От настоящето

„Критика и хуманизъм” (1990-)

През 1990 г. е издаден първия – извънреден брой, на сп. „Критика и хуманизъм”, което е периодичен орган на „Института за социална критика”. Той е озаглавен „Феноменологията като диалог” и е посветен на 90-годишнината от раждането на Алфред Шютц. В „К&Х” като „списание за критическа теория и нова хуманитаристика” активно се изявяват редица професионални философи от страната. Създатели на изданието са Деян Деянов (главен редактор), Валентин Дишев, Петър Горанов и Светослав Славов (зам. главни редактори), Любен Козарев (отговорен секретар), Живко Георгиев, Димитър Зашев, Кольо Коев, Иван Кръстев, Димитрина Петрова, Андрей Райчев (членове). Желанието им е да се направят нов тип издание, което проличава в редица техни действия. Така например през 1992-1993 г. те публикуват в пет броя като приложение на списанието (в отделно книжно тяло) българска версия на европейското списание за книги „Либер”, отпечатвано като притурка на някои от най-авторитетните вестници в Англия, Германия, Италия, Испания и Франция.
Основателите на „Критика и хуманизъм” са едни от малкото хуманитари у нас в посттоталитарния период, които обвързват открито правенето на теоретично списание с определена мисловна парадигма. Прецедентите в това отношение са редки, тъй като създателите на огромното мнозинство подобни издания, вкл. еднозначно философските, предпочитат да заемат неутрална позиция и да следват нормата на идейния плурализъм. За разлика от тях редколегията на „К&Х” „публично се идентифицира” с това, с което „мнозина нейни представители се занимават от години насам, с критическата теория и с новата хуманитаристика” (Към… 1991). Техният идеен хоризонт обаче се определя не от една безусловно възприета доктрина или методология, а стъпва върху „проблематизирането на шансовете на критическата те­ория” в новите социални условия (пак там), т.е. отношението към нея не е апологетично и не предполага възприемането ú като догма. В своето програмно обръщение към читателите редколегията на списанието декларира, че „разбира крити­ческата теория твърде широко и се ръководи от убеждението, че ней­ната участ е да проблематизира догматичните очевидности както на Маркс, така и на Лукач и на франкфуртци (с всички техни преки или косвени последователи)” (пак там). Нещо повече, нейните членове виждат „бъдещето на критическата теория” по-скоро в „критичния прочит на откритията на мислители като Фуко и Тофлър, Бодрияр и Файерабенд” (пак там), а не толкова във възпроизвеждане на готови мисловни схеми, създадени от бащите на критическото мислене от миналото. Така или иначе списанието се ангажира с конкретен кръг от идеи, които изразяват кредото на неговите създатели. С това те освен, че осигуряват трибуна на всички, работещи в сходно идейно русло, дават пример за успешно функциониране на специализирано хуманитарно списание, явяващо се привлекателен център за единомишленици. Въпреки категорично декларираното обвързване с дадена интелектуална платформа, „Критика и хуманизъм” няма намерение да се затвори за лица, които не я споделят. Редакторите декларират готовност за предоставяне на „диалогично поле на хора, стоящи на други позиции” (Към… 1991). Своята задача редколегията вижда в това „К&Х” „да бъде списание на съмишленици – но не на хора, които мислят едно и също, а на хора, които могат да мислят заедно” (пак там). Този патос на съвместно търсене предполага насърчаване на съдържателно и методологично многообразие от „различни теоретични проблематики” и разнообразни „методологични стилистики” (пак там).
В досегашната история на „Критика и хуманизъм” могат условно да се откроят два етапа. Първият започва от началото на 90-те и приключва в техния край, като по това време начело на списанието стои Деян Деянов. От началото на новото столетие досега изданието се ръководи от нов екип, оглавяван от Димитър Вацов. През първия период се наблюдава силно изразена нестабилност на „К&Х”, най-видна от нередовната му поява. Първите три редовни броя са публикувани през 1991 г., още един извънреден през 1992 г., а четвъртият – през 1993 г. Между 1994 и 1997 г. списанието не излиза. Този времеви „прозорец” е твърде голям за което и да е издание, търсещо трайно място сред себеподобните, както и постоянна аудитория. През 1998 г. обновената редколегия, включваща Деян Деянов (главен редактор), Светлана Събева (заместник главен редактор), Веселин Стойнев (отговорен секретар), Димитър Вацов, Ивайло Дичев, Кольо Коев, Антоанета Колева и Нина Николова (членове), рестартира „К&Х”, като модифицира неговото наименование – „списание за критическа теория, рефлексивна социология и антропология на модерното обществo”. Тогава се актуализира и задачата, стояща пред изданието. В рекламно-информационна бележка, отпечатана във „Философски форум”, за главна мисия на „К&Х” се обявява публикуването на „текстове, които поставят под въпрос границите, очертани от разделението на труда в хуманитарните и социалните науки”, като така се „създаде контекст за изследването и преосмислянето на тези граници” (Критика… 1998). Налагането на новата „диалогична стратегия” се очаква да доведе до съвместна работа на хуманитарите „на границите между научните направления и школи” (пак там).
Според обновения екип на списанието „Критика и хуманизъм” следва да съхрани редица свои черти, но и да модифицира донякъде профила си. Те декларират стремеж изданието да продължи да търси баланс в няколко посоки: „между теоретични търсения и емпирични изследвания”, „идентифицирането с „духовната форма Европа” и българската идентичност”, „академичното осмисляне на ситуацията, в която сме потопени и гражданската ангажираност с нея” (Критика… 1998). От тази програма става ясно, че „К&Х” не търси нито еднозначно академичен облик, нито е насочено само към социалната конюнктура. Идейният облик на списанието се определя най-вече от „изследователските програми на Института за критически социални изследвания („Критическа теория, технология и бъдеще”, „Модерна публичност и жизнен свят”, „Елити, мрежи и конверсия на капитали” и „Пренаписванията на историята” и т.н.)” (пак там). Освен с реализиране плановете на институцията майка списанието е обвързано и с нуждите на образователната практика по хуманитарните дисциплини в ПУ „Паисий Хилендарски”, където тази институция е базирана. Изданието си поставя за задача да подпомогне и въвеждането на „европейски стандарти в образованието на студентите по социология, философия, етнология и културология” (пак там), т.е. освен теоретични цели преследва и такива, произтичащи от обучението по хуманитаристика във висшето училище.
За реализация на поставените задачи редколегиите, оглавявани от Д. Деянов, залагат върху постоянна композиция на „Критика и хуманизъм”. Тук прави впечатление, че тя е двустепенна. Първата степен се отнася до няколко по-големи обединения, включващи по няколко раздела в общ корпус: „Акценти”, „Другата Европа”, „Европа като духовна форма”, „Публични пространства на историята” и др. Чрез тях се цели фокусиране вниманието на читателя към ясно отчленими блокове от текстове, като се обговаря предназначението на всяка отделна рубрика. Така например рубриката „И/или” „съдържа в себе си философската формула на диалога” (Към… 1991). Чрез публикуваните в раздела „Превод/интерпретация” текстове се установява „диалогично отношение към текста”, посредством работите, включени в рубриките „Реконструкции” и „Равносметки”, се „търси диалог с нашето културно и политическо минало” (пак там). В раздела „Текстът ка­то факт” са отпечатани работи на „интелектуалци, живее­щи на границата на полето на културата”, които биха могли да помогнат „да разберем самите нас” (пак там). Сред основните стълбове в конструкцията на „К&Х” са и рубриките „Нова хуманитаристика” (пред лицето на несъизмеримите култури) и „Критическа теория” (изправена срещу несъизмеримото с предс­казанията на критическите теоретици бъдеще)” (пак там). Всъщност последните два са единствените съдържателни раздели в списанието, доколкото останалите са с формален характер и пасват на всеки тематичен брой, независимо от съответната му проблематика. Към „неутралните” рубрики следва да се добавят още няколко: „Анфас”, в който са отпечатани главно текстове на мислители, съществено повлияли върху възгледите на философите през тоталитарния период, „Време и знаци” и „Дискусионен клуб” – доколкото се явяват важни стълбове в конструкцията на списанието.
При повторното стартиране на списанието се потвърждава привързаността на редакционния екип към търсенето на стабилност в структурирането на „Критика и хуманизъм”. Освен вече посочените рубрики, в изданието продължават да се поддържат още няколко раздела: „Архив „К&Х”, „Лице в лице” с интервюта на известни съвременни мислители, както и „мarginalia”, където се поместват текстове на лишени от публично признание личности или коментари за тяхното творчество. Същевременно са въведени и няколко нови раздела, между които и „Философията като критика”. Запазва се и практиката отделните броеве да имат водещи редактори. По отношение на технологията на работа се възприема алгоритъм, при който всяка статия се приема за печат след като „бива дадена на двама анонимни рецензенти; заедно с рецензиите статията бива внесена на редколегия, която взема решение с обикновено мнозинство” (Критика… 1998). Чрез тези процедури се цели обективност на оценката за качеството на предложените за печат текстове.
При прегледа на съдържанието на „Критика и хуманизъм” прави впечатление, че създателите на списанието не държат да му придадат изцяло облика на академично издание. На страниците му освен теоретични текстове са поместени редица произведения на изявени личности от света на изкуството – художници, поети, писатели. За целта са създадени самостоятелни раздели като „Микроконтекст” и „Фактът като текст” или се използват и вече налични – „И/или”, „мarginalia”. Привличането на авторитетни творци за сътрудници в списанието има за цел да разчупи неписаните канони за правене на теоретично издание и да направи „К&Х” по-привлекателно. Като стъпки в тази посока могат да се разгледат и рекламните материали за вече публикувани или тепърва готвени за печат книги, най-вече на едноименното издателство. Всъщност по отношение включването и на извънтеоретични материали в „К&Х” се явява един от пионерите в българския хуманитарен печат от посттоталитарната епоха. Разбира се, „К&Х” не бяга изцяло от обичайната за научните списания конструкция, което личи от поддържането на характерни за тях рубрики, напр. „Рецензии”.
И през двата периода от историята на „Критика и хуманизъм” отделните му броеве се градят около осмислянето на конкретен проблем. Тъй като всяка книжка е тематично центрирана, тя започва с кратко въведение към темата, в което се посочва значимостта ú и се описват реализираните към темата подходи в отделните текстове. Всеки брой има своя структура, включваща самостоятелни рубрики, текстовете в които разглеждат водещия проблем от различни страни. По такъв начин се търси богатство на ракурсите, методологията, стилистиката, езика на анализ. Придържането към този начин на работа е нетипично за почти никое хуманитарно, вкл. философско или друго, теоретично списание. Това предполага целенасочени усилия за привличане на широк кръг пишещи върху относително ограничена група въпроси.
При редакционния екип, оглавяван от Д. Вацов, структурата на „К&Х” се опростява, а композицията на изданието е олекотена чрез редуциране броя на подразделенията и премахване второто ниво на групиране. И тази редколегия запазва няколко постоянни раздела, всеки от които има специфична роля в списанието и говори за трайните акценти в редакционната му политика. Така например в рубриките „Актуално” и „Изследвания К&Х” се третират наболели социални проблеми. В раздела „Дебат К&Х” се поместват проведени в редакцията на списанието дискусии по въпроси от тематичния обсег на съответния брой. В „Извори” са отпечатани текстове на мислители от миналото. В категорията на често присъстващите рубрики влиза и „Рецензии”, в която са обнародвани редица отзиви за новоизлезли книги. Периодично се появява разделът „Арт пространства”, в който се поместват работи на творци от сферата на изкуството, като по този начин се запазва практика, характерна и за предходния ръководен екип на списанието.
Обликът на „Критика и хуманизъм” от втория период в значителна степен се оформя и от редица ad hoc появили се раздели. Те биха могли да бъдат поддържани постоянно, тъй като наименованията им предполагат подобна практика. Става дума за рубриките „Интервю К&Х”, „Дебют К&Х”, „Проект”, „Покана за дискусия”, „Пътуващи дебати”. Особено важна изглежда последната от тях, доколкото подкрепя амбицията на създателите на списанието да го превърнат в център за дискусии. Чрез публикуване стенограмите на обсъждания върху значими проблеми, макар и проведени зад граница, в които участват уважавани специалисти от световния професионален елит, се допълват водените в страната прения.
Най-отчетлива е разликата във вижданията на двата редакционни екипа на „Критика и хуманизъм” за неговото съдържание. Това най-добре личи при подбора на основните теми в отделните броеве. С оглед на този показател редколегиите, ръководени от Д. Деянов, се съсредоточават най-общо върху три кръга проблеми: особености на рационалността и световъзприятието в съвременния свят („Формална рационалност и социално време” (1, 1991); „Мит и утопия” (2, 1991); „Класическа и некласическа рационалност” (6, 1999), характеристики на съвременната епоха „(Пост)модерността?” (3, 1991) и чертите на европейската култура („Европа, Разумът”(4, 1993), „Европа сред несъизмеримости” (5, 1998). При Д. Вацов спектърът от разглеждани въпроси значително се разширява. Тук също могат да се открият няколко тематични акценти в развитието на списанието. Сред тях се открояват проблемите на образованието, разисквани в четири броя („Хуманитарната образованост” (8, 2000), „Българското образование – проблеми, тези, стратегии”(15, 2003), „Висше образование и научни изследвания в общества на знанието” (21, 2006), „Philosophy of education and educational practice” (26, Special Issue, 2008). Друг набиващ се на очи приоритет в редакционната политика е свързан с историята на европейската и българската менталност(„Философските средновековия” (10, 2001), „Продължаващата античност” (13, 2002), „Рефлексивна модерност и традиция” (14, 2002), „Философският ХХ век в България: диалогични полета” (28, 2009). Значителна част от броевете на „К&Х” са посветени на ценностни проблеми („Норма и патологии” (17, 2004), „Оправданата война днес” (18, 2004), „Справедливост и комуникативна свобода” (22, извънреден брой, 2006). В отделни броеве се третират въпроси на хуманитарното и социалното познание („Науките за човека: социални и/или хуманитарни” (11, 2001),  „Митовете в историята и историографията”(12, 2001). Място се предоставя и на характерни за съвременния свят социокултурни явления („Мултикултурализмът” (16, 2004), „Призракът на народа. Новите форми на популизъм” (23, 2007). Впечатление прави и вниманието отделяно на някои гранични с изкуството теми („Политики на пространството” (9, 2000), „Образи на града” (20, 2005). Няколко броя са посветени на конкретни и наболели национални и международни проблеми („Културната периодика – актуално състояние” (19, 2005), „Турция и ЕС: пределното изпитание” (27, 2008). Единственият нетематичен брой е специално подготвеният „Докторантски брой” (24, 2007).
Новият облик на „Критика и хуманизъм” в началото на ХХI век стъпва върху преформулирана визия за предназначението на изданието. То вече е определено като „списание за хуманитарни и социални изследвания”, което означава не само отказ от обвързване с конкретна идейна парадигм – критическата, но и максимално отваряне към разнопосочни търсения в полето на хуманитаристиката. От друга страна пред „К&Х” се поставя и ясна обществена мисия: като „периодично общохуманитарно издание в настоящия за България момент” то прави „опит за постепенна и дългосрочна рационализация на социалното и публичното пространство” (Вацов 2000). С други думи казано списанието не е просто място за оповестяване на индивидуални теоретични дирения, а институция, целяща усъвършенстване на социокултурната среда у нас чрез налагане нормите на здравия разум. При това тази кауза е обявена за дългосрочно постижима, т.е. „К&Х” се обвързва с нейната реализация за продължителен период от време. Формулирането на подобна цел е израз както на високо самочувствие и амбиция, така и на убеденост в нуждата от нейното упорито преследване.
Новият редакционен екип на „Критика и хуманизъм” се придържа към възприетия от неговите предходници съзнателен отказ от дисциплинарния принцип при правене на списанието. Той в още по-голяма степен работи за надскачане на традиционните граници между научните области от сферата на хуманитаристиката и социалните науки, като полага трайни усилия за изграждане на общо изследователско поле, в което съвместно да работят учени от различни клонове на знанието. „К&Х” има реални заслуги за формиране през последното десетилетие на единна хуманитарна общност около себе си. На практика списанието се превръща във форум за дебат на лица с различни убеждения, идейни предпочитания, методологични инструментариум и изказ.
Уникалният облик на „Критика и хуманизъм” в огромна степен се дължи на неговия авторски състав. През първите двадесет години от съществуването на списанието са публикувани 27 броя, в които са се изявили около 360 души, а близо 20 от тях вземат участие само в дебатите на „К&Х”. Тяхно дело са близо 560 текста, от които към 520 с индивидуален автор, 13 в съавторство, 16 без посочен автор (напр. проекти за нормативни документи и пр.), а 10 представляват стенограми от проведени в списанието дискусии. От всички сътрудници на изданието над 3/5 (61,7%) са българи от различни социални групи. Преобладаващата част сред тях (55%) очаквано работят в академични институции, т.е. се занимават с изследователска и/или преподавателска дейност. Тази основна категория автори на „К&Х” се разпределя по научни области така: изкуствознание (1), икономика (1), инженерство (1), история (11), културология (11), наукознание (1), политология (5), психология (4), социология (24), физика (1), филология (17), философия (43). Тези данни недвусмислено говорят каква е относителната тежест на пишещите в изданието представители на различните „гилдии” от хуманитарната колегия. Но дори и без тях е видно, че „К&Х” е поле за изява предимно на философи и социолози. Значителна роля при формиране облика на списанието оказват още филолози, културолози и историци.
Контингентът от професионални философи в „Критика и хуманизъм” се формира основно от университетски преподаватели с дял от около 4/5 от всички представители на тази категория, а останалите работят във Философския институт при БАН или зад граница. При това в списанието са представени най-вече преподаватели от СУ „Св. Климент Охридски” – близо половината от визираната група, но в него печатат свои разработки и работещи в други висши училища от страната: НБУ, ПУ „Паисий Хилендарски”, МГУ „Св. Иван Рилски”, ЮЗУ „Неофит Рилски”, УНСС. Що се отнася до начините, по които присъстват философите в „К&Х”, то те са твърде различни. От една страна в списанието се срещат философски изследвания, които биха могли да бъдат поместени във всяко специализирано издание. Те невинаги съответстват на конкретните теми на отделните броеве. Това е обяснимо, доколкото според редакторите на изданието „всеки от броевете на сп. „Критика и хуманизъм” е тематичен, това не означава, че всеки текст в броя трябва да влезе в тематичното му поле” (Критика… 1998). От друга страна обаче редица философи съумяват да се впишат в общия дух на толерираното в изданието надмогване на дисциплинарните граници и чрез текстове, лишени от тясно професионално звучене. С това те спомагат за реализация на основната задача на списанието – да се превърне във форум за съвместно дирене на хуманитарите от страната. Не на последно място философите присъстват в „К&Х” като основни автори в специалните „философски” броеве – „Философските средновековния” (10/2001) и „Философският ХХ век в България: диалогични полета” (28/2009). Техни представители изцяло „запълват” и отделни раздели на списанието, въведени в „нефилософските” му книжки, като „Употреби на Платон”(13/02) и „История на образованието” (21/06).
Прегледът на сътрудниците на „Критика и хуманизъм” от страната показва още две особености. На първо място в списанието относително широко присъстват обучаващи се – общо 30 души, от които петима са студенти, а останалите – докторанти. Това означава, че всеки седми българин, публикувал в изданието, е начинаещ изследовател. В това отношение „К&Х” следва общата линия на отваряне през посттоталитарния период на хуманитарните, вкл. философските, списания към младото поколение български хуманитари. На второ място, изданието дава трибуна на немалък брой лица, които не са пряко ангажирани с теоретични изследвания. 38 от авторите, т.е. над 30% от всички български сътрудници на изданието, се занимават с доста широк спектър професии: поети, писатели, режисьори, художници; представители на гражданския сектор; журналисти, редактори и критици; работещи в държавната администрация. Към тях следва да се отнесат и отделни издатели, учители, политик и дори военен. Участието на толкова пъстра палитра от професии сред българските автори на „К&Х” говори, че създателите на списанието канят на своите страници лица, които по правило не се изявяват в подобен тип издания, но са експерти по обсъжданата тема. Очевидно привличането им се дължи на висока оценка за техните интелектуални възможности и реални постижения в българския социалнополитически и културен живот.
Делът на чужденците в „Критика и хуманизъм” е доста висок – близо 2/5 (38.2%). В това отношение списанието се отличава от повечето сродни издания, където този дял обикновено е по-нисък. В случая особеностите обаче са по-скоро другаде. Става дума за съотношението между настоящи и исторически лица. В „К&Х” са публикувани много повече текстове на съвременници, отколкото на личности от близкото (Х. Арент, Л. Витгенщайн. Г. Зимел, М. Мамардашвили, К. Манхайм, М. Фуко, М. Хайдегер, Е. Хусерл) и по-отдавна (Лукиан, Платон). Това съотношение говори за категорично предпочитание към съвременни идеи и теории. Видимо изключение от сравнително рядката поява в списанието на текстове от живели в миналото мислители представлява честото публикуване през 90-те на материали от М. Мамардашвили (интервюта, лекции, изследвания), както и на поместените в извънреден брой на „К&Х” дотогава непубликувани текстове от Г. Зимел, най-вероятно защото те са интелектуалните ментори на тогавашната редакционна колегия. Но като цяло вниманието на създателите на списанието е насочено към чуждите изследователи, работещи понастоящем. В това отношение силно впечатление правят както техният внушителен брой – 127 души, така и държавите, които те представляват: общо 23. При това тук са представени всички региони на Европа: Централна (Австрия, Германия, Швейцария), Западна (Белгия, Великобритания, Франция, Холандия), Източна (Грузия, Литва, Полша, Русия, Унгария), Северна (Норвегия), Южна (Италия), и, разбира се, от Балканския полуостров (Гърция, Румъния, Словения, Сърбия, Турция, Хърватия). Солидно е присъствието на изследователи от Северна Америка (САЩ, Канада), публикуван е текст дори на гражданин на Южна Африка. По-известните сред задграничните автори на „К&Х” са С. Аверинцев, З. Бауман, П. Бурдийо, У. Еко, Ю. Кръстева, П. Рикьор, Ч. Тейлър, Ц. Тодоров, Ю. Хабермас, А. Хонет и др.
Масираното участие на чуждестранни лица в „Критика и хуманизъм” се дължи на разнородните форми на сътрудничество, които те имат със списанието. Освен традиционните препечатки на емблематични текстове от авторитетни изследователи, списанието публикува и множество специално подготвени за него материали. Редица чужденци участват в често провежданите в редакцията дебати върху проблеми от водещата тема на съответния брой. Иначе казано, способите за влияние на задграничните автори върху облика на „К&Х” са разнообразни и допринасят както за повишаване качеството на списанието, така и за издигане на неговия авторитет. Осигуряването на толкова обширен корпус от текстове на чуждестранни сътрудници предполага огромна преводаческа и редакторска работа, каквато създателите на изданието постоянно вършат.
Досега (1990-2012) от „К&Х” са публикувани 38 броя. За периода в него са отпечатани повече от 700 текста, от които над 650 са с индивидуален автор, 18 в съавторство, 16 без автор и 10 от организирани в списанието дебати. Авторските текстове са дело на над 400 лица, а участие само в дебатите вземат още близо 20 души.

Литература
Критика и хуманизъм (Списание за критическа теория, рефлексивна социология и антропология на модерното общество). //Философски форум, кн. 1, 1998.
Към читателите //Критика и хуманизъм, кн. 1, 1992.
Бубнова, Я.; Вацов, Д. 2005. Уводни думи //Критика и хуманизъм, кн. 20.
Вацов, Д. 2003, Уводни думи /Критика и хуманизъм, кн. 15.
Вацов, Д. 2000, Уводни думи //Критика и хуманизъм, кн. 8.
Златанов, Б., А. Бенбасат 2005, Уводни думи //Критика и хуманизъм, кн. 19.
Знеполски, Б. 2007, Уводни думи //Критика и хуманизъм, кн. 23.
Канушев, М. 2006, Уводни думи //Критика и хуманизъм, кн. 21.
Канушев, М. 2004, Уводни думи //Критика и хуманизъм, кн. 17.
Тодоров, Д. 2009, „Критика и хуманизъм” след 20 години и 30 броя //Критика и хуманизъм, кн. 30, бр. 3.

БИБЛИОГРАФСКИ УКАЗАТЕЛ
В Библиографския указател текстовете са отнесени към тематичния брой, респ. рубриката, в която са включени. Те следват реда на своето поместване. Броевете са разположени в два раздела, като са обособени според това дали са редовни или извънредни.

I. РЕДОВНИ БРОЕВЕ

ФОРМАЛНА РАЦИОНАЛНОСТ И СОЦИАЛНО ВРЕМЕ
(кн. 1, 1991)
Към читателите, 5-10.

Нова хуманитаристика
Ивайло Дичев Другото „ние”, 11-34.

Време и знаци
Любен Николов „Новият човек” враждебността към всекидневието, 35-40.

Критическа теория
Красимир Кънев Едноизмерният човек пред съда на критическата теория, 41-66.

Превод/интерпретация
Мишел Фуко Време и пространство на покорното тяло, 67-96.
Лиляна Деянова Мишел Фуко и генеалогията на нормализираното време, 97-112.
Алвин Тофлър Времева синхронизация и координация в пространството, 113-121.

Фактът като текст
Иван Кулеков Нови ръкописи, 122.

И/или
Петър Петров Маската, Лабиринтът, 123-138.

Реконструкции
Георги Каприев Средновековната ученост (IХ-XI в.), 139-158.

Текстът като факт: граници
Стефан Абаджиев Втори опит за самоубийство; Приказка, 159-164.

Анфас
Мераб Мамардашвили Философията е съзнание на глас (интервю), 165-180.

Рецензии
Росен Русев Новата реформация, 181-186.
Георги Океанов Цветозар Томов – „Време, творчество, съдба”, 187-196.

АКЦЕНТИ
Дискусионен клуб
Цветозар Томов От десети до десети, 197-206.
Деян Кюранов Преди десети и след десети, 207-212.

Реконструкции
Емил Ив. Димитров Българинът – под цензурата на българските имена, 213-224.

Равносметки
Янош Корнай Пътят към свободна икономика, 225-238.
Стати Статев „Хирургия” за източноевропейски икономики, 239-254.
Красен Станчев Пазар и съпротива, 255-263.

МИТ И УТОПИЯ
(кн. 2, 1991)

Нова хуманитаристика
Здравко Попов Митът като проблем на разбирането, 5-26.

Време и знаци
Любен Николов Догматичният страх, 27-30.

Критическа теория
Асен Давидов Културата в посттоталитарна ситуация: краят на утопията (Ч. I), 31-46.

Превод/интерпретация
Карл Манхайм Утопичното съзнание, 47-58.
Райчо Пожарлиев Прояснено ли е социологически познанието за утопиите?, 59-66.
Пол Рикьор Лекции за идеологията и утопията (Уводна лекция), 67-80.

Микроконтекст
Недко Солаков Из „Книги”, 81-84.

И/или
Владислав Тодоров Алегорията като машина на властта, 85-94.
Росен Русев Идеологии и безумие (Маркс и Сервантес), 95-114.

Лице в лице
Цветан Тодоров Идеята за общочовешкото: Европа и другите (интервю), 115-117.

Фактът като текст
А. Д. „Статия”, 118.

Реконструкции
Цветан Тодоров Моктесума и знаците, 119-128.
Стоян Атанасов Цветан Тодоров – „Ние и другите”, 129-134.
Цочо Бояджиев „Човекът микрокосмос, 135-146.
Райчо Пожарлиев Културата като битие (Цочо Бояджиев – „Античната философия като феномен на културата”, Ч.1), 147-152.

Архив „К&Х”
Мераб Мамардашвили Некласическа аналитика на съзнанието (Маркс, Фройд, Хусерл), 153-166.

АКЦЕНТИ

Критическа теория и социологическа емпирия
Пиер Бурдийо Общественото мнение не съществува, 167-176.
Деян Деянов Критика на сондажите на общественото мнение, 177-184.
Андрей Бунджулов Анкетирането: анализ на една класическа процедура, 185-197.

Текстът като факт
Светлана Събева Етнометодологически протоколи, 198-200.
Светослав Славов Критичен коментар, 201-204.
Андрей Бунджулов Отговор на критичния коментар, 205-210.

Симптоматика
Антоний Тодоров БСП и нейните избиратели (опит за портрет), 211-224.

Равносметки
Юрген Хабермас Наваксващата революция и левичарската потребност от ревизия, 225-244.
Димитрина Петрова Социализмът и понятието за утопия, 245-252.

(ПОСТ)МОДЕРНОСТТА?
(кн. 3, 1991)

Нова хуманитаристика
Ивайло Дичев Да умираш в утопия, 5-16.

Анфас
Сергей Аверинцев „Честно казано…”, 17-22.

Превод/интерпретация
Юрген Хабермас Модерността – един незавършен проект, 23-38.
Мишел Фуко Що е просвещение?, 39-44.
Юрген Хабермас Със стрела в сърцето на настоящето, 45-50.
Мишел Фуко Що е просвещение?, 51-64.
Владимир Градев За философа на модерността, 65-70.

Лице в лице
Жан Бодрийяр Проиграването на света (интервю), 71-78.

Микроконтекст
Андрей Даниел Текст-Андрей, 79.

Критическа теория (Модерността и публичните пространства)
Кольо Коев Анонимни типове и публичност, 81-90.
Нина Николова Политанатомия на модерния човек, 91-110.
Светлана Събева Към критическата история на модерната публичност, 111-122.

Симптоматика
Мишел Мафезоли Социалността в постмодерността, 123-128.

И/или
Владислав Тодоров Алегорията като машина на властта (продължение), 129-148.
Станислав Градев Полиглот, 149-150.

Архив К&Х
Калин Янакиев Жизненият свят на средновековния човек, 151-162.

Реконструкции
Цветан Тодоров Моктесума и знаците (продължение), 163-178.

Профили
Юлия Кръстева „Психоанализата е завършекът на западната философия” (интервю), 179-194.

АКЦЕНТИ

Равносметки
Андрей Райчев Миграционните общества и втората мрежа, 195-200.
Андрей Райчев „Втората мрежа” като социална структура (приложение), 201-204.
Светослав Славов Територии, където разумът се чувства у дома си, 205-206.
Андрей Бунджулов Модерното общество и социалистическата хетеротопия, 207-224.

Текстът като факт
Некролози („Етнометодология на политическото погребение”), 224-225.
Учебници по история (1989-90) за шести клас („Етнометодология на учебника по история”), 239-241.

Превод/интерпретация
Патрик Шампан Правенето на мнение, 227-236.
Андрей Бунджулов Как социолозите познават кой ще спечели изборите?, 237-238.

И/или
Александър Кьосев Средна Европа и Балканите на пазара на геополитическите образи, 243-258.

Симптоматика
Райчо Пожарлиев Телесността като политически феномен, 259-268.

ЕВРОПА, РАЗУМЪТ
(кн. 4, 1993)

Нова хуманитаристика
Лиляна Деянова „Нали от Бога е тълкуването?” (Тълкуване на тема от Шютц), 5-12.

Превод/ интерпретация
Едмунд Хусерл Кризата на европейското човечество и философията (Ч. 1), 13-28.
Мераб Мамардашвили Лекции по европейски рационализъм (две лекции), 29-44.

Текстът като факт
Европа и технологическият разум, 45.

Дебют
Атанас Гунов Един опит на несъизмеримост: Кантовата и Хайдегеровата интерпретация на Декартовия тезис „(Ego) cogito, ergo sum”, 47-52.

Лице в лице
Морис Годелие Западът и другите (интервю), 53-57.

Критическа теория
Андрей Райчев Всекидневие и криза (Феноменология и критическа теория), 59-67.

мarginalia
Архив „К&Х”
Радослав Дачев От единствената логика до единствената етика, 69-78.

мarginalia
Лудвиг Витгенщайн „За мен теорията няма ценност”, 79-82.

Демаркация
Иван Чалъков Лекарите и лечителите: социалната легитимация на знанието, 83-88.

ДРУГАТА ЕВРОПА

И/или
Владислав Тодоров Идеология и параноя (Ч. I), 89-99.
Александър Кьосев Средна Европа и Балканите на пазара на геополитическите образи (продължение от бр. 3), 101-112.
Греди Асса Надолу (рисунка на броя), 113.

ПУБЛИЧНИ ПРОСТРАНСТВА НА ИСТОРИЯТА

Симптоматика
Деян Деянов Живот не в истина и не в лъжа, 115-116.

мarginalia
Георги Рупчев Войската на победените, 117-118.
Андрей Бунджулов История на победените, 119-138.

Очаквайте
Етнометодология на учебника по история (Институт за социална критика), 139-144.

ЕВРОПА СРЕД НЕСЪИЗМЕРИМОСТИ
(кн. 5, 1998)

Деян Деянов Към читателите, 3-4.
Рихард Гратхоф Към българския читател, 5-6.

ЕВРОПА КАТО ДУХОВНА ФОРМА

Феноменология и некласическа рационалност
Деян Деянов Кризата на европейското човечество и критиката на модерността, 7-22.
Атанас Гунов Мишел Фуко: Просвещение, критика, съвременност, 23-28.
Галина Ташева От интерсубективно съзнание към опита на Другия, 29-44.

Текст/контекст
Едмунд Хусерл Кризата на европейското човечество и философията (Ч. II), 45-52.
Светлана Събева Европа като духовна форма и философският свръх-рационализъм, 53-58.

Архив „К&Х”
Мераб Мамардашвили Лекции по европейски рационализъм (Фройд и Хусерл), 59-70.

marginalia
Мераб Мамардашвили Европейската отговорност, 71-76.
Емил Григоров За Декарт, Мамардашвили и френският ентусиазъм, 77-80.

Феноменология и некласическа рационалност
Нина Николова Символността на човешката телесност (феноменологически анализ на отношението тяло-дреха), 81-94.
Светлана Събева Неизпълненият опит (археология на интенционалните препятствия), 95-106.
Ойген Финк Проблемът за несъзнаваното, 107-110.

АВГУСТИН И ДЕКАРТ

Лице в лице
Цочо Бояджиев Егологичната догма и бедите на модерността (интервю), 111-114.
Петър Горанов Августин или Декарт? Кой?, 115-128.

Архив „К&Х”
Георг Зимел История на философията: Августин и Декарт, 129-136.

Текстът като факт
Егологичната традиция в европейската философия, 137-138.

Философията като критика
Райчо Пожарлиев Блез Паскал – езикът и дневникът, 139-148.

Критически теории
Андрей Райчев Всекидневни криза (феноменология и критическа теория), 149-156.
Милена Якимова Географската карта и демократизираната публичност (визуализация и обитаване на пространството, 157-166.

Философията като критика
Димитър Вацов Погледът срещу гледането (метафизиката като кино-машина), 167-182.

КЛАСИЧЕСКА И НЕКЛАСИЧЕСКА РАЦИОНАЛНОСТ
(кн. 6, 1999)

Към читателите
Деян Деянов Философското инакомислие на Мамардашвили, 5-6.

Критически теории
Андрей Райчев Сталкерството като социологически проблем, 7-16.

Феноменология и некласическа рационалност
Деян Деянов Некласическата рационалност като проблемно поле, 17-38.
Христо Гьошев Некласическият идеал за рационалност, 39-42.

Серийни данни
Трансцендентализмите, 43-46.

Текст/контекст
Мераб Мамардашвили Превърнатите форми. За необходимостта от ирационални изрази, 47-60.
Георги Каприев „Превърнатите форми” – бележки в полето на текста и контекста, 61-70.
Любен Каравелов Бележки към понятието за превърнати форми, 71-82.

Архив „К&Х”
Мераб Мамардашвили Лекции по европейски рационализъм (лекция № 8), 83-102.

Лице в лице
Владимир Библер Връзката между времената не се е разпаднала напълно (интервю), 103-108.

Класическа и некласическа рационалност
Емил Григоров Към проблема за класическата буржоазна рационалност, 109-124.
Лиляна Деянова Мамардашвили – другото време на паметта, 125-146.
Христо Гьошев История и онтология, 147-154.
Васил Пенчев Пруст за Мамардашвили, 155-159.

marginalia
Булат Окуджава, 160.

Философията като критика
Андрей Бунджулов Власт и видимост (Увод във феноменологията на хелиотропизмите), 161-176.
Димитър Вацов Погледат срещу гледането (метафизиката като киномашина), 177-194.

ДРУГАТА ЕВРОПА

Brainstorming
Андрей Райчев – Иван Кръстев Войната, НАТО, България, Сърбия, Балканите (диспут), 195-211.
Цветозар Томов Един невъзможен диспут, 212-214.
Невена Андонова Бомбите на бейби бума, 215-216.

Лице в лице
Ивайло Дичев Европейската война в Югославия (интервю), 217-223.

ХУМАНИТАРНАТА ОБРАЗОВАНОСТ
(кн. 8, бр. 1, 2000)

Димитър Вацов Уводни думи, 5-6.

Хуманитарната образованост (институции и модели)
Александър Кьосев Университетът между фактите и нормите, 7-38.
Христо Тодоров Хумболтовите принципи и реформата на съвременния университет, 39-54.
Джон Сърл В криза ли е висшето образование в Съединените щати?, 55-74.
Боян Знеполски Как се/да се преподава философия (Френският дебат за училищната философия), 75-86.
Жулиета Величкова-Борин История-образование: социална чувствителност, 87-100.

Хуманитарната образованост (историко-филологически поглед)
Виолета Герджикова Образованието в епохата на старогръцката класика като проблем на културата, 101-120.
Илия Панчовски Гръцкото образование, 121-134.
Ангел Николов Власт, благочестие и философия в двора на цар Симеон I (893-927), 135-146.

Дебат К&Х
Улф Лундгрен Управление на образованието в променящото се общество, 147-166.
Николай Гочев Глобализация и метафизика, 167-178.
Тодор Петков Глобализация и хуманитарни науки, 179-184.
Роз-Мари Лаграв Противник съм на идеята за несъизмеримостта, 185-188.

Изследвания К&Х
Димитър Денков Нещо като рейтинг на нещо като университети, 189-198.
Нина Николова, Светлана Събева, Милена Якимова Европа и нейната сянка (Представите на българските учители по история), 199-216.

Рецензии и обзори
Светла Маринова Дългото сбогуване с германския университет, 217-224.
Димитър Денков Обикновените пътища на разума, 225-228.
Веселин Стойнев „Българският Великден” – среща на взаимно нуждаещи се…, 229-238.

ПОЛИТИКИ НА ПРОСТРАНСТВОТО
(кн. 9, бр. 2, 2000)

Антоанета Колева, Светлана Събева Уводни думи, 5-6.
Димитър Вацов Логика и топологии, 7-28.

Политики на пространството
Антоанета Колева Употреби на пространството в упражняването на мисленето – Мишел Фуко, 29-52.
Митко Стаматов, Нели Димитрова, Светлана Паунова, Юлиян Маринов Комуникативни хетеротопии: опит за етнометодология на chat-пространството, 53-64.
Мартин Канушев Съдебното пространство – власт на закона или власт на нормата, 65-84.
Йожен Видок Кратки размисли за затворите, каторгите и смъртното наказание, 85-98.
Ива Илиева Раждането в логиката на модерните институции, 99-114.

Арт пространства
Елица Дюлгерова Авангардните изложби: алтернативно публично пространство?, 115-144.
Веселин Праматаров Перцептивно, 145-149.
Борис Мисирков, Георги Богданов Портрети с мустаци, 150.

Театърът – екстатика, събитие, пространство
Явор Гърдев в редакцията на „К&Х”, 151-159.
Мартин Хайдегер Изкуството и пространството, 160-172.

Дебат „К&Х
В жанра на законната самоотбрана: дебат върху книгата „Балкани. Балканизъм” на Мария Тодорова (Участници: Александър Кьосев, Алексей Калионски, Диана Мишкова, Иван Еленков, Иван Кръстев, Димитър Вацов), 173-196.

Памет и пространства
Милена Якимова Политическото тяло и политическото пространство, 197-202.
Снежана Димитрова „Моята земя”, „моята сцена”, „моето пробуждане”: фигуративните преживявания на природата по време на Голямата война (1914-1918) и българската модерност, 203-226.

Рецензии
Нина Николова Традиция на промяната (Рецензия на книгата на Жан-Пиер Лиежоа „Роми, цигани, чергари”), 227-230.
Мила Минева Археология на Ориентализма (Рецензия на книгата на Едуард Саид „Ориентализъм”), 231-234.

ФИЛОСОФСКИТЕ СРЕДНОВЕКОВИЯ
(кн. 10, бр. 1, 2001)

Димитър Вацов Уводни думи, 5-6.
Георги Каприев Думи за обяснение, 7-10.

Философските средновековния
Волфганг Клуксен Съхраняването на западноевропейската идентичност, 11-22.
Ханс Герхард Зенгер Защо се занимавам със средновековна философия?, 23-30.
Ален дьо Либера Археология и реконструкция, 31-52.
Цочо Бояджиев Философът в имагинерния свят, 53-58.
Олег Георгиев Кентавристическият „Аз” – една онтология на трансперсоналността, 59-68.
Калин Янакиев Защо се занимавам със средновековна философия?, 69-78.
Андреас Шпеер Актуалността на несвоевременното, 79-86.
Лидия Денкова Обърнатият поглед, 87-96.
Тодор Тодоров Няколко бележки под линия за нефилософията във философията и философската медиевистика, 97-104.
Георги Каприев Българската школа по философска медиевистика, 105-124.
Иван Христов Естественият разум и свръхестественото озарение в дебата между Варлаам и св. Григорий Палама, 125-134.
Карлос Стил Авраам и Одисеи. Християнска и неоплатоническа есхатология, 135-152.

Рецензии
Михаил Хронц Средновековните рецепции на Дионисий, 153-156
Емил Димитров Роман с мислител, 157-164.
Георги Каприев Средновековните нощи, 165-168.
Тони Николов Между телесността и словото, 169-173.
Анастас Герджиков За какво ни е „Метафизика”!, 174-177.
Иван Христов За „Метафизика” без идеологизиране, 178-181.

НАУКИТЕ ЗА ЧОВЕКА: СОЦИАЛНИ И/ИЛИ ХУМАНИТАРНИ
(кн. 11, бр. 2, 2001)

Емил Григоров Вместо уводни думи, 5.

Науките за човека – социални и/или хуманитарни
Стилян Йотов Неосъзнатият нормативизъм в „науките за духа”, 7-34.
Лиляна Деянова Микро-историята като следа, 35-50.
интервю на Красимир Стоянов с Аксел Хонет Признанието е основен механизъм на социалното съществуване, 51-69.
Аксел Хонет Социалната динамика на пренебрежението, 70-88.
Жак Ревел История и социални науки: прочити на един френски дебат около 1900 година, 89-110.
Ерик Бриан Срещу една басня за произхода на социалните науки
(Администратори и геометри в XVIII век), 111-118.
Благовест Златанов Структурализмът: начини на американска употреба, 119-140.
Люк Бежен Юридическа власт и моралност, 141-160.
Милена Якимова Проблемът за рефлексивността и (не)сводимостта на ценностните редове, 161-176.

Рефлексии върху изворите
Кольо Коев Ценност и субективен смисъл в икономическия живот: теоритичният пробив на Карл Менгер, 177-198.
Александър Кънев Върху ставането на ранната философия на Витгенщайн, 199-212.
Деян Деянов Превърнати форми и некласическа рационалност, 213-230.
Хараламби Паницидис В. В. Розанов и неговата концепция за разбирането, 231-242.

Дебат К&Х
разговор между Деян Деянов и Зелма Алмалех Свидетели, 243-248.

Актуално
Нина Николова Риск печели, риск губи, 249-256.

Арт пространства
Triumviratus Art Group Проектът „Бастард”, 257-272.

Рецензии
Светла Маринова (Новите „стари”) граници на социологията, 273-276.
Васил Пенчев Световното рисково общество – общество в нескритост?, 277-278.

МИТОВЕТЕ В ИСТОРИЯТА И ИСТОРИОГРАФИЯТА
(кн. 12, бр. 3, 2001)

Боян Знеполски Вместо уводни думи, 5.

Митовете в историята и историографията
Мария Тодорова Лична, колективна и професионална памет: ислямизацията като мотив в българската историография, литература и кино, 7-30.
Десислава Лилова Популярният протонационализъм на българите, 31-54.
Чавдар Маринов За лъжите на македонизма и митовете за българщината в Македония, 55-88.
Росица Генчева Видими митове: българските езикови карти през втората половина на 20 век, 89-110.
Жулиета Величкова-Борин За образованието без сълзи или митът за „добрия метод”, 111-134.
Стойчо Грънчаров, Антонина Кузманова Митове и външнополитически програми на балканските национални държави до Първата световна война, 135-150.

Митовете на национализма
Ненад Мишчевич Въобразени общности и национални митологии, 151-174.
Иван Чолович Националният мит и отговорността, 175-182.
Кевин Адамсън Символизъм на суверенитета и политическите граници в румънската политика 1944-1989, 183-200.

Паметта и историята
Пол Рикьор Писането на историята и представянето на миналото, 200-224.
Пиер-Антон Шардел Писменото свидетелство и опита от Аушвиц в историята на XX век: Прочит на Примо Леви и на Джорджо Агамбен, 225-244.
Нина Леонард Немски места на спомените, 245-258.

Актуално
Тони Джуд Америка и войната, 259-263.
Моник Канто-Шпербер Терор, който не можем да оправдаем, 264-265.
Умберто Еко По повод западното „превъзходство”, 266-268.
Веселин Стойнев Нормализацията на феномена Симеон II, 269-272

Арт пространства
Борис Мисирков, Георги Богданов Нова митология, 273-288.

Рецензии
Милена Якимова Раждането на гражданска култура между карнавала и пародията, 289-290.
Йордан Ефтимов След превода на теорията, 291-294.

ПРОДЪЛЖАВАЩАТА АНТИЧНОСТ
(кн. 13, бр. 1, 2002)

Доротея Табакова Уводни думи: Античният брой?, 5.

Неуютната класика
Виолета Герджикова Неуютната класика, 7-33.
Димитър Бояджиев Магията на латинския език, 34.
Николай Гочев Александър Ничев за литературната теория на Аристотел, 35-50.

Употреби на мита
Елия Маринова Петото поколение: vivo indignas, 51-78.
Боян Манчев Одисей и неговият двойник (Античността, националната философия на Тончо Жечев и поезията на 90-те), 79-102.
Иван Драгоев Одисей, нищото и Полифем, 103-110.
Антон ван Хооф Спартак се завръща в родината си (България и митът за древния роб-бунтовник), 111-124.
Вазкен Налбантян Синдромът на Диадохите или как воините стават царе, 125-129.
Доротея Табакова Одисей наобратно (Епилион), 130.

Употреби на Платон
Невена Панова Сократ разказва Хармид, или за едно типично представяне на диалогичната ситуация при Платон, 131-146.
Илия Панчовски Платон – диалогът, 147-152.
Ана Начева Платон и Брак, 153-154.

Дебат К&Х: Политологически употреби на Аристотел

Аристотеловото наследство и съвременните политологически идеи
(участници: Богдан Богданов, Анастас Герджиков, Иван Кръстев, Стилиян Йотов, Лидия Денкова, Цвете Лазова, Николай Гочев, Димка Гочева, Емил Григоров, Димитър Вацов), 155-182.
Димка Гичева-Гочева За (не)възможното използване на Аристотеловите
политологически идеи тук-и-сега, 183-206.

Извори
Платон Платон поздравява роднините и съмишлениците на Дион (Седмо писмо), 207-234.
Лукиан Роби-бегьлци, 235-244.

РЕФЛЕКСИВНА МОДЕРНОСТ И ТРАДИЦИЯ
(кн. 14, бр. 2, 2002)

Милена Якимова Уводни думи, 5-6.

Рефлексивна модерност и традиция
Интервю на Милена Якимова със Зигмунт Бауман Власт без политика, 7-16.
Интервю на Милена Якимова с Лари Рей Дилеми пред социологията в ситуация на несигурност, 17-26.
Олга Симова Рефлексивната модерност и преоткриването на политическото, 27-36.
Красимир Стоянов Идентичност и глобализация, 37-50.
Димитър Вацов Глобализацията – метафизичен конструкт?, 51-78.

Защо сме такива?”
Миглена Николчина Семинарът: начин на употреба, 79-108.
Петя Радоева Оформяне и провеждане на идеята за нормализация на лексикалния пласт на българския език през 30-те години на XIX век, 109-130.

Прочити на модерността
Кольо Коев Веберовата „Наука за човека”: социологически предчувствия 1892-1896 г., 131-154.
Боян Знеполски Двата проекта на модерността (Възможно ли е завръщането на субекта?), 155-174.
Стилиян Йотов Рорти, Адорно и критическата философия, 175-198.
Люк Ланглоа Хабермас, хуманизмът и критическата теория, 199-208.
Виторе Колина Пространства: физически и виртуални, 209-224.

Рефлексии върху изворите
Александър Шнел Интенционалност и времевост във феноменологията на Хусерл, 225-244.
Александър Кънев Върху генезиса на късната философия на Витгенщайн, 245-258.

Извори
Хана Арент – Мартин Хайдегер Писма и други свидетелства 1925-1975, 259-278.

Рецензии
Чавдар Маринов Първа конференция на проекта НЕКСУС „Балканите: картографиране на идентичностите (XVIII-XXI в.)”, 279-285.

БЪЛГАРСКОТО ОБРАЗОВАНИЕ – ПРОБЛЕМИ, ТЕЗИ, СТРАТЕГИИ
(кн. 15, бр. 1, 2003)

Димитър Вацов Уводни думи, 5-8.
Десислава Гаврилова За гражданското образование, гражданското общество и дебатирането, 9-12.

Дебат К&Х
Защо все не се случва гражданското образование в България - какво да е то и кой да го прави? /Гражданските ценности и умения – между гражданското общество, училището и държавата/
(участници: Румен Вълчев, Георги Казаков, Анастас Герджиков, Татяна Калканова и Петя Кабакчиева; модератор: Димитър Вацов), 13-48.
Гражданското образование - елитарно хуманитарно образование или компетентност на всеки гражданин
(участници: Майя Грекова, Емил Григоров, Ингрид Шикова, Светослав Малинов, Ева Варджийска и Кръстьо Раленков; модератор:  Александър Кьосев), 49-82.
Христо Тодоров Гражданското образование като политически проблем, 83-88.
Веселин Методиев Още за гражданското образование, 89-92.
Майя Грекова Свят – училище – личност и гражданско образование, 93-98.
Татяна Дронзина Дебатът, или четиринадесет години неяснота, 99-108.
Маргарита Дишкова По следите на „гражданското образование” в българското училище след 1999 г.: пътеводител за добронамерени политици, 109-114.

Висшето образование
Анна-Мария Тотоманова Ролята на българските университети за трансформацията на обществото, 115-130.
Протокол от експертното обсъждане, организирано от Сдружение „Академична Лига за Югоизточна Европа”, на доклада на Анна-Мария Тотоманова: „Ролята на българските университети за трансформацията на обществото”.
(участници: Анна-Мария Тотоманова, Александър Кьосев, Димитър Денков, Бойчо Кокинов, Румен Пранчов, Пепка Бояджиева, Неда Кристанова, Петя Кабакчиева, Георги Димитров, Даниела Колева, Димитър Вацов, Людмила Маринова и Димитър Камбуров), 131-154.
Проектът Модернизация на образованието – общо представяне и резултати от външен мониторинг
Асоциация за социални изследвания (ръководител: проф. Георги Димитров; зам. ръководител: доц. Петя Кабакчиева), 155-166.
Протокол от експертното обсъждане, организирано от Сдружение Академична Лига за Югоизточна Европа, върху мониторинга на реализацията „Проекта за Модернизация на образованието”, осъществен от „Асоциация за социални изследвания”
(участници: Георги Димитров, Петя Кабакчиева, Анастас Герджиков, Александър Кьосев, Анна-Мария Тотоманова, Бойчо Кокинов, Димитър Денков, Румен Пранчов, Пепка Бояджиева, Райна Гаврилова, Неда Кристанова, Даниела Колева, Димитър Вацов и Георги Казаков), 167-190.
Лилия Гурова Модели на либерално образование в северноамериканските университети и колежи, 191-200.

Партньорска мрежа EUROZINE
Клаус Легеви Транснационалните движения и въпросът за демокрацията, 201-220.

Дебют К&Х
Петя Лазарова „Пътешествия на окото” през истории на думите, 221-225.

МУЛТИКУЛТУРАЛИЗМЪТ
(кн. 16, бр. 2, 2004)

Яна Генова Преводимостта на мултикултурализма (Бележки на съставителя), 5-12.

Либерализъм и общности
Стилиян Йотов Мултикултурализмът – дилеми на равенството, 13-26.
Олга Симова Мултикултурализъм и либерална демокрация, 27-38.
Брайън Бари Политиката на мултикултурализъм, 39-56.
Юрген Хабермас Равностойното културно третиране и границите на постмодерния либерализъм, 57-88.
Димитър Вацов Да огроничим „универсалната прагматика” до една тясна и само формална „теория на аргументацията”?, 89-106.
Богдан Богданов Статично и динамично или за разбирането на човека и човешката ситуация, 107-122.

Отвъд толерантността
Аксел Хонет Расизмът като деформация на възприятията За безсмислеността на насърчаване на толерантността, 123-130.

Расизмът като социализационен дефект
Интервю на Красимир Стоянов с Аксел Хонет Расизмът като социализационен дефект, 131-136.
Чарлс Тейлър Демократичното изключване (и неговото преодоляване), 137-158.
Джоузеф Раз Мултикултурализъм, 159-172.
Хоми Баба Култура в „междините”, 173-180.

Социални ресурси /културни ресурси
Нанси Фрейзър От преразпределение към признание? Дилеми на справедливостта в „пост-социалистическата” епоха, 181-208.
Шийла Бенхабиб От преразпределение към признаване? Парадигмалната промяна в съвременната политика, 209-240.
Уил Кимлика Справедливост и малцинствени права, 241-268.

Дебат К&Х

Какъв ни е мултикултурализмът?
(участници: Александър Кьосев, Димитър Вацов, Емил Григоров, Иван Кръстев, Мила Минева, Стилиян Йотов; модератор: Яна Генова), 269-292.
Майя Грекова Опит за закъсняло включване в дебата., 293-296.
Какъв ни е мултикултурализмът? (2-ра част)
(участници: Красимир Кънев, Мила Минева, Харалан Александров, модератор: Яна Генова), 297-318.
Ивайло Дичев Монокултурализмът като културност, 319-326.

Актуално
Красимир Стоянов Диалектика на свободата Конгрес посветен на 100-годишнината от рождението на Теодор В. Адорно (26-28.09.2003, Франкфурт на Майн), 327-329.
Боян Знеполски Балканите търсят себе си. ХVІ Европейска среща на културни издания (24-27.11.2003, Белград), 330-334.

НОРМА И ПАТОЛОГИИ
(кн. 17, бр. 1, 2004)

Мартин Канушев Уводни думи, 5-6.
Милена Якимова Автономията на Академията (Покана за публичен дебат), 7-10.

Конструирането  на понятията
Давид Йерохам Нe/нормалността, която ни свързва, 11-26.
Георги Фотев Ценност, факт, норма, 27-38.
Деян Деянов Логика на молекулярните перформативи и нормализация, 39-62.
Георги Каприев Раждането на лудостта от триумфа на разума, 63-80.
Петър Горанов Аскеза и желание. Малко етика и малко естетика, 81-92.
Галина Гончарова Разум/болест в „прочити” на (нео)просвещението през XIX век, 93-112.

Социални профили на отклонението
Мартин Канушев Психиатрична експертиза и девиантно поведение: към археологията на съдебно-медицинската власт, 113-128.
Нина Белова Цена на насилствената престъпност – нравствен и психичен аспект, 129-142.
Стилиян Йотов Тероризмът като патология?, 143-154.
Елена Алексиева Репрезентациите на фашизма в романите „Бял шум” на Дон ДеЛило и „Горски цар” на Мишел Турние през погледа на екзистенциалната семиотика, 155-170.

Сексуалност, нормативност, трансгресия
Димитри Гинев Към онтология на трансгресията, 171-190.
Станимир Панайотов Нормативният проблем за хомосексуалния субект: gay&lesbian studies и queer theory, 191-206.

Българските нормализации
Гергана Мирчева Българският евгеничен проект от 20-те и 30-те години на миналия век и нормативният код на „родното”, 207-220.
Иво Христов Предизвикателствата пред българската правна модернизация – 1878-1944 г., 221-244.
Иван Кьосев Аналогията на правните норми (analogia legis) като способ за преодоляване на непълнотите при правоприлагането, 245-254.

Дебат К&Х

Норма и патологии: болестите на прехода
(участници: Здравко Попов, Румен Петров, Петър Горанов, Надежда Стойчева, Мартин Канушев; модератор: Боян Знеполски), 255-270.
Харалан Александров Болестите на прехода – едно закъсняло включане, 271-274.

Рецензии

Радостин Калоянов За актуалността на Кантовата философия (Кантов конгрес на тема: „Право – История – Религия”, Виена, 4-6 март 2004), 275-284.
Емил Григоров Идентичност и свобода (Стилиян Йотов, Етика и мултикултурализъм. Градивни елементи и скици, 2004), 285-288.

ОПРАВДАНАТА ВОЙНА ДНЕС
(кн. 18, бр. 2, 2004)

Стилиян Йотов Уводни думи (Оправдание на „оправданата война”), 5-12.

„Справедливата война” – традиция и настояще
Браян ХехирТеорията за справедливата война в света след студената война, 13-34.
Георг МеглеСправедливите войни – философия и идеология, 35-52.
Майкъл Уолзър О(б)съждайки войната, 53-66.
Антоний Тодоров Справедливото насилие или критика на легитимацията на войната, 67-82.
Радостин Калоянов Допустимата война, 83-96.

Арт пространства К&Х
Кирил Прашков Вместо война, 97-112.

Променената реалност на войната
Лорьнс ФридманВойната, 113-122.
Мери КалдърКосмополитизмът и организираното насилие, 123-136.
Стивън МецАсиметричната война и бъдещето на Запада, 137-152.
Михаел РикенбергВоенни главатари. Скица на проблема, 153-172.
Аню АнгеловБългарските въоръжени сили в условията на пълноправно членство в НАТО, 173-184.

Нови предизвикателства – нови оправдания
Отфрид ХьофеХуманитарна интервенция? Правноетични размишления., 185-203.
Жан БодриярДухът на тероризма, 203-214.
Жилбер Гийом Тероризъм и международно право, 215-228.
Алън Бюкенън, Робърт О. Кеохан Превантивната употреба на сила: Космополитна институционална перспектива, 229-256.
Интервю на Стилиян Йотов, Деяна Марчева и Димитър Вацов с Алфред ван Стаден „Войната срещу тероризма” – политическа или военна кампания, 257-262.

280 години от рождението и 200 години от смъртта на Имануил Кант
Александър Гънгов Опит за приложение на учението на Кант относно паралогизмите към съвременната пропаганда, 263-272.

КУЛТУРНАТА ПЕРИОДИКА – АКТУАЛНО СЪСТОЯНИЕ
(кн. 19, извънреден брой, 2005)

Благовест Златанов, Алберт Бенбасат Уводни думи, 5-6.

Профили на актуалното състояние на културната периодика
Анкета върху състоянието на културната периодика в България, 7-14.
Алберт БенбасатАнализ на анкетата за състоянието на българската културна периодика, 15-29.
Статистически данни върху настоящото състояние на културната периодика в България – тиражи, абонаменти. Съпоставка с масовата преса, 30-32.
Румяна Гоцева, Станко Йорданов, Йордан Стефанов Обобщен икономически анализ на анкетираните периодични издания за изкуства и култура, 33-66.
Благовест ЗлатановБългарската културна периодика 1990/2000 г., 67-74.

Да се поучим от другите!
Дейвид ХигинсЕдинбъргското списание „Блекуудс” и конструирането на гения Уърдзуърд, 75-92.

Неправителствената подкрепа на културната периодика. Проектът Нова публичност”
Александър Кьосев, Иван Еленков, Албена Хранова Концепция и задачи на проект „Нова публичност” (Център за изкуства „Сорос” – София), 93-96.
Вера Дакова Външна оценка на проект „Нова публичност”, 97-114.
Благовест Златанов Какво успя да осъществи проектът „Нова публичност” за периода на своето съществуване?, 115-118.

Държавната подкрепа на културната периодика. Национален фонд „Култура”
Концепция, структура и функциониране на Национален фонд „Култура” към Министерство на културата и туризма, 119-126.
Издания, спечелили субсидии от Национален фонд „Култура”, 127-130.
Зорница ПетроваСписък на изданията с културна насоченост, 131-138.

Приложения
Blagovest Zlatanov The Changes of Policymaking in the Sphere of Cultural Periodicals in Bulgaria after 1989, 139-146.
Blagovest Zlatanov Massenmedien oder Kulturpresse. Ihre Stellungnahmen und Ansprüche in der postkommunistischen bulgarischen Demokratie, 147-155.

ОБРАЗИ НА ГРАДА
(кн. 20, бр. 1, 2005)

Яра Бубнова, Димитър ВацовУводни думи, 5-6.

Визуален семинар
Яра Бубнова Градът и Визуалният семинар, 7-24; Стипендианти и изложби, 25-52.

Стипендианти и изложби
Александър Кьосев Мишеловката, 53-74.

Хибридни пространства
Aлдо Бономи Размито пространство, 75-80.
Винтила Михайлеску Хибридност – прякор на постиндустриалната парадигма?, 81-88.

Образи на града
Ирина Генова Образи на модерността. Опитът с града и природата, 89-120.
Виторе Колина Градската образност в творчеството на Джордж Оруел, 121-134.
Лъчезар Бояджиев Billboard heaven, 135-156.
Валентин Данчев Какво символизира „Символът на София”?, 157-176.
Боян Манчев Безобразното тяло и фетишът на неорганичното, 177-186.
Ивайло Дичев Естетика на руините, 187-194.

Всекидневието на града
Милена Якимова София на сюртуклиите, краят на XIX век, 195-222.
Райчо Пожарлиев Кръчми и ресторанти, 223-238.
Светлана Паунова Социално конструиране на градската инфраструктура, 239-258.
Елица Станоева Софийският трамвай (1901-1934). Дискурс върху градската модернизация, 259-282.
Светла Казаларска Имало едно време… Котел, 283-302.

Проект
Кирил Прашков Отговорна живопис, 303-314.

Покана за дискусия
Ангел Ангелов Коментар върху „Краят на историята на изкуството”: мнения и полемики” от Чавдар Попов, 315-330.

Рецензии
Светла Казаларска Еротиката на града, 331-335.
Мила Минева Междено време… или историческо есе, което прави „Чудеса”, 336-337.

ВИСШЕ ОБРАЗОВАНИЕ И НАУЧНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ В ОБЩЕСТВА НА ЗНАНИЕТО
(кн. 21, бр. 1, 2006)

Мартин Канушев Уводни думи, 5-8.

Актуални промени в нормативната база на висшето образование
Татяна Калканова Необходимостта от нов Закон, 9-12.
Таня Петрова Новият Закон за висшето образование, 13-22.
Анастас Герджиков Новият Закон за висшето образование – жалон и детайли
Марко ТодоровУправлението и финансирането, 23-34.
Проект за Закон за висшето образование – П. Бояджиева и др., 41-66.
Проект за Закон за висшето образование – К. Велев и др., 67-74.
Проект за Закон за висшето образование – А. Герджиков и др., 75-84.
Христо ТодоровИзрастване на научните кадри. Научни звания и научни степени, 85-96.

Национални контексти и Болонски процес
Мирослав Дачев Висшето образование: предизвикателства и прспективи, 97-106.
Димка ГочеваApologia Declarationis Boloniensis contra murmurantes, 107-120.
Кемал ГюрюзТурският опит в управлението и реформирането на висшето образование, 121-140.
Паво Баришич Болонският процес в Хърватска, 141-146.
Бойчо Кокинов Ще стане ли България част от обществото на знанието?, 147-156.
Димитър ДимовДокторантските програми и европейската общност, 157-168.

Дисциплинарни проекти и социализация
Растко МочникПредаване и производство на знанието в съвременния университет, 169-176.
Антоний ТодоровСкритата програма на университета, 177-188.
Красимир СтояновКъм социогенезиса на знанието. Защо университетското образование не се поддава на унификация?, 189-198.
Ваня СерафимоваСоциализацията – между социалното фасониране и процесът на индивидуализация, 199-210.

История на образованието
Атанас СтаматовФилософията в българското образование до 1947 година, 211-234.
Добрин ТодоровЕволюция на философското образование в тоталитарна България, 235-254.

Историята в образованието
Десислава ЛиловаБългарският разказ за падането под османска власт, 255-274.
Албена ХрановаСюжети и предикати. Отново за учебниците по история, 275-290.
Елена СтойковаБукварите през социализма и социализмът през букварите, 291-308.

Успешни практики
Тим ЩухтайИнициативата за върхови изследваниа и нейният дългосрочен ефект, 309-314.
Тим ЩухтайТрябва да бъдат разрешени и предприемачески университети, 315-318.
Мустафа ЮрткуранПроект „Култура на качеството“ в Университет Улуда, 319-330.
Енгич АтачСтуденстки прием в програмите за дистанционно обучение към Анадолския университет, 331-338.
Морис ГринбергИзследователска дейност на бакалавърско ниво, 339-346.
Виолета Герджикова, Йоана Сиракова, Николай Шаранков Пътища за реформиране на университетското класическо образование, 347-359.

Рецензии
Анастас ГерджиковРецензия на АНТИкорупция/АнтиОБРАЗОВАНИЕ, 360-362.
Димитър ВацовКонференцията „Висше образование и научни изследвания”, 363-366.

СПРАВЕДЛИВОСТ И КОМУНИКАТИВНА СВОБОДА
(Парадигмата на признаването в постсоциалистически контекст)
(кн. 22, извънреден брой, 2006)

Александър Кьосев, Красимир Стоянов, Христо Тодоров, Димитър Вацов Въведение, 9-18.

Аксел Хонет Справедливост и комуникативна свобода (Разсъждения във връзка с Хегел), 19-32.
Христо Тодоров Свобода и/или справедливост. Критичен коментар към „Справедливост и комуникативна свобода” на Аксел Хонет, 33-40.
Ханс Клаус КойлИма ли концепцията на признаването граница? Бележки към едно ключово понятие на хегелианската философия, 41-5.
Александър Кьосев Поглед и признание. Към теорията на социалното възприятие като форма на признание, 51-58.
Благовест Златанов Защо не неидентичното?, 59-64.
Боян Манчев The Fall before the Subject, 65-72.
Миглена Николчина Вдлъбнатото огледало. Аспекти на парачовешкото у Клайст и Рилке, 73-92.
Димитър Зашев Един историко-философски паралел (Кант-Хегел) като фон на тематиката за признанието, 93-98.
Димитър ВацовМирна ли е борбата за признаване? Критически интервенции към парадигмата на признаването на Аксел Хонет, 99-116.
Милена Якимова Парадигмата на признаването като нормативен ориентир за социалното изследване, 117-124.
Красимир Стоянов Артикулацията на ценности като предмет на теорията на справедливостта. Върху една непълнота в понятието за справедливост на Аксел Хонет, 125-136.
Боян Знеполски От индивидуалност към субективност или от субективност към индивидуалност?, 137-145.

Кюба
Кюба: пътуване срещу течението, I.
Ивайло Дичев Естетиката като пътуване, II-V.
Ирит Рогоф „Бях щастлива, когато бях девица”, VI-IX.
Разговор на Милена Якимова с Яра Бубнова Кюба: дотам и обратно, X-ХХIII.

ПРИЗРАКЪТ НА НАРОДА. НОВИТЕ ФОРМИ НА ПОПУЛИЗЪМ
(кн. 23, бр. 1, 2007)

Боян ЗнеполскиУводни думи, 5-8.
Исторически фигури на българския популизъм
Стефан Дечев„Народът” в българския печат и политика през 80-те и 90-те години на ХІХ век, 9-32.
Иван Еленков„Хуманно-класовият втори Златен век”. 1300 годишнината от основаването на българската държава и историзиране на официалната култура в юбилейната действителност (1976-1981 г.), 33-62.
Бойко ПенчевНационалпопулисткото наследство на социализма, 63-70.
За пластовете на популизма
Светослав МалиновРазмисли за българския популизъм, 71-84.
Антоний Тодоров Националпопулизмът срещу демокрацията, 85-100.

На фокус: новият популизъм
Франсоа ЕйсбургСтарият и новият, 101-106.
Иван КръстевПопулисткият момент, 107-114.
Кас МудеПопулисткият Zeitgeist в днешна Европа, 115-120.

Профили и паралели
Томас КародърсПопулизмът в сравнителен план: Западна Европа, Централна и Източна Европа, Южна Америка, 121-128.
Жак РупникПопулизмът в Източна и Централна Европа, 129-134.
Яцек КохановичЗавоят надясно. Полският политически пейзаж през първото десетилетие на ХХІ век, 135-148.
Антонела Капел-Погачеан, Надеж Рагарю„Романия Маре” и „Атака” в сравнителен план: националпопулизъм и политически протест в Румъния и България, 149-160.

Заплахи, прогнози, противодействия
Даниел СмиловБаналността и екстремизмът в популизма: анализ на заплахите, 161-164.
Александър АндреевПопулизмът няма политическа родина, 165-168.

Интервю К&Х
Разговор на Боян Знеполски с Мишел ВиевьоркаЗа популизма, постпопулизма и съвременните митове, 169-180.

ДОКТОРАНТСКИ БРОЙ
(кн. 24, специално издание, 2007)

Ваня Серафимова, Мартин КанушевУводни думи, 5-8.

Генеалогии
Гергана МирчеваФизическото възпитание в българските училища (1879-1912). Към заздравяване на колективното тяло, 9-20.
Петя РадоеваОпит за една генеалогия на „възрастта” в българското общество (краят на ХVІІІ – началото на ХІХ век), 21-38.
Анна АлексиеваМнемоничният субект в българската възрожденска литература, 39-60.
Мария КисиковаФорематология и телесност в традиционното общество – етносоциологически измерения (по примери от Иван Хаджийски), 61-74.
Сергей СтефановКрепости и рицарство, 75-92.
Гергана ДиневаКултурни „явявания” и философски разбирания за границата в европейското Средновековие, 93-104.
Иво ТопалиловКъм въпроса за имената на Пловдив (ІV в. пр. н. е. – ІV в. от н. е.), 105-114.

Истории на настоящето
Надежда ГълъбоваУченическата етика и духа на социализма. Всекидневният живот в 114-та гимназия в София през 60-те години, 115-130.
Светла Казаларска„Възход на паметта” в посткомунистическа България?, 131-144.
Мария Бакалова Демократизация и национализъм в посткомунистическите преходи, 145-164.
Велислава ПетроваВиж пазарът бяга!, 165-172.
Петя Славова Пазарът на професионалните услуги в постсоциалистическа България: случаят на архитектурната професия, 173-192.
Владия Михайлова(Не) възможният проект: съвременно българско изкуство. Дебатът за авангарда във визуалните изкуства на 90-те в България, 193-210.
Емилия Карабоева Фентъзи – утопия на равновесието, 211-224.

Дебат К&Х
Музеят за съвременно изкуство – въпрос в сегашно време: Яра Бубнова, Ангел Ангелов, Мария Василева, Боян Манчев, Ирина Генова, Кирил Прашков, Недко Солаков, Владия Михайлова, Димитър Вацов, Боян Знеполски, 225-240.

Дисциплинарни рефлексии
Ина ДимитроваКонцептуална рамка и „интенционални обекти”: към онтологията на социалните артефакти, 241-252.
Симона Тренева Системите от релевантности и проблемът за отношението между наука и всекидневие, 253-266.
Росен ЛюцкановЩрихи към апокрифната история на математическата логика, 267-280.
Христо Гьошев Проблемът за „Кръга” в първите рефлексии на Фихте в „Собствени разсъждения върху елементарната философия”, 281-292.
Димитър ДимовРеалистичният поврат в четенето на Пърс и иконичността, 293-310.
Стойка Пенкова Перформативната логика на филсофския дискурс на Декарт в контекста на теоретичния спор между Фуко и Дерида, 311-324.
Цветанка Горанова Проблемът за съотношението между етнография и етнология, 325-334.

КУЛТУРИ В ДВИЖЕНИЕ
(кн. 25, бр. 1, 2008)

Мила Минева, Милена ЯкимоваУводни думи: Култури в движение, 5-7.

Мигриращи култури
Ивайло ДичевМобилни идентичности? Мобилно гражданство?, 9-24.
Мила Манчева Трудова миграция на българските турци в Германия. Съетнични мигрантски мрежи и култури, 25-44.
Марина Лякова Хибридният жизнен свят на българските студенти в Германия, 45-64.

Изобретяване на автентичност
Ричард УилкЛюбов/омраза към чуждестранната храна: Неофилия, неофобия и глобализация, 65-78.
Мила МиневаНационалното като рекламен репертоар, 79-98.
Дейвид МорлиМагически технологии: новото, бляскавото и символното, 99-114.
Десислава ЛиловаИсторията на Виктор Крум: националната идентичност в интернет, 115-138.

Теоретични разграничения и социална диагностика
Разговор между Аксел Хонет, Райнер Форст и Рахел ЙегиИкономизиране на жизнения свят?, 139-162.
Интервю на Мила Минева с Дейвид Морли В търсене на временни истини, 163-172.
Ангел Ангелов Неустановеност и избор, 173-198.
Албена Хранова Априлското въстание на пътя на културите, 199-228.

Легитимиране  на политики
Тодор Христов, Ивелина Иванова Легитимиране на неравенствата, 229-244.
Десислава Гаврилова Обратната страна на Евро-интеграцията или за преноса на политики като спирачка на развитието, 245-256.

Пътуващи дебати
Бела Егед Защо отново за Ницше днес?, 257-260.
Какво е значението на Ницше за съвременните философи? (С участието на: Ричард Рорти, Пол Патън, Теодор Мюнц, Франтишек Новосад, Ян Сокол, Лесли Пол Тили, Петер Бергман, Алан Шрифт), 261-280.
Хорст Хътър Върху учението на Ницше за себенадмогването, 281-286.
Бела Егед Антидемократичният либерализъм на Ницше, 287-304.
Алан Д. Шрифт Усъмняването в авторитета: Ницшевият дар към Дерида, 305-312.
Дьорд Татар Смъртта на Бог: най-тежкото бреме, 313-318.
Димитър Вацов Ницше и политическото днес. Кратък манифест за една афирмативна демокрация, 319-336.

PHILOSOPHY OF EDUCATION AND EDUCATIONAL PRACTICE
(Vol. 26, Special Issue, 2008)

Wolfgang Sachsenroder Liberal Education – Education of Freedom. Address from the Friedrich-Naumann-Foundation, 5-6.
Krassimir Stojanov (Munich) Introduction: Philosophy of Education and Educational Practice as (De-) Liberation, 7-12.

Meaning and Goals of Education
Paul Standish (Sheffield) The Nature and Purposes of Education, 13-24.
Christo Todorov (Sofia) Responsibilities of Contemporary Universities, 25-42.
Harvey Siegel (Miami) Cultivating Reason, 43-58.

Ethical and Epistemological Issue of Learning and Schooling
Randall Curren (Rochester) Coercion and the Ethics of Grading and Testing, 59-76.
Claudia Schumann (Baltimore) Conceptual Objectivity and its Difficulties in Brandom’s Rationalist Pragmatism, 77-94.
Aslaug Kristiansen (Kristiansand, Norway) How to Develop a Culture of Trust in Schools? Insights from Martin Buber’s Philosophy of Dialogue, 95-108.
Konstantin Mitgutsch, Elizabeth Sattler (Vienna) Learning by Passion. Tracing a Passionate Dimension within the Negativity in Learning in Philosophy of Education, 109-122.

Philosophical Issues in Intellectual History of Education and in Anthropology of Education
Ludwig Pongratz The Liquidation of the Subject: Reflections on Subjectivity and Education after Adorno, 123-
Anja-Silvia Going (Zurich) Patterns of Thought in 16th Century Public Education
Christoph Wulf (Berlin) Anthropological Research in Education. Towards a Historical – cultural Anthropology of Education
Iris Clemens (Frankfurt) Globalization and the Need for Cultural Perspectives in Educational Sciences

Philosophy of Education and Educational Policy
Jeanette de Klerk (Stellenbosh, South Africa), Gerhard Zecha (Salzburg) Learning from Mistakes: Creating a New Spirit for a Democratic School System in South Africa
Kenneth Minogue (London) Education and the Free Society

Interview K&X
Interview of Marina Liakova with Nancy Fraser „Emancipation is not ‘all or nothing’ affair”

ТУРЦИЯ И ЕС: ПРЕДЕЛНОТО ИЗПИТАНИЕ
(кн. 27, бр. 2, 2008)

Стилиян Йотов (София) Уводни думи. Турция – ЕС: пределното изпитание, 5-9.
Клаус Легеви (Есен) Турция – Европа: Привилегировано партньорство – по-малко демокрация?, 11-22.

Социална съвместимост
Йенс Албер (Берлин) Десет въпроса към членството на Турция в ЕС, 23-52.
Марина Лякова (Есен) Образи на исляма и социална интеракция между християни и мюсюлмани в Германия, 53-72.

Бремето на историята
Ханс-Улрих Велер (Билефелд) Граници и идентичност на Европа до ХХІ век, 73-82.
Интервю на Стилиян Йотов с Антонина Желязкова (София) Логиката на прагматизма трябва да надделее над взирането в географски карти, 83-90.

Преговорите
Кемал Киризчи (Истанбул) Турция и отношенията с Европейския Съюз: диалог за религиозното многообразие, 91-104.
Дарина Петрова (София) Парадокси на турската евроинтеграция, 105-124.

Ислям и демокрация
Мурат Белге (Истанбул) Дилемите на Турция: външни предимства, вътрешни напрежения, 125-132.
Александър Везенков (София) Авторитаризмът на военно-цивилната бюрокрация – пренебрегваният проблем в уравнението „ислям и демокрация в Турция”, 133-144.

Публичните дебати
Ангелос Гианакопулос (Констанц) Разширяването на ЕС между политическата обусловеност и културната съвместимост по примера на дебата за Турция в Европа, 145-166.
Антоний Тодоров (София) Турция, ЕС и българските дебати, 167-181.

ФИЛОСОФСКИЯТ ХХ ВЕК В БЪЛГАРИЯ: ДИАЛОГИЧНИ ПОЛЕТА
(кн. 28, бр. 1, 2009)

Атанас Стаматов Уводни думи, 5-6.
Димитър Вацов Редакционна бележка, 7-8.

Диалогични полета
Венцеслав Кулов Проблемът за същността на философията в творчеството на българските философи през ХХ век, 9-58.
Димитър Цацов Проблемът „логицизъм-психологизъм” в българската философска история, 59-86.
Ясен Захариев Дебати и образи за науката през XX век в България, 87-106.
Нина ДимитроваФилософски измерения на дискусиите в психологията, 107-122.
Нина Димитрова Философско-антропологически дискусии, 123-150.
Недялка Видева Поглед върху историята на етиката в България, 151-170.
Атанас СтаматовФилософията на историята – философия на историческата инициатива, 171-208.
Латьо ЛатевДискусионни топики в областта на историята на философията в България, 209-232.
Камелия ЖабиловаЕстетическата мисъл в полето на българската философска култура(Фигури, етапи, теоретико-методологически концепции, дискусии), 233-252.
Нина ДимитроваФилософски проблеми на религията, 253-286.

Посоки
Гергана ДиневаБългарската школа по философска медиевистика, 287-298.
Мария СтойчеваКакво научихме от аналитичната традиция на ХХ век? (За рецепцията на аналитичната философия в България), 299-318.
Христо ТодоровФорумът „Софийски диалози” за съвременната българска ситуация, 319-334.
Добрин ТодоровНеобявената програма на една „невидима” общност: Михаил Бъчварови неговите последователи (В памет на проф. М. Бъчваров), 335-352.

Литва: диагностика на настоящето
Алмантас Самалавициус Аморфно общество: Литва в епохата на високия посткомунизъм, 353-366.
Раса Балокайте Литва в Европа, Европа в Литва: между мимезиса и несъществуването, 367-374.
Томас Кавалиаускас Неефективният гражданин. Идентичност и консуматорски морал, 375-386.
Скайдра Трилупайтите Глобалните музеи на ХХI век, ФСРГ и реториката на културното планиране във Вилнюс, 387-400.

ЛИТЕРАТУРА. ИСТОРИОГРАФИЯ. СОЦИОЛОГИЯ
(кн. 29, бр. 2, 2009)

Албена Хранова Уводни думи: Литература. Историография. Социология, 5-6

Парадигми и теории I
Диана Миткова Към една интерпрегативна рамка за изучаване на политиката на националната специфика през XIX век, 7-46.
Ивелина Иванова, Тодор Христов Интерпретация на историята, литература и/или дискурсивни практики, 47-62.
Момчил Христов Мишел Фуко и историческата социология на социализма, 63-86.

Казуси и въображения I
Райчо Пожарлиев Въобразеният канибал, 87-96.
Мария Шнитер Защо мълчи българската Клио, или за липсата на български средновековни хроники, 97- 106.
Албена Хранова Историография и литература: „спорът” на факултетите, 107-128.

К&Х представя
Снежанка Михайлова, Пиерсандра Ди Матео Mount Analogue, 129-144.

Тематичен отрязък: комунизмът и неговите призраци
Александър Кьосев Истинският наследник, 145- 174.
Мартин Канушев Наказание и революционна необходимост: българското наказателно право през периода 1944-1956 година, 175-192.
Лиляна Деянова Научните архиви след научния фронт: дисциплинарната памет и интердисциплинарната история, 193- 210.
Иван Еленков Леките криле на тоталитарното въображение, 211-236.
Петя Кабакчиева За употребите на историята – на какво бе симптом скандалът с един проект?, 237-244.

Парадигми и теории II
Януш Славински Социология на литературата и историческа поетика, 245-270.
Яни Милчаков Предизвикателства на историзма: дилеми пред социологията на литературата (края на XX – началото на XXI век), 271-284.
Галина Гончарова Отвъд границите на поколението, 285-300.

Казуси и въображения II
Милена Якимова Войникът-гражданин, апашът и пролетарският бледен отрок, 301-324.
Боян Знеполски Ателието на романа: спасение или изгнание за романа (коментар и два превода), 325-342.
Ирина Генова (Не)Възможни срещи. Чавдар Мутафов, Василий Кандински и Мюнхен, 343-358.

Нови книги
Ивайло Дичев Културата като ритуал. „Културният фронт” на Иван Еленков, 359-364.
Михаил Груев Значимо изследване върху историята на новата и съвременна българска историография, 365-370.
Даниел Вачков За новата книга на Румен Аврамов, 371-376.
Милена Ангелова За новата книга на Михаил Груев, 377-380.
Георги Ангелов Реформаторство без реформи, 381-384.

ПОЛ И СЕКСУАЛНОСТ. КУЛТИВИРАНЕ НА ИДЕНТИЧНОСТИТЕ ДНЕС
(кн. 30, бр. 3, 2009)

Марина Ликова, Вяра Ангелова Уводни думи: Защо сега и защо тук за половите и сексуалните идентичности?, 5-8.

Социална теория и феминистка критика
Нанси Фрейзьр (Ню Йорк) Картографиране на феминистката въображение: от преразпределение към признание и от признание към представителство, 9-26
Интервю на Марина Лякова с Нанси Фрейзьр (Ню Йорк) Еманципацията не е положение „всичко или нищо”, 27-42.
Интервю на Димитър Вацов с Миглена Николчина Амортизацията на въображението в критическата теория днес?, 43-50.
Ейми Альн (Хановър, Ню Хемпшир) Феминизмът и политиката на себе си: преосмисляне на съпротивата, 51-66.
Светла Маринова „Местата” на ясените в „полетата” на ранните социални науки в Германия или относно формите на „мъжко господство” в науката (Скици към една властова история на социологията), 67-84.

Миграция и еманципация
Анете Трайбел (Карлсруе) Миграцията като форма на еманципация? Мотиви и модели на преселване на жените, 85-102.
Синове Бендиксен (Берген/Берлин) Как младите жени предоговарят, отхвърлят и реконструират „наложената им другост”, 103-122.
Надеж Рагару (Париж) За правилната употреба на „търговията с хора”. Спорове около един социален проблем и една правна квалификация, 123-142.
Джни Кюнкел (Берлин) Германският дебат относно трафика на жени: „наплив на проститутки от Източна Европа”, 143-162.

K&Х представя
Снежанка Михайлова, Пиерсандра ди Матео Mount Analogue. Theatre of Though, 163-178.

Полови роли и сексуални идентичности в съвременна България
Красимира Даскалова Националната държава, модернизацията и политическото гражданство на жените (1878-1944), 179-200.
Милена Димитрова Полови неравенства в съвременното българското общество: един печели, губят всички, 201-218.
Интервю на Марина Лякова с Татяна Коцева Мисията и темите на социалните изследвания на пола в България, 219-226.
Вероника Димитрова Метаморфозите на жената – от „домакиня” към „труженичка”: образи на жената в сп. „Жената днес” (1949-1956 г.), 227-246.
Невена Димова Джендър представи и практики на постсоциалистическите градски семейства в България, 247-266.
Емилия Карабоева Джендър аспекти на българския уличен некролог, 267-282.
Интервю на Вяра Ангелова с адвокат Маргарита Илиева Борбата с половата дискриминация е самотно занимание, 283-286.
Вяра Ангелова, Марина Лякова Хомосексуалността през погледа на българските студенти: опит за реконструкция, 287-304.

Култивиране на идентичности
Райчо Пожарлиев Готвачката и готвачът (Женско и мъжко в кухнята), 305-320.
Снежана Попова selyanin, selyanka – Изпитание на идентичността, 321-332.

Рецензия
Дарин Тенев Отвъд архетипа, 333-337.

20 години „Критика и хуманизъм“
Добрин Тодоров „Критика и хуманизъм” след 20 години и 30 броя, 339-353.

АНАЛИТИЧНАТА ФИЛОСОФИЯ
(кн. 31, бр. 1, 2010)

Анна Бешкова, Евгени Латинов, Тодор Полименов Уводни думи, 5-6.

Аналитичният обрат
Интервю на Тодор Полименов с Готфрид Габриел Аналитичната философия и нейната забрава за континента, 8-35.
Анна БешковаОбратът към реализма и началото на аналитичната философия, 37-47.
Пиер Вагнер/Лингвистичният обрат и други погрешни разбирания относно аналитичната философия , 48-78.
Александър Кънев Разривът между „аналитична” и „континентална” философия: структурни особености и генезис, 79-87.
Аналитичното наследство
Камен Лозев Мечтата на Ръсел (историко-философска скица от 1912-13 г.), 89-96.
Тодор Петков Ръсел, философската логика и отношенията, 97-121.
Тодор Полименов Витгенщайн за логиката на ‘вътрешното’ в бележките по философия на психологията, 123-137.
Вихрен Бузов Лудвиг Витгенщайн и Казимеж Айдукевич за нормативността на езиковите правила, 139-150.

Логика, семантика, епистемология
Робърт Брандъм Как аналитичната философия не успя да изпълни дълга си към когнитивната наука, 151-174.
Евгени Латинов Защо съвременната формална логика не е само формална?, 175-182.
Анета Карагеоргиева Класическият анализ на познанието и „проблемът Гетие”, 183-191.
Благовест Моллов Контрафактуални кондиционали и модална епистемология, 193-202.
Росен Люцканов Ръселовият парадокс на класа от всички пропозиции: разширяващи се квантори и семантична устойчивост, 203-209.
Мария Стойчева Минимална семантика и контекстуализъм. Опит върху метасемантиката, 211-224.

Дебют
Ася Маркова Философия на практиката при Лудвиг Витгенщайн, 225-231.

КРИТИКА И СУВЕРЕННОСТ
(кн. 32, бр. 2, 2010)

Димитър Вацов, Боян Знеполски Уводни думи, 5-10.

Социалната критика днес
Боян Знеполски За силата и слабостта на академичната социална критика, 11-25.
Милена Якимова Обикновеното – новата метафизична инстанция на критиката, 27-44.
Красимир Стоянов Що е идеология? Опит за реактуализация на една политико-критическа категория, 45-53.

Суверенност и гражданско общество
Боян Манчев Между суверенно насилие и човешко действие. Джорджо Агамбен и критиката на политическата суверенност, 55-74.
Владимир Градев Насилие и изкупление, 75-88.
Мартин Канушев Биополитикаи суверенност: към въпроса за границите на юридическата рационалност, 89-104.
Момчил Христов Фуко и либералната идея за гражданско общество, 105-127.
Христо Гьошев Правото на обосноваване в международен контекст, 129-146.

Суверенност и речеви актове
Христо Тодоров Намерения и обещания в политиката, 147-157.
Димитър Вацов Перформативът: суверенна власт вместо съпротива, 159-178.
Тодор Христов Правото над слабите. Две басни за суверенитета без суверен, 179-197.
Дарин Тенев Остин и Мос с Дерида: Дар и речеви актове, 199-209.

In memoriam
Пол Рикьор Борбата за признаване и икономията на дара, 211-219.

ПОЛИТИКАТА В ПЛАСТОВЕТЕ НА ВРЕМЕТО И ПРОСТРАНСТВОТО
(кн. 33, бр. 3, 2010)

Боян Знеполски, Димитър Вацов Уводни думи, 5-8.

Политиката в историята
Румен Аврамов Анхиало, 1906: Политическата икономия на един етнически конфликт, 9-90.
Ина Димитрова Добруване на социалното тяло: благонадеждни индивиди и благонадеждни общности, 91-110.
Елица Станоева Централният градски площад като легитимационен ресурс: пл. „Девети септември” в социалистическия център на София, 111-138.

Логика и методология на националното
Диана Мишкова Историческо пространство и мащаб (с примери от балканистиката), 139-154.
Албена Хранова За „прагматисткия обрат” на българския позитивизъм: унищожаване на Средновековието, 155-181.
Галина Гончарова Политиките на „поколението” (във вестниците Народност и Дунавска зора), 183-202.

Политики и стилове на живот
Ваня Серафимова Образованието в демократичните общества – предизвикателство и решения, 203-215.
Ивайло Дичев Демокрация Live, 217-224.
Мила Минева Консумация, този политически обект на желанието, 225-235.

Политическата теория в пластовете на времето
Невена Панова Политическото като игра според Платон в Закони, 237-250.
Сергей Стефанов Фигурите на краля: асиметрия на справедливостта и трансцендентност на властта (генезис на една средновековна идеология), 251-268.

КРИТИЧЕСКАТА ТЕОРИЯ И КРАТКИЯТ ХХ ВЕК
(кн. 34, бр. 4, 2010)

Дарин Тенев Уводни думи, 5-8.

Агонистичната политика
Шантал Муф Агонистичната политика между етиката и политиката, 9-20.
Боян Манчев „Подивяването на народа”. „Опиум за масите” или безкомпромисна демокрация, 21-32.

Критическа теория и деконструкция
Дарин Тенев Дерида и Адорно – съпротивата на остатъка, 33-54.
Артемий Магун (Не-)въплътената негативност. Филип Лаку-Лабарт и Теодор Адорно върху мимезиса, 55-84.

Залози и критики на критическата теория
Йоханес Вайс Макс Вебер и критиката на Критическата теория, 85-96.
Стилиян Йотов Критика на автономията, 97-104.
Димитър Божков Въображаемото като елемент на политико-социалния анализ, 105-110.

Новите граници на човешкото
Миглена Николчина Човекът като комедия, 111-126.

Естетическа критика и културна индустрия
Владимир Градев Философия на изкуството, изкуство на философията (Глоси към Естетическата теория на Адорно), 127-135.
Огнян Касабов Изкуство и помирение: спорът на Адорно с Хегел, 137-149.
Димитър Камбуров Какъв му е на Адорно Фон Триер, 151-182.
Калина Захова Адорно и музикалното възприемане, 183-190.
Тодор Христов Индустриализиране на свободата, 191-198.

Критически теории след „краткия XX век”: Източна Европа
Интервю на Димитър Вацов с Деян Деянов Върху съдбата на критическата теория в началото на XXI век, 199-217.
Андрей Райчев Хегеловата обективна логика, Маркс и теорията на посредниците, 219-245.
Растко Мочник Защо идеология наред със стоковия фетишизъм?, 247-265.

CHALLENGES TO REPRESENTATIVE DEMOCRACY TODAY
(Vol. 35, Special Issue, 2010)

Dimitar Vatsov, Boyan Znepolski, Kolyo Koev Preface, 7-11.

Paradoxes of the Political
Chantal Mouffe Agonistic Politics Between Ethics and Politics, 13-22.
Artemy Magun Carl’s Schmitt’s Nomos of the Earth and the Evolution of His Thought, 23-38.
Boyan Manchev Between Sovegeign Violence and Human Action. Giorgio Agamben and the Critique of Political Sovereignity, 39-56.
Momchil Hristov Democracy Between the People and Civil Society, 57-70.

Socila Critique Today
Boyan Znepolski On the Strengths and Weaknesses of Academic Social Critique, 71-84.
Milena Iakimova The Ordinary: The New Metaphisical Autority of Critique, 85-102.
Krassimir Stojanov What Is Ideology? An Attempt at Reactualizing a Category of Social Critique, 103-110.
Amy Allen Feminism and the Politics of Our Selves: Rethinking Resistance, 111-125.

Authority and Democracy: Sources of Legitimacy
Hristo Todorov On Authority, 127-135.
Stilian Yotov Do We Need a Right to Democracy?, 137-149.
Hristo Gyoshev The Right to Justification in an Intenational Context, 151-166.
Martin Kanoushev Biopolitics and Sovereignity: Towards the Question of the Limits of Juridical Rationality, 167-181.
Albena Hranova Slavery, Power and Legitimacy (Fragments), 183-202.

Everyday Life and Ordinary Practices: A Micrology of Power
Kolyo Koev Evereyday Practices and Practical Formalization: The Jurisdiction of Indifferent Everydayness, 203-227.
Dimitar Vatsov Performatives: Violence and Demiuggic Power, 229-254.
Todor Hristov The Right over the Weak. Two Fables about Sovereignity without a Sovereign, 255-273.
Darin Tenev Austin and Mauss with Derrida: Gift and Speech Acts, 275-284.
Elitza Stanoeva The Central City Square as a Legitimation Resource: TheMain Square of Socialist Sofia, 285-320.

Politics and Lifestyles
Ivaylo Ditchev Democracy Live, 321-327.
Milla Mineva Consumption, That Object of Political Desire, 329-338.
Vanya Serafimova Education in Democratic Societies: Challenge and Solution, 339-350.

КАЧЕСТВО НА ВИСШЕТО ОБРАЗОВАНИЕ В НАЦИОНАЛНИ И ГЛОБАЛНИ КОНТЕКСТИ
(кн. 36, бр. 1, 2011)

Димитър Вацов, Елица Станоева Уводни думи, 5-15.

Оценка на качеството и финансиране: българският случай
Таня Петрова Промените в Закона за висшето образование след 1995 г.: лабиринт без изход, 17-30.
Майя Грекова Краят на ВАК: от политически към „академичен” произвол?, 31-45.
Анастас Герджиков Акредитация срещу рейтинги – с кое какво да измерваме?, 47-57.
Димитър Йончев Националната агенция за оценка и акредитация пред новите предизвикателства във висшето образование, 59-68.
Анита Байкушева, Боян Захариев, Десислава Кузнецова, Драгомира Белчева, Петя Брайнова Ефективността на публично финансираните висши училища в България: приложение на анализа на границата на ефективност, 69-101.
Александър Александров Споделянето на разходите за образование като решение на съществуващи проблеми в системата на финансиране на висшето образование в България, 103-117.
Борислав Тошев Научната компетентност – персонална и институционална оценка, 119-134.
Димитър Вацов Въпроси, на които министър Игнатов трябва да отговори, 135-139.

Болонският процес: критически перспективи
Тодор Христов, Ивелина Иванова Изключителност, изключване и рисковете на Болонския процес, 141-164.
Жил Руе Болонският процес под въпрос: национални пречупвания и инструментализации, 165-192.
Красимир Стоянов Смисли и функции на университетското образование между Хумболт и Болоня, 193-203.

Реформи и протести: други национални контексти
Лоис Лий, Каролин Хайтмайър Образование, образование, образование: три идеи за качеството на висшето образование в Англия и Уелс, 205-228.
Джон Холмууд Реформи във висшето образование на Англия: от публично финансиране към пазарна логика, 229-242.
Антонио Ферара Качество на висшето образование и университетски реформи: италианският случай в дългосрочна перспектива, 243-250.
Димитър Камбуров Pax Sinica и пактът на китайското образование, 251-265.

Изключителност вместо масовизация: институтите за академични изследвания
Силата на периферията в епохата на разпадане на старите центризми, интервю на Елица Станоева с Диана Мишкова, 267-286.
Как се дефинират изследователски приоритети в европейски контекст, интервю на Елица Станоева с Лука Джулиани, 287-298.

Студентска мобилност и траектории на живот
Елица Станоева Пътища на образованието (Колаж от студенстки есета по конкурса на сп. „Критика и хуманизъм”), 299-306.
Тодор Христов Студентският обмен като луксозна възможност (Семантична мрежа на есетата от конкурса на сп. „Критика и хуманизъм”), 307-310.
Цветелина Манова Срещу стената, 311-313.

НАЦИЯ И ГРАЖДАНСТВО: БЪЛГАРСКИ И БАЛКАНСКИ ПОСОКИ
(кн. 37, бр. 2, 2011)

АлбенаХранова, Милена Якимова Уводни думи, 5-11.

Гражданите на родината
Димитър Вацов Има ли „гражданско образование” в българското училище днес?, 13-48.
Милена Якимова Гражданите на родината, 49-80.
Георги Господинов Лексиконът: към дискурса на детството и юношеството през социализма, 81-106.
Здравка Георгиева „Краят на бунта”, 107-121.
Петя Кабакчиева Нацията като въображаема държавност, 123-142.

Либерализъм и национализъм: напасвания
Диана Мишкова Политическият трансфер или за балканските преноси на „европейската” модерност, 143-164.
Албена Хранова Народи, народности и граждани в писането на българския ХIХ век, 165-182.
Галина Гончарова Между обществения договор и любовта към отечеството: Освобождението и инициацията на българските културни елити, 183-199.

Контексти на норма и санкция
Надя Данова Фрагменти от историята на изграждането на правната култура при българите, 201-264.
Румен Аврамов Микроикономика на антисемитизма. Българската държава „аризира” „еврейските” акционерни дружества (1941-1944 г.), 265-282.
Мартин Канушев Мястото на наказанието „лишаване от права” в българското законодателство, 283-309.
Василис Пецинис Правна рамка на малцинствените политики в Сърбия и Хърватска. Сравнителен анализ в контекста на разширяването на Европейския съюз, 311-328.

Френска връзка
Райчо Пожарлиев Хляб и пасти (културният срещу историческия факт), 329-346.

Сродни изследвания
Цветелина Сантулова Карта на два проекта, 347-364.
Николай Аретов Интердисциплинарен проект „Емоционалното съдържание на българската национална идентичност: исторически корени и съвременни измерения”, 365-371.
Леа Вайсова Патриотизъм, национализъм, гражданство и около, 373-380.

ПРЕОСМИСЛЯНЕ НА ДЕМОКРАЦИЯТА (ВЛАСТ И СЪПРОТИВА)
(кн. 38, бр. 1, 2012)

Димитър Вацов, Боян Знеполски Уводни думи, 5-9.

Субекти на политическото и ресурси на съпротивата
Боян Манчев Потенция, експлоатация и съпротива на телата-субекти. За една устояваща трансформация, 11-22.
Христо Гьошев Игри на еманципация в международните отношения, 23-39.
Джудит Бътлър Психичният живот на властта. Въведение, 41-64.

Модуси на социалната критика
Димитър Вацов Критика и власт (За привилегированата властова позиция на социалния критик днес), 65-88.
Боян Знеполски Долу демокрацията! Да живее народът! („Народът” като критическа идея в съвременната радикална политическа философия), 89-104.

Демокрацията: нови технологии, нови медии
Тодор Христов Маркетингова демокрация, 105-125.
Ивайло Дичев Страсти и демокрация. Ролята на емоциите в новата медийна констелация, 127-155.
Интервю на Фолкър Айк и Карен Винклер с Лоик Вакан Преразглеждане на съюза между workfare и prisonfare, 157-183.Субекти на политическото: чрез Фуко и срещу Фуко
Милена Якимова „Грижата за себе си” и критиката на настоящето, 185-200.
Момчил Христов Фигури на народа при Фуко: народът като властови обект, 201-222.

Критики на критическата социология
Светла Маринова Рефлексивната социология като вложение в борбите на научното поле (Опит за критика на „рефлексивния разум”), 223-243.
Леа Вайсова Субект и власт. Роблемът за критическото действие при Бурдийо и Фуко, 245-263.

Властта в езика
Адам Б. Селигман Неопределеността и границите на недвусмисленото означаване, 265-287.
Дарин Тенев Логиката на преутвърждаването и оттеглянето на политическото, 289-309.

II. ИЗВЪНРЕДНИ/СПЕЦИАЛНИ БРОЕВЕ

ФЕНОМЕНОЛОГИЯТА КАТО ДИАЛОГ
(90 години от рождението на Алфред Шютц)
(извънреден брой, 1990)

Koev, Kolyo Everyday life as an interperative phenomenon (For readers), 5-8.
Luckman, T. Towards a Science of the Subjective Paradigd: Protosociaology, 9-15.
Maffeesoli, M. La sociologie comme connaissance de la socialite, 16-24.

Typization and Relevance in the life-world
Grathoff, R. Zum Begriff des „Finiten in den „finite provinces of mining” von Alfred Schütz, 25-37.
Srubar, I. Werbeitziehung und Relevanz. Zu Schütz’Weber-rezeption, 38-53.
Koev, K. Alfred Schutz and the Problem of Everuday life. Average Structures, 54-64.
Deyanova, L. Do not Interpretations Belong to God?, 65-76.

Intersubjectivity and Dialogue between Scientific Traditionds
Vaitkus, St. Dialogues in Limbo, 77-89.
Deyanov, D. Transcendentalism and Incommensurability of Scientific Traditions, 90-101.
Knorr-Cetina, K. The Dual Articulation of Social Forms and the New Sociologu of Science, 102-130.

Phenomenological Archeologies
Ales Belo, A. For a Phenomenological Archeology of the Sociological Structures, 131-140.
Yanakiev, K. „The Home” as an Ontological Problem, 141-150.

Phenomenology and Critical Theory
Raichev, A. Elementary Social Crisis. Genesis of the Emancipated mediator, 151-168.
Conceptual Platform of „Critique&Humanism”, 169-170.

ГЕОРГ ЗИМЕЛ – НЕПУБЛИКУВАНИ РЪКОПИСИ
(специално издание, 1993)

Kolyo Koev Foreword, 5-6.

Christian Gülich Georg Simmel und seine französische Korrespondenz. Historische rekonstruktion eines wissenschaftlichen Netzwerkes um die Jahrhundertwende, 7-29.
Briefe von Georg Simmel
Brief an Xavier Léon vom 5. Oktober 1894, 30.
Brief an Xavier Léon vom 26. Juli 1899, 31.
Brief an Célestin Bouglé vom 23. Februar 1914, 31.

Unveröffentlichte Manuskripte von Georg Simmel (aus der Bibliothéque de la Sorbonne”)
Philosophie der Kunst, 37-80.

Geschichte der Philosophie, 81-

Подготвил: Добрин Тодоров