Годишникът на Софийския университет „Св. Климент Охридски” (ГСУ) започва да излиза през учебната 1904/05 г. Той е създаден според образеца за подобни издания на реномирани чужди университети. Появата на ГСУ повече от 15 години от основаването на висшето училище е резултат от натрупване на достатъчен капацитет от потенциални автори за неговото поддържане на добро ниво. Изданието преминава през различни превъплъщения, като посоката му на развитие е към диференциране на отделни поредици, излизащи под обща „шапка”. Всяка от тях е обвързана с определено звено във висшето училище и се явява трибуна основно на преподавателите от него. С течение на времето всички факултети се сдобиват със собствени серии в това издание, понякога дори с вътрешна диференциация на отделни „книги” в рамките на факултетните поредици.

В Годишника за близо един век са публикувани множество философски текстове. По правило това става в сериите, обслужващи структурните звена, в които работят преподавателите от философската специалност. Такива текстове почти не се срещат в първите броеве на изданието от периода 1904/05 – 1907/08 г., когато ГСУ включва изследвания на преподаватели от целия университет. Едва в книгата на „Историко-филологически факултет” на ГСУ, започнала да излиза през учебната 1908/09 г. и поддържана до учебната 1950/51 г., активно се публикуват текстове с философско съдържание. Първоначално появата им е спорадична, а впоследствие все по-редовна. През почти целия този период философските текстове са редоположени с тези на останалите преподаватели от посочения факултет: историци, филолози, педагози, психолози и др.

През цялото време на неговото съществуване в Годишника не са формулирани съдържателни приоритети и насоки за развитие. В изданието просто се отпечатват текстове с различна проблематика, вид и предназначение, без да се търси реализация на определена издателска политика. Относително честата смяна на редакционните екипи също не позволява да се осъществява последователно конкретна редакторска платформа. На практика редакторите на изданието изпълняват служебна роля, доколкото следят за спазване на формалните изисквания към текстовете: обем, оформление, съпътстващи легитимиращи ги документи (рецензии и решения с препоръки за публикуване от съответните звена) и др. Те рядко си позволяват да откажат публикуване на даден текст, особено когато той вече е одобрен от съответната катедра.

През учебната 1946/47 г. за първи път е отделена самостоятелна поредица „Философия и педагогия” в рамките на „ГСУ – Историко-филологически факултет”, която се поддържа до учебната 1950/51 г. включително. През следващите две години книгите от същата поредица вече излизат „под шапката” на новосъздадения Философско-исторически факултет (ФИФ). Следващата важна трансформация в статута на изданието е свързана с появата през 1954 г. на самостоятелната книга „Философия” в „ГСУ – ФИФ”, която просъществува до 1971 г. От 1972 г. тя вече преминава „на подчинение” на формирания самостоятелен Философски факултет (ФФ) в СУ и се издава като книга „Философия” в „ГСУ – ФФ”. В началото на ХХI век отпечатването ú е спряло – последният том е от 2002 г.

Философски текстове се публикуват и в други серии на Годишника на СУ, напр. в тези на Богословския или Юридическия факултети. Това става предимно в предтоталитарния период. През тоталитарната епоха – в периода от 1959 до 1974 г., част от преподавателите по философия отпечатват свои изследвания в поредицата на Философско-историческия, респ. Философския факултет – кн. „Идеологични катедри”. Оттогава насам философски текстове се срещат и в други серии, поддържани от звена, в които работят социолози, културолози, политолози, психолози, педагози и др. Но основното поле за изява в това ведомствено издание е кн. „Философия”.

За разлика от повечето специализирани във философията периодични издания у нас на страниците на философската серия в ГСУ се поддържат малко по вид текстове. Сред тях основно място заемат разработки с относително по-голям обем – най-вече студии, но не са рядкост и тези с характер на монографии. Разбира се, широко застъпени са и статиите и научните доклади, т.е. изданието играе роля и на заместител на обичайните сборници от теоретични форуми. За сметка на подобни текстове почти липсват други характерни за периодичните академични списания материали, като рецензии и отзиви за научни трудове. Отпечатани са съвсем ограничен брой информации за участие на професионални философи в научния живот у нас и в чужбина. Като изключение в изданието е намерила място и една библиографска справка.
За близо един век в серията на ГСУ, обслужваща пряко преподавателите от философската специалност, са публикувани общо 222 текста, от които 217 с изследователски характер от всички основни сфери на философията. Разпределението на текстовете в тези области е неравномерно, като количеството им отразява както броя на занимаващите се с техните проблеми университетски преподаватели по философия, така и личните предпочитания на лекторите към определени кръгове въпроси. От публикуваното в ГСУ могат да се направят някои изводи за доминиращите насоки в изследователската дейност на преподавателите от философската специалност. От съдържанието на изданието може да се съди донякъде и за относителната тежест на отделните философски дисциплини в обучението по философската специалност, доколкото съществува пряка връзка между изследователската и образователната дейност на лекторите, а и част от публикациите са предназначени да обслужват пряко обучението на бъдещите специалисти по философия.

Във философските поредици на ГСУ абсолютно доминират историко-философските анализи – над 1/3 от всички изследователски текстове. Като прибавим към тях и посветените на съвременната философия от ХХ в., този дял надхвърля 2/5 от публикациите в Годишника. Тези факти недвусмислено говорят за основните интереси на преподавателите от философската специалност в СУ. Те са и свидетелство за основния акцент в обучението, очевидно поставен върху овладяване на широк кръг знания за миналото на философията, най-вече на европейската. Изследванията покриват целия времеви диапазон на нейното развитие, като в полезрението влизат античната, в малка степен средновековната, солидно новоевропейската и немската класическа философия, масирано марксистката и широко философията от ХХ век. Освен на чуждата философия, авторите на ГСУ обръщат внимание и на българската. В полезрението им попадат предимно мислители от модерната епоха: отделни възрожденци, марксисти и представители на немарксистката философия в страната.

На страниците на философските поредици на ГСУ се откроява и онтологията с над 1/10 от всички текстове. Става дума почти изключително за публикувани през тоталитарния период текстове, върху проблеми на едната от двете основни области на официалната марксистко-ленинска философия – диалектическия материализъм. Преобладаващата част от отпечатаните в Годишника изследвания от тази специфична сфера засягат съдържанието и взаимовръзките на някои категории на материалистическата диалектика.
Сред другите философски дисциплини, представени в Годишника на СУ липсват явно предпочитани от авторите. И все пак може да се прокара известно разграничение, в резултат на което да се обособят две групи. Първата включва области на философията, от които в изданието са отпечатани между десет и петнадесет разработки, т.е. са представени сравнително солидно. Тук влизат предимно класически философски дисциплини като епистемология, естетика, етика, логика, а и една по-нова – философия на науката. Към втората група могат да бъдат причислени области на философията, от които в Годишника са публикувани по няколко текста: аксиология, философия на историята, философия на културата и езика, философия на образованието, философия на политиката, правото и икономиката, философия на природата, философия на религията, философска антропология и др., към които не се проявява траен интерес сред сътрудниците на това издание.

В авторския състав на философските поредици в ГСУ категорично доминират преподавателите от философската специалност. Те формират около 2/3 от всички публикували в Годишника. Достъп до страниците на изданието имат както хабилитирани, така и нехабилитирани преподаватели. От тази група се излъчват и най-продуктивните сътрудници на Годишника, част от които проявяват траен интерес към изява именно на неговите страници. Лицата, които са публикували по пет и повече свои текста в изданието, т.е. в най-голяма степен са допринесли за формирането на неговия облик, са: А. Бънков, И. Георгов, С. Герджиков, К. Делчев, А. Илиев, Н. Мерджанов, К. Нешев, Е. Панова, Р. Радев, Д. Спасов и И. Тасев. Прави впечатление сравнително рядката поява на страниците на ГСУ на трима особено влиятелни български философи, преподавали в Университета на студентите от философската специалност предимно в предтоталитарния период: Д. Михалчев, С. Казанджиев и И. Саръилиев, като относителното им пренебрегване на ведомственото издание е озадачаващо.

Сред останалите автори за философските серии на ГСУ могат да се обособят две по-значими категории. На първо място това са нефилософи, които преподават на студенти от различни специалности в Университета: историци (П. Бицили), математици (Д. Вакарелов), педагози (Д. Кацаров, Н. Чакъров), реторици (В. Радева), социолози (Л. Деянова), филолози (Т. Боров, К. Гълъбов), юристи (В. Ганев) и др. Тяхната поява в изданието обаче не е изненадваща, тъй като голяма част от тях имат базово философско образование и/или траен афинитет към философски проблеми. На второ място става дума за обучаващи се в областта на философията, като по-голямата част от тях са докторанти в СУ. До страниците на Годишника съвсем рядко са допускани студенти, включително тези по философия.

Поради локалното предназначение на изданието в него категорично доминират български сътрудници. Все пак се наблюдават и няколко изключения – текстове на трима чужди автори: А. А. Михайлов, В. Коши и Р. П. Шривастава, се озовават повече или по-малко случайно на страниците му. Редица изследователи от страната разчитат, че Годишникът ще намери своя аудитория и в чужбина и поради това публикуват там на основните западноевропейски езици – английски, немски и френски, както и на руски.

БИБЛИОГРАФСКИ УКАЗАТЕЛ
В Указателя не са включени философски текстове, публикувани в другите серии на ГСУ (напр. на Богословския или Юридическия факултети). В него се съдържат 222 текста (монографии, студии, статии, научни доклади, рецензии, информации за научни форуми и една библиографска справка) от 101 автори. Текстовете са разположени в две части – авторски теоретични текстове и информационни текстове. Тези от първата част са отнесени към основните раздели на философията. Всички текстове са подредени в азбучен ред на фамилните имена на авторите им, а тези от един и същ автор са дадени в хронологичен ред.

I. АВТОРСКИ ТЕОРЕТИЧНИ ТЕКСТOВЕ

Епистемология
Бузов, Вихрен Индуктивният извод и диалектиката на познанието, Т. 86 – ФФ, кн. „Философия”, 1993, 127-137.
Гаврилов, Аристотел За природата на съзнанието, Т. LV – ФИФ, кн. 2, 1961, 255-355.
Илиев, Атанас Интуицията от психологическо и гносеологическо гледище, Т. LХVIII – ФФ, кн. „Философия”, 1974, 119-146.
Казанджиев, Спиридон Истина и очевидност, Т. ХХХII – ИФФ, 1935/36, 1-98.
Калчев, Иван Проблемата за истината в историческото познание, Т. LХVIII – ФФ, кн. „Философия”, 1974, 147-170.
Карагеоргиева, Анета Социалната прогноза в системата на социалното познание, Т. 78 – ФФ, 1985, 118-154; Теориите на познанието и Платон, Т. 89 – ФФ, кн. „Философия”, 2000, 85-108.
Михалчев, Димитър Към въпроса за относителността на истината, Т. ХХХIII – ИФФ, 1936/37, 1-54.
Сивилов, Любен Особености на системното познание, Т. LХVIII – ФФ, кн. „Философия, 1974, 91-118.
Спасов, Добрин О тождестве гносеологии, диалектики и логики, Т. XLIХ – ФИФ, кн. 2, 1955, 243-272.
Цоневски, Стефан Марксистко-ленинското учение за усещането като отражение на действителността, Т. XLIХ – ФИФ, кн. 1, 1955, 1-88; Въпроси на марксистко-ленинската теория на познанието, Т. LI – ФИФ, кн. 1, 1957, 1-177; Въпроси на материалистическото обосноваване на мисленето, Т. LII – ФИФ, кн. 2, 1958, 3-111.

Естетика
Велчев, Петър Проблемата за художника в естетиката на три епохи, Т. LХVII – ФФ, кн. „Философия”, 1973, 233-266.
Илиев, Атанас Естетическото въздействие на изкуството от минали епохи, Т. XLVIII – ФИФ, кн. 2, 1953/54, 2-33; Някои проблеми на естетиката в светлината на Павловското учение за двете сигнални системи, Т. L – ФИФ, кн. 1, 1956, 3-113; La coopération du sensible et du rationnel dans la conception de l’oeuvre d’art, Т. LI – ФИФ, кн. 2, 1957, 43-58; Спецификата на киноизкуството и оформянето на неговите образи, Т. LII – ФИФ, кн. 1, 1958, 161-218; „Эстетика сверху вниз” и „эстетика снизу вверх”, Т. LХ – ФИФ, кн. 1 „Философия”, 1966, 139-161.
Мичев, Георги Типология на доминантите в естетическия вкус, T. LХVI – ФФ, кн. „Философия”, 1972, 183-241.
Паси, Исак Естетическата функция на изкуството, Т. LIХ – ФИФ, кн. 1 „Философия”, 1965, 115-161.
Серафимова, Анна Романтизмът и фантастичното, Т. LХVII – ФФ, кн. „Философия”, 1973, 207-231; Взаимодействия на художествените видове и жанрове, Т. LХVIII – ФФ, кн. „Философия”, 1974, 427-460.

Етика и аксиология
Видева, Недялка Опит за определяне на ценността, Т. LХХIII – ФФ, кн. „Философия”, 1980, 5-24; Мит и нравственост, Т. 78 – ФФ, 1985, 18-45; За ценностния характер на моралите отношения, Т. 80 – ФФ, кн. „Философия”, 1987/88, 69-82.
Драмалиев, Любомир По някои теоретически аспекти на нравствения прогрес, Т. LХIII – ФИФ, кн. 1 „Философия”, 1969, 129-187; Нравствено съзнание и обществено съзнание (Структурно-функционални аспекти), Т. LХV – ФИФ, кн. 1 „Философия”, 1971, 83-141; Идеология и нравствено съзнание, Т. 74 – ФФ, кн. „Философия”, 1981, 5-44.

Кацаров, Димитър Нравствено развитие и нравствено образование, Т. XXXVII – ИФФ, 1940/41, 1-168.
Нешев, Кирил Опит за критичен анализ на основни понятия на евдемонистичната етична система, Т. LХII – ФИФ, кн. 1 „Философия”, 1968, 165-196; Към въпроса за целта на моралното действие, Т. LХIV – ФИФ, кн. 1 „Философия”, 1970, 181-245; Морална цел и морална свобода, T. LХVI – ФФ, кн. „Философия”, 1972, 115-156; Проблемът за доброто, Т. LХVII – ФФ, кн. „Философия”, 1973, 135-157; Етическо познание и професионален морал, Т. LХVIII – ФФ, кн. „Философия”, 1974, 171-197.
Паси, Исак Проблемата за ценностите, Т. LХII – ФИФ, кн. 1 „Философия”, 1968, 1-55.
Тодорова, Волга По някои аспекти на категорията добродетел в древногръцката етика, Т. LХVII – ФФ, кн. „Философия”, 1973, 159-206.

История на философията и съвременна философия
Атанасов, Иван За методологията на Бенедикт Спиноза, Т. 80 – ФФ, кн. „Философия”, 1987/88, 83-96.
Бербатов, Никола Философските възгледи на Асен Златаров, Т. LII – ФИФ, кн. 1, 1958, 1-89.
Бицили, Петър Ж. Ж. Русо и демокрацията, Т. ХХIV – ИФФ, 1928/29, 1-43.
Бласко, Андрей Сартр и Мерло-Понти: по следите на конфронтацията на два „лични проекта”, Т. 92-94 – ФФ, кн. „Философия”, 2002, 181-212.
Боров, Тодор Александър фон Хумболд и България (За стогодишнината от смъртта му), Т. LIII – ФИФ, кн. 1, 1959, 107-119.
Боянов, Слави Йонийската натурфилософия като начало на науката (Опит за проследяване условията и причините за възникване на научните познания), Т. XLVI – ИФФ, кн. 1 „Философия и педагогия”, 1949/50 – ИФФ, 232-358; Философията на Джордано Бруно, Т. XLVIII – ФИФ, кн. 2, 1953/54, 62-205.

Бънков, Ангел Приносът на руската класическа философия през 19 век в логиката, Т. XLIV – ИФФ, кн. 1 „Философия и педагогия”, 1947/48 – ИФФ, 1-144; Критика на логическите възгледи на проф. Д. Михалчев, Т. XLVIII – ФИФ, кн. 1 „Философия и педагогия”, 1953/54, 135-160; Ленинският етап в развитието на марксистката диалектическа логика, Т. LХIII – ФИФ, кн. 1 „Философия”, 1969, 1-26; Das Problem der Klassifikation und das System der Wissenschaft in der Philosophie Hegels, T. LХVI – ФФ, кн. „Философия”, 1972, 1-29; Проблемата за единичното и общото в логиката на Аристотел, Т. 76 – ФФ, кн. „Философия”, 1983, 5-55; Акад. Проф. Димитър Михалчев като философ, университетски преподавател и лектор, Т. 81 – ФФ, кн. 2 „Философия”, 1989/90, 5-32.

Георгов, Иван Тома Кампанела (Ректорска реч), Т. II, 1905/06 – ИФФ, 1-20; Лайбниц (Ректорска реч), Т. XIII-XIV – ИФФ, 1918/19, 1-17.
Гиргинов, Гиргин Ремкеанската философия – върл враг на естествознанието, Т. XLVIII – ФИФ, кн. 1 „Философия и педагогия”, 1953/1954, 201-224.
Грозев, Грозю Бергсонизъм и диалектически материализъм, Т. XLVI – ИФФ, кн. 1 „Философия и педагогия”, 1949/50, 84-230; Материалистически и диалектически тенденции във философията на Аристотел, Т. XLVIII – ФИФ, кн. 1 „Философия и педагогия”, 1953/54, 3-106; Д-р Иван Селимински – философски, социологически, етически и педагогически възгледи, Т. LV – ФИФ, кн. 1, 1961, 115-190.

Гълъбов, Константин Гьоте – обожествяване и природа, Т. ХХVI – ИФФ, 1929/30, 1-96.
Делчев, Красимир Механицизмът в теорията на познанието на Джон Лок (Източници и форми на проявление), Т. 75 – ФФ, кн. „Философия”, 1982, 195-245; Бюрокрацията – творец на йероглифи във всекидневието /Ч. I/ (Класиците на марксизма-ленинизма за бюрокрацията), Т. 77 – ФФ, кн. 2 „Философия”, 1984, 109-168; Хегел и Молиер, Т. 78 – ФФ, 1985, 77-117; Формализмът на Хегеловата теория на основанието, Т. 80 – ФФ, кн. „Философия”, 1987/88, 123-144; Хипотетико-дедуктивното начало в диалектическия метод на Маркс (Кант и „Капиталът”), Т. 81 – ФФ, кн. 2 „Философия”, 1989/90, 123-163; Ницшевата философия на тялото срещу европейската философия на духа, Т. 82 – ФФ, кн. „Философия”, 1991, 59-93; Две студи за Паскал, Т. 89 – кн. „Философия”, 2000, 45-84; Две студии за Декарт, Т. 92-94 – ФФ, кн. „Философия”, 2002, 5-56.

Деянова, Лиляна Символите в човешкото всекидневие (Критичен анализ на схващанията на Клод Леви-Строс и Алфред Шютц), Т. 75 – ФФ, кн. „Философия”, 1982, 122-150.
Димитрова, Мария Древногръцките софисти като изразители на релативистки светоглед, Т. 78 – ФФ, 1985, 60-76.
Илиев, Атанас Някои насоки на буржоазната етика в епохата на империализма, Т. LIII – ФИФ, кн. 2, 1959, 409-502; Фройдовото учение за произхода на религията, Т. LVI – ФИФ, кн. 1, 1962, 143-178; Познавателният процес във философията на Бенедето Кроче, Т. LVII – ФИФ, кн. 1, 1963, 193-242; Интуитивистката философия на Бергсон и Едуард льо Роа, Т. LХIII – ФИФ, кн. 1 „Философия”, 1969, 27-66; Философията на Бенедето Кроче, Т. LХV – ФИФ, кн. 1 „Философия”, 1971, 173-219.

Илиев, Илия Борбата на Димитър Благоев против ревизионизма на Бернщайн и защитата на материалистическата диалектика, Т. LVII – ФИФ, кн. 1, 1963, 1-38.
Йонов, Михаил Класовата основа на възгледите на Салвиан Марсилски и политически тенденции в неговите съчинения, Т. LV – ФИФ, кн. 2, 1961, 197-253.
Йорданова, Костадина; Янакиев, Калин Йенският романтизъм – първи разрив в немската класическа философия (ХVIII-ХIХ в.), Т. 74 – ФФ, кн. „Философия”, 1981, 214-265.
Йотов, Стилиян Лингвистичното значение в херменевтиката и прагматиката (Гадамер и Хабермас), Т. 81 – ФФ, кн. 2 „Философия”, 1989/90, 78-102.

Камбуров, Иван Метафизика ли е историята на философията?, Т. 92-94 – ФФ, кн. „Философия”, 2002, 101-114.
Караджов, Кирил Борьба за ленинизм на философском фронте в СССР (1917-1937 гг.), Т. LХIV – ФИФ, кн. 1 „Философия”, 1970, 63-142; Борьба за марксисткую социологию в СССР (1917-1937), Т. LХVIII – ФФ, кн. „Философия”, 1974, 347-426.
Караколов, Райчо За материалистическата диалектика, против ремкеанската методология на Д. Михалчев, Т. XLVIII – ФИФ, кн. 1 „Философия и педагогия”, 1953/54, 225-260; Законът за съответствието на производствените отношения на характера на производителните сили в трудовете на Димитър Благоев, Т. LI – ФИФ, кн. 2, 1957, 1-42.

Киселинчев, Асен Прагматичната философия и съвременната реакция, Т. XLIV – кн. 1 „Философия и педагогия”, 1947/48 – ИФФ, 1-142; Против идеалистическата и реакционна ремкеанска философия на Димитър Михалчев, Т. XLVIII – ФИФ, кн. 1 „Философия и педагогия”, 1953/54, 109-134.
Кънев, Красимир Шилер и Маркузе, Т. 78 – ФФ, 1985, 46-59.
Кънева, Валентина Идеята на Кант за радикалното зло – от метафизика към антропология, Т. 92-94 – ФФ, кн. „Философия”, 2002, 57-100.
Кюранов, Деян Преобразуващата критика в духовната биография на Фойербах, Т. 74 – ФФ, кн. „Философия”, 1981, 161-184; Хегел: от религиозна практика към диалектическа логика, Т. 76 – ФФ, кн. „Философия”, 1983, 91-123.

Маринов, Марин „Третият свят” на Карл Попър, Т. 78 – ФФ, 1985, 5-17.
Минева, Емилия Проблемът за човека в трудовете на К. Маркс през 1842-1844 г. (От философска критика на политиката към социална самокритика на философията), Т. 80 – ФФ, кн. „Философия”, 1987/88, 5-68.
Михайлов, А. А. Проблема практического разума в философии Канта, Т. 81 – ФФ, кн. 2 „Философия”, 1989/90, 238-244.
Нешев, Кирил Към въпроса за класификацията на домарксовите етични системи, Т. LVII – ФИФ, кн. 1, 1963, 71-106; Опит за сравнение между етичните възгледи на Аристип и Епикур, Т. LХIII – ФИФ, кн. 1 „Философия”, 1969, 189-211; Етическите възгледи на Т. Хобс и Б. Спиноза, Т. 74 – ФФ, кн. „Философия”, 1981, 185-214.
Ошавков, Живко Историческият материализъм и ремкеанството на Д. Михалчев, Т. XLVIII – ФИФ, кн. 1 „Философия и педагогия”, 1953/54, 261-298.

Паницидис, Хараламби Трудовете на Маркс и Енгелс от 1845/46 до 1848 година като теоретико-методологична основа на конкретен социалнополитически анализ, Т. 81 – ФФ, кн. 2 „Философия”, 1989/90, 103-122; В. В. Розанов и неговата концепция за разбирането, Т. 92-94 – ФФ, кн. „Философия”, 2002, 213-236.
Панова, Елена Гносеологическият смисъл на основния принцип на Хегеловата философия (Тъждеството на битие и мислене), Т. LII – ФИФ, кн. 1, 1958, 353-409; The Main Principles of David Hume’s Epistemology as a Source of Contemporary Positivism, T. LХVI – ФФ, кн. „Философия”, 1972, 31-49; Съвременна метафизика, Т. LХVIII – ФФ, кн. „Философия”, 1974, 255-302; Кантовата „Критика на чистия разум” за възможността на метафизиката като наука, Т. LХХIII – ФФ, кн. „Философия”, 1980, 51-91.

Паси, Исак Естетиката на Хегел, Т. LVI – ФИФ, кн. 1, 1962, 85-142.
Паскалева, Ася Lacan’s interpretation of Antigone. Configurations of the Meaning: …The Limit, Beauty and Deadth…, Т. 89 – ФФ, кн. „Философия”, 2000, 147-158.
Петрова, Димитрина Понятията за идеология и утопия в социологията на знанието на Карл Манхайм, Т. 80 – ФФ, кн. „Философия”, 1987/88, 97-122.
Пожарлиев, Райчо Историко-философски аспекти на критиката, Т. 75 – ФФ, кн. „Философия”, 1982, 151-177.
Поликаров, Азаря Кратък очерк върху схващанията за причинността в домарксовата философия, Т. XLVIII – ФИФ, кн. 2, 1953/54, 35-61.
Попов, Стефан Meaning, Time and Action (A Hermeneutical Study of the Marx’s Eleventh Thesis of Feuerbach), Т. 81 – ФФ, кн. 2 „Философия”, 1989/90, 217-237; Hegel. The concept and the Genius, Т. 84 – ФФ, кн. „Философия”, 1991, 47-58.
Радев, Ради Увод в античния скептицизъм, Т. LVI – ФИФ, кн. 1, 1962, 1-83; Обща характеристика на елейската философия, Т. LIХ – ФИФ, кн. 1 „Философия”, 1965, 81-113; Главни тенденции в метафизиката на Теофраст, Т. LХIII – ФИФ, кн. 1 „Философия”, 1969, 107-127; Сигер Брабантски (Мястото на неговото учение  средновековния перипатетизъм), Т. LХIV – ФИФ, кн. 1 „Философия”, 1970, 143-160; Етиката на Епикур, Т. LХVII – ФФ, кн. „Философия”, 1973, 43-79.

Радева, Вирджиния Реторико-философски проблеми в старобългарската обществена мисъл (IХ-Х в.), Т. 81 – ФФ, кн. 2 „Философия”, 1989/90, 267-321; Реторико-философски проблеми в старобългарската обществена мисъл (ХIII-ХIV в.), Т. 83 – ФФ, кн. „Философия”, 1992, 87-123.
Саръилиев, Иван Етюди върху прагматизма (Прагматизмът на Уилиъм Джеймс), Т. ХХХ, 1933/34 – ИФФ, 1-42; Някои неясноти във философията на Бергсон, Т. ХХХ – ИФФ, 1933/34, 1-10.
Спасов, Добрин Съвременната англо-американска буржоазна философия, Т. LХ – ФИФ, кн. 1 „Философия”, 1966, 1-31; Contemporary Danish Philosophy: a criticism, Т. LХIII – ФИФ, кн. 1 „Философия”, 1969, 67-106; К критике современного позитивизма, Т. LХIV – ФИФ, кн. 1 „Философия”, 1970, 1-16; Linguistic Regeneration of Innate Ideas, Т. LХVIII – ФФ, кн. „Философия”, 1974, 323-344.

Спасов, Добрин; Панова, Елка Краят на българската буржоазна философия (По повод „Логиката” на акад. Д. Михалчев), Т. XLVIII – ФИФ, кн. 1 „Философия и педагогия”, 1953/54, 161-200.
Стойнев, Веселин Благото и справедливостта в концепцията на Джон Ролс за справедливостта като безпристрастност, Т. 92-94 – ФФ, кн. „Философия”, 2002, 237-262.
Стойчева-Панталеева, Мария Въведение в дескриптивната метафизика на Питър Стросън, Т. 79 – ФФ, кн. „Философия”, 1986, 37-60.
Томова, Илона Проблеми на нравствената социализация в генетичната психология на Жан Пиаже, Т. 76 – ФФ, кн. „Философия”, 1983, 124-156.
Цонева, Искра Теоретически генезис на неопозитивизма, Т. LХVIII – ФФ, кн. „Философия”, 1974, 303-321; Проблемът за естетическото във философията на Шелинг, Т. LХХIII – ФФ, кн. „Философия”, 1980, 25-49.
Шривастава, Р. П. Индийската философия на езика. Какво поддържа днес индийската философия. Светска ли е индийската религия, Т. 81 – ФФ, кн. 2 „Философия”, 1989/90, 189-205.

Логика
Апостолова, Гергана Доказателство и аргументация, Т. 81 – ФФ, кн. 2 „Философия”, 1989/90, 322-350.
Бънков, Ангел Източник за построяване на диалектическата логика като философска система, Т. LХI – ФИФ, кн. 1 „Философия”, 1967, 1-24.
Вакарелов, Димитър Понятие догмы и некоторые системы многозначной логики, Т. LХIV – ФИФ, кн. 1 „Философия”, 1970, 247-264.
Гънгов, Александър Очевидността като критерий за истинността на логическия извод при Декарт, Т. 81 – ФФ, кн. 2 „Философия”, 1989/90, 33-47.

Игнатов, Асен Конкретното и абстрактното като категории на диалектическата логика, Т. LVI – ФИФ, кн. 2, 1962, 401-441; Der Logische Aspekt des Problems der objektivität des Seins, Т. LVII – ФИФ, кн. 1, 1963, 39-57; Worin besteht das kriterium des kriteriums?, Т. LIХ – ФИФ, кн. 1 „Философия”, 1965, 163-175; Диалектическото мислене и диалектическата логика, Т. LХII – ФИФ, кн. 1 „Философия”, 1968, 135-163.
Мерджанов, Недялко Върху основанието на транзитивността, Т. LХIV – ФИФ, кн. 1 „Философия”, 1970, 161-180; Върху логическия статус на мезоотношенията, Т. LХV – ФИФ, кн. 1 „Философия”, 1971, 143-172; Необходими, но не по необходимост истинни изводи, Т. LХVIII – ФФ, кн. „Философия”, 1974, 59-90; Логически проблеми в гл. IХ на „За интерпретацията”, Т. LХХIII – ФФ, кн. „Философия”, 1980, 93-126; Логически измерения на една нестандартна теза, Т. 79 – ФФ, кн. „Философия”, 1986, 5-36.
Николов, Любен Проблемът за природата на отрицателните съждения, Т. LХ – ФИФ, кн. 1 „Философия”, 1966, 99-138.

Спасов, Добрин За логичното и нелогичното в символичната логика, Т. LIII – ФИФ, кн. 1, 1959, 121-234; A Philosophical Approach to Contemporary Formal Logic, Т. LVII – ФИФ, кн. 1, 1963, 59-70.

Онтология и философия на природата
Андонов, Александър Необходимост и случайност, T. LХVI – ФФ, кн. „Философия”, 1972, 157-182; Вероятност, възможност, действителност, Т. 74 – ФФ, кн. „Философия”, 1981, 45-85.
Апостолова, Иванка Развитие на схващанията за причинността, Т. LIV – ФИФ, кн. 2, 1960, 177-261.
Бербатов, Никола Значението на лениновото философско наследство за някои теоретически въпроси на биологията, Т. LIII – ФИФ, кн. 1, 1959, 235-320; Към въпроса за борбата между материализма и идеализма относно унаследяването на придобитите белези, Т. LIV – ФИФ, кн. 2, 1960, 1-78.
Владимиров, Жельо Към въпроса за природата на отношението, Т. 77 – ФФ, кн. 2 „Философия”, 1984, 79-108; За спецификата на философското знание (Предмет, метод, функции), Т. 79 – ФФ, кн. „Философия”, 1986, 61-94.

Гаврилов, Аристотел Материалистическата диалектика и пътищата на идеализма /Ч. I/, Т. LХV – ФИФ, кн. 1 „Философия”, 1971, 1-81; /Ч. II / Т. LХVIII – ФФ, кн. „Философия”, 1974, 8-57.
Ганев, Иван Системата на диалектическите категории в светлината на системно-структурния подход, T. LХVI – ФФ, кн. „Философия”, 1972, 243-285.
Делчев, Красимир Етюди за диалектиката, Т. 79 – ФФ, кн. „Философия”, 1986, 120-146; Притежава ли диалектиката свой език и ако „да”, шизоиден ли е той?, Т. 83 – ФФ, кн. „Философия”, 1992, 36-86.
Караджов, Кирил За всеобщото в действителността и във философията, Т. LХI – ФИФ, кн. 1 „Философия”, 1967, 125-188.
Макариев, Пламен Преодолян ли е механистичният детерминизъм?, Т. 76 – ФФ, кн. „Философия”, 1983, 68-90; Реално и дължимо, Т. 86 – ФФ, кн. „Философия”, 1993, 49-72.

Михалчев, Димитър Философията като наука (Методологичен увод), Т. ХХIХ – ИФФ, 1932/33, 1-264.
Мунтян, Бернард Материя и движение, Т. LХII – ФИФ, кн. 1 „Философия”, 1968, 89-133.
Панова, Елена К марксисткой интерпретации категории субстанции, Т. LХ – ФИФ, кн. 1 „Философия”, 1966, 33-98; Über die Identität von Logik, Gnoseologie und Metaphysik, und der Dialektische Materialismus, Т. LХIV – ФИФ, кн. 1 „Философия”, 1970, 57-62; On Sunstance and It’s Logical Significance, Т. 76 – ФФ, кн. „Философия”, 1983, 56-67.
Сивилов, Любен Причина, следствие, причинност, Т. 74 – ФФ, кн. „Философия”, 1981, 86-104.
Стъпов, Росен За диалектическото противоречие, Т. LХVIII – ФФ, кн. „Философия”, 1974, 233-252.
Тасев, Илия Диалектиката на единичното и общото, Т. LIV – ФИФ, кн. 2, 1960, 263-314; Увод във философските категории, Т. LХI – ФИФ, кн. 1 „Философия”, 1967, 25-123; Относно геологическата форма на движение на материята, Т. LХIV – ФИФ, кн. 1 „Философия”, 1970, 17-55; Множественост и отделно, Т. LХVII – ФФ, кн. „Философия”, 1973, 5-42.

Томов, Кирил Някои особености на химическото равновесие от философско гледище, Т. LIV – ФИФ, кн. 2, 1960, 137-176; За диалектиката на прекъснатостта и непрекъснатостта при химическата структура на материята, Т. LVI – ФИФ, кн. „Идеологични катедри”, 1962, 127-179.
Янков, Митрю Философско-логическа интерпретация на категорията вероятност, Т. LIХ – ФИФ, кн. 1 „Философия”, 1965, 177-251.

Философия на историята и социална философия
Еспиноза, Сира Манипулиране на общественото съзнание посредством сетивното познание, Т. 77 – ФФ, кн. 2 „Философия”, 1984, 169-176.
Иванов, Васил Социално-класовата структура и развитието на работническата класа в Народна република България, Т. 75 – ФФ, кн. „Философия”, 1982, 5-70.

Нановска, Нели Диалектика на снемането на обществените отношения в условията на труд и на живот, Т. 81 – ФФ, кн. 2 „Философия”, 1989/90, 164-188.
Спасов, Добрин Някои историко-материалистически проблеми в светлината на новия Сталинов труд, Т. XLVII – ИФФ, кн. 1 „Философия и педагогия”, 1950/51-1951/52, 71-88.

Философия на културата и езика
Гичева, Димка За необходимостта и възможността на превеждането на Аристотел на български език, Т. 81 – ФФ, кн. 2 „Философия”, 1989/90, 48-77.
Давидов, Асен Културфилософската рефлексия в типологична перспектива, Т. 89 – ФФ, кн. „Философия”, 2000, 5-44.
Делчев, Красимир Гробовността на идеала (Критика на културата), Т. 86 – ФФ, кн. „Философия”, 1993, 73-126; Причини за разрушителните последици от присаждането на Европейското просвещение на българска почва, Т. 92-94 – ФФ, кн. „Философия”, 2002, 115-180.
Кьосев, Стойчо За извънлогическите условия на диалогичността, Т. 81 – ФФ, кн. 2 „Философия”, 1989/90, 245-266.

Пешева, Маргарита За полифункционалния характер на художествената култура, Т. 74 – ФФ, кн. „Философия”, 1981, 105-130; Художествената комуникация (Опит за семиотичен анализ), Т. 75 – кн. „Философия”, 1982, 71-121.
Радева, Вирджиния Гносеологически проблеми на пропагандата, Т. 76 – ФФ, кн. „Философия”, 1983, 157-188; Философско-логически проблеми на реториката, Т. 89 – ФФ, кн. „Философия”, 2000, 125-146.

Философия на науката
Бънков, Ангел Към въпроса за партийността в науката в светлината на труда на др. Сталин „Марксизмът и въпросите на езикознанието”, Т. XLVII – ИФФ, кн. 1 „Философия и педагогия”, 1950/51-1951/52, 3-26.
Герджиков, Сергей Редукционизмът и логиката на биологичното познание, Т. 74 – ФФ, кн. „Философия”, 1981, 266-292; Животът като проблем на философията и на емпиричната наука, Т. 77 – ФФ, кн. 2 „Философия”, 1984, 50-78; Диагноза блокаж, Т. 83 – ФФ, кн. „Философия”, 1992, 5-35; За числата и думите в науката, Т. 88 – ФФ, кн. „Философия”, 1999, 5-40.

Динев, Валери Понятията „симетрия” и „асиметрия” и тяхната проява в науките, Т. 86 – ФФ, кн. „Философия”, 1993, 5-48.
Казанджиев, Спиридон Знание и вяра в научното познание, Т. ХVIII – ИФФ, 1922/23, 1-24.
Ошавков, Живко Въпросът за класово-партийния характер на науката в светлината на труда на И. В. Сталин „Марксизмът и въпросите на езикознанието”, Т. XLVII – ИФФ, кн. 1 „Философия и педагогия”, 1950/51-1951/52, 27-70.
Павлов, Тодор Наука и партийност, Т. XLIV – ИФФ, кн. 1 „Философия и педагогия”, 1947/48, 1-24.
Поликаров, Азаря Принцип причинности в современной физике, Т. XLVII – ИФФ, кн. 1 „Философия и педагогия”, 1950/51-1951/52, 226-276.

Сретенова, Николина Относно дискусията за природата на гравитационното поле, Т. 74 – ФФ, кн. „Философия”, 1981, 293-320; Относно онтологичния статус на понятието „пространство-време” в съвременната физика, Т. 75 – ФФ, кн. „Философия”, 1982, 178-194.
Тасев, Илия Законите на науката, T. LХVI – ФФ, кн. „Философия”, 1972, 51-114.
Томов, Кирил За гносеологическата същност на методите на научното изследване, Т. LХII – ФИФ, кн. 1 „Философия”, 1968, 57-88.

Философия на образованието
Георгиев, Олег За отношението философия-образование в ранното Средновековие (Раннохристиянските школи), Т. 79 – ФФ, кн. „Философия”, 1986, 95-119; Средновековният преподавател и културният обрат в ХII век: от сакралност към индивидуализъм, Т. 89 – ФФ, кн. „Философия”, 2000, 109-124.
Цоневски, Стефан Философски проблеми на учебния процес, Т. LIХ – ФИФ, кн. 1 „Философия”, 1965, 1-79.
Чакъров, Найден История, личност, образование, Т. ХLIII – ИФФ, 1946/47, 1-24.

Философия на политиката, правото и икономиката
Ганев, Венелин Проблемът за правораздаването и наказанието в съжденията на отец Зосима („Братя Карамазови” на Достоевски), Т. 83 – ФФ, кн. „Философия”, 1992, 124-144.
Грозев, Грозю Творческото приложение на марксизма-ленинизма от Георги Димитров в обосноваване тактиката на комунистическите партии в борбата против фашизма, Т. LVIII – ФИФ, кн. 1 „Философия”, 1964, 83-159.
Караджов, Кирил Неантагонистичните противоречия между базата и политическата надстройка в социалистическото общество у нас, Т. LIV – ФИФ, кн. 2, 1960, 79-136.
Караколов, Райчо Към въпроса за скокообразното развитие на Народна република България по пътя към комунизма, Т. LIII – ФИФ, кн. 2, 1959, 1-30.
Славов, Пейко Относно формулата на Сталин „за усилване на социалистическата държава”, Т. LVI – ФИФ,, кн. 1, 1962, 179-221.
Стоянов, Христо За теоретичните основи на марксистката програма за хуманизация на труда, Т. 74 – ФФ, кн. „Философия”, 1981, 131-160.

Философия на религията
Василев, Кирил Към въпроса за съдържанието на религиозното съзнание, Т. LIII – ФИФ, кн. 2, 1959, 289-353.
Делчев, Красимир Три студии по философия на религията, Т. 88 – ФФ, кн. „Философия”, 1999, 41-96.
Коларов, Георги Теология на освобождението и марксизмът, Т. 88 – ФФ, кн. „Философия”, 1999, 97-112.
Янакиев, Калин Юдейските корени на средновековния християнски морал, Т. 77 – ФФ, кн. 2 „Философия”, 1984, 5-49.

Философска антропология
Алексиев, Никола Принос към учението за волята (Експериментално изследване въз основа на реакционната метода), Т. V – ИФФ, 1908/09, 1-195.
Андонов, Александър Върху проблемите на човешката несвобода, Т. LХVII – ФФ, кн. „Философия”, 1973, 81-134; Проблеми на субектността, Т. LХVIII – ФФ, кн. „Философия”, 1974, 199-232.
Василев, Николай Човек, наука, техника, Т. LХХIII – ФФ, кн. „Философия”, 1980, 127-158.
Герджиков, Сергей Личностна практическа рационалност, Т. 80 – ФФ, кн. „Философия”, 1987/88, 145-174.
Динев, Валери Биомодели на човешкото поведение, Т. 84 – ФФ, „Философия”, 1991, 5-46.
Коши, Венан On Being Human or Culture and Creativity, Т. 81 – ФФ, кн. 2 „Философия”, 1989/90, 206-216.
Саръилиев, Иван За волята (Психологически и метафизически етюд), Т. ХХ – ИФФ, 1924/25, 1-228.

II. ИНФОРМАЦИОННИ ТЕКСТОВЕ

Библиография
Леви, Луна Проф. д-р Ангел Бънков – библиография, Т. LХVIII – кн. „Философия”, 1974, 461-467.
Рецензии
Георгов, Иван „Dimitri Michaltschew, Philosophische studien. Beträge zur Kritik des modernen Psychologismus. Mit einem Vorwort von prof. Dr. Johennes Rehmke”. /Leipzig 1909. Стр. XV-573/, Т. VII – ИФФ, 1910-1911, 98-117; „Никола Алексиев, Учението на Густав Теодор Фехнер за отношението между душа и тяло. /София 1910. Стр. 84/, Т. VII – ИФФ, 1910-1911, 117-122.
Философски живот
Георгов, Иван Доклад до Историко-филологическия факултет за V-я международен философски конгрес в Неапол (май 1924 г.), Т. XXI – ИФФ, 1925/26, 1-9.
Саръилиев, Иван Деветият международен философски конгрес (Конгрес Декарт), Т. ХХХIV – ИФФ, 1937/38, 1-22.

Съставил: Добрин Тодоров