„Алтера Академика” излиза от 2007 г. до 2009 г. и се самоопределя като „теоретично списание за философия, хуманитаристика и социални науки”, т.е. е интердисциплинарно, но с подчертан акцент върху философските изследвания. Изданието е характерен пример за тягата към надмогване на дисциплинарните рамки от редица български хуманитари в началото на ХХI век и за стремежа им към осмисляне на актуалните социокултурни проблеми чрез инструментариум, неприсъщ само за един клон на теоретичните изследвания.
„Алтера Академика” възприема редица наложили се в световната, а и сред част от българската научна периодика, стандарти и параметри. Изданието се определя като „сезонно” или иначе казано се публикува четири пъти в годината. То не е орган на определена официална институция или неформална организация, а е дело на частни лица, споделящи общи виждания за неговата мисия. В редакционния екип влизат предимно философи – Владимир Градев, Деян Деянов, Стилиян Йотов, Георги Каприев, Калин Янакиев, но и работещи в други клонове на хуманитарното и социалното знание – Димитър Камбуров, Светлана Събева, Дарин Тенев и Миглена Николчина, която е и главен редактор на списанието.
Създателите на „Алтера Академика” търсят разнообразие в проблематика на изданието с явен фокус върху „съвременната ситуация”, т.е. се концентрират върху актуалните духовни проблеми. Намерението им е да превърнат списанието в „място за среща на различни теоретични направления, научни школи и изследователски стилове”, следователно споделят идеен и методологичен плурализъм. Акцентът е поставен върху диалога между разномислещите сътрудници на изданието. Стремежът на неговите редактори е да стимулират дискусиите между автори, работещи в различни парадигми. Нещо повече, „Алтера Академика” очаква от тях да „пишат в жизнения модус на хубавите разговори” (Николчина 2007: 11). Това означава, че текстовете следва да насърчават взаимното изслушване и дебата между изследователи от различни клонове на хуманитаристиката.
Всеки брой на „Алтера Академика” има свои тематични фокуси, центриран е около определени проблеми или автори. Обикновено става дума за два до три основни раздела. В брой първи например това са „Тялото” и „Дельоз”, във втори – „Люблянска Лаканианска школа”, „Музика и време” и продължението на темата за тялото, в трети съответно водещите раздели са „Хегел” и „Границите”. В четвърти брой главните рубрики са „Властта” и „Перспективи”, в пети „Естетически опити”, „Литературни разговори” и „Феминистки оптики”, а в шести – „Неочакван Сократ” и „Сто години от Теменуги на Дора Габе”. Седми брой е изграден около темите „Критическата теория в тъмни времена. Уенди Браун” и „Към археология на социализма”, а в осми са разгледани темите „Философска школа от Киото”, „Метемпсихози на теологическото” и „Психоаналитични подстъпи”. Тематичните ядра, които не се отнасят до отделни личности, се формулират с максимална пестеливост. Подобен начин на озаглавяване на разделите дава възможност в тях да се включват широк кръг автори, които да подхождат към темата от различни перспективи.
При композирането на „Алтера Академика” освен посочения основен принцип се прилагат и други. Става дума за обособяване в списанието на няколко постоянни рубрики с различно предназначение и несъдържащи текстове със сходна тематика. На първо място това е разделът „Теза”, който включва между един и три текста, всеки от които посветен на самостоятелен проблем без връзка с проблемите в останалите материали. Отделните текстове изразяват авторска позиция с потенциал за предизвикване на дебат.
В конструкцията на „Алтера Академика” постоянно място заема рубриката „Рецензии”. В нея се включват до три оценъчни текста върху наскоро публикувани главно у нас, но и зад граница, по-обемни изследвания от сферата на хуманитаристиката. Включените в раздела материали се публикуват издържани в академичен стил критични текстове. В някои от броевете на „Алтера Академика” присъства и разделът „Срещи”, където се анализират схващанията на изявени български хуманитари (напр. Н. Георгиев).
„Алтера Академика” е принципно отворено и към чуждестранния читател, което личи както от редовно публикуваните на чужд език резюмета на включените в съответния брой текстове, така и от дадените в превод  заглавия на публикациите в съдържанието. Текстовете в списанието се разполагат според нормите на водещи задгранични списания от този вид. Изданието е без двойни броеве.
Авторският състав на „Алтера Академика” е разнообразен, като се състои предимно от български изследователи, но за сътрудници са привлечени и отделни чужденци. Сред тях се открояват главно съвременници, макар в това отношение да има и изключения, например в лицето на Г. В. Ф. Хегел, превод на текст от който е включен в нарочния раздел, посветен на творчеството на немския философ. По отношение на задграничните автори в списанието се среща интересна практика, отнасяща се до включване на някои от тях в нарочни раздели – „Люблянска Лаканианска школа” и „Философска школа от Киото”. В тези случаи става дума за отпечатване на текстове от водещи фигури в тези научни общности.
Сред сътрудниците на „Алтера Академика” от страната се срещат лица с различни занимания и статус. От професионалните философи, публикували в списанието, почти всички са университетски преподаватели, при това работещи в СУ „Св. Климент Охридски”. Сред тях има както хабилитирани (напр. О. Георгиев, В. Градев, С. Йотов, Г. Каприев, Х. Паницидис, В. Теохаров, К. Янакиев), така и нехабилитирани (напр. В. Видински, Д. Деянов, С. Попов). Свои работи в изданието виждат няколко докторанти по философия (напр. Г. Динева, О. Касабов, И. Манова, С. Серафимова). Редколегията проявява като цяло голяма благосклонност към автори, които подготвят своите дисертационни трудове, като в списанието са поместени отделни работи и на студенти. В изданието публикуват и представители на редица хуманитарни и социални науки: етнолози, изкуствоведи, историци, културолози, психолози, социолози, теолози и най-вече филолози. Някои от тях проявяват интерес и към философски или гранични с философското проблеми. Привлечени са и автори, упражняващи професии, формално извън академичната общност: журналисти, свещеници, уредници на музеи и пр.
От „Алтера Академика” са публикувани 9 броя. В него са отпечатани 120 текста, от които 20 превода на съчинения на чуждестранни автори. От 96-тe автори 76 са български, а останалите са мислители от чужбина. Текстовете в списанието са разположени според рубриките, към които са отнесени в него.

БИБЛИОГРАФСКИ УКАЗАТЕЛ
В Библиографския указател текстовете са подредени азбучно – на имената на авторите, като тези от един и същ автор са разположени хронологично. За всеки текст е посочен както книгата, респ. годината, през която е отпечатан, така и страниците на които е публикуван.

I. РЕДАКЦИОННИ
Николчина, Миглена Зевгма: една програма, 2007, кн. 1, с. 7-12.
Тенев, Дарин За двете семантични ядра в този брой,  2007, кн. 3, 6-7.

II. ТЕКСТОВЕ  В РУБРИКИ
Властта
Градев, Владимир Мигът на нашата сила, 2007, кн. 4, 7-17.
Осиковски, Мартин Марсилио от Падуа и Аристотел за политическата функция на мнозинството, 2007, кн. 4, 25-38.
Христов, Тодор Капитализиране на суверенитета, 2007, кн. 4, 39-52.
Янакиев, Калин Властта „отдясно” и властта „отляво”, 2007, кн. 4, 18-24.

Границите
Деянов, Деян „Границите на мисленето” и „логиката на практиката”, 2007, кн. 3, 49-64.
Динева, Гергана Граничността при Джон Дънс Скот, 207, кн. 3, 78-97.
Кръстева, Ирена Фрагментът като таралеж, 2007, кн. 3, 98-110.
Попов, Стефан Трансцендентално различие: как да четем първото изречение от Трактата на Витгенщайн, 2007, кн. 3, 65-77.

Дельоз
Нанси, Жан-Люк Паралелни различия. Дельоз и Дерида, 2007, кн. 1, 119-132.
Стоянов, Еньо Посоките на смисъла. Дельоз и романът, 2007, кн. 1, 133-146.

Естетически опити
Касабов, Огнян Изкуството и огледалото на философията. Рефлексия, тъждество и система у Шелинг (1800-1805 г.), 2008, кн. 1, 51-66.
Спасова, Правда Readymades, мустакатата Мона Лиза и И Дзин като компютър, 2008, кн. 1, 67-77.

Критическата теория в тъмни времена. Уенди Браун
Браун, Уенди Властта без логика, 2008, кн. 3, 10-38; Накърнени привързаности, 2008, кн. 3, 39-66.
Илиев, Георги Отвъд толерантността и оскърблението: бъдещето на политическата теория, 2008, кн. 3, 7-9.

Към археология на социализма
Еленков, Иван Изследвания, преподавания и възпроизводство на организационно-управленския потенциал на културата в социалистическа България. Общи бележки по институционалния контекст на възникването и ранното им развитие, 2008, кн. 3, 67-79.
Жерьобкина, Ирина Тоталитарният феминизъм, 2008, кн. 3, 136-158.
Стаевска, Вера Метаморфозите на младежта в официалния дискурс на БКП – „Новия човек” на българския комунистически проект като „строител”, „достойна смяна” и „жизнерадостно дръзновен” творец, 2008, кн. 3, 79-135.

Литературни картографирания
Антонова, Александра Пародията – аспекти на творческото разрушаване у Чавдар Мутафов, 2009, кн. 1, 20-28.
Иванова, Димана За трите Сафо – стилизации на хомосексуалното в поезията на модернизма, 2009, кн. 1, 29-34.
Игов, Ангел Дикенсовият парадокс, 2009, кн. 1, 7-19.
Люцканов, Йордан Лица – знамения на времето, и лица, белязани от него: въведение в символиката на един роман, 2009, кн. 1, 35-54.
Саеко, Кимура Желанието на жените за друг Отвъден свят – образността на Тосицу-тен оджо в средновековна Япония, 2009, кн. 1, 89-111.
Тиханов, Галин Роберт Музил в градината на консерватизма, 2009, кн. 1, 55-88.

Литературни разговори
Люцканов, Йордан Николай Гумильов и стихотворението му „Молитвата на майсторите”, 2008, кн. 1, 40-50.
Коларов, Радосвет Творба и творчество: интра/интертекстуалнст, 2008, кн. 1, 7-18.
Сколар, Ричард Френски връзки: Je-Ne-Sais-Quio при Монтен и Шекспир, 2008, кн. 1, 19-39.

Люблянска Лакианска школа
Долар, Младен Гласът и камъкът – от Хегел до Бекет, 2007, кн. 2, 29-52.
Жижек, Славой Бой се от ближния си като от себе си!, 2007, кн. 2, 9-28.
Зупанчич, Аленка Любовта като комедия, 2007, кн. 2, 53-65.
Тенев, Дарин Представяне, 2007, кн. 2, 7-8.

Метемпсихози на теологическото
Богомилова, Нонка Религията на „пределната загриженост”: Паул Тилих, 2008, кн. 4, 71-88.
Раденков, Владимир Карл Шмит: възможно ли е „мъртвият” Бог на модерността да „възкръсне” в държавата?, 2008, кн. 4, 55-70.

Музика и време
Босева, Калина Поезия и музика в творчеството на Сафо, 2007, кн. 2, 66-83.
Захова, Калина За популярната музика в епохата на нейната техническа възпроизводимост (Бенямин и Адорно), 2007, кн. 2, 84-97.

Неочакван Сократ
Властос, Грегъри Сократ и Виетнам, 2008, кн. 2, 55-62.
Гадамер, Ханс-Георг Един „сократически” диалог, 2008, кн. 2, 36-43.
Илиев, Георги Събитията около Сократ и Властос, 2008, кн. 2, 63-69.
Панова, Невена Sokrates ridens?, 2008, кн. 2, 44-54.

Отвъд Просвещението
Антов, Пламен Русо – Троянският кон на Просвещението. Природа и принуда, 2009, кн. 1, 137-150.
Кант, Имануел Opus postumum (откъси), 2009, кн. 1, 112-120.
Цацов, Димитър Критическата философска школа Фриз-Нелсон-Торбов, 2009, кн. 1, 121-136.

Перспективи
Абрашева, Петя Архитектурата на модернизма или как е построена Стаята на Джейкъб на Вирджиния Улф, 2007, кн. 4, 90-108.
Блуменберг, Ханс „Върви ли”, 2007, кн. 4, 53-55.
Коджин, Каратани Откриването на пейзажа, 2007, кн. 4, 68-89.
Манова, Ива Ренесансовото учение за перспективата и новия светоглед: per speculum in aenigmate, 2007, кн. 4, 56-60.
Теохаров, Владимир Фридрих Ницше и перспективизмът на човешкото битие, 2007, кн. 4, 61-67.

Психоаналитични подстъпи
Виденов, Валентин Върху опитите за психоанализа на Ботевата поезия, 2008, кн. 4, 89-95.
Стамболова, Албена Границите на един дискурсивен сеанс, 2008, кн. 4, 96-102.
Цанев, Петер Художествената инициация и историческото възникване на артерапията в контекста на анлитичната психология, 2008, кн. 4, 103-109.

Сто години от Теменуги на Дора Габе
Митева, Кремена Теменугите, 2008, кн. 2, 7-15.
Николчина, Миглена Морето и скалата: вариации на една тема у ранната и късната Дора Габе, 2008, кн. 2, 26-35.
Спасова, Камелия; Калинова, Мария Поемата „Лунатичка” и двойниците в поетиката на Дора Габе, 2008, кн. 2, 16-25.

Тялото
Видински, Васил Картезианските тела, 2007, кн. 1, 39-56.
Дончева, Антоанета Струйка кръв. Историята на окото на Жорж Батай, 2007, кн. 1, 79-92.
Каприев, Георги Човешкото тяло според Максим Изповедник и Григорий Палама, 2007, кн. 1, с. 13-26.
Манчев, Боян Дезорганизацията на живота. Една илюстрация, 2007, кн. 1, 57-78.
Николов, Тони Топиките на „невидимото”: желание и приобщаване. Разказът на „тялото” според Анжела от Фолиньо, 2007, кн. 2, 118-125.
Паницидис, Хараламби Сладостта на желанието и гордостта на аскезата в поезията на Константинос Кавафис, 2007, кн. 2, 126-132.
Пеев, Ивайло Женската телесност в Чеховата проза, 2007, кн. 1, 93-100.
Серафимова, Силвия Гласът на онемялото тяло като морална метафора, 2007, кн. 1, 101-118.
Темпест, Ричард Борис Елцин и Владимир Путин. Изследване по сравнителна митопоетика, 2007, кн. 2, 98-117.
Шнитер, Мария; Чешмеджиев, Димо Кръщаването на тялото, 2007, кн. 1, 27-38.

Феминистки оптики
Георгиева, Ралица Екологичен феминизъм или екология и феминизъм, 2008, кн. 1, 78-93.
Петрова, Силвия Патриархалният феминизъм: един лайфстайл модел на женственост, 2008, кн. 1, 94-111.

Философска школа от Киото
Кейджи, Нишитани Пустотата и празнотата (1-5), 2008, кн. 4, 36-54.
Кийоши, Мики Логика на въображението (Въведение, Първа глава „Мит”), 2008, кн. 4, 27-35.
Китаро, Нишида Изоставеният проблем за съзнанието, 2008, кн. 4, 19-26.
Тенев, Дарин Където е нищото. Философската школа в Киото, 2008, кн. 4, 7-18.

Хегел
Йотов, Стилиян Встъпителна бележка, 2007, кн. 3, 8.
Николчина, Миглена Между иронията и революцията. Случаят с Aufhebung, 2007, кн. 3, 31-48.
Пипин, Робърт Статусът на литературата във Феноменология на духа на Хегел: за живота на понятията, 2007, кн. 3, 14-30.
Хегел, Георг Вилхелм Фридрих Кой мисли абстрактно?, 2007, кн. 3, 9-13.

III. ТЕЗА
Александрова, Милена Насилие и идентичност. Идентичност чрез насилие, 2009, кн. 1, 159-164.
Вацов, Димитър Темпоралният обрат в понятието за истина?, 2008, кн. 2, 107-129.
Георгиев, Олег Феноменът Translatio studii и латинското средновековие, 2008, кн. 4, 120-144.
Георгиева, Галина Нормирането на „социалистическия реализъм” и дебатът за лириката, 2007, кн. 3, 137-152.

Гинев, Димитри Философстване в шведски контекст, 2008, кн. 2, 91-99.
Гочев, Георги Разбирането за любовно благополучие в поезията на Сафо, 2008, кн. 4, 110-119.
Денков, Димитър Към въпроса „Що е Просвещение?”, 2008, кн. 1, 134-177.
Йотова, Рени Нулева степен на тялото, 2007, кн. 4, 109-113.
Калинова, Мария Стеснена публичност: тайнописите в една възрожденска преписка, 2007, кн. 3, 111-126.
Каниве, Патрис Европейското гражданство, 2008, кн. 2, 77-90.
Карабоева, Емилия Българският уличен некролог (или за дебата върху традиционализма и модернизма), 2009, кн. 1, 165-190.

Кирова, Милена Добри огради за лоши съседи: механизми за изграждане на националната идентичност в Еврейската Библия, 2008, кн. 1, 112-133.
Кръстева, Ирена Желанието за гледане в митовете на Актеон и Нарцис, 2008, кн. 2, 70-76.
Ланджев, Иван Конфликтът на местоименията. Пирандело и Кафка, 2007, кн. 3, 127-136.
Спасова, Камелия Μνθος: моделът на трагедията. Кинетика на нейното ставане (Аристотел, За поетическото изкуство), 207, кн. 2, 151-164.
Стефанов, Свилен Бележки върху ролята и значението на съвременния художник в България, 2008, кн. 4, 145-155.

Тенев, Дарин Предвиждането на образа, 2007, кн. 2, 133-150.
Теохаров, Владимир Надежда и отчаяние, 2008, кн. 2, 100-106.
Тодоров, Тодор Божественото насилие. Няколко липсващи прочита, 2009, кн. 1, 151-158.
Шнитер, Мария Това, що го няма, не може да се брои, 2008, кн. 3, 159-170.
Янакиев, Калин Размисъл за истината, 2007, кн. 1, с. 147-158.

IV. РЕЦЕНЗИИ
Александрова, Надежда П. Европейското в нашето. Техники на поглъщането (Татяна Стойчева, Балкански идентичности и европейски хоризонти – 1870-1912, С., Изток-Запад, 2007), 2008, кн. 1, 181-185.
Божков, Димитър Предизвикателства на толерантността (Джон Лок, Писмо за толерантността, С., Сиела, 2008), 2008, кн. 2, 137-142.
Отец Вълов, Петко Няколко думи за Философските опити върху самотата на надеждата (Калин Янакиев, Философски опити върху самотата и надеждата, София, Ориенталия, 2008), 2008, кн. 4, 161-162.
Градев, Владимир Звукът на тайнството (Кристина Япова, Музиката на горните сърца, С., БАН, 2007), 2008, кн. 1, 178-180; Изпитанието на политическото (Карл Шмит, Понятието за политическото, София, УИ „Св. Климент Охридски”, 2008), 2008, кн. 4, 163-169.

Иванова, Галина Памет и различие (Бойко Пенчев, Септември’23: идеология на паметта, С., Просвета, 2006), 2007, кн. 1, 164-168.
Илиев, Димитър Поетика и семантика в античния контекст (Василена Тодоранова, Конструкция, семантични полета и функции на природните описания – Вергилий, Хораций, Овидий, ВТ., УИ „Св.св. Кирил и Методий”, 2006), 2007, кн. 2, 169-173.
Йотов, Стилиян Либертаризъм и социална справедливост (Робърт Нозик, Анархия, държава и утопия, С., КХ, 2005), 2007, кн. 1, с. 159-163; За добре изкараното време (Паул Файерабенд, В убиване на времето, С., 41Т, 2007), 2007, кн. 4, 122-124; За латентните поуки от заниманието с Платон (Hans Krämer, Kritik der Hemeneutik. Interpretationsphilosophie und Realismus, München, C. B. Beck Verlag, 2007), 2008, кн. 1, 186-189.
Каприев, Георги Философия на религията: конституиране на форматите (Владимир Градев, Между абсолютното тайнство и нищото, С., УИ „Св. Климент Охридски”, 2007), 2007, кн. 2, 165-168;

Съблазнителното чуждо, близкото далечно (Цочо Бояджиев, Loca remotissima. Студии по културна антропология на европейското средновековие, С., Софи-Р и УИ „Св. Климент Охридски”, 2007), 2007, кн. 3, 158-160.
Кръстева, Ирена Писане за изнасилването (Rennie Yotova, Ecrire le voil, Paris, Non Lieu, 2007), 2007, кн. 4, 119-121.
Панова, Невена Качествата на добрия император между жанровата условност и универсалния идеал (Анастас Герджиков, Качествата на императора според корпуса на латинските панегирици, С., Изток-Запад, 2007), 2007, кн. 1; Граници на полиса, граници на култа, граници на метода (Франсоа дьо Полиняк, Раждането на гръцкия град. Култове, пространство и общество VIII-VII в пр. Хр., С., НБУ, 2009), 2009, кн. 1, 191-195.

Спасова, Камелия Стратегии за четене на reader (Богдан Богданов, Култура, общество, литература. Текстове по културна антропология на Античността, С. ЛИК, 2007), 2007, кн. 4, 114-118; Между плътната и жигосана памет: философски опити за помирение (Калин Янакиев, Философски опити върху самотата и надеждата, София, Ориенталия, 2008), 2008, кн. 4, 156-160.
Спасова, Камелия; Калинова, Мария Двойно или нищо. Теория на двойното утвърждаване (Аленка Зупанчич, Най-късата сянка: Ницшевата философия на двете, С., Литавра, 2006), 2007, кн. 1, 169-174.
Тенев, Дарин Идната книга, 2007, кн. 3, 166-172; Изключително крехкото (Irena Kristeva, Passcal Quignard. La fascination du fragmentaire, Paris: L’Harmattan, 2008), 2008, кн. 3, 171-177.
Христов, Момчил Власт и норми според Фуко (Stephane Legrand, Les norms chez Foucault, Paris, PUF, 2007), 2008, кн. 2, 143-149.
Христов, Тодор Социологическо просвещение (М. Кинг и К. Торнхил, Никлас Луман за правото и политиката, С., УИ „Св. Климент Охридски”, 2008), 2008, кн. 2, 129-136.
Цанкова, Теодора Разноликите маски на Пирандело (Антоанета Дончева, Маската – свобода и затвор. Драматургията на Луиджи Пирандело, С., Изток-Запад, 2007), 2007, кн. 3, 161-165.

V. СРЕЩИ
Захова, Калина „Не съм от тях” (Никола Георгиев и канонът на различието), 2007, кн. 4, 125-129.
Карамелска, Теодора Мозък и личност, 2007, кн. 3, 173-181.