В началото на ХХI век е създадено уникално издание, което изоставя доминиращия модел за специализирано философско списание в страната с максимално широк тематичен профил – самоопределилото се като „периодично издание за съвременна философия” – „Khôra”. То стеснява проблемната си ориентация чрез съсредоточаване върху философията на двадесетото столетие. Списанието няма аналог у нас в две отношения. От една страна то е единственото, в което специално се разглежда актуалното философстване зад граница. От друга изданието дава поле за изява на особена категория автори, каквито са докторантите по философия. „Khôra” е орган на съществувалото по онова време „Философско общество” – София (ФОС), създадено от няколко тогава млади философи – почти всички подготвящи по онова време своите дисертации: Александър Кънев, Благовест Моллов, Тодор Полименов, Христо Стоев и др. Особеност на „Khôra” е и обстоятелството, че сред инициаторите за публикуването му е и един чужденец – работещият през втората половина на 90-те у нас философ Александър Шнел. Тук изданието се разглежда преди всичко като инициатива на тази категория философстващи, доколкото тя не е създала у нас подобно философско списание.

През 1999 г. ФОС кандидатства пред фондация „Отворено общество” и печели проект за издаване на 4 броя от списание „Khôra”. Така през 2000 г. се появява първият брой на новото издание, редактирано от колегия, в която влизат основните участници във ФОС (К. Бенчев, А. Кънев, М. Петрова, Т. Полименов, Х. Стоев, И. Филева, З. Шнел). Негови главни редактори са водещите фигури на Обществото Б. Моллов и А. Шнел. Списанието има и свой представителен орган в лицето на консултантски съвет, включващ редица авторитетни имена на съвременни европейски философи (Ф. Дастур /Ница/, Б. Валденфелс /Бохум/, М. Дамет /Оксфорд/, П. Енжел /Париж/, Е. Мур /Оксфорд/, М. Ришер /Брюксел/, И. С. Стефанов /София/, К. Хелд /Вупертал/). Формирането на подобен орган говори както за високите амбиции на създателите на новото издание да го издигнат на нивото на добрите задгранични образци, така и за осъзнаване от тяхна страна на потребността от съвети на доказали компетентността си професионалисти.

В своите обръщения към читателите двамата главни редактори посочват проблемите, предизвикали появата на новото издание, както и неговите цели. Според А. Шнел „Khôra” на първо място следва да запълни „неоспоримата липса на информация, касаеща най-новите философски изследвания в европейски и световен мащаб, липса, чиято острота се чувства – погледнато отвън – на различни нива в българския университетски и културен живот”. Освен предоставяне на посочената актуална информация редакторът на списанието си поставя и втора, не по-малко важна задача: „създаване на диалог между български и чуждестранни изследователи”, който да доведе до „отварянето на едно работно пространство за взаимно изясняване на наследени традиции и нови научни приноси в перспективата на съвременната философия”. По-неясно е виждането на другия главен редактор на „Khôra” – Б. Моллов, според когото „настоящото състояние на философските изследвания в България” е незавидно и списанието има намерението да се превърне в „конструктивен опит за промяна на наличното”.

И двамата главни редактори на „Khôra” държат особено на диалога с читателите и на активната работа с потенциални автори. В това отношение А. Шнел изразява надежда, че с укрепване на списанието ще „се развиват и условия за общуване, желание за обсъждане на резултатите, постигащи се и в българските философски изследвания”, тъй като „единствено по този начин списанието ще предизвика интерес и за работещите в чуждоезикови и културни хоризонти”. Б. Моллов пък констатира, че успехът на новото издание „ще зависи най-вече от готовността на компетентната публика за съвместност на усилията и ще бъде удовлетворителен, когато нуждата от кhôra престане да бъде очевидна”. И в двата случая става дума за покана към професионалната общност у нас да увеличи активността в общуването помежду им и с техните колеги зад граница, като изданието ще се стреми да спомага за това.

Първият брой на „Khôra” е тематичен със заглавие „Разграничението на Фреге между смисъл и значение”. В него са поместени три текста на Г. Фреге („Върху смисъла и значението”, „Фреге до Хусерл /24.5.1891/”, „Разяснения върху смисъла и значението”) и няколко изследвания върху този проблем в творчеството на мислителя. Става дума за емблематични текстове от авторитетни изследователи на немския философ: „Дистинкцията на Фреге между смисъл и значение” (М. Дамет), „Значението на Bedeutung при Фреге” (Е. Тугендхат), „Фрегеанска връзка: Bedeutung, ценност и стойност по истинност” (Г. Габриел), „Готлоб Фреге, още веднъж” (К. Ембер). В блока от критични изследвания по темата е включен и материалът на Т. Полименов „Смисъл и значение при Фреге”. Българският автор е подготвил списък на съчиненията на Фреге, библиографии, обща литература върху неговото творчество, литература върху семантиката му. С това читателите са максимално улеснени при запознаване с идеите на Г. Фреге, които очевидно са смятани за особено значими от редакторите на Khôra, а и нуждаещи се от популяризиране в професионалната общност.

Специалното внимание към немския мислител личи от факта, че на него е посветен и брой втори на „Khôra”, който обаче е от по-особен вид – специален свитък, допълващ първия брой. Това издание представлява „по-скоро сборник от текстове на Фреге, образуващи съдържателна цялост, а именно философията на логиката на Фреге”. В него под заглавие „Готлоб Фреге – Логически изследвания” са включени текстовете „Мисълта”, „Отрицанието”, „Сложната мисъл” и „Логическата всеобщност”. Освен тях са публикувани два съпровождащи ги коментарни текста: „Няколко въвеждащи думи към „Логически изследвания” на Фреге” от Т. Полименов и студията „за цялостно въвеждане във философията на логиката на Фреге” „Einleitung in Freges Logik” от Вернер Зауер. Сборникът завършва с рецензия на Т. Полименов за биографичната книга от Lothar Kreiser, Gottlob Frege. Leben – Werk – Zeit.

Наличните само два броя на „Khôra”, единият от които не е стандартен, дават съвсем ограничена база за оценка на структурата, а и на списанието като цяло. Все пак от първия брой може донякъде да се съди за начина, по който редакторите му виждат композирането на изданието. Освен основния блок от текстове, посветени на водещата тема в него, е включен и втори раздел. Той е наречен „Информационна част” и съдържа няколко материала. Сред тях се откроява представянето на департамента по философия към Университета Париж ХII /Вал дьо Марн/, което изяснява статута, административното устройство, членовете на департамента и техните интереси, изследователските центрове, учебните програми, чрез описание на курсовете в специалност философия. В информационния раздел са поместени и съдържанията на няколко чуждестранни философски периодични издания. Това не е прецедент, но е сравнително рядко срещана практика в българските философски списания. Струва си обаче тя да бъде поддържана с оглед по-добрата ориентация на философите у нас сред актуалните професионални дирения зад граница. Тук е отпечатан и списък с „Нови заглавия”, който съдържа литература на чужди езици върху теми от логиката и епистемологията. Накрая са поместени и две съобщения за предстоящи теоретични форуми. Подобен род предварителна информация е също особено ценна, но рядко се предоставя в специализирания философски печат у нас.

При отбелязване добрите постижения на редакционния екип на „Khôra” няма как да бъдат пропуснати още две важни особености на изданието. Текстовете на Г. Фреге са разположени чрез изключително редкия за наши хуманитарни, в това число и философски, списания билингвистичен способ, при който се разполагат паралелно на две съседни страници оригиналният текст и неговият български превод. В това отношение си струва моделът на „Khôra” да се има предвид и занапред, макар той да не е прокаран последователно в самото издание, доколкото далеч не всички текстове са представени по посочения начин. От друга страна не може да не впечатли завидното техническо оформление на списанието, което е рядко срещано в страната. Колкото и пренебрежими да изглеждат за някои издатели и читатели качеството на хартията и печата, те все пак влияят съществено на отношението към едно периодично издание. Към модела на „Khôra” следва да се стремят и останалите сродни списания. Разбира се, за постигането му основна роля играе финансовият гръб на съответния печатен орган, а в случая той е нестабилен.

За преждевременната смърт на „Khôra” влияние оказват поне два фактора. Първият е прозаичен и е свързан с прекратеното финансиране на списанието от фондация „Отворено общество”, поради спиране на съответната издателска програма. По-важната причина за бързата кончина на „Khôra” е друга: отпътуването от България на един от главните ú двигатели – А. Шнел, както и честите отсъствия от страната на голяма част от членовете на ФОС, най-вече заради специализации зад граница. След намиране на постоянна работа повечето от бившите докторанти са погълнати от различни задължения, включително други проекти, като изоставят издаването на собствено специализирано философско списание. Иначе казано, след обнадеждаващия старт „Khôra” прекъсва съществуването си твърде скоро поради разпадане на кръга ентусиазирани създатели. С това „Khôra” се превръща в поредния проблясък на обнадеждаващ експеримент, дело на силно, но за кратко мотивирани философи от страната. След нея остава неприятното чувство за пропиляване на още една възможност за трайно и качествено българско издание, специализирано в определена философска проблематика.

Литература

Моллов, Б. 2000, Към читателите //Khôra, св. I, бр. 1.

Полименов, Т. 2001, Предговор на издателя //Khôra, допълнителен св. I, бр. 2.

Шнел, А. 2000, Към читателите //Khôra, св. I, бр. 1.