През 1991 г. започва да излиза сп. Φιλοσοφια. Новото издание е определено от създателите си – преподавателите от Философския факултет на СУ „Св. Климент Охридски” Любен Сивилов (главен редактор) и Димитър Денков, Иван Колев, Ламбо Кючуков, като „списание за ученици”. То е обърнато и към нуждите на учителите по философия от средните училища, които трябва активно да се включат в цялостното преобразуване на преподаването на философия в гимназиалната степен, а и до допринесат за запазване на философията като самостоятелен учебен предмет.

При създаването на Φιλοσοφια не са оповестени определени цели и приоритети. За вижданията на редакционния екип може да се съди единствено по реалното съдържание на списанието. А то е твърде разнообразно и варира от обичайни статии, през лекции, писма, интервюта, до стихове и афоризми.
Списание Φιλοσοφια няма избистрена и що-годе постоянна структура. Около 130 текста на 107 автори са разположени в 43 рубрики, огромното мнозинство от които – 4/5, просъществуват в един брой. Близо половината от разделите съдържат по един текст, което ги прави ситуативни. Липсват последователно провеждани принципи за неговото конструиране, а разделите са обособявани по случаен начин. За приоритетите в конструкцията му може да се съди отчасти по просъществувалите в повече от един брой рубрики, съдържащи и най-много текстове. От тях се открояват пет – „Актуално четиво”, „Дебюти”, „Мислители на ХХ век”, „Модерни философи” и „Пропедевтика”, доколкото всеки включва по шест и повече текста. От наименованията на тези, както и на повечето от останалите раздели, е видно, че в техните заглавия липсва яснота относно тематиката на отнесените към тях разработки. По-скоро става дума за категории автори или предназначение на текстовете. В единствения постоянен раздел – „Пропедевтика” са отпечатани разнообразни по съдържание и функция текстове. В него преобладават текстове на изявени чужди автори като изцяло липсват публикации по философска дидактика. В списанието са отпечатани идейни проекти за бъдещи учебници по философия.

Авторският състав на Φιλοσοφια е твърде пъстър, като относителният дял на чужденците е доста висок в сравнение с този на останалите излизали по това време у нас философски издания. Задграничните автори представляват над 40% от всички. Сред тази категория автори категорично преобладават лицата, живели през ХХ век и оставили трайна следа в интелектуалните дирения на столетието. Не са подминати и редица живеещи понастоящем задгранични автори. Публикувани са и текстове на по-отдавна живели чужди мислители.

Сред българските автори на Φιλοσοφια могат да бъдат откроени няколко категории. На първо място това са професионалните философи, сред които доминират университетските преподаватели. С две изключения всички те работят в СУ „Св. Климент Охридски”. Те са четири пъти повече от техните колеги научни сътрудници на БАН. Категоричният превес на авторите-преподаватели е оправдан с оглед основното предназначение на изданието да бъде помощник в обучението по философия у нас. Логично е и сравнително широкото представителство в изданието на учители по философските дисциплини.
Уникалната физиономия на Φιλοσοφια в голяма степен се оформя и от най-младите му автори – докторанти, студенти и ученици. Те са 1/5 от всички публикували в изданието и дори превъзхождат по брой професионалните български философи,. От тях най-многобройни са средношколците, като делът им спрямо останалите е в пъти по-голям, а над 10% от всички автори са ученици. Такова явление не се среща в никое друго философско издание у нас, но е съвсем естествено за издание, самообявило се като „списание за ученици”. Често средношколците са представени в списанието със свои есета от националните олимпиади по философия и с други разработки.

Списание Φιλοσοφια просъществува около три години. От него са отпечатани едва осем броя, които при това излизат нередовно. За сравнително краткия му живот има различни причини. Една от основните е липсата на постоянна финансовата подкрепа. От друга страна отсъства институционален гръб, който да гарантира трайното съществуване на Φιλοσοφια, така че списанието си остава дело на тесен кръг съмишленици. За бързата „смърт” на Φιλοσοφια изглежда известна роля изиграва и недостатъчната подкрепа от основния адресат на списанието – българските средношколци. Броят на сериозно интересуващите се от философия млади хора у нас се оказва недостатъчен, за да се издържа предназначеното за тях издание.

БИБЛИОГРАФСКИ УКАЗАТЕЛ
В Библиографския указател текстовете са отнесени към рубриката, в която са били включени. Те са подредени азбучно – на имената на авторите, като тези от един и същ автор са разположени хронологично. За всеки текст е посочен както броят, респ. годината през която е отпечатан, така и страниците на които е публикуван. Текстовете са отнесени към три раздела: авторски теоретични, авторски нетеоретични и информационни текстове.

I. АВТОРСКИ ТЕКСТOВЕ

АКТУАЛНО ЧЕТИВО
Борхес, Хорхе Луис Преображения на костенурката, бр. 3, 1991, с. 63-66.
Велчева, Елена Емил Дюркем, бр. 2 1991, с. 72.
Дюркем, Емил Социализмът, бр. 2, 1991, с. 72-81.
Еко, Умберто За една семиологична партизанска война, бр. 3, 1991, с. 57-62.
Манолов, Стоян „Полиархията” на Робърт Дал, бр. 4, 1991, с. 106-110.
Стоянов, Румен Той (не) ни беше враг, бр. 3, 1991, с. 63.
Шопов, Кирил Рихард Вагнер – политиката и схемата, бр. 4, 1991, с. 102-105.

АНТРОПОЛОГИЯ
Ариес, Филип Смъртта. Пет вариации върху четири теми, бр. 1(5), 1992, с. 28-37.
Атанасов, Стоян Погледът на Барт, бр. 1(5), 1992, с. 38.
Барт, Ролан Разделението на езиците, бр. 1(5), 1992, с. 39-47.

БЕЗ РУБРИКА
Бодлер, Шарл Възхвала на козметиката; Денди, бр. 1, 1991, с. 27-30.
Волошин, Масимилиан Театърът като съновидение, бр. 1, 1991, с. 31-36.
Гьоте, Йохан Волфганг Природата, бр. 1, 1991, с. 42-43.
Денков, Димитър Що е хипертеза?, бр. 1, 1991, с. 14-17.
Кафка, Франц Пред закона, бр. 1, 1991, с. 68.
Лосев, А. Ф. Загадката Сократ, бр. 1, 1991, с. 18-26.
Ницше, Фридрих Строфи и Апострофи /из „Отвъд добро и зло”/, бр. 1, 1991, с. 44-46.
Хайдегер, Мартин Какво е това – философията?, бр. 1, 1991, с. 5-13.
Шпенглер, Освалд Душата на културата, бр. 1, 1991, с. 37-41.

БЪДЕЩА ДИПЛОМНА РАБОТА
Никова, Нели Учудването в изкуството, бр. 2, 1991, с. 43-47.

БЪДЕЩА ДИСЕРТАЦИЯ
Герганова, Капка Гласът на безмълвието, бр. 2(6), 1992, с. 65-71.
Христозова, Татяна „Унижаване” на природата, бр. 2(6), 1992, с. 72-76.

В ЛАБИРИНТИТЕ НА ПЛАТОН И АРИСТОТЕЛ
Гочева, Димка Платон и Аристотел, бр. 2, 1991, с. 14-17.

ДЕБЮТИ
Атанасова, Антония Троичното откровение в християнството, бр. 1(5), 1992, с. 80-82.
Димовa, Анна Разсъждения върху абсурдния човек в „Митът за Сизиф” на Албер Камю, бр. 1, 1991, с. 61-63.
Иванов, Захари Тълкуване и разсъждение върху „Пред закона”, бр. 3, 1991, с. 54-55.
Илиевa, Димана Светът на щастливия е различен от света на нещастния, бр. 1, 1991, с. 59-61.
Йотова, Ани Андрей Тарковски или изкуството като постъпка на личността, бр. 4, 1991, с. 91-101.
Курташева, Биляна Абсурдът в разказите на Албер Камю, бр. 2, 1991, с. 36-38.
Кръстева, Цветелина Постижимо ли е щастието?, бр. 2, 1991, с. 39-40.
Миткова, Зоя Милостта като мотив за общението с Бога, бр. 1(5), 1992, с. 83-86.
Николов, Тони Езикът и играта като възможност, бр. 3, 1991, с. 55-56.
Петков, Петьо Светът на щастливия е различен от света на нещастния, бр. 1, 1991, с. 53-55.
Славянскa, Людмила Екзистенциални проблеми и творецът на изкуството, бр. 1, 1991, с. 56-59.
Стоиловa, Виктория Размишления върху битие-то, бр. 1, 1991, с. 63-67.
Taсковa, Нели Светът на щастливия е различен от света на нещастния, бр. 1, 1991, с. 50-52.

ЕСТЕТИКА
Бичков, Виктор Иконата. Феноменален анализ, бр. 1(5), 1992, с. 53-59.
Кандински, Василий Точката, бр. 1(5), 1992, с. 60-67; За духовното в изкуството, бр. 1(8), 1993, с. 43-76.

ЕТЮДИ НА ТЕМА
Иванов, Димитър Властта; Авторитетът; Има ли власт при животните?, бр. 2, 1991, с. 63-71.
Кръстева, Анна Информационната цивилизация: модели и действителност; Високотехнологичното общество: от проект към реалност; Информационната революция: нови дилеми пред социалното познание, бр. 2(6), 1992, с. 77-85.

ЖИТИЕ
Кафка, Франц Дневници, бр. 1(5), 1992, с. 92-96.
Ясперс, Карл Детство и юношество, бр. 1(5), 1992, с. 87-91.

ИНТЕРПРЕТАЦИИ
Ракьовски, Цветан Дискурсивните модели в „Одисея”, бр. 1(8), 1993, с. 36-42.
Рачева, Цветина Един паралелен прочит, бр. 1(8), 1993, с. 28-35.

ИСТОРИЯ НА ФИЛОСОФИЯТА
Вико, Джамбатиста За най-древната мъдрост на италийците, бр. 2(6), 1992, с. 29-39.

ЗА ВАШИТЕ РОДИТЕЛИ
Алексиева, Цветана Богатите невротици; Фотографиите; Работни места под заплаха от инфаркт; Какъв е полът на вашия мозък?; Химия на любовта, бр. 2(6), 1992, с. 46-49.
Томов, Тома Празното гнездо, бр. 2, 1991, с. 33-35.

КЛАСИЧЕСКИ РЕЦЕНЗИИ
Ръсел, Бертранд Схващането на У. Джеймс за истината, бр. 3, 1991, с. 78-89.

КУЛТУРОЛОГИЯ
Ален Изказвания върху естетиката, бр. 4, 1991, с. 45-48.
Давидов, Асен Разкрепостеният Ерос: една подривна утопия /Бележки върху Маркузе/, бр. 4, 1991, с. 49-55.
Денков, Димитър Монади в културата, бр. 4, 1991, с. 40-44.
Кулев, Стефан Homo ludens между двете природи, бр. 4, 1991, с. 63.
Маркузе, Херберт Образите на Орфей и Нарцис, бр. 4, 1991, с. 56-62.
Хофър, Ерик „Размишления върху положението на човека” /Между дракона и дявола/, бр. 4, 1991, с. 64-70.

МЕТАФИЗИКА
Кузански, Николай „За ученото незнание”, бр. 3(7), 1992, с. 57-63.
Минева, Силвия Стоическата физика, бр. 3(7), 1992, с. 64-71.

МИНИМУМ ПО ФИЛОСОФИЯ
Шпенглер, Освалд Залезът на Запада, бр. 2(6), 1992, с. 19-28.

МИСЛИТЕЛИ НА ХХ ВЕК
Барт, Ролан Митът днес, бр. 2 1991, с. 89.
Башлар, Гастон Понятието епистемологично препятствие, бр. 2(6), 1992, с. 103-110.
Велчева, Елена Ролан Барт (1915-1980), бр. 2 1991, с. 89.
Лакатош, Имре Наука и псевдонаука, бр. 2(6), 1992, с. 96-101.
Попър, Карл Ролята на самокритиката в творчеството, бр. 2, 1991, с. 82-88.
Ясперс, Карл Какво е екзистенциализъм?; Философията в света, бр. 2(6), 1992, с. 86-95.

МОДЕРНИ ФИЛОСОФИ
Бергсон, Анри „Мисълта и движещото се” /Въведение, Част втора/, бр. 4, 1991, с. 83-84.
Йорданова, Розалия Понятието „интуиция” във философските схващания на Анри Бергсон, бр. 4, 1991, с. 78-82.
Кръстева, Анна Алвин Тофлър, бр. 2, 1991, с. 48-49.
Панова, Елена Бертран Ръсел, бр. 4, 1991, с. 85-90.
Тофлър, Алвин Из „Третата вълна”, бр. 2, 1991, с. 49-54.
Янакиев, Константин Три философски скандала на Паул Файерабенд, бр. 2, 1991, с. 55-62.

ОБРАЗОВАНИЕ
Марков, Петър Седем степени на самопознанието като мислене, бр. 4, 1991, с. 117-123.
Монов, Христо Информационни технологии и образование, бр. 4, 1991, с. 111-116.
Стефанов, Людмил Сократовският клуб в Перник, бр. 4, 1991, с. 124-125.

ОЛИМПИАДА
Апостолова, Десислава Феномени на Римската култура, бр. 3, 1991, с. 45-53.
Година трета, бр. 3, 1991, с. 36-38.
Гърдев, Явор Комплексът „Бог съм…” или феноменът Калигула, бр. 3, 1991, с. 39-44.

ПРЕДПРОПЕДЕВТИКА
Енценсбергер, Ханс Магнус Айсбергът, бр. 3(7), 1992, с. 5.

ПРОПЕДЕВТИКА
Адорно, Теодор За какво ли още философия?, бр. 3(7), 1992, с. 6-14.
Бодрийар, Жан Предшествието на симулакрума, бр. 4, 1991, с. 14-25; бр. 1(5), 1992, с. 5-17.
Бултман, Рудолф Проблемът на херменевтиката, бр. 1(8), 1993, с. 8-13.
Гадамер, Ханс-Георг Екзистенциализъм и философия на екзистенцията /1981/, бр. 3, 1991, с. 14-22.
Дельоз, Жил Три образа на философи, бр. 3, 1991, с. 32-35.
Кръстева, Анна Спектакълът на модернизма, бр. 1(8), 1993, с. 14-18.
Кючуков, Ламбо Понятие за философия, бр. 2, 1991, с. 5-13; Съществуване на философията, бр. 3, 1991, с. 5-13.
Норис, Кристофър Ницше (Пърсинг) Дерида /Философия, литература, деконструкция/, бр. 3(7), 1992, с. 25-28.
Пожарлиев, Райчо Понятието „диалог”, бр. 3, 1991, с. 23-31.
Русенов, Русен Семиотичната идея, бр. 4, 1991, с. 5-13.
Ръсел, Бертран За какво ни е нужна философията?, бр. 2(6), 1992, с. 5-9.
Сартр, Жан-Пол Екзистенциализмът е хуманизъм, бр. 1(5), с. 18-27; бр. 2(6), 1992, с. 10-18; Интенционалността – една фундаментална идея във феноменологията на Хусерл, 1(8), 1993, с. 5-6.
Стойчев, Георги Философията като оправдание, бр. 3(7), 1992, с. 29-32.
Тодоров, Христо Екзегезата на Бултман, бр. 1(8), 1993, с. 7.
Фуко, Мишел Това не е /една/ лула, бр. 1(8), 1993, с. 19-27.
Хайдегер, Мартин Краят на философията и задачата на мисленето, бр. 3(7), 1992, с. 15-24.

ПСИХОЛОГИЯ
Герасков, Емил Сократовият метод и раждането на мислещия човек, бр. 1 (5), 1992, с. 48-52.
Зиновиева, Ирина Внушение и творчество, бр. 2(6), 1992, с. 40-42.
Иванова, Цвета Литературата и изкуството не са за юноши, те са за възрастни; Етичните системи; Прегърбете се, за да постигнете успех; Предсказанията, бр. 2(6), 1992, с. 43-45.

РЕФЛЕКСИИ
Новалис Лологически фрагменти /а/; Лологически фрагменти /б/; Теплицки фрагменти, бр. 1(8), 1993, с. 77-92.

СВЕТОВНИТЕ РЕЛИГИИ
Петров, Димитър Будизъм; Текстове, бр. 2, 1991, с. 18-25; бр. 4, 1991, с. 71-77.

СТУДЕНТСКА ТЕТРАДКА
Георгиева, Елисавета Човекът в криза, бр. 2(6), 1992, с. 50-54.
Гунов, Атанас Появата на понятието „космос” у Хераклит. Митично и логично, бр. 2(6), 1992, с. 55-60.
Енева, Елена Човекът у Ницше – презрян и обичан, бр. 2(6), 1992, с. 61-64.
Панчовски, Илия Как се мисли безкрайността на ΑΠΕΙΡΟΝ?, бр. 2, 1991, с. 41-42.

ТЕМА
Бердяев, Николай Шесто писмо за аристокрацията, бр. 3(7), 1992, с. 76-82.

УЧИТЕЛИ
Марков, Петър Седем лекции по теометактика, бр. 3, 1991, с. 72-77.

ФИЛОСОФИЯ ЗА ДЕЦА
Йорданова, Розалия Размисли след един семинар, бр. 1(5), 1992, с. 77-79.
Сасевил, Мишел „Емоциите са реалност, която изживяваме…” /Интервю/, бр. 1(5), 1992, с. 74-76.
Стефанов, Людмил Детски истини, бр. 1(5), 1992, с. 68-73.

ФИЛОСОФИЯ НА ИСТОРИЯТА
Сумин, Олег Обвинителят Чаадаев, бр. 1(8), 1993, с. 93-94.
Чаадаев, Пьотр Философически писма: първо писмо, бр. 1(8), 1993, с. 95-107.
Пушкин, А. С. Писмо до Чаадаев, бр. 1(8), 1993, с. 108-109.

ЧАС ПО ФИЛОСОФИЯ
Маринов, Марин А. Ние и историята, бр. 3(7), 1992, с. 43-49.
Петров, Димитър Материята в хилеморфизма на Аристотел, бр. 3(7), 1992, с. 33-39.
Тодоров, Добрин Един възможен подход към преподаването на философия, бр. 3(7), 1992, с. 50-56.
Филипов, Филип Относно Сънят на Декарт и Срещу друг един французин, бр. 3(7), 1992, с. 40-42.

ЩО Е ТОВА?
Секст Емпирик Скептицизмът на Пирон, бр. 4, 1991, с. 26-39.
Спасова, Правда Феминизмът – опит за изложение, бр. 3, 1991, с. 90-95.

II. АВТОРСКИ НЕТЕОРЕТИЧНИ ТЕКСТВЕ

БЕЗ РУБРИКА
Нашата програма, бр. 3, 1991, с. 96.

НЕОЧАКВАНО ОТКРИТИЕ
Интервю с В. А. Лефевр, бр. 2, 1991, с. 26-32.

ПОЕЗИЯ
Рилке, Райнер Мария Стихове, бр. 1(5), 1992, с. 97-100.

ПОЩА
Джоков, Стилиян Скрити картинки, бр. 3(7), 1992, с. 87-89.

РЕФЕРАТ
Савов, К. Научна ли е научната картина на света, бр. 3(7), 1992, с. 72-75.

РЕЧНИК
Битие, Идея, бр. 1, 1991, с. 75-78.

ФИЛОСОФИЗМИ
Семинар по картинка, бр. 3, 1991, с. 67.
Случка в казармата, бр. 3, 1991, с. 67-68.

III. ИНФОРМАЦИОННИ ТЕКСТОВЕ

БИБЛИОГРАФИЯ
Тематична програма на Олимпиадата по философия, бр. 1, 1991, с. 81-85.

КАК СЕ ПРАВИ УЧЕБНИК
Идеен проект: съдържание на учебника по философия, бр. 1, 1991, с. 70-72.
Идеен проект: учебник по етика, бр. 3, 1991, с. 69-71.
Христоматия по философия /към учебника по философия за ЕСПУ/, бр. 1, 1991, с. 73-74.
Хронология, бр. 1, 1991, с. 86-87.

КЛУБЕН ЖИВОТ
Кутин, Любомир Варненски философски клуб, бр. 1, 1991, с. 79-80.

СВЯТ
Тодоров, Христо Философия в Тюбинген, бр. 3(7), 1992, с. 83-85.

ШКОЛА
ΠΑΝΘ ΡΕΙ, бр. 1(8), 1993, с. 110-111.

Съставил: Добрин Тодоров