Едно от появилите се в началото на ХХI век няколко нови издания, в които се изявява част от професионалната философска колегия у нас, е списание „Сократ”. То е заявено като „списание за философия”, зад което не стои държавна или неправителствена институция. Издава се от „организаторите на Олимпиадата по философия”, т.е. група университетски преподаватели от СУ „Св. Климент Охридски”, учители и експерти от държавната администрация, създали през 1989 г. националната ученическа олимпиада по философия. Това начинание се провежда в резултат от безкористните усилия на няколко десетки души, които с времето извоюват институционално признание и подкрепа от образователното министерство. Сред тях особено важна роля играят учителите от средните училища, без чиято разяснителна и организационна работа тази инициатива не би била възможна.

„Сократ” се списва от три органа: редакционен съвет (А. Андонов, Б. Биолчев, Н. Василев, П. Макариев и В. Стефанов), /национална/ редакционна колегия (С. Асенов, О. Георгиев, П. Горанов, В. Дафов, А. Кръстанова, С. Минева, М. Митренцева, Х. Паницидис, Р. Пожарлиев, Е. Радева, Д. Тафков и В. Теохаров) и международна редколегия, в която влизат лица от Аржентина, Германия, Италия, Литва, Полша, Румъния, Словения, Турция и Унгария. Това е прецедент за страната, доколкото в останалите философски списания управлението се осъществява най-много на две нива. Както при тях, така и тук остава съмнението доколко ефективно и оправдано е съществуването на толкова сложна и тромава управленска структура. Оперативната работа в „Сократ” реално се върши от българската редколегия, като главен редактор е Иван Колев. Институционалното представяне на учителите по философия от страната става посредством създадената през 1995 г. Асоциация на преподавателите по философия по повод на Олимпиадата.

Според основателите на „Сократ” списанието има за цел „да покаже философското богатство на ума във всичките му приключения: в училището и в университета, с академични тези и извънакадемични рефлексии, в изкуството и политиката, в предприемаческия дух и в гражданските проекти” /Колев 2003/. Иначе казано, то е насочено към разнообразните модуси на философстването с акцент върху по-широкото им популяризиране в обществото. Затова и списанието се опитва да разчупи традиционните способи за правене на философско издание у нас, като се започне от различното представяне на съдържанието и се стигне до оформлението му, сходно с това на издания, профилирани по-скоро към запълване на свободното време с любопитни четива на ежедневни теми. Подобно на тях то акцентира върху текущата информация за работата на професионалните философи от страната и се опитва да ги подпомага с данни за дейността на техните задгранични колеги.

„Сократ” няма ясно заявени дисциплинарни или тематични предпочитания. Не са фаворизирани определени проблеми, макар в обръщението към читателя да се намеква, че приоритет ще бъдат екзистенциалните въпроси, доколкото то е заявено като „списание за философския размисъл върху екзистенциалната ни тревожност” /Колев 2003/. Все пак физиономията му в най-голяма степен се определя от материалите, свързани с преподаването на философия. На философското образование у нас и зад граница са посветени текстове, включени в рубриките „Учители по философия”, „Как се учи философия в чужбина”, „Философско образование в чужбина”. В списанието са публикувани и разработки на ученици и студенти, например в рубриките „Из изпита по философия в СУ”, „Ученически теми”. На свързани с философското образование теми са посветени и текстове от разделите „Нови учебни издания” и „Конференции”. Не са забравени и различните ученически конкурси по философия, като приоритет имат ежегодните национална и международна олимпиади по философия. На практика „Сократ” е преди всичко списание на обучаваните и обучаващите по философия.

В няколкото излезли броя на „Сократ” присъстват текстове под рубриките „Философия и изкуство” и „Философия и икономика”, които донякъде говорят за намеренията на редакционния екип при формиране съдържателния облик на изданието. Физиономията на списанието отчасти се прояснява посредством още няколко раздела: „Метафизика”, „Методология”, „Модерни класици” и „Мислители на ХХ век”. По-голямата част от останалите рубрики имат по-скоро функционално предназначение: „Тези”, „Позиция”, „Ръкописи”, „Философски общности”, „Портрет” и др. Открояват се и няколко авторски нетеоретични текста от разделите „Есе”, „Етюди”, „Философски пътеписи”, „Поезия”. Поместени са и информации за проведени у нас и зад граница философски форуми. Обаче изданието така и не придобива по-ясен проблемно-тематичен профил с достатъчно категорично наложени конкретни акценти в него.

Авторският състав на списание „Сократ” е пъстър. Открояват се няколко авторитетни мислители от античността (Аристотел, Ксенофонт), близкото миналото (Ф. Ницше, З. Фройд, М. Хайдегер) и съвременността (М. Бланшо, Дж. Ватимо, А. Лосев). Прави впечатление присъствието на няколко известни творци (Р. Магрит, Ф.-Т. Маринети, П. Мондриан, П. Пикасо), което говори за желанието на редакционния екип да запознава читателите не само с философи професионалисти, а и с възгледите на хора на изкуството. Специален акцент в почти всички броеве на изданието представляват интервютата със съвременни български философи, помествани в раздела „На въпросите на СОКРАТ отговарят”. Става дума предимно за преподаватели от СУ „Св. Климент Охридски” (К. Василев, Н. Василев, Н. Видева, С. Герджиков, Д. Гичева, П. Макариев, Р. Пожарлиев, З. Попов, Ц. Рачева, И. С. Стефанов) и отделни сътрудници на Философския институт при БАН (Г. Дончев, В. Проданов). В тази рубрика са отпечатани и размисли на творци от страната и чужбина (К. Зануси, В. Петров и К. Петров).

„Сократ” излиза през 2003 и 2004 г. в общо четири броя. Списанието така и не съумява да се утвърди в относително широкия спектър от философски и хуманитарни издания у нас. Причините за това могат да се търсят в няколко посоки. Едната е в неопределената му програма, доколкото така и не става ясно какви конкретни цели си поставят неговите редактори. Другата е в твърде разпиляното му съдържание и многообразие от използвани стилистични форми, които не допринасят за изграждане на ясно очертана физиономия. На трето място списанието така и не намира своя конкретен адресат в обществото: професионалните философи, учителите, учениците или някой друг. Не на последно място за краткия му живот вероятно значима роля изиграват и обичайните за частните философски издания у нас затруднения: стесняване на читателската аудитория, ограничен кръг потенциални автори, липса на редовно финансиране, трудно разпространение и пр.

Литература

Колев, И. 2003, Към читателя //Сократ, бр. 1.