От настоящето

„Архив за средновековна философия и култура” (1994-)

Архив за средновековна философия и култура” започва да се публикава през 1994 г. Неговият уникален за страната облик е резултат от съзнателно съсредоточаване на редакторите му върху относително нова за българските условия философска проблематика. Профилът на Архива е твърде специализиран и предполага не само висока обща професионална култура на неговите автори, но и задълбочени познания в една доскоро неразработена област у нас – философската медиевистика. Експериментът е още по-рисков с оглед ограничения кръг от потенциалните му читатели в страната.
Първоначално Архивът е дело на частни лица, но след създаването през 2000 г. на „Института за средновековна философия и култура” (ИСФК) става негов печатен орган. Около това звено, респ. неговото издание, се канализира работата на българските философи медиевисти по популяризиране и осмисляне у нас на средновековната философия и култура, както и по подготовката на нови изследователи, които да наследят, съхранят и развият работата в тази област. Съредактори на списанието от създаването му и до днес са Цочо Бояджиев и Георги Каприев, като първият е и директор на ИСФК. Към тях в редакционния екип на Архива от третия свитък се присъединява немският философ Андреас Шпеер, а за отделни броеве като редактор е привличан и Олег Георгиев.
Появата на Архива е логичен резултат от дългогодишната изследователска, преподавателска и публикационна дейност на консолидирана група от български философи, трайно обвързали своите интереси с медиевистичната философия и култура. Те основават през 1992 г. своя неправителствена организация – „Българско общество за изследване на средновековната философия” (БОИСФ). Това сдружение си поставя за цел да насърчава изследвания върху средновековната философия и да я популяризира чрез преводи и издаване на средновековни философски текстове и техни интерпретации. Създаването на подобно обединение става възможно благодарение на разрастващата се дейност на все по-широк кръг изследователи на средновековната философска мисъл в страната. Историята на формиране и развитие на този „философски кръжок” започва с професионалните търсения на Цочо Бояджиев в полето на средновековната философия и култура, започнали в началото на 80-те години на ХХ век, като около него постепенно се събират тогава млади университетски преподаватели и студенти – Калин Янакиев, Георги Каприев, Олег Георгиев и др., които постепенно разработват различни страни на средновековната и възрожденската философия и култура.
В първия брой на Архив за средновековна философия и култура е представена кратка програма от издателите, в която излагат своите намерения за облика и предназначението на новото издание. Те констатират, че в страната през последните години е формиран немалък изследователски „интерес към философския анализ на средновековната култура” /Бояджиев, Каприев 1994/. Според тях в началото на 90-те вече е назряла необходимост от специализирано издание, което да създаде благоприятна среда за работа на тази група от вече „утвърдили се изследователи и преводачи”, както и на мнозина „талантливи младежи, определящи се за това поприще” /пак там/. Архивът си поставя за задача да се превърне в техен интегративен център, като подпомогне създаването у нас на „академична изследователска общност, вписваща се в кръга на световната философска медиевистика” /пак там/. Това издание цели да даде възможност съответните проблеми да „могат да бъдат поставяни в цялата им дълбочина и да бъдат изразявани на техния собствен език” /пак там/, което няма как да става в широкопрофилните философски списания.
Архивът за средновековна философия и култура е и едно от сравнително редките тематични философски списания в света, в които проблемите на конкретна тематична област – в случая философската медиевистика, се обсъждат на тясно специализиран език от работещите в тази област. Създателите на Архива се отказват от редица ограничаващи ги параметри на обичайните академични списания. На първо място, те не желаят да поемат ангажимент към фиксирана периодичност на изданието, тъй като предпочитат „отделните свитъци да се появяват тогава, когато са налице достатъчно качествени текстове” (Бояджиев, Каприев 1994). С течение на времето спонтанно се налага едногодишен цикъл на неговото отпечатване, което фактически превръща Архива в алманах. За избора да пренебрегнат „календарната ритмика” за излизане и да го поддържат като „непериодично издание” създателите му посочват и обичайния за страната „траен финансов проблем”, стоящ пред всяко академично списание.
Като израз на усилието за разчупване на стереотипите и запазване на по-широка свобода на действие от редакторите на Архива може да се разглежда и специфичния начин на композиране на алманаха. Още в самото начало издателите му декларират, че се отказват от традиционния строеж на теоретичните списания – „по рубрики”. Те смятат за по-уместно да подреждат текстовете в „хронологичен план”, т.е. „според исторически дадената структура на средновековието” (Бояджиев, Каприев 1994). Основанието за пренебрегване на тяхното съдържание и „жанр” – изследователска статия, доклад, рецензия, превод и пр. като принцип за структуриране на Архива те виждат в потенциала за откриване на „възможности за нови диалогични хоризонти на фона на все по-тясното специализиране на науката ни” (пак там). С това те на практика осъществят избор за основна роля на своето издание: посредничество и насърчаване на взаимодействието между „българските медиевисти от всички поколения и изследователски насоки (с акцент върху философията)” (Бояджиев, Каприев, Шпеер 2004).
С течение на времето Архивът се превръща в реален форум на философи-медиевисти главно от страната, но дава трибуна и на „постиженията на международната научна общност” (Бояджиев, Каприев, Шпеер 2004). Постепенно у неговите редактори нараства амбицията да надскочат предимно националната и регионалната му аудитория от Югоизточна Европа. През 2003 г. Архивът е включен като едно от четирите специализирани списания в мрежата от философски издания в тази част на континента, които имат надрегионално влияние. След първите десет успешни години от съществуването на изданието редакторите му са насърчени да си поставят „още по-далечни цели”, като работят за това изданието да оказва „въздействие и оттатък „регионалната” си положеност”, като „се концентрира работата на специалистите от югоизточноевропейския регион в по-големия европейски контекст” и те „бъдат интегрирани в активен диалог със западноевропейските колеги” /пак там/.
Архивът е мощен ретранслатор на оригинални текстове от автори, живели в относително отдалечени от съвременността времена. В него редовно се отпечатват първи преводи на български език на „по-малки трактати и текстове от средновековни – латински и византийски – автори” (Бояджиев, Каприев, Шпеер 2004). В това отношение изданието не е самотно, а е част от по-голям проект за предоставяне на български език за нашата публика на емблематични текстове от средновековни и възрожденски мислители. То допълва мисията на съществуващата от 1991 г. Bibliotheca christiana, в която се публикуват по-обширни текстове на автори от същата категория. Отделно, ядрото от сътрудници на алманаха и библиотеката издават други преводи от латински и старогръцки. По такъв начин постепенно се запълват вакуумът от достъпни за българския читател текстове от създателите на философската медиевистика.
Основните видове материали в Архива са „студия, справочна статия, рецензия или превод”. Освен тях в изданието са отпечатани пояснителни въведения към отделни броеве, обикновено съдържащи доклади от научни форуми; анализ на състояли се и предизвестие за бъдещ научен форум; библиографски указател на първите девет броя и др. Сред материалите, намерили място в Архива, особена територия заемат докладите, изнесени на няколко проведени у нас форуми за философска медиевистика. Организаторите на форумите, които са и редактори на алманаха, разглеждат своето издание като естествено място и за обнародване на материалите от тях.
През периода 1994 – 2020 г. от „Aрхива” са публикувани 26 броя. В тях са поместени над 370 текста на 165 автори, от които близо 70 са българи, над 60 са чужденци. От авторите на изданието около една пета са от Средновековието и Ренесанса. Сред съвременните сътрудници на алманаха се открояват няколко утвърдени български изследователи – Ц. Бояджиев, О. Георгиев, Г. Каприев, И. Христов, К. Янакиев, всеки от които сам или в съавторство е публикувал по седем и повече текста. Освен тях в Архива активно публикува и широк кръг от други български автори: философи (напр. Т. Николов), богослови (напр. Е. Трайчев), историци (напр. В. Гюзелев, В. Вачкова), филолози (напр. С. Янакиева), както и редица едва начинаещи изследователи – докторанти (напр. Н. Божилова, Т. Тодоров) и студенти (напр. М. Ванева, В. Василев, В. Дафов, Г. Динева, О. Йорданов, Е. Митева и др.). Допускането на съвсем млади автори до страниците на изданието е съзнателна и последователно провеждана политика на неговите редактори, които заявяват, че през първите пет години от съществуването на Архива няма негов брой, „в който да не се вижда поне един дебют” (Бояджиев, Каприев, Шпеер 1998) – политика, която те следват и досега. В алманаха са отпечатани и текстове на близо 40 чужденци с различен професионален статус, международно реноме и представляващи множество европейски страни: Австрия, Англия, Германия, Грузия, Гърция, Испания, Италия, Полша, Португалия, Русия, Словакия, Холандия, Финландия, Франция и др., както и от САЩ. С течение на времето се наблюдава постоянно разширяване авторският кръг на Архива, при което нараства „числото на текстовете, писани на немски, английски и френски” (Бояджиев, Каприев, Шпеер 2004).
Текстовете в списанието са разположени в три основни рубрики: изследователски статии на съвременни автори, преводи на текстове от средновековни и ренесансови мислители и рецензии. Освен тях в изданието е публикувано предизвестие за бъдещ научен форум, две информации за проведен форум и съдържание на първите девет броя.

БИБЛИОГРАФСКИ УКАЗАТЕЛ
В Библиографския указател текстовете са подредени азбучно – на имената на авторите, като тези от един и същ автор са разположени хронологично. За всеки текст е посочен както свитъкът, респ. годината, през която е отпечатан, така и страниците на които е публикуван.

I. СТАТИИ
Аартсен, Ян Тома от Аквино и Соrpus Dionysiacum (Прологът на неговия коментар към De Divinis nominibus), Св. III, 1996, 153-161; За Красивото (лекция 5), Св. III, 1996, 240-246.
Аартсен, Ян; Шпеер, Андреас Философията на Бонавентура и уче­нието за трансценденталиите, Св. V, 1998, 152-190.
Алексов, Симеон Паметта в гносеологията на Аврелий Августин, Св. ХХIV, 2018, 7-16; Августин срещу скептицизма на Новата Академия, Св. ХXV, 2019, 33-44.
Anzulewicz, Henryk Albertus Magnus und die moderne Kunst, Св. ХIV, 2008, 28-45; Albertus Magnus und die moderne Kunst, Св. ХIV, 2008, 28-45.
Антонов, Никола Григорий Палама: Апологията срещу Варлаам и Акиндин (Книга първа, За божественото единяване и различаване), Св. ХI, 2005, 218-221.
Arabatzis, Georges Pléthon et les stoïciens. Système et fragment, Св. ХIV, 2008, 305-332.
Архиепископ Стефан Св. Максим Исповедник в Грузии. Новые сведения о местах переселения, кончины и погребения преп. Максима Исповедника, Св. XVII, 2011, 63-95.
Атанасов, Димитър В. Размисли върху телесната голота през Средновековието, Св. ХVI, 2010, 94-117.
Афиногенов, Дмитрий Учението на патриарх Фотий за свещените изображения, Св. ХIV, 2008, 9-14.
Azulewicz, Henryk Albertus Magnus (um 1200-1280) im licht der neuren forschung, Св. Х, 2004, 52-96.
Benbow, Peter K. Types of Infinity in Roger Bacon’s Opus majus, Св. ХI, 2005, 205-217.
Билярски, Иван Правото и Свещеното или Мярката на Справедливостта, Св. ХX, 2014, 420-429.
Bisgrove, Вrеtt Тhe Тhree-fold Nature оf Маn, Аnd the Sеаrch for the Нighnest Good in St. Аugustine’s Confessiones, Св. VIII, 2002, 49-61.
Божилова, Нора Динамизъм на доброто във „вътрешния човек”, Св. V, 1998, 191-203; Онтологическият статут на злото в етиката на Тома от Аквино, Св. VII, 2001, 205-222.
Bonini, Francesca The Lectura Thomasina of William of Peter of Godin and the question Utrum esse et essential different in rebus creates, Св. ХXI, 2015, 97-126.
Бошнакова, Анна Музикално-философските „картини” на Касия, Св. ХI, 2005, 63-70.
Бояджиев, Цочо Мълчанието и гласовете на нощта, Св. II, 1995, 165-192; Проблемът за светлината в коментара на св. Тома от Аквино върху „За Божествените имена” на Дионисий Псевдо-Ареопагит, Св. III, 1996, 198-210; Studiositas и curiositas у св. Тома от Аквино, Св. IV, 1997, 168-172; Der menschliche Кörper und der Аkt der Vernunft. Еine Streitfrage im byzantinischen XIV. Jahrhundert, Св. VIII, 2002, 139-145; Loca remotissima. Discourses of Remoteness in the Мiddle Ages, Св. IХ, 2003, 106-124; Меriston symbolon. Григорий Акиндин и спорът за таворската светлина, Св. IX, 2003, 200-222; Георгий Пахимер между Платон и Дионисий: единното и битието, Св. Х, 2004, 140-154.
Бояджиев, Цочо; Каприев, Георги; Шпеер, Aндреас Предговор, Св. III, 1996, 149-152; Архив за средновековна философия и култура – десет години след началото, Св. Х, 2004, 12-16.
Джанлука Бригуля Властта на Адам, Св. ХХVI, 2020.
Бургер, Мария Алберт Велики: възможностите за теологическо богопознание, Св. Х, 2004, 36-51.
Wagner, Fritz Carmina Burana. Ein Liederbuch des Mittelalters, Св. ХI, 2005, 20-33.
Ванева, Мария Понятията essentia и substantia в сферата на богомислието при Пиетро от Ломбардия (”Сентенции”, книга I, базов текст: distinction VIII), Св. ХIII, 2007, 174-181; Латинските съответствия на Аристотеловите термини μορφή и σχῆμα в средновековните преводи на Категории, Топика, Физика и Метафизика, Св. ХІX, 2013, 33-45.
Вание, Мари-Ан Екхарт: деконструкция на индивидуалността или възнесение на личността?, Св. II, 1995, 138-164.
Вара Мартин, Хулиан Политическата добродетел, Св. ХI, 2005, 189-204.
Василев, Василен Въпросът за познанието на душата и познаването на Бога при Августин с оглед на учението за паметта, Св. ХХIV, 2018, 17-46; Anselm of Canterbury and Pseudo-Dionysius the Areopagite: A Possible Dialogue, Св. ХXV, 2019, 53-70.
Вачкова, Веселина Драмата на Израил и Иудея (Към въпроса за българо-византийските граници VII-ХI в.), Св. VII, 2001, 109-138.
Вачкова, Веселина; Нинов, Васил Мотиви за началото на Кръстоносното движение по данни на съвременните извори, Св. ХI, 2005, 89-121.
Vilani-Lubelli, Ubaldo Quodlibet II Quaestio X (43) Heinrichs von Lübeck: Versuch einer Erklärung (Das Verhältnis zwischen Erstursache und Intelligenz), Св. ХII, 2006, 168-186.
Георгиев, Олег Коментарът на Тома от Аквино върху „За Божествените имена” /гл. IV/, Св. III, 1996, 232-239; Космографията в системата на византийската образованост (Йоан Дамаскин, Михаил Псел, Симеон Сет, Евстратий Никейки), Св. IV, 1997, 95-114; Измеренията на индивидуалността през периода ХП-ХIII век в Западна Европа, Св. V, 1998, 128-142; Рseudо-Dionysius the Аreopagitе and Тhomas Аquinas оn thе Nature оf thе Individuallу Subsistent. Тhе Меаning оf ipsum еssе аnd ipsum еssе соmmunе, Св. VI, 1999, 55-68; Тhe Cоsmographic Vision in the Byzantinе Scholarly Tradition in the 11th-12th Centuries and its Impact оn the Study of the Liberal Arts, Св. VIII, 2002, 62-82; Философският дебат за ангелската индивидуал­ност през XIII век в Западна Европа. Роберт Гросетест, Св. IX, 2003, 163-190; Джон Дънс Скот. Distinctio formalis, Св. Х, 2004, 201-227; Свободните изкуства и Средновековието, Св. ХIII, 2007, 139-161; Sacred Eroticism and the Play of Identities (Heloise and the “Virgin” Sophia), Св. ХII, 2006, 64-75; Schola virtutum: venustas morum cum curriculum, Св. ХV, 2009, 206-213; Поетика на трансцендентното пространство: Джон Ръскин за готическата архитектура, Св. XVII, 2011, 304-331; Истината за един мит или „хроника на една предизвестена смърт”, Св. ХІX, 2013, 7-32; Харизматичната култура на ХII век и формите на монашеска образованост, Св. ХX, 2014, 156-188; За бъдещето на една традиция, Св. ХXI, 2015, 339-357; Ars vel scientia (disciplina)?, Св. ХXII, 2016, 7-51; Бележки върху дебата за вечността на света между Йоан Филопон и Прокъл, Св. ХXIII, 2017, 7-28; Мисията на свободните изкуства: една възможна интерпретация, Св. ХXV, 2019, 9-32; За значението на prudentia в ранния XIII век, Св. ХХVI, 2020.
Георгиева, Катерина The Specificity of Understanding of the Body by Augustine of Hippo and John Scottus Eriugena. Theoretical Frame and Reception in Medieval Culture, Св. ХXI, 2015, 9-16; Опит за разглеждане на менталните болести през въпроса за същността при Фотий, Св. ХXII, 2016, 63-70.
Георгиева, Марта Ὁ Ἀνάδοχος: A Conductor Guide for the Uninitiated Soul, Св. ХXV, 2019, 45-52.
Гинев, Димитри Изобразителната наративност в късносредновековното светоусещане, Св. ХV, 2009, 286-306.
Gombocz, Wolfgang Dionys vom Аreopag аls Тheosoph: Еinе рhilosophischе Gotteslehre, Св. VI, 1999, 149-164.
Горгевик, Милан Сакраментално-еротичниот живот во Христа каj свети Никола Кавасила, Св. ХIV, 2008, 200-242.
Goris, Wouter Foucault, Nancy, Agamben – The Crisis of the A Priori in the Era of Theoretical Anti-Humanism, Св. ХXI, 2015, 359-396.
Господинова, Бистра Безкрайността в За ученото незнание на Николай от Куза, Св. ХXIII, 2017, 181-192; Aff ectio iustitiae при Джон Дънс Скот, Св. ХХIV, 2018, 189-194.
Градев, Владимир Свещено ли е още изкуството?, Св. ХIV, 2008, 67-84.
Gui, Lingchang Aquinas’ evaluation of the assertion „quantum intendis, tantum facis“ as relevant to sinful actions, Св. ХXV, 2019, 101-116.
Гюзелев, Васил Византийската империя и българското царство в бран и мир, Св. II, 1995, 60-88.
Данов, Ивайло Православната троична терминология, Св. I, 1994, 9-13.
Дафов, Веселин Разликата между „към-нещо-друго” (ad aliquid) и „релация” (relatio) в трактата на Боеций „Как Троицата е един Бог, а не трима богове”, Св. II, 1995, 5-10.
D’Еiа, Francesko Quelques précisions sur les „antécedents dionysiens” dans l’oeuvre de S. Bernard de Clairvaux, Св. VI, 1999, 33-41.
Dе Аndiа, YsabelConsurge ignote ad unitionem’. L’interpretation de Denys l’Aréopagite dans la theologie mistique d’Hugues de Balma et “les deux voies, Св. VI, 1999, 69-113.
Dе Саrvalho, М. S. Die Dionysius-Rezeption im portugiesischen Mittelalter, Св. VI, 1999, 133-148.
Demetracopoulos, John A. Georgios Gemistos-Plethon’s Dependence on Thomas Aquinas’ Summa contra Gentiles and Summa Theologiae, Св. ХII, 2006, 276-341; Pope Benedict XVI’s Use of the Byzantine Emperor Manuel II Palaiologos’ Dialogue with a Muslim Muterizes: The Scholarly Background, Св. ХIV, 2008, 264-304; Gregory Nazianzen: Sceptic or anti- Sceptic?, Св. ХX, 2014, 116-143.
Анастасия Делчева Началата на етиката в коментара на Евстратий, митрополит на Никея, върху първа книга на Никомахова етика, Св. XVII, 2011, 171-191.
Đorđević, Milan; Đorđević, Ana Quaestio uber die Motivation zum asketischen Leben, Св. ХXI, 2015, 127-136.
Димитров, Димитър Дион на Синезий: апел към повече култура и повече интелектуална свобода на границата между късноантичния и ранновизантийския свят, Св. VIII, 2002, 165-180.
Димитрова, Невена Познанието: начини на употреба според св. Максим Изповедник, Св. ХIV, 2008, 110-115; Ролята на сетивното познание при Максим Изповедник, Св. ХVI, 2010, 33-52; Practice and Theory in the „Synaxis“ of Liturgy According to Maximus the Confessor, Св. ХX, 2014, 144-155.
Динева, Гергана Опит за критически коментар върху възгледа на Умберто Еко относно „естетическите” схващания на Тома от Аквино, Св. ХI, 2005, 243-257; Понятието за начало при Василий Велики според текста на първа и втора беседа от „Шестоднев”, Св. ХII, 2006, 256-262; Преработването на граничните понятия символ и образ във философията на Максим Изповедник в перспективата на произведенията на Псевдо-Дионисий Ареопагит, Св. ХVI, 2010, 53-70; Средновековната християнска традиция (Рим и Константинопол) и нехристиянските култури, Св. XVIII, 2012, 7-8; Тома от Аквино върху проблема за ангелската природа, Св. XVIII, 2012, 108-124; Понятието „възможност“ и новата метафизика на Джон Дън Скот – чрез „невъзможност“ към онтология, Св. ХX, 2014, 241-265; The Moral Identity of the Finite Personal Being as Independent Existence. The Birth of the Concept Personalitas, Св. ХXI, 2015, 207-231. Recontextualization of the Concept of Teaching: If Man Could Teach and Call Himself Teacher. The Thomas Aquina’s “Commentary” on De magistro of Augustine, Св. ХXII, 2016, 87-106; Ролята на волята за изграждане на новото понятие „персоналност“ в контекста на изместване на фокуса от понятието „душа“. Пиер Жан Оливи и Джон Дънс Скот, Св. ХXIII, 2017, 151-174; Last Possible Abstraction: The Persona Concept According to Richard of St. Victor, Св. ХХIV, 2018, 135-158; Защо Творецът играе на зарове или за връзката между синхронната контингентност и изкуството, Св. ХХV, 2019, 153-168; За свободата на волята. Отново. (Парадоксът на Августин), Св. ХХVI, 2020.
Di Segni, Diana Philosophical Quotations from the Guide of the Perlexed in Ramon Marti’s Pugiofidei, Св. ХXI, 2015, 75-96.
Dittrich, Christoph Receptio immaculate Deleuzes Rückgriff auf Duns Scotus’ Univozität und Haecceitas, Св. ХII, 2006, 199-218.
Докова, Александра „Светлинната физика“ на Роджър Бейкън, Св. XVIII, 2012, 96-107; Случайност и необходимост в перспективата на каузалността при Тома от Аквино. Активността на творенията, Св. ХX, 2014, 209-229.
Драгас, Георгиос Осмият Вселенски събор (Четвърти константинополски) и осъждането на filioque, Св. ХVI, 2010, 71-93.
Енева, Надя Проблемът за движението в коментара на Тома от Аквино към VIII книга на Аристотеловата Физика, Св. VIII, 2002, 114-119.
Iremadze, Tengiz Zur Rezeption und Transformation der Aristotelischen und Proklischen Ursachenmodelle bei Joane Petrizi, Св. XVII, 2011, 96-111.
Jeck, Udo Reinhold Weisheit im Schatten Apollons. Der Prokloskommentar des Berthold von Moosburg als Einfuhrung in die Philosophie und Geschichte des Platonismus, Св. XVII, 2011, 112-170.
Jeschke, Thomas Eine lateinische eschatologische Skizze: Durandus von St. Pourcain (1334) und die identität des Auferstehungsleibes, Св. ХII, 2006, 122-139.
Johannes, Klaus Frederic Die Goldene Bulle und die Praxis der Königswahl (1356-1410), Св. ХIV, 2008, с. 179-199; Gedanken zur Diplomatik der Herrscherurkunden unter Merowingern und Karolingern: I. Zu Auseren Merkmalen, Св. XVII, 2011, 43-62.
Йорданов, Иван Анализ на идеята за многото светове във Византийската философия, Св. ХXII, 2016, 71-85.
Йорданов, Орлин Проблемът за грехопадението от гледна точка на терминологичната триада „същност-сила-енергия”, Св. IV, 1997, 211-230.
Kaldramova, Elitsa Understanding and Truth in Boethius’s “The Consolation of Philosophy“, Св. ХХIV, 2018, 47-54; Peter Abelard’s Conceptualism and Its Influence, Св. ХXV, 2019, 71-82.
Каlistos, Ware Bishopf Diokleia Тhe Human Person as an Image of the Holy Trinity: From Augustine to Palamas, Св. IХ, 2003, 7-19.
Калоянов, Христо Жест и жестикулация. Средновековният танц, Св. ХХIV, 2018, 209-218.
Каприев, Георги Диалогичност и диалектика на битието при Анселм от Кентърбъри, Св. II, 1995, 96-119; Бележки по коментара на Тома от Аквино към „За имената Божии” на Дионисий Псевдо-Ареопагит (книга IV, лекция 1), Св. III, 1996, 162-174; Eodem sensu utentes? „Гръцкото” учение за енер­гиите и „causae primordialis” при Джон Скот Ериугена, Св. IV, 1997, 70-94; Дебатът за причастието в латинското среднове­ковие и неговата несъизмеримост с източната традиция, Св. VIII, 2002, 27-46; Срещата на Мойсей с Христа /Св. Григорий Палама, Триади П, 3, 55), Св. IХ, 2003, 191-199; Трансценденталии и енергии. Два модела на средновековната философия (Тома от Аквино и Калист Ангеликуд), Св. Х, 2004, 155-183; Die nicht-psychologische Deutung des Menschen bei Gregorios palamas, Св. ХII, 2006, 187-198; Евсевий Кесарийски: Една ранна иконоборческа аргументация, Св. ХIII, 2007, 24-31; Мястото на изкуството и изготвянето на свещените образи във византийската традиция, Св. ХIV, 2008, 15-27; Византийската философия: понятие, аксиоматика, рецепция, Св. XVII, 2011, 7-31; Богословски опит и философия в систематичния исихазъм, Св. ХX, 2014, 266-283; Скотисткото различие между същност и енергия при Георги Схолар и собствените ресурси на паламитската традиция, Св. ХXI, 2015, 233-266; Една алтернатива на онтотеологията: от средновековието до днес, Св. ХXIII, 2017, 193-209; Никита от Марония – един особен поглед към Запада. Filioque & същностни енергии, Св. ХХIV, 2018, 115-134; Средновековната латинска рецепция на Дионисий Псевдо-Ареопагит: база и основни позиции, Св. ХXV, 2019, 83-100; Измеренията на понятието „философия” във византийската мисловна култура, Св. ХХVI, 2020.
Каприев, Георги; Шпеер, Андреас Думи за въвеждане, Св. VIII, 2002, 13-15.
Kappes, Christian W. Idolizing Paganism – Demonizing Christianity: à propos: N. Siniossoglou, Radical Platonism in Byzantium: Illumination and Utopia in Gemistos Plethon, Св. ХІX, 2013, 210-243.
Kasper, Walter Vortag anlässlich der Vorstellung der bulgarischen Ausgabe von “Jesus der Christus”, Св. ХI, 2005, 258-266.
Кинтибидзе, Елджуя Философията в Грузия през средните векове (прев. Т. Тодоров), Св. IХ, 2003, 239-251.
Кондова, Лидия Етиката на Абелар – Диалогът между вяра и разум в Collationes, Св. XVIII, 2012, 70-82.
Knap, Kornelius Geist und Gehirn – Leib und Seele: Peter Bieri und Thomas von Aquin über die menschliche Freiheit, Св. ХII, 2006, 103-121.
Латиф, Кристин „Да и Не” на Пиер Абелар в контекста на диалектиката и херменевтиката на двадесети век, Св. ХI, 2005, 135-141; Св. Теодор Студит и неговите Антриптики в защита на иконопочитанието, Св. ХIII, 2007, 69-71.
Манова, Ива „Меланхолия” и Фауст: падението на ренесансовия гений, Св. ХIII, 2007, 236-?; Francesko Petrarca über die tödliche Vielfältigkeit (varietas mortifera), Св. ХIV, 2008, 172-178; Аспекти на ренесансовия хуманизъм, Св. ХV, 2009, 332-361; Кръстьо Пейкич (1666–1730) и Мохамеданина, обучен в съгласие с Корана според Христовия закон (1717) – за автора и книгата, Св. XVIII, 2012, 193-235; A Brief Account on the History of the Medieval and Early Modern Anti-Muslim Polemic, Св. ХІX, 2013, 61-79.
Manolova, Divna Astronomy as Battlefield? Nikephoros Gregoras, Barlaam of Calabria and the Calculation of the Sun Eclipse, Св. ХVI, 2010, 118-131; Една византийска дискусия относно приятелството в писмата на Никифор Григора, Св. XVIII, 2012, 125-146.
Маринов, Борис Севир Антиохийски срещу Халкидон (кулминацията на една полемика на границите на християнското средновековие), Св. ХV, 2009, 66-96.
Марков, Смилен Насладата като природно действие и ипостасно отнасяне (концепциите за насладата на Немезий, епископ на Емеса и преп. Йоан Дамаскин) , Св. ХIV, 2008, 116-135; Християнската философия – метод и практика (възгледът за философията на Михаил Псел), Св. ХV, 2009, 182-205; Логико-философски критерии в христологията според трактата Против Севир на Теодор Абу Кура, Св. XVIII, 2012, 46-61; Теофан Никейски и приносът на паламитите в дискусията за вечността на света, Св. ХІX, 2013, 188-209; Категорията „отношение“ като структурен момент на историчност във византийската философия, Св. ХX, 2014, 284-304; Degrees of Freedom, Св. ХXI, 2015, 17-35; Историчност на персоналното битие – задочен диалог между Мартин Хайдегер и св. Йоан Дамаскин, Св. ХXII, 2016, 53-61; Мъдростта като епистемологичен и антропологичен концепт от Ориген до Фотий, Св. ХXIII, 2017, 62-80.
Mensching, Günther Licht und Geist bei Roger Bacon, Св. ХV, 2009, 262-285.
Милев, Свилен Мястото и времето в метафизичната програма на Джон Скот Ериугена, Св. ХIII, 2007, 162-173.
Митева, Евелина Cognition and Perfection (The Doctrine of the Intellect of Albert the Great), Св. ХII, 2006, с. 76-83; Съдба и свобода на волята според Алберт Велики, Св. ХIV, 2008, 143-153.
Митева, Евелина; Ванева, Мария Кратко запознаване с Алберт Велики, Св. IХ, 2003, 152-162.
Mladenov, Simeon Anselm of Canterbury on Being and Freedom. Anthropological aspects, Св. ХXI, 2015, 43-53; Anselm of Canterbury on The Definition Of Human Nature, Св. ХXIII, 2017, 100-126; Бонавентура и Оливи – два погледа върху влиянието на волята върху познанието, Св. ХХIV, 2018, 169-188; The will to think. Peter Olivi and the role of the will in intellectual process, Св. ХХV, 2019, 135-152; Волята за мислене. Ролята на волевата част от душата в познавателния процес, Св. ХХVI, 2020.
Нанев, Атанас Понятието за активен интелект при ал-Фараби, Св. XVIII, 2012, 62-69.
Николов, Тони Онтологията на словото у Тома от Аквино, Св. II, 1995, 125-137; Метафизиката на „образа” и „подобието” у Тома от Аквино, Св. IV, 1997, 158-167.
Николова, Бистра Marsilio Ficino’s Celestial and Earthly Aphrodite in the Art of Sandro Botticelli, Св. ХII, 2006, 219-234.
Noriega-Olmos, Simon Existens und anxietas in Ficinos XIV. Buch der Platonischen Theologie, Св. VIII, 2002, 146-155.
Осиковски, Мартин Уводна бележка към Мартин Лутер, 95 тезиса, Св. VIII, 2002, с. 236-242; Мартин Лутер – „За силите и волята на човека без благодат” (Уводна бележка), Св. IX, 2003, с. 223-225; A Brief Note on Dialogus, Defensor minor, and the Problem of Ecclesia Graecorum, Св. ХIII, 2007, 230-235.
Павлов, Цветан; Марков, Смилен Political Philosophy as an Intepretative View and Conceptual Model (Michael of Ephesus and Gemistus Plethon), Св. ХII, 2006, 21-34.
Palazzo, Alessandro Geomancy as a Paradigm of Operative Rationality in the Middle Ages, Св. ХXI, 2015, 55-64.
Panagopoulos,Georgios D. Der menschliche Leib bei Basileios dem Großen, Св. ХV, 2009, 33-65.
Panczová, Helena St. Gregory of Nyssa: The Life of St. Macrina, Св. ХVI, 2010, 19-32; The Life of St. Olympias and St. John Chrysostome’s Letters, Св. XVII, 2011, 32-42.
Пападопулос, Стилянос Г. Тома във Византия. Рецепция и критика на Тома от Аквино във Византия между 1354 и 1435 г., Св. XVII, 2011, 245-286.
Паризоли, Лука От духовното съвършенство до нормативната наука: случаят на францисканската школа, Св. VII, 2001, 223-256.
Паскалева, Богдана Squaring the Circle and the Origins of Learned Ignorance, Св. ХХV, 2019, 181-236.
Пачеманов, Владимир Ролята на волята и разума по отношение на благото при Тома от Аквино и Уилям от Окам, Св. ХХIV, 2018, 195-208; За Петия път на Тома и възможността за една мъдра подреденост на света, Св. ХХV, 2019, 117-134.
Петков, Георги Реторика и логика. Случаят Тома от Аквино, Св. ХIV, 2008, 154-171;„Natura-doctrina-usus“ и дефинирането на реториката през западното Средновековие според обект, цел и метод, Св. ХX, 2014, 43-72.
Petkov, Nikolay St. Gregory of Narek and his Book of Lamentations – Between Being and Freedom, Св. ХXI, 2015, 37-42; Малка школа за пророци или Изкуството на Нострадамус, Св. ХXV, 2019, 259-263.
Петкова, Савина Limits of Freedom Concerning the ‘Semper morimur’ Motif in Petrarch’s Epistola XXIV, 1, Св. ХXI, 2015, 137-145; Рецепция на Цицероновото понятие otium в трактата За живота в самота на Франческо Петрарка, Св. ХXIII, 2017, 175-180.
Петрински, Герасим Произходът на мотива за небесните митарства в житието на св. Василий нови, Св. ХІX, 2013, 93-130; Хермоген от Тарс и формирането на византийската канонична реторика, Св. ХX, 2014, 73-115; Реториката отвъд канона: Епидейктичната теория на Менандър от Лаодикея и византийското тържествено красноречие, Св. ХXIII, 2017, 29-61; Разказ за построяването на храма на Светата Божия Църква, наречена на Светата Премъдрост, Св. ХХIV, 2018, 55-114.
Петров, Димитър За „духовното око” във византийското мистическо богословие, Св. VII, 2001, 77-108; За „умната молитва” във византийското мистичес­ко богословие, Св. IX, 2003, 20-52; За „упражненията в умиране” във византийското мистическо богословие, Св. ХI, 2005, 34-62; Калист Катафигиот: за божественото единение и съзерцателния живот, Св. ХIII, 2007, 182-211.
Подскалски, Герхард Спорът за метода в хуманизма и паламизма, Св. XVII, 2011, 208-244.
Радева, Зорница Проблемът за душата в земно тяло при Марсилио Фичино. Предварителни бележки към Книга XVI, Глава 1–7 от Платоновата теология, Св. XVIII, 2012, 147-168.
Ribolov, Svetoslav A new look at the condemnations of Origen and Theodore of Mopsuestia, Св. XVIII, 2012, 37-45.
Rogalski, Petar La dispute scolastiqueen tant que méthode, Св. ХI, 2005, 164-188.
Русев, Станислав Спорът за предопределението и свободата на волята (Якоб Арминий и Жан Калин), Св. VIII, 2002, 262-293.
Санџакоски, Стефан Философски дискурс за патиштата на византиската гносеологија, Св. ХX, 2014, 29-42.
Солунчев, Ристо Онтологиjа на динамизмот каj свети Максим Исповедник како довршванье на хеленската мисла, Св. ХXI, 2015, 147-170.
Станков, Кристиан Проблемът за единия интелект в учението на Сигер от Брабант, Св. ХХIV, 2018, 159-168.
Стел, Карлос Средновековната философия: невъзможен проект? Тома от Аквино и „авероисткия“ идеал за щастие, Св. ХІX, 2013, 152-187.
Schick, Jоhannes Тhe Idea оf Perfection and the Lumen Intelligibile Асcording tо Thomas Aquinas, Св. VIII, 2002, 122-138; Das gespaltene Subjekt und seine Identität: Hypostasis – die byzantinesche Unterscheidung bei Emmanuel Levinas, Св. ХII, 2006, 235-255.
Сирос, Василиос Проблемът за общностния суверенитет при Марсилио от Падуа и някои средновековни коментатори на Аристотел, Св. ХV, 2009, 307-331.
Стефанов, Сергей Понятието „биващо“ между метафизиката и теологията, Св. ХV, 2009, 238-261; Prisca theologia и magia naturalis като нюанси на ренесансовата неоплатоническа култура, Св. XVII, 2011, 287-303; Раннохристиянският и ренесансовият неоплатонизъм – един паралел: Августин и Фичино, Св. XVIII, 2012, 169-192.
Стоядинов, Мариян За светлината в иконата, Св. ХIII, 2007, 32-40; Догматическото значение на иконата, Св. ХIV, 2008, 46-57.
Syros, Vasileios Marsilius of Padua on Political Virtues and Aristotle’s Absolute Ruler, Св. ХIII, 2007, 212-229.
Schick, Jоhannes Тhe Idea оf Perfection and the Lumen Intelligibile Асcording tо Thomas Aquinas, Св. VIII, 2002, 122-138; Das gespaltene Subjekt und seine Identität: Hypostasis – die byzantinesche Unterscheidung bei Emmanuel Levinas, Св. ХII, 2006, 235-255.
Шиников, Атанас Intellect, Madness, Instinct: Defining Foolishness in Ibn al-Jawzi’s Stories of Fools, Св. ХІX, 2013, 131-151; Отново за Абу Хамидал-Газали (поч. 1111), класификацията на науките и мюсюлманското религиозно образование, Св. ХXI, 2015, 171-206.
Suchla, Вeate R. Anastasius Bibliothecarius und der Dionysius Areopagita latinus, Св. VI, 1999, 23-31.
Switkiewicz, Аgnieszka Notes about Dionysius the Areopagite’s The Ecclesiastical Hierarchy and its Influence оn Maximus thе Confessor’s Mystagogy, Св. VI, 1999, 1-21.
Такева, Величка Mappae mundi и средновековното възприятие за време и пространство, Св. ХІX, 2013, 46-60.
Терезис, Христос Аристотелизъм и платонизъм при византиеца Ге­орги Пахимер, Св. V, 1998, с. 106-117; Употребата на онтологическите категории у Ни­колай от Метон: възраждане на аргументацията на Дионисий Ареопагит, Св. VII, 2001, 153-159; Методологични тези относно свети Григорий Палама, Св. VIII, 2002, 227-235.
Тerezis, Сhristos; Тzouramani, Evgenia Тhe Тheory оn Unions-Distinctions according to Ps.-Dionysius, Georgios Pachymeres and Albert the Great, Св. VI, 1999, 43-54.
Тодоров, Георги Иконата: пътят на Откровението и пътят на въображение, Св. ХIII, 2007, с. 41-54; Разпадналият се образ. Несебър, храмовете, иконите, самоличността, Св. ХIV, 2008, 58-66.
Тодоров, Тодор Знание и мъдрост. Значение при Хуго от Сен-Виктор в контекста на западната традиция, Св. VII, 2001, 161-185; Furor Divinus. Philosophische Weisheit und Wahnsinn in еinem Вrief Маrsiliо Ficinos, Св. VIII, 2002, 156-162; Маската и лицето на съня в средновековната ис­лямска философия, Св. IX, 2003, 53-59; Наука и мъдрост в метафизиката на Авицена, Св. ХI, 2005, 81-88; Whether God knows the Individuals – Negative reception on Avicenna’s “Mistake”?, Св. ХII, 2006, 11-20.
Тодорова, Велислава; Тодоров Христо Хр. За останалите шест категории (Един логически проблем в неоплатоническата интерпретация на Аристотел), Св. ХV, 2009, 7-32; За Амфилохии на патриарх Фотий, Св. ХV, 2009, 143-146.
Трайчев, Емил Евангелието от Тома, Св. VII, 2001, 1-15.
Trizio, Michele Eustratius of Nicaea and Absolute and Conditional Necessity (A Survey of the Commentary on Book VI of the Nicomachean Ethics), Св. ХII, 2006, 35-63.
Туörinojа, Reijo Fides еt visio. Оn Visual Metaphysics of Knowledge and Religious Belief in the Middle Ages, Св. VI, 1999, 115-131.
Folger-Fonfara, Sabine Gibt es Begriffe von den ersten Begriffen? (Die Legitimation der ‘Super’-Transzendentalien durch Franziskus von Marchia), Св. ХII, 2006, 140-167.
Хенчел, Франк За мисловните образци, конотациите и импликациите. Към „За причинността на Красивото с оглед различи­ето на причините” (Тома от Аквино, Коментар към книгата на блажения Дионисий „За имената Божии”, гл. IV, л. VI), Св. III, 1996, 247-262.
Хорис, Уотър ОРЕRАТIО СОNТЕМРLАТIОNIS – Движението на привидно неподвижното в прочита на Тома на Liber beati Dionysii Dе divinis nominibus (гл. IV, лекция 7), Св. III, 1996, 263-281.
Христов, Иван Йерархията на битието в „Шестоднев” от Йоан Екзарх, Св. I, 1994, 21-38; ‘Υπεροχική είδοποιία и μή όν в текста на DN IV 3, 697А и тяхното интерпретиране в коментарите на Йоан Скитополоски и Тома Аквински, Св. III, 1996, 175-197; Понятията за същност и ипостас в XXXVIII писмо на св. Василий Велики, Св. IV, 1997, 31-41; Християнският неоплатонизъм на Михаил Пеел в неговото учение за субстанцията, Св. IV, 1997, 121-130; Ргоjесt ‘Соrpus Аreopagiticum’: Index verborum potiorum tо the Greek Scholia, Св. VI, 1999, 165-193; Морфологията на човешкия дух според Никифор Влемид и византийският проторенесанс от XIII в., Св. VII, 2001, 187-196; Антропологията на Тома Аквински и нейната критика от Калист Ангеликуд, Св. Х, 2004, 184-200; Сравнително изследване на превода на аристотеловите философски термини на латински и в славянската традиция, Св. ХIV, 2008, 333-345; Неизвестни фрагменти от паламитските спорове в църковноисторическия и архивен институт (Ч. I), Св. ХV, 2009, 362-377, Св. ХVI, 2010, 132-159; [Изповедание на] вярата на монасите светогорци, което те са представили на Господин Атанасий, Св. XVII, 2011, 192-195; Изповедание на православната вяра в изложение на пресветия Митрополит Солунски, Господин Григорий Палама, Св. XVII, 2011, 196-207; Синергията в учението на св. Григорий Нисийски, Св. ХІX, 2013, 80-92.
Хронц, Михаил „Света София” в Константинопол и император­ската литургия, Св. V, 1998, 42-76.
Цимерман, Алберт Природа и смърт според Тома от Аквино, Св. I, 1994, 108-123; Безприютността на човека и философията, Св. V, 1998, 7-21.
Чупетловски, Борис The Pseudo-Dionysian Influence in Dante’s „Divine Comedy“, Св. ХХV, 2019, 169-180.
Широва, Марияна Универсални, същност и съществуване във фи­лософията на Тома от Аквино, Св. I, 1994, 85-107.
Шмит, Жан-Клод Вярването през средновековието, Св. IV, 1997, с. 141-157.
Шпеер, Андреас Философията като преход при Бонавентура. От науката към мъдростта, Св. I, 1994, 44-58; Изкуство и красота. Критични размишления върху средновековната естетика, Св. I, 1994, 124-154; CAUSALITAS LUMINIS. Учението за „lumen intelligibile” в коментара на Тома към Liber beati Dionysii Dе divinis nominibus (гл. IV, лекция 4), Св. III, 1996, 211-231; Scire infinita – vom Wissen des Inkommunikablen. Мit еiner Воnaventura-Interpretation, Св. VIII, 2002, 100-113; Zwiscen gewiβheit und unbegreiflichkeit – auf der suche nach dem prizip der vernunft, Св. Х, 2004, 114-139; Freies Denken, Св. ХI, 2005, с. 7-19; Epistemische Radikalisierung (Anmerkungen zu einer Dionysischen Aristoteleslektüre des Thomas von Aquin), Св. ХII, 2006, 84-102; Free Minds – An Archeology of the Idea of the University, Св. ХVI, 2010, 7-18; Was sich dem Denken entzieht, Св. ХX, 2014, 9-28.
Шпеер, Андреас; Каприев, Георги Вместо въведение, Св. ХII, 2006, 7-8.
Янакиев, Калин Релационистката триадология на Боеций и уче­нието за Светата Троица на Отците-Кападокийци, Св. II, 1995, 11-43; „Благото” – име на Бога като „Причина” или име на Бога като „Енергия” (Към Lectio VIII от Коментара на Тома от Аквино нa „De divinis nominibus”), Св. III, 1996, 282-290; Алегорията за „двата меча” и ранната й йеротатична употреба. ХI-ХП век, Св. V, 1998, 77-105; Коментар към трактата на Евагрий Понтийски За различните зли помисли, Св. VII, 2001, 41-52; Тhе Рlace оf Воdiliness in Аnthropological Views оf the Ноly Fathers аnd Church Writers – III-IХ Сenturies, Св. VIII, 2002, 17-26; Два аргумента в спора „за вечността на света” (ХIII век). Опит за формулирането на един силен довод в полза на неговото начало, Св. Х, 2004, 97-113; Иконата като присъствие на святото, Св. ХIII, 2007, 55-68; „Медитерания“ и „Европа“. Относителността на историческото картографиране, Св. XVIII, 2012, 9-36; „Ден първи, ден осми и ден невечерен“ в доктрините на византийските отци (ІV-VІІІ в.), Св. ХXIII, 2017, 81-99.
Янакиев, Калин; Ribolov, Svetoslav A new look at the condemnations of Origen and Theodore of Mopsuestia, Св. XVIII, 2012, 37-45.
Янакиев, Калин; Шпеер, Aндреас РHYSIS, Св. I, 1994, 7-8.
Янакиева, Мария Проблемът за битието във философската артикулация на мистическия опит: Майстер Екхарт и Ибн Араби, Св. ХXII, 2016, 107-115.
Янакиева, Слава Действото за антихриста – среща на апокалиптиката и политическата митология, Св. VII, 2001, 139-151; Еvil Images in Еnglish Аllegorical Drama оf Моral Instraction – Тhe Сastle оf Рerseverance, Св. VIII, 2002, 83-99; Към въпроса за съществуването на театрални и квази-театрални форми във Византия, Св. IX, 2003, 125-151; Утопията на Ордо Рахелис (чин за Рахил) от Фльори, Св. Х, 2004, 17-35; Страсти и страстност при героите в Passio за светите деви Агапия, Хиония и Ирина на Хротсвита от Гандерсхайм, Св. ХI, 2005, 71-80; Някои щрихи към езическото наследство в християнската изобразителна и литургическа култура, Св. ХIII, 2007, 10-23; Богословието на екзорцизма при Хилдегард от Бинген и неговият визуално-презентативен контекст, Св. XVIII, 2012, 83-95; The Graceful Abolition of Justice in Ordinalia and Other Medieval Dramatic Texts, Св. ХXI, 2015, 267-280; Representational Theology of Exorcism and Co-inherence in the Digby Mary Magdalene and Elsewhere, Св. ХXIII, 2017, 127-150; Частите на душата и богопознанието в моралната драма „Премъдрост“ (Ум, Воля и Разбиране или Премъдростта, която е Христос), Св. XХV, 2019, 237-258; Лицата на благодатта и спасителните стратегии в Призоваването на Всеки, Св. ХХVI, 2020.

II. ПРЕВОДИ НА СРЕДНОВЕКОВНИ АВТОРИ
Аврелий Августин За щастливия живот (прев. А. Делчева), Св. IV, 1997, 42-69; Основи на диалектиката (прев. Л. Радоилска), Св. V, 1998, 22-41; За безсмъртието на душата (прев. Е. Ми­тева), Св. VII, 2001, 53-72.
Адсон от Монтие-ан-дер Книга за антихриста (прев. Ц. Боя­джиев), Св. II, 1995, 52-59.
Амори от Бен Средновековният пантеизъм (прев. Ц. Боя­джиев), Св. IV, 1997, 131-140.
Аноним Въпрос за това, дали Бог е можел да създаде света отвеки (прев. Ц. Бояджиев), Св. V, 1998, 118-120.
Аноним Трактат за съвършената любов (прев. З. Радева и Б. Паскалева), Св. ХX, 2014, 230-240.
Анселм от Кентърбъри Молитва за враговете (прев. Г. Каприев), Св. I, 1994, 39-43.
Бернар от Клерво Проповеди върху „Песен на песните” (прев. Е. Митева), Св. ХI, 2005, 142-163.
Бернар от Шартр Трактат за световната душа (прев. М. Ванева), Св. IХ, 2003, 91-105.
Боеций от Дания За висшето благо (прев. Ц. Бояджиев), Св. VII, 2001, 197-204.
Бонавентура За знанието Христово. Въпрос IV: Дали онова, което познаваме със сигурност, се познава в самите вечни идеи? (прев. Г. Каприев), Св. I, 1994, 59-84.
Василий Велики Писмо до своя брат Григорий за различие­то между същност и ипостас (прев. И. Христов), Св. IV, 1997, 22-30.
Григорий Палама Разговор между православния Теофан и отвърналия се от варлаамитите Теотим (прев. Ст. Терзийски и А. Кашъмов), Св. IV, 1997, 173-210; Апология срещу Варлаам и Акиндин (прев. Н. Антонов), Св. ХI, 2005, 222-242.
Джироламо Бенвиени Канцона за любовта (прев. Б. Паскалева), Св. ХX, 2014, 305-315.
Джовани Пико делла Мирандола Коментар върху „Канцона за любовта“ от Джироламо Бенвиени (прев. Б. Паскалева), Св. ХX, 2014, 316-419.
Димитрий Кидонис Слово за презрението към смъртта (прев. Ц. Бояджиев), Св. VII, 2001, 257-287.
Евагрий Понтийски За различните зли помисли (прев. К. Яна­киев), Св. VII, 2001, 17-39.
Йоан Дамаскин Елементарно въведение към догмите (прев. А. Атанасов), Св. II, 1995, 44-51.
Квинт Симах Послание до Теодосий (прев. Д. Димитров), Св. IV, 1997, 7-14.
Леонтий Византийски Разрешение на предложените от Севир съждения (прев. С. Риболов), Св. ХV, 2009, 97-130; Тридесет глави против Севир (прев. С. Риболов), Св. ХV, 2009, 131-142.
Максим Изповедник За душата (прев. Я. Букова), Св. I, 1994, 14-20; Различни дефиниции (прев. Г. Каприев), Св. VII, 2001, 73-76; Liber Ambiguorum (избрани фрагменти) (прев. К. Латиф и С. Риболов), Св. ХIV, 2008, 85-109.
Мартин Лутер Диспут за изясняване силата на индулгенции­те или 95 тезиса (прев. М. Осиковски), Св. VIII, 2002, 243-261; За силите и волята на човека без благодат (прев. М. Осиковски), Св. IХ, 2003, 226-238.
Михаил Псел За [разбирането на] субстанцията като самосъща вещ (прев. И. Христов), Св. IV, 1997, 115-120; Три трактата за философията и нейните определения (прев. В. Маринов), Св. IX, 2003, 60-90.
Николай от Куза За скрития Бог (прев. Ц. Бояджиев), Св. I, 1994, 155-160; За върха на съзерцанието (прев. Ц. Бояджиев), Св. ХII, 2006, 263-275; За берила (прев. Б. Паскалева), Св. ХXI, 2015, 281-338.
Одон Ригалдус За заблужденията относно траенето на про­излезлите от Бога неща (прев. Ц. Бояджиев), Св. V, 1998, 121-127; За възможността-битие, Св. ХХVI, 2020 (прев. Ц. Бояджиев).
Пиер Абелар „Да” и „не” (Пролог)(прев. К. Латиф)Св. ХI, 2005, 122-134.
Прохор Кидонис За същността и действието – шеста книга (прев. Д. Манолова), Св. ХIV, 2008, 243-263.
Роберт Гросетест За линиите, ъглите и фигурите (прев. С. Стефанов), Св. ХIV, 2008, 136-142.
Синезий от Кирена На брата Евопий (прев. Д. Димитров), Св. IV, 1997, 15-21; Дион, или как да живееш съобразно с неговия идеал (прев. Д. Димитров), Св. VIII, 2002, 181-217.
Студит, Теодор Първо опровержение срещу иконоборците (прев. К. Латиф), Св. ХIII, 2007, 72-87; Второ опровержение срещу иконобориците (прев. К. Латиф), Св. ХIII, 2007, 88-110; Трето опровержение срещу иконоборците (прев. К. Латиф , Св. ХIII, 2007, 111-138.
Тома от Аквино За принципа на индивидуацията (прев. Т. Николов), Св. II, 1995, 120-124; За истината (въпрос I, член 1) (прев. Г. Каприев), Св. V, 1998, 143-151; Сума против езичниците, книга трета (прев. Ц. Бояджиев), Св. ХV, 2009, 224-237; За злото (прев. Ц. Бояджиев), Св. XVIII, 2012, 236-251; Въпросът за чистилището (прев. Ц. Бояджиев), Св. ХX, 2014, 189-208.
Фотий, патриарх За същността (Амфилохии, въпрос 138) (прев. Г. Каприев), Св. VIII, 2002, 218-226; Амфилохии, въпроси 137–147 (прев. В. Тодоров, Х. Х. Тодоров), Св. ХV, 2009, 147-181.
Франсиско Петрарка ХХІV, 1. До епископ Филип от Кавийон; за краткостта на живота (прев. С. Петкова), Св. ХXIII, 2017, 210-221.
Хайнрих Сузо Книга за истината (прев. Ц. Бояджиев), Св. ХXII, 2016, 117-144.
Хилдеберт от Лаварден За невъзмутимостта на духа (прев. Ц. Бояджиев), Св. II, 1995, 89-95.

III. РЕЦЕНЗИИ
Динева, Гергана 1984, Св. ХXI, 2015, 407-412.
Каприев, Георги Едно дълго четене на Тома от Аквино (Аlbert Zimmermann: Тhomas lessen), Св. VII, 2001, 289-294; Смисълът е преди битието /Винфрид Вайер, Смисло­вият опит на човешката екзистенция. Нови пътища на богопознанието/, Св. VIII, 2002, 294-298; Метафизичното мислене – откровеният прочит (Рецензия върху книгата Andreas Speer, Fragile Konvergenz. 3 Essays zu Fragen metaphysischen Denkens, Salon Verlag, Köln, 2010), Св. ХVI, 2010, 160-163; Лоренцо Вала и нормите на ренесансовата философия (За Ива Манова, Норма и реформа в ренесансовата философия), Св. XVIII, 2012, 252-257; 2015, Св. ХXII, 2016, 145-146; Милан Гьоревич: синтезът Николай Кавасила, Св. ХXII, 2016, 147-150; Смилен Марков: метафизическият синтез на Йоан Дамаскин, Св. ХXII, 2016, 151-154; Гергана Динева: метафизиката на границата, Св. ХXII, 2016, 155-158; Отвъд спиритуализма и мистицизма – антропологическата алтернатива (за Nikolaos Loudovikos, Analogical Identities: The Creation of the Christian Self. Beyond Spirituality and Mysticism in the Patristic Era), Св. ХХVI, 2020.
Манолова, Дивна „Разбивачи на митове”: Пет студии по средновековна философия и култура, Св. ХXI, 2015, 413-420.
Стаматов, Атанас Юбилейно за българската философска медиевистика, Св. ХXI, 2015, 397-405.
Триантари, Сотириа Рецензия (Й. А. Деметракопулос, Августин и Григорий Палма. Проблемите на аристотеловите категории и троичната психотеология), Св. V, 1998, 204-206.

IV. НАУЧЕН ЖИВОТ
Шпеер, Андреас Що е философия през средновековието? (Фило­софска равносметка на Х Световен конгрес по средновеков­на философия от 25 до 30 август 1997 в Ерфурт), Св. V, 1998, 207-219.
Медиевистка конференция в София, Св. V, 1998, 220-222.
Втори Фестивал на християнските изкуства и култура, Св. ХIII, 2007, 7-9.
Трети Международен фестивал на християнските изкуства и култура, Св. ХIV, 2008, 7-8.

V. IN MEMORIAM
Стилианос Пападопулос, Св. XVIII, 2012, 258-259.
Герхард Подскалски, Св. ХІX, 2013, 244-246.
Жак Льо Гоф, Св. ХX, 2014, 430-431.
Чезаре Вазоли, Св. ХX, 2014, 432-435.
In memoriam, Св. ХXI, 2015, 421-423.
Ян. А. Артсен, Св. ХXII, 2016, 159-162.
Алберт Цимерман, Св. ХХIV, 2018, 219-222.

VI. БИБЛИОГРАФИЯ

Архив за средновековна философия и култура (Съдържание на броевете 1-9 по азбучен ред), Св. Х, 2004, 228-239; Архив за средновековна философия и култура (съдържание на свитъци I-XXV по азбучен ред на имената на авторите), Св. ХХV, 2019, 276-295.