Институции

Философски факултет на СУ „Св. Климент Охридски”

Най-старият и водещ през годините център, в който работят български философи, е Историко-филологическият факултет (ИФФ) на СУ „Св. Климент Охридски”. Той е първият факултет в СУ – създаден е още през 1889 г., като в него от самото начало съществува отдел „Философия”, в който през 1892 г. се обособява катедра „Философия”. През 1910 г. са създадени две самостоятелни философски катедри: „Систематична философия” и „История на философията”. Печатен орган на философите от този факултет е книга „Философия и педагогика” от „Годишника на СУ”, излизаща от 1910 г.
В Правилника на СУ „Св. Климент Охридски” от 1904 г., преутвърден с министерска заповед № 2932 от 22 септември 1910 г., в параграфи 67 и 68 на точка „В” пише, че „При всеки факултет има научно-помагателни институти (семинари, кабинети, сбирки, лаборатории, обсерватория, ботаническа градина, наблюдателна станция и пр.)” (Правилник… 1912). Те се поверяват на уредник, избиран за една до три години от състава на редовните преподаватели – титуляри на катедрите, където се устройва конкретният институт. Всяка учебна година уредникът трябва да предоставя писмен отчет за „вървежа и състоянието” на института. В изпълнение на Правилника към отдел „Философия” на ИФФ през 1905 г. е създаден „Институт по философия и педагогия”, чийто първи уредник е проф. Иван Георгов.
В изпълнение на изискването на новия „Закон за висшето образование” от учебната 1947/48 г. е въведено изучаването от всички студенти на дисциплината „Научна философия”, преименувана скоро след това на „Диалектически и исторически материализъм”. За нуждите по нейното преподаване са назначени редица лектори и асистенти, които административно принадлежат към едноименната катедра. Тази катедра и запазената катедра „История на философията“ влизат в състава на създадения през 1951 г. Философско-исторически факултет (ФИФ).
През 1962 г. във ФИФ е обособена катедра „Логика, етика и естетика”, която е наследница на създадената през 1953 г. катедра „Психология, логика и етика”. Новата катедра съществува редом с катедрите „Диалектически и исторически материализъм” и „История на философията”, като преподавателите от трите катедри осигуряват обучението по специалността „философия”, а тези от катедра „Диалектически и исторически материализъм” водят обучението по едноименния предмет във всички специалности на висшето училище.
През 1972 г. е обособен като самостоятелно звено на СУ „Климент Охридски” Философски факултет. След отделянето на специалност „педагогика” през 1986 г. Факултетът постепенно придобива днешния си вид, при който освен по специалност „философия”, се води обучение по редица социални науки – „психология” (1972), „социология” (1976), „политология” (1986). През 90-те години на ХХ век са създадени редица нови специалности: „културология” (1992), „библиотечно-информационни науки” (1993), „публична администрация” (1997) и „европеистика” (1998). Понастоящем в структурата на Факултета влиза и катедрата „Реторика”, обучаваща студенти от всички специалности на университета в избираеми курсове.
Бавно, но постоянно се разширява кръгът от университетски преподаватели по философските дисциплини, работещи в СУ. В началото единствен „редовен“ професор е Иван Георгов, който се подпомага от „извънредния” професор д-р Кръстьо Кръстев. Впоследствие са привлечени Никола Алексиев, Димитър Михалчев, Спиридон Казанджиев, Иван Саръилиев, Атанас Илиев и др. През първите години след налагането на тоталитарния режим философското образование в СУ се осъществява освен от споменатите „буржоазни” професори още и от новоназначените преподаватели с марксистко-ленински убеждения – Тодор Павлов, Сава Гановски, Асен Киселинчев, Райчо Караколов, Живко Ошавков и др. В края на 40-те преподавателите-немарксисти са отстранени. Преподавателите по философските дисциплини към края на 50-те години вече са около 20 души, а в средата на 80-те техният брой нараства повече от два пъти, като понастоящем са над 40 души. Във Факултета са работили някои от най-уважаваните и влиятелни български философи, сред които се открояват имената на професорите Иванка Апостолова, Ангел Бънков, Кирил Василев, Николай Ирибаджаков, Кирил Нешев, Елена Панова, Исак Паси, Добрин Спасов, Иван С. Стефанов и др.
Понастоящем колегията на Философски факултет се състои от над 180 преподаватели и повече от 3000 студенти от 25 страни, обучаващи се в бакалавърски, магистърски и докторски програми.

Декани (преподаватели по философия)
А/ Историко-филологически факултет
1900-1901 г. – проф. Иван Георгов
1908 – 1909 г. – проф. Иван Георгов
1922 – 1923 г. – проф. Димитър Михалчев
1926 – 1927 г. – проф. Спиридон Казанджиев
1930 – 1931 г. – проф. Иван Саръилиев
1940 – 1941 г. – проф. Иван Саръилиев
1945 г. – проф. Иван Саръилиев

Б/ Философско-исторически факултет
1951 – 1954 г. – проф. Ангел Бънков
1954 – 1957 г. – проф. Стефан Цоневски
1960 – 1967 г. – проф. Гиргин Гиргинов

В/ Философски факултет
1972 – 1975 г. – доц. Аристотел Гаврилов
1976 – 1979 г. – проф. Кирил Нешев
1979 – 1983 г. – проф. Иванка Апостолова
1986 – 1989 г. – доц. Димитър Иванов
1989 – 1993 г. – доц. Асен Давидов
1993 – 2003 г. – проф. Витан Митев
2011 – 2019 г. – проф. Димитър Денков

Ръководители на катедри, в които работят преподаватели по философия:
А/ „История на философията” (през учебната 1952/53 г. е обединена с катедра „Диалектически и исторически материализъм”)
1910 – 1934 г. – проф. Иван Георгов
1934 – 1949 г. – проф. Иван Саръилиев
1949 – 1953 г. – проф. Сава Гановски
1964 – 1969 г. – доц. Грозьо Грозев
1969 – 1990 г. – проф. Николай Ирибаджаков
1991 – 1999 г. – проф. Цочо Бояджиев
1999 – 2007 г. – проф. Георги Каприев
2007 – 2011 г. – доц. Димитър Денков
2011 – 2015 г. – проф. Хараламби Паницидис
от 2015 г. – проф. Александър Кънев

Б/ „Логика, етика и естетика” („Психология, логика и етика” /1953-1962/)
1953 – 1960 г. – проф. Асен Киселинчев
1960 – 1973 г. – проф. Ангел Бънков
1973 – 1980 г. – проф. Добрин Спасов
1980 – 1991 г. – проф. Исак Паси
1991 – 1995 г. – доц. Витан Митев
1995 – 2003 г. – доц. Искра Цонева
2003 – 2007 г. – доц. Недялка Видева
2007 – 2015 г. – проф. Силвия Минева
от 2015 г. – проф. Александър Гънгов

Г/ „Философия” /1892-1910 и от 1989 г./ („Систематична философия” /1910-1948/, „Научна философия” /1948-1952/, „Диалектически и исторически материализъм” /1952-1989/, като през учебната 1952/53 г. е обединена с катедра „История на философията”)
1892 – 1910 г. – проф. Иван Георгов
1910 – 1947 г. – проф. Димитър Михалчев
1947 – 1948 г. – проф. Спиридон Казанджиев
1948 – 1952 г. – проф. Тодор Павлов
1952 – 1953 г. – проф. Сава Гановски
1953 – 1960 г. – проф. Райчо Караколов
1960 – 1967 г. – проф. Гиргин Гиргинов
1968 – 1984 г. – проф. Кирил Василев
1985 – 1989 г. – проф. Иванка Апостолова
1989 – 1992 г. – проф. Александър Андонов (и. д.)
1993 – 1999 г. – доц. Сергей Герджиков
1999 – 2007 г. – доц. Пламен Макариев
2007 – 2015 г. – проф. Анета Карагеоргиева
от 2015 г. – доц. Иван Колев

Литература:
Апостолова, И. 1983, За преподаването на философията в учебните заведения //Философска мисъл, бр. 2.
Герджиков, С. 1989, Срещата на българския студент с философията //Философска мисъл, бр. 3.
Нешев, К. 1980, Някои проблеми на специалността философия в Софийския университет //Философска мисъл, бр. 1.
Панова, Е. 1998, Философски реминисценции //Философски форум, бр. 2-3.
Паси, И. 1992, Проблеми, хора, спомени, София: УИ „Св. Климент Охридски”.
План и литератута за изучаване на научната философия от студентите от последния курс на университета //Философска мисъл, бр. 1, 1948.
Попнеделев, Т. 1999, Социалистическият университет //Университетът, София: УИ „Климент Охридски”.
Стаматов, А. 2006, Философията в българското образование до 1947 година //Критика и хуманизъм, кн. 21, бр. 1.
Стаматов, А.; Тодоров, Д. 2008, Философското образование //Философският ХХ век в България, Т. 1 – Философската публичност, София: „Изток-Запад“.
Станчева, Б. 1996, Новата учебна година в Университета преди 50 години //Философски вестник, бр. 7.
Тодоров, Д. 2006, Еволюция на философското образование в тоталитарна България //Критика и хуманизъм, кн. 21, бр. 1.
Тодоров, Д. 2011, Философията като „идеологическа дисциплина” //Nomina essentiant res (в чест на проф. дфн Цочо Бояджиев, по повод неговата 60-годишнина), София: „Изток-Запад“.
Сб. Проблеми и перспективи на философското образование в България, София: УИ „Св. Климент Охридски“, 2018.