През 1991 г. се създава сп. „Философски преглед”, което носи името на излизалото между двете световни войни издание с главен редактор Димитър Михалчев. Новото списание има амбиция „самостоятелно и критично да продължи на по-висока степен традициите на стария „Философски преглед” /Василев 1991/. По-конкретно то си поставя задача да „поддържа жив духа на толерантност и демократичност, определящ интелектуалния профил на издаваното от 1929 до 1943 година списание” /От редакционната…, 1991/.
Новият „Философски преглед” просъществува три години – в периода между 1991 и 1993 г., като от него излизат седем броя. В него са отпечатани 50 текста на 47 автори. Липсата на редовно финансиране е основната причина „Философски преглед” да прекрати съществуването си сравнително бързо след създаването му. Това списание се отличава с няколко уникални характеристики. На първо място то е първия опит да се възстанови вече излизало преди време издание, спечелило си висок авторитет, т.е. се стреми да постигне приемственост спрямо успешен пример от миналото. Второ, новият „Философски преглед” е първото самостоятелно издание на съсловна организация на философите у нас – Българската философска асоциация, чиито членове дотогава нямат свой печатен орган от този вид. На трето място, списанието има амбиция да предложи нов формат философско издание – структурирано върху тематични броеве.
В редакционния екип на „Философски преглед” влизат сравнително млади по онова време – 35-45 годишни, философи: Ц. Бояджиев, Н. Видева, З. Попов, С. Попов, А. Стаматов, В. Станоев, И. С. Стефанов, К. Янакиев. Особеното е, че те са университетски преподаватели, при това почти всички работят в СУ „Св. Климент Охридски”. На главния редактор Цочо Бояджиев е предоставена свободата да формира редколегията според собствените си разбирания, без да бъде ограничаван от своя „работодател” БФА.
Намерението на създателите на „Философски преглед” е да правят тримесечно списание, но те съумяват да реализират тази цел само през първата година от съществуването на изданието. Впоследствие то престава да се придържа към заявения ритъм на издаване, като основанията за това са главно финансови. Амбициозните задачи на създателите на „Философски преглед” се реализират в значителна степен, но не напълно. Така на пример не се осъществява една от важните цели на редакционния екип на „Философски преглед” – създаване на съпътстваща изданието библиотека.
Още при появата на „Философски преглед” редакционната колегия еднозначно определя профила му като „философско издание”. В обръщението си към читателите тя обявява, че единственият критерий за допускане до страниците му на дадени текстове е „тяхната принципна философичност”. Това обаче не означава, че „Философски преглед” има намерение да се затвори за автори нефилософи или ще разглежда само строго специализирана проблематика. Създателите му виждат неговата мисия в това да работи за „изграждането на така необходимите мостове между различните сфери на хуманитарното знание, за максималното експлоатиране на общокултурния потенциал на философията” /От редакционната…, 1991/. Те имат намерение да го поставят в услуга и на друга кауза – образователната, като декларират, че изданието „ще се стреми да образова в най-пълния смисъл на тази дума: не просто и не само като препредаване на информация, а и като съзнателно духовно формиране” /пак там/.
„Философски преглед ” е широкопрофилно списание с национален обхват, като има амбицията за идейно многообразие и дискусионност на изразяваните на страниците му мнения. Ако се съди по броя на публикуваните изследователски текстове, в редакционната политика на новия „Философски преглед” могат да бъдат разпознати неявни акценти върху историята на световната и българската философска култура, като предимство имат античната и средновековната, новоевропейската и съвременната философия в Европа. Тези недекларирани приоритети очевидно са както проекция на професионалните предпочитания на повечето членове на редколегията, така и на потребностите на жадната за запознаване с различни влиятелни немарксистки идеи културна публика у нас в началото на 90-те.
Структурирането на „Философски преглед” е нетипично за широкопрофилните национални издания в модерната българска философска култура. То е единственото списание от този вид, което подготвя само тематични броеве, като при тяхното композиране се използват два принципа – проблемен и персонален. От общо седемте излезли броя на „Философски преглед” три са посветени на значими философски проблеми („Смисълът на философията”, „Проблемът за метафизиката”, „Философският ерос”), а останалите – на особено ярки фигури в историята на философията (Платон, Августин и Псевдо-Дионисий, Декарт, Кант). Редакционният екип обаче не успява напълно да удържи последователното провеждане на възприетия способ за изграждане на списанието. В някои броеве са включени текстове без отношение към обявената централна тема.
Редакционния екип на „Философски преглед” си поставя за цел да придаде уникален облик на списанието чрез характерното разполагане на текстовете в печатното пространство. Както в редица реномирани задгранични академични издания, така и във „Философски преглед” в страничното поле, успоредно на основния текст, са поставени бележките към него. В началото на изследователските текстове накратко се представят авторите, което дотогава не е характерно за останалите специализирани философски списания, още повече пък поместване на снимки на тези автори.
В новия „Философски преглед” се отпечатват различни типове текстове, основно теоретични статии от съвременни български и чуждестранни автори. Значимо място заемат и няколко преводи на емблематични за световната философия автори, чрез които се образоват както професионалните философи от страната, така и по-широката аудитория на изданието. Сред публикациите се срещат обичайни за такъв тип издания: рецензия и кратък фрагмент от непубликуван дотогава текст на Д. Михалчев; посмъртно отпечатано изследване, придружено с биографична бележка за автора му П. Петров; лекция на Ц. Торбов, предговорена с кратко излагане делото на автора ú; представяния на ново хуманитарно списание („Критика и хуманизъм”) и създадена философска библиотека („Christiana”); есета; съобщение за създаване на Българско Кантово общество и пр.
Авторският състав на „Философски преглед” е разнообразен, включва както съвременници, така и мислители от миналото, с предимство на първите. Безспорен приоритет сред авторите на списанието имат българите, с над 2/3 от всички публикувани текстове. Сред тях преобладават съвременните философи, като едва трима от тях не са сред живите – А. Далчев, Д. Михалчев и Ц. Торбов. От настоящите професионални български философи най-добре са представени университетските преподаватели, особено нехабилитираните, макар да са отпечатани и редица текстове на техни хабилитирани колеги. Съвсем спорадично във „Философски преглед” присъстват българските философи, работещи извън висшите училища – става дума за отделни научни сътрудници. Публикуват се и разработки на начинаещи философи – студенти и докторанти. Публикувани са отделни текстове и на учени, работещи в други клонове на знанието.
Що се отнася до чуждестранните автори, в изданието очевиден приоритет се отдава на мислители от по-далечното (Апулей, Псевдо-Дионисий Ареопагит, Боеций, Дж. Пико делла Мирандола) или по-близкото (М. Бубер, Ж. Маритен, Г. Марсел, Ж-П. Сартр, Е. Хусерл) минало на европейската философия. Почти всички автори от тази категория са представени с първи преводи на български език на особено значими техни съчинения. Някои от текстовете са в обем налагащ отпечатване в повече от един брой, като тези на М. Бубер, Й. Г. Фихте и Е. Хусерл. Най-малко място в списанието е отделено на съвременни чуждестранни автори (П. Рикьор, Х. Теслеф, Г. Функе).
В новия „Философски преглед” почти отсъства информация за научния живот на професионалната колегия у нас. Публикувани са едва два кратки отзива за участие на български философи в международни теоретични форуми. В информационния отдел са отпечатани и уставите на две създадени по онова време доброволни сдружения на български философи.
БИБЛИОГРАФСКИ УКАЗАТЕЛ
В Библиографския указател текстовете са отнесени към броят, в който са отпечатани. Те са подредени азбучно – на имената на авторите. За всеки текст са посочени и страниците, на които е публикуван. Текстовете са отнесени към два раздела: авторски текстове и информационни текстове.
I. АВТОРСКИ ТЕКСТOВЕ
СМИСЪЛЪТ НА ФИЛОСОФИЯТА (бр. 1, 1991)
Бубер, Мартин Аз и ти, с. 94-101.
Василев, Кирил Нова философска трибуна, с. 4-7.
Денков, Димитър Символ и факт – едно феноменологично гледище, с. 49-61.
Маритен, Жак Философът в обществото, с. 86-93.
Мирандола Джовани Пико делла Реч за достойнството на човека, с. 62-85.
Михалчев, Димитър Из непубликувания труд “Диалектика и софистика (етюди на разни теми)”, с. 118-119.
Мур, Джордж, Е. Рецензия за „Философски студии” на Д. Михалчев, с. 114-117.
Петров, Петър Хомо скрибенс (опит за типологически портрет), с. 103-112.
Станоев, Валентин Философията като проблематизиране на човешкото съществуване, с. 8-22.
Янакиев, Калин Битието като проблем на крайното същество, с. 23-48.
ПЛАТОН (бр. 2, 1991)
Апулей За Платон и неговото учение, с. 58-85.
Богданов, Богдан За стратегиите на философския текст и определимостта на философията. Платоновият „Федър”, с. 3-26.
Бояджиев, Цочо Сократовите беседи и модерният диалог, с. 38-57.
Бубер, Мартин Аз и ти /продължение/, с. 86-113.
Пожарлиев, Райчо Феноменология на диалогичната ситуация в „Пирът” на Платон, с. 27-37.
Теохарова, Радосвета Богът в мен и ангелът на отмъщението (Есе), с. 114-118.
ПРОБЛЕМЪТ ЗА МЕТАФИЗИКАТА (бр. 3, 1991)
Ареопагит, Псевдо-Дионисий Мистическото богословие, с. 46-50.
Бубер, Мартин Аз и ти /край/, с. 51-90.
Кънчев, Румен Деконструктивизмът и метафизиката (Бележки към “философията на различието” на Жак Дерида), с. 28-45.
Стефанов, Иван Н. Хартман и И. Кант. Проблемът за метафизиката и за възможността на една „критическа” онтология, с. 3-20.
Теохаров, Владимир Фридрих Ницше. „Към психологията на метафизиката”, с. 21-27.
Янакиев, Калин Средновековната книга като „дом” на словото (Есе), с. 92-101.
АВГУСТИН И ПСЕВДО-ДИОНИСИЙ (бр. 4, 1991)
Боеций Аниций Манлий Северин Теологическите трактати, с. 51-85.
Горанов, Петър Августин: епифания на оптимизма, с. 3-15.
Каприев, Георги Учението на Псевдо-Дионисий Ареопагит за йерархията и културата на средновековна Западна Европа, с. 31-50.
Рикьор, Пол Проблемът за многозначността като херменевтичен и като семантичен проблем, с. 86-99.
Славов, Иван „И най-мъдрият си е малко прост”, с. 100-104.
Христозова, Татяна Мястото на „точката” и „средата” в средновековната идея за порядъка (Аврелий Августин), с. 16-30.
ДЕКАРТ (бр. 1, 1992)
Андонов, Александър Декарт и абсолютното, с. 3-13.
Видева, Недялка Личностният смисъл на философията, с. 88-92.
Кьосев, Стойчо За живота, смъртта, литературата и против диалектиката, с. 93-97.
Марсел, Габриел Ескиз на една феноменология на обладанието, с. 72-87.
Николов, Тони Декарт и дискурсът на тялото, с. 28-37.
Пожарлиев, Райчо Декарт и философията на съня, с. 14-27.
Сартр, Жан-Пол Картезианската свобода, с. 58-71.
Фихте, Йохан Готлиб Опит за ново изложение на наукоучението, с. 38-57.
ФИЛОСОФСКИЯТ ЕРОС (бр. 2, 1992)
Далчев, Атанас Религиозното чувство в българската лирика, с. 95-100.
Денкова, Лидия Ерос, по-божественият (За „Небесната страст” у Псевдо-Дионисий Ареопагит), с. 15-27.
Кацарска, Боряна Душа. Ерос. Общност, с. 3-14.
Недева, Ирина Метафизиката на любовта в „Нов живот” на Данте, с. 28-45.
Фихте, Йохан Готлиб Опит за ново изложение на наукоучението /продължение/, с. 46-72.
Хусерл, Едмунд Философията като строга наука, с. 73-94.
КАНТ (бр. 1-2, 1993)
Гинев, Димитри Опосредстваност и съществуване в Кантовата теоретична философия, с. 61-72.
Кашъмов, Александър Наказанието на Едип, с. 90-92.
Матакова-Панчева, Елена In memoriam Helmuth Plessner, с. 138-156.
Попов, Здравко Аполодоровата “библиотека” и проблемът за мита, с. 73-89.
Стаматов, Атанас Ц. Торбов и Кантовият критицизъм в България, с. 32-34.
Стефанов, Ангел С. Мястото на Кант в съвременната философия на науката, с. 166-170.
Стефанов, Иван С. Хайнц Хаймзьот и Имануел Кант. Проблемът за възможността на една „практическо-догматична” метафизика, с. 35-60.
Торбов, Цеко Кант и философията на разума, с. 13-31.
Теслеф, Холгер Някои основни и най-общи проблеми, с. 157-165.
Фихте, Йохан Готлиб Опит за ново изложение на наукоучението /продължение/, с. 93-112.
Функе, Герхард Акценти на дискусията в неокантианството, с. 3-12.
Хусерл, Едмунд Философията като строга наука /продължение/, с. 113-137.
II. ИНФОРМАЦИОННИ ТЕКСТOВЕ
Гичева, Дима Трети международен симпозиум за Платон – Бристъл, 25-30 август 1992, с. 157.
ХIХ Международный конгрес по философии (22-28 август 1993 г. – Москва), бр. 3, 1991, с. 102-106.
Устав на Българското Кантово общество, бр. 1, 1992, с. 98-101.
Устав на Българското общество за изследване на Средновековната философия, бр. 2, 1992, с. 101-104.
Съставил: Добрин Тодоров
