж. Стаматов, А. Проф. д.ф.н. Иван Софрониев Стефанов и Кантовата традиция в България (Т. II, 2002; респ. бр. 5, 2005), Проф. д-р Асен Игнатов /1935-2003/ (Т. III, 2003; респ. бр. 3, 2004); Тодоров, Д. Доц. д-р Диана Велчева /1938-2004/ (Т. V, 2005; респ. бр. 3-4, 2005).
  3. Вж. Ванева, М. Някои положения в схващането на любовта през ХII и ХIII в. (Т. III, 2003); Делчева, А. Картината на света и живота в „Явления” на Арат и в „Aratea” на Германик (Т. VII, 2007); Динева, Г. Инструментална и неинструментална функция на въображението през Средновековието (Т. VIII, 2008), Учението за йерархията като особен тип реализация на свободното действие (Т. IХ, 2009); Керезов, А. Проблемът за свободата на волята във византийската философска традиция (Т. VI, 2006); Колева, Б. Щрихи към въпроса защо Сократ умира невинен (Т. V, 2005), Рационалното начало в Сократовата философия (T. X, 2010); Митева, Е. Бернар от Клерво: за любовта на душата към Бога (Т. III, 2003); Петков, Г. Бележки към хрониката на Салимбене (Т. IV, 2004), Глоси към „За истината” на Тома от Аквино (Т. V, 2005); Христов, Х. Есе върху Йерархията на креативността през Средновековието (Т. ХIХ, 2019), Епископ Вулфила в рамките на историята на арианството (Т. ХХIII/3, 2023).
  4. Вж. Любенова, В. Кант за синтезата на апрехензията и неговият отговор на Хюм (Т. VI, 2006); Стоев, Х. Понятията за аперцепция и интелектуален наглед /Лайбниц, Кант, Фихте/ (Т. III, 2003), Някои основни понятия от трансценденталната естетика на „Критика на чистия разум” (Т. VIII, 2008); Христов, Х. Кант и метафизиката на Новото време (Т. ХХIV/4, 2024).
  5. Вж. Александрова, С. Димитър Михалчев като историк на философията (Т. ХIV, 2014); Ангелова, М. Художественият изказ в терминологичната немощ на българската психоанализа (Т. ХVI, 2016); Гергова, Т. Политически и поетически език в критическите текстове на Янко Янев. Янко Яневата философия на националната история (Т. IV, 2004); Динева, Г. Човекът – кулминация в действието на творението като граничност /Йоан Екзарх, „Шестоднев”/ (Т. VI, 2006); Захариев, Я. Необичайният превод на една статия от Иван Саръилиев /Философско разследване на едно обгърнато в тайнственост име/ (Т. III, 2003); Митева, Я. Прочит на първите три слова от Шестоднев на Йоан Екзарх в контекста на светлинната метафизика на Робърт Гросетест (Т. IХ, 2009); Стаматов, А. Определението на Св. Константин-Кирил за философията (Т. I, 2001), Телесното и спиритуалното в предсмъртния обред на традиционната българска култура (Т. II, 2002), Рецепции на Хегеловата философия в България (Т. VIII, 2008); Тодоров, Д. Списание „Философска мисъл” на границата между две епохи (Т. I, 2001), Ролята на философската публичност във философската култура на тоталитарна и посттоталитарна България (Т. VII, 2007), Елена Панова – професионализъм без компромиси (Т. ХVIII, 2018).
  6. Вж. Ангелов Ц. Онтологически идеи, мистика и етика в „Логико-философски трактат“ на Лудвиг Витгенщайн /като метатекст/ (Т. ХIII, 2013), Метафизиката и въпросът за нищото при Мартин Хайдегер (Т. ХIV, 2014); Борисов, Б. Проблемът за метафизиката във философията на Мартин Хайдегер (Т. VI, 2006); Рождественский, А. След постмодерна: шансовете на „онтологията” и „етиката” (Т. I, 2001).
  7. Вж. Рождественский, А. Натуралистичната орисия (Т. II, 2002), Митическите извори на апокалиптиката (Т. IV, 2004), За плътта на образите (Т. VIII, 2008), „Откровение” на Йоан Богослов в старозаветни огледала (T. X, 2010); Симова, О. Размиването на понятията „свобода” и „справедливост” в теорията на рефлексивната модерност (Т. VII, 2007); Тодоров, Х. П. Събития и процеси (Т. VIII, 2008).
  8. Вж. Ангелов, Ц. Философско-антропологични аспекти на християнската аскетика (Т. VI, 2006); Серафимова, В. Един щрих към „дигиталността” на човека (Т. VIII, 2008); Стоев, Х. За отношението между художественото творчество и моралната стойност на личността (Т. V, 2005), Опит върху „релативността” на категориите добро и зло (Т. VII, 2007); Тодоров, Д. Особености на съвременния светоглед (Т. ХIХ, 2019), Фаталистичен неоинтелектуализъм (Т. ХХI/1, 2021), Отчетничество и формализъм (Т. ХХIII/3, 2023), „Моралното наследство“ на тоталитарния социализъм (Т. ХХIV/4, 2024); Христов, Х. За днешните значения на утилитарната етика (Т. ХХV/5, 2025).
  9. Димитрова, Н. 2006, Пет години „Известия” на Хуманитарния департамент при Минно-геоложкия университет „Св. Иван Рилски” //Философски алтернативи, бр. 3, с. 123.
  10. Вж. Георгов, И. Шлайермахер (Т. V, 2005); Гюзелев, И. Предназначението на човека в света (Т. ХII, 2012); Михайловски, С. Философия на политиката (Т. VII, 2007); Торбов, Ц. Предмет и същност на философията (Т. IV (2004).
  11. Вж. Аврамов, Д. Фотографията – помощник или враг на реализма (Т. IX, 2009); Бъчваров, М. Мястото и ролята на И. Кант в българската философска култура (Т. ХIV, 2014); Велчева, Д. Историята на философията като философска история на човека (Т. ХIV, 2014); Игнатов, А. История и битие. Остаряла ли е философията на историята? (Т. III, 2003); Боян Алексиев /1949-2017/ (Т. ХVIII, 2018); Мария Кетибова /1933-2016/ (Т. ХVI, 2016); Христо Стоев /1973-2022/ (Т. ХХII/2, 2022).
  12. Вж. Бояджиев, Ц. Словесността през Средновековието и школата в Шартър (Т. I, 2001); Димитрова, Н. Sic transit gloria mundi – Philosophische studien на Димитър Михалчев (Т. Х, 2010); Каприев, Г. Ритуали на знанието във Византия (Т. VI, 2006); Стефанов, И. С. За някои особености на класическия немски идеализъм (Т. II, 2002); Тодоров, Х. П. Толерантност и признание – едно сложно отношение (Т. V, 2005).
  13. Вж. Цолов, Б.; Иванов, Й. Съвременни аспекти на мениджмънта в спорта (Т. IX, 2009).
  14. Вж. Симова, О. Антропологични основания на политиката и ценностите в българския политически дебат (Т. IX, 2009).
  15. Вж. Симова, О. Глобализация или глобална епоха. Опитът на Мартин Олброу за история на настоящето (Т. IV, 2004), Глобализацията през погледа на социалната критика (Т. Х, 2010).
  16. Вж. Стефанова, Ж. Правна характеристика на договора за търсене и/или проучване на подземни богатства (Т. IV, 2004).
  17. Вж. Делчева, Р. Функции, състав и характер на манастирските библиотеки в Средновековна България (Т. III, 2003), Апокрифът в проекциите на каноничния текст (Т. V, 2005), Каноничната и апокрифна книжнина през Средновековието (Т. IX, 2009).
  18. Вж. Готовска-Хенце, Т. Управленски политики за развитие на минното дело и металургията в Словакия в прединдустриалния период (Т. ХVII, 2017), Българистичен обмен в лоното на две империи /из кореспонденцията Павел Й. Шафарик – Николай Мурзакевич/ (Т. ХХI/1, 2021); Радкова, Р. Далеч от родината (Т. ХVII, 2017) и др.
  19. Вж. блока 300 години от рождението на Отец Паисий, 260 години от написването на „История Славянобългарска“ и 60 години от канонизирането на св. Паисий Хилендарски, съдържащ биографични бележки; съвременни анализи на делото му и присъствие в днешната визуална култура; фрагменти от, изследвания и информация за преписи на „История Славянобългарска“ (Т. ХХII/2, 2022).
  20. Вж. Стаматова, П. Ян Амос Коменски. За принципите на живота (Т. II, 2002); Стефанов, О. 400 години от смъртта на Сервантес и Шекспир станахме ли по-мъдри? (Т. ХVI, 2016); Тодоров, Д. Блез Паскал. Величие и нищета на разума (Т. III, 2003).
  21. Вж. Ангелова, М. Пенчо Славейков и Фридрих Ницше: пътят на болката и самотата (Т. ХII, 2012); Йорданов, Е. По билото на Стара планина или иначе казано да сбъднеш една мечта (Т. ХVI, 2016); Митева, Е. Телесната окръгленост на желанията (Т. IV, 2004); Първанова, М. За писането като опит (Т. ХVI, 2016); Папазова, М. Пътуването ми в испанския език или моето ниво на предизвикателство (Т. ХVI, 2016); Стаматов, А. Опит върху метаморфозите на една надежда (Т. IV, 2004), Пещерската чаршия – екзистенциални граници и места на общуване (Т. ХIV, 2014); Стефанов, О. Аристотел в кривото огледало на лъженауката (Т. ХVII, 2017); Тодоров, Д. Пустота (Т. V, 2005), Кредото на анонимния моралист (Т. VIII, 2008), За думите (Т. ХI, 2011), Ценностни промени, изразени в ежедневния език (Т. ХII, 2012), Мина ми пред очите (Т. ХIII, 2013), Съвременни перипетии на свободата (Т. ХVII, 2017), Разчовечаване (Т. ХХ, 2019) и др.
  22. Вж. Арент, Х. Върху Кантовата политическа философия (Т. II, 2002); Козелек, Р. История на понятията и социална история (Т. III, 2003); Левинас, Е. Свободата и командването (Т. IV, 2004); Тугендхат, Е. Античната и модерната етика (Т. IX, 2009); Фреге, Г. Мисълта: логическо изследване (Т. I, 2001); Хартман, Н. Хьолдерлин /из „Философия на немския идеализъм”/ (Т. VI, 2006).
  23. Вж. Димитрова, М. Свободата: моята и на другия (Т. IV, 2004); Кънева, В. Върху задължението за съхранение на собствения живот в етиката на Кант (Т. Х, 2010).
  24. Вж. Беда Достопочтени За реда на времената; Кратка хроника (Т. VII, 2007); Исидор Сивилски За Божествения свят /из „Етимологии”/ (Т. VI, 2006); Салвиан Марсилски За божието всевластие (Т. V, 2005); Тома от Аквино За злото (Т. VIII, 2008); Кант, И. Лекции по етика (Т. Х, 2010); Хюм, Д. За критерия на вкуса (Т. IX, 2009).
  25. Вж. Илиева, А. Изкуствен и/или естествен интелект (Т. ХХV/5, 2025); Първанова, М. Поводи за гордост – преподавателският процес дава плод или още за благотворната нескромност (Т. ХХV/5, 2025); Тодорова, Ц. Изкуственият интелект срещу естествения интелект (Т. ХХV/5, 2025); Хичева, Д. За създаването на новия „Английско-български глосар по геотехника“ – ценен компас в геотехническото инженерство (Т. ХХIV/4, 2024) и др.
  26. Вж. Първанова, М. LIKE като самостоятелна лексикална единица (Т. ХVII, 2017), Някои теоретични постановки по словообразуване (Т. ХVIII, 2018), Деривацията като словообразователен модел (Т. ХIХ, 2019), Още за деривацията като словообразователен модел (Т. ХХ, 2020), Полу-афикси (Т. ХХI/1, 2021); Райчева, Г. Някои особености на фразеологичните единици с наименования на растения във френския и българския език (Т. ХVII, 2017); Спирова, М. Имена и местности /топоними/ (Т. ХVII, 2017) и др.
  27. Вж. Велчева, Д. Необходима ли е философия? (Т. II, 2002); Дафов, В. Онтология на занятието по „Философско мислене“ (Т. ХI, 2011); Йорданова, Н. От Николай Ланге до съвременната символна логика /Към историята на обучението по логика в българското училище/ (Т. Х, 2010); Колева Б. Интернет и философия: образователни предизвикателства и морални дилеми (Т. ХI, 2011).
  28. Вж. Стоев, Х. За разликата между трансцендентно и трансцендентално у Кант, Т. IV, 2004; Касабов, О. Въображение и изначално единство. Случат с Хегеловата рецепция на първата Критика (Т. ХIII, 2013).
  29. Вж. Кулов, В. Индукция и дедукция (Т. VII, 2007).
  30. Вж. Бреие, Е. Екзистенциализмът (Т. I, 2001), Човекът в историята (Т. VII, 2007).
  31. Вж. Бири, П. Какво е да си образован? (Т. VIII, 2008); Делчев, Д. Модели на социалното възпитание (Т. ХIII, 2013); Костова, Д. Възможности за повишаване ефективността на учебния процес във висшите технически училища (Т. I, 2001); Първанова, М.; Христова, М.; Ангелова, В.; Величкова, Ц. Чуждоезиковото обучение в МГУ „Св. Иван Рилски” (Т. Х, 2010); Стаматов, А.; Серафимова, В. Социалната екология в системата на научното знание /Епистемологични, педагогически и практически аспекти/ (Т. ХII, 2012) и др.
  32. Вж. Иванов, Й. Спортологична същност на пирамидално-състезателния метод в занятията по футбол в условията на ВУЗ (Т. II, 2002); Иванов, Й.; Цолов, Б. Проучване отношението на новоприетите студенти в МГУ „Св. Иван Рилски” към изучаване на предмета „Физическо възпитание и спорт” (Т. III, 2003); Иванов, Й.; Гигов, А. Методически особености в подготовката на футболни отбори с ниска и средна квалификация (Т. IV, 2004); Пеева, Д.; Филипов, С. Мястото на новите, нетрадиционни спортове в системата на физическото възпитание във ВУЗ (Т. I, 2001) и др.
  33. Вж. Стаматов, К. Спортната терминология на трите най-популярни колективни спортове в Сърбия и България /футбол, баскетбол и волейбол/ (Т. XI, 2011).
  34. Вж. Ангелова, В.; Христова, М.; Манова, Д.; Паничкова, В. Създаване на условия за приложение на съвременните методи на обучение по чужд език на студентите в МГУ „Св. Иван Рилски” /Ч. 1-2/ (Т. V, 2005; Т. VIII, 2008); Иванов, Й. Технически слабости, допуснати от „МАГ” /Варна/ в турнира за КЕШ’2004 по футбол в зала (Т. V, 2005); Серафимова, В. Сравнителен анализ на социологически изследвания за въвеждането на новата система за оценка на качеството на преподаването по философски и социални науки в МГУ „Св. Иван Рилски” (Т. VI, 2006); Тодоров, Д. Обучението по философски и социални науки на студентите от МГУ „Св. Иван Рилски”: състояние и перспективи (Т. II, 2002); Тодоров, Д.; Серафимова, В. Изследване на първите резултати от въвеждането на новия модел за организация на преподаването на философски и социални науки в МГУ „Св. Иван Рилски” (Т. IV, 2004), Изследване върху методите за преподаване и формите за оценяване на резултатите от обучението по философски и социални науки на студентите от МГУ „Св. Иван Рилски” (Т. IX, 2009) и др.
  35. Вж. Бреие, Е. Нова теория в психологията: психоанализата (Т. ХVII, 2017); Буивидас, Р. Архитектурният символизъм като израз на съвременната традиция (Т. Х, 2010); Флорман, С. Екзистенциалният инженер (Т. ХVIII, 2018) и др.

36. Такива са Ц. Ангелов, Б. Борисов, Т. Гергова, Р. Делчева, Г. Динева, Н. Йорданова, А. Керезов, В. Любенова, Е. Митева, Я. Митева, Г. Петков и др.

Съставил: Добрин Тодоров