Първото философско издание, изпробвало непознат преди издателски формат, се появява през 80-те години на ХХ век, когато в страната се доизгражда мрежата от специализирани философски издания. През 1983 г. започва да се публикува бюлетинът на Българското философско дружество (БФД) „Философска панорама”. Този нов печатен орган има специфично предназначение, различно от това на сп. „Философска мисъл”, тъй като водещото по онова време национално специализирано издание в областта на философията не може да запълни един важен дефицит – да отразява в пълна степен „научно-организационния живот на Българското философско дружество”. Затова е и създаден специален бюлетин на професионалната организация на философите от страната, основана още през 1968 г. Той има относително ограничен тираж – 350 броя, като се разпространява „по линия на първичните дружества на БФД”, т.е. по служебен път, а свободната му продажба е силно ограничена. За негов отговорен редактор е определен Александър Личев, а в състава на редколегията влизат младите тогава Димитър Гинев, Асен Давидов, Рупен Крикорян (отговорен секретар), Маргарита Пешева, Любен Сивилов (зам. отговорен редактор), Христо Смоленов, Ангел Стефанов и Анастас Чолаков.

Характерът на публикуваните във „Философска панорама” текстове е различен от този в едно собствено научно издание. Тук липсват авторски теоретични изследвания. Материалите в бюлетина имат подчертано информационен характер: „съобщения за философски прояви в страната и в чужбина, обзори по актуални проблеми на съвременната марксистка философия, мнения и опит относно преподаването и пропагандата на философски знания, кратки отзиви за нови български и чуждестранни книги, библиографии и информации за кръгли годишнини, награди, дисертации, хабилитации, за наши автори в чужбина и др.”.

„Философска панорама” е замислена като издание, което следва да запълни хроничния за българската философска култура дефицит както на информация за научния живот у нас и зад граница, така и на текуща оценъчна дейност за продуктите от професионалната дейност на философите от страната. По онова време вече е съвсем очевидно, че текстовете посветени на тази страна от работата на българските философи, които се публикуват в останалите специализирани печатни органи – тогава най-вече „Философска мисъл”, не са достатъчни. Всъщност и до днес най-трудно се намират доброволци, които да вършат тази рутинна, но изключително важна за нормалното функциониране на професионалната колегия дейност.

Стартовият брой на „Философска панорама” не е меродавен за облика на бюлетина като цяло, тъй като е изцяло посветен на тогава проведения II конгрес на Българското философско дружество. Той се различава съществено от останалите броеве на изданието, доколкото в него са публикувани повечето от изказванията на форума, без отпечатаните във „Философска мисъл”⁸. Поместени са приетите от конгреса Устав на БФД и резолюции, както и съставите на новоизбраните ръководни органи на професионалната организация на българските философи.

„Философска панорама” има относително постоянна структура с няколко основни раздела: „Философски живот в страната”, „Международни философски изяви”, „Български автори в чужбина”, „Философски календар”, където се поместват данни за дейността и за различни събития от научния живот на българските философи или за техни професионални организации. Към тях понякога се добавят и други – „Дисертации”, „Съобщения”, със сходно предназначение. В рубриките „Очаквани заглавия”, „Нови книги”, „Книгопис”, „Отзиви”, „Кратки отзиви” се оценяват бъдещи или вече появили се у нас и зад граница издания. Трети акцент в композицията на бюлетина представляват текстовете за оценка на характерни явления в професионалната работа на философите у нас, включени в раздела „Актуални проблеми”.

Във „Философска панорама” се публикуват интервюта със съветски философи – А. Лосев, В. Малинин и Н. Чавчадзе. С оглед разнообразяване съдържанието и разчупване сериозния тон на бюлетина в някои от неговите броеве се появява разделът „И философите понякога се смеят”. В него се публикуват забавни фрагменти за философстването и текстове от отделни философи, например Диоген Лаертски и Еразъм Ротердамски. Те обаче се появяват спорадично и не представляват траен акцент в облика на изданието.

Освен основното си предназначение да бъде информационно издание, „Философска панорама” изпълнява и функция на сборник, в който се публикуват изнесените на теоретични форуми в страната доклади и научни съобщения. В случая на няколко пъти се поместват материалите от младежките научни конференции Гьолечица’83 и Гьолечица’84, лятната философска школа в гр. Елена, школата „Диалектикоматериалистическата методология в природознанието” и др. По такъв начин изданието дава национална трибуна на едва начеващите в професията философи от страната, макар и в повечето случаи съвсем накратко, доколкото помества резюмета на техните изложения. Друг е въпросът доколко тази практика е уместна в едно заявено като информационно издание.

При очертаване облика на авторския състав на „Философска панорама” веднага се набива в очи една важна негова черта – младата му възраст. Самото издание се редактира от философи с относително нисък професионален статус, като почти всички са нехабилитирани. Затова пък те имат ентусиазъм и амбиция да направят едно нетрадиционно за страната издание. Не е учудващо при това положение, че преобладаващата част от материалите в бюлетина са дело именно на неговите редактори. Разбира се, не всички са еднакво активни, но се открояват имената на Д. Гинев, А. Личев, М. Пешева, Л. Сивилов, К. Тьогел, всеки от които е автор на два и повече текста. От останалите автори с подобен актив могат да се похвалят А. Данаилов, Е. Данков, Ц. Кардашев и А. Кръстева. Прави впечатление, че редакторите на изданието съумяват да привлекат сравнително голям брой сътрудници от чужбина. Разбира се, става дума за такива от „социалистическия лагер”, които предоставят информация за състояли се в техните страни научни форуми, професионални организации, философски книги или за съвместни проекти с български изследователи. В бюлетина са отпечатани и откъси от книги на задгранични автори. Всичко това допринася за по-доброто запознаване на българските философи с дейността на колегите им от чужбина.

„Философска панорама” има кратък живот – едва три години. От него излизат общо седем броя, от които един двоен. Бързата смърт на бюлетина може да се обясни по различни начини и един от тях е свързан със специфичната ситуация, в която по онова време се намира българската философска култура. Но конюнктурното обяснение едва ли ще е достатъчно. То следва да се допълни, ако не и конкурира с друго: подчертан дефицит на воля у мнозинството български философи да вършат прозаичната работа по подготовка и предоставяне в публичното пространство на информация за своята и на колегите си професионална дейност. За съжаление не е по-голямо и желанието им да четат и оценяват чуждата теоретична продукция. Рядкото извършване на тази основна за всяка добре развита професионална общност работа още веднъж доказва, че професионалната философска колегия у нас не е постигнала достатъчна зрялост. Многогодишното и продължаващо и днес подценяване на посочените дейности с нищо не предвещава нейното по-добро развитие занапред.

Литература

От редакционната колегия //Философска панорама, бр. 1, 1983.