Изследователски

Философски институт в БАН

Философският институт в БАН води началото си от 1945 г., когато е създаден под името „Институт по философия и образование”. Основатели на Института са акад. Димитър Михалчев, акад. Спиридон Казанджиев и новоизбраните академици – Михаил Димитров и Тодор Павлов. През 1947 г. той е преименуван на „Институт по философия и педагогика”, а от 1952 г. носи името „Институт по философия ”, с което е познат най-вече сред професионалните философи от страната. През 1988 г. институтът е преименуван на „Институт по философски науки”, от през 1995 г. – на „Институт за философски изследвания ”. През 2010 г. институтът се влива в новосъздадения „Институт за изследвания на обществата и знанието” (ИИОЗ), заедно с „Института по социология” и „Центъра по наукознание”.

През първите няколко години от своето съществуване Философският институт не води активна изследователска работа, няма свои щатни сътрудници и е и лишен от вътрешна структура. Първият му щатен сътрудник е назначен през 1948 г., а интензивна научна работа започва през 50-те години на ХХ век, когато са привлечени няколко опитни български философи от други институции, както и редица млади изследователи. През следващите десетилетия съставът на Института неотклонно нараства като количество, а квалификацията му се повишава. В средата на 80-те години е пикът на привлечените сътрудници, като техният брой надхвърля 100 души. В Института са работили някои от най-титулованите
български философи: акад. Д. Михалчев, акад. Т. Павлов, акад. С. Гановски, акад. А. Киселинчев, акад. А. Поликаров, чл.-кор. С. Ангелов, чл.-кор. П. Гиндев, чл.-кор. В. Проданов и др., както и някои от най-уважаваните и влиятелни философи от страната, сред които се открояват имената на М. Бъчваров, К. Делев-Дарковски, Н. Михова, С. Петров, Р. Стъпов и др.

Амбицията на създателите на Философския институт е да го превърнат във водещ изследователски център в полето на философията в страната. В института се провеждат многопосочни изследвания в целия спектър от проблеми на теоретичната и приложната философия, както интердисциплинарни дирения. Те са организирани в рамките на относително самостоятелни звена, специализирани в конкретната проблематика. Така във времето се обособяват редица секции, като началото е поставено от секции „Диалектически материализъм и логика” и „Исторически материализъм”, основани през 1952 г. През 1959 г. е създадена секция „История на философията”. В края на 60-те са формирани няколко нови секции – „Естетика”, „Етика” и „Научен атеизъм”, на базата на едноименни групи в секция „Исторически материализъм”. По подобен начин в началото на 70-те са изградени секции „Логика” и „Философски въпроси на естествознанието”, но вече върху основата на групи от секция „Диалектически материализъм”. Тази структура се запазва до 1988 г., като във времето са създавани и редица други групи в рамките на водещите секции. След 1988 г. институтът неколкократно се преструктурира, като често се сменят наименованията на звената в него, но в общи линии съществуват няколко основни секции: „Епистемология”, „Естетика”, „Етика”, „История на философията”, „Логика”, „Онтология”, „Социална философия”, „Философия на науката”, „Философия на религията” и „Философска антропология”. Те служат за основа и на настоящите си приемници: „Антропологически изследвания”, „Етически изследвания“, „История на философските и научните идеи”, „Култура, естетика, ценности”, „Логически системи и модели”, „Онтологически и епистемологически изследвания”, „Религия, вярвания и всекидневен живот” и „Социални теории, стратегии и прогнози”. В ИИОЗ професионалните философи са най-много, като техният брой е над 50 души.

В хода на своята дълга история сътрудниците на института създават огромна по обем научна продукция. Те са автори на стотици монографии и колективни сборници, а броят на написаните от тях студии, статии, доклади и научни съобщения е необозрим.
Във времето Институтът разполага с няколко теоретични органи. От 1952 г. сп. „Философска мисъл” придобива такъв статут, след като от създаването си през 1945 г. дотогава не е институционално обвързано. То съществува в това си качество до 1991 г., като от 1992 г. е наследено от сп. „Философски алтернативи”, излизащо и понастоящем. Между 1954 и 1974 г. се публикува друг негов печатен орган – „Известия” на Института по философия. От 2009 г. се издава сп. „Balkan Journal of Philosophy”, орган на Института, насочен предимно към задгранична аудитория.
Сътрудниците на Философския институт осъществяват активно сътрудничество със свои колеги от страната и чужбина. Те са взели участие в множество национални и интернационални теоретични форуми, като поддържат и постоянни семинари в собствената си институция. Повечето от тях работят върху проекти с български колеги, по съвместни инициативи с учени от държави-членки на Европейския съюз, както и с такива от други страни. Мнозина от тях се включват активно в дейността на международни философски организации.
От 1970 г. Институтът организира Международна Варненска философска школа, първоначално всяка година, а от 1989 г. – на две години. В нея вземат участие значителен брой известни специалисти от почти всички европейски държави, както и от редица страни извън Европа. Тематиката, която се разглежда в рамките на Варненска философска школа, е разнообразна.
Институтът изпълнява функцията и на образователен център, доколкото в него се подготвят докторанти по философия. Редица негови сътрудници водят занятия – лекционни курсове и упражнения във висши училища от страната и чужбина.
С основаването на Института е създадена собствена библиотека, която притежава богата и в много отношения уникална колекция от книги и периодични издания в областта на философията, религията, културата, социалнополитическите науки. Нейният фонд възлиза общо на 35 000 единици и над 35 периодични издания.
Институтът разполага и с компютърен център с постоянна интернет-връзка, където сътрудниците му могат да извършват научноизследователска дейност, да проучват литература и други дейности, за които са необходими компютри.

Ръководни органи на Философския институт
А. Директори
1945 – 1947 г. – акад. Димитър Михалчев
1947 – 1952 г. – акад. Тодор Павлов
1952 – 1960 г. – акад. Асен Киселинчев
1960 – 1977 г. – акад. Тодор Павлов
1977 – 1988 г. – акад. Сава Гановски
1988 – 1992 г. – проф. Васил Проданов
1992 – 1995 г. – доц. Атанас Данаилов /и.д./
1995 г. – ст.н.с. Росен Стъпов
1995 г. – ст.н.с. Мартин Табаков /и.д./
1995 – 2010 г. – чл.-кор. Васил Проданов
от 2010 г. – проф. Румяна Стоилова

Б. Заместник директори
1960 – 1969 г. – проф. Райчо Караколов
1969 – 1972 г. – чл.-кор. Стефан Ангелов
1969 – 1980 г. – чл.-кор. Панайот Гиндев
1984 – 1988 г. – ст.н.с. I ст. Тодор Стойчев
1988 – 1991 г. – проф. Желязко Стоянов
1988 – 1993 г. – ст.н.с. Кръстьо Кръстев
1994 – 1995 г. – ст.н.с. Мартин Табаков
2010 – 2017 г. – доц. Николай Обрешков
от 2014 г. – проф. Веселин Петров

В. Ръководители на секции
„Антропологически изследвания” (първоначално група „Философски изследвания на човека” /1988-1995/ в секция „Аксиология”; „Философска антропология” /1995-2007/; „Антропология и изследвания на религиите” /2007-2010/).
1988 –  2003 г. – проф. Васил Вичев
2003 – 2007 г. – ст.н.с. Нонка Богомилова
2007 – 2010 г. – д-р Богдана Тодорова /и.д./
от 2010 г. – доц. Валери Личев

„Етически изследвания“ (група „Етика“ в секция „Исторически материализъм“ /1964-1969/, секция „Етика“ /1969-1988, 1990-2010/, секция „Аксиология“ /1988-1990/, секция „Култура, ценности и морал“ /2010-2014/).

1964-1979 – чл.кор. Стефан Ангелов
1979-1988 – ст.н.с. Димитър Георгиев
1990-1995 – ст.н.с. Станка Христова
1995-2000 – ст.н.с. I ст. Димитър Станков
2000-2007 – ст.н.с. Емилия Маринова
2007-2010 – ст.н.с. Елена Петрова
от 2014 г. – доц. Емилия Маринова

Знание и реалност: модели, методологии и евристики
от 2011 г. – проф. Веселин Петров

История на философските и научните идеи” („История на философията” /1959-2010/).
1959 – 1972 г. – проф. Райчо Караколов
1972 – 1981 г. – проф. Михаил Бъчваров
1981 – 1988 г. – ст.н.с. I ст. Коста Андреев
1988 – 1992 г. – ст.н.с. I ст. Иван Кирилов
1992 – 2007 г. – ст.н.с. I ст. Анани Стойнев
2007 – 2010 г. – ст.н.с. Латьо Латев
2010 – 2011 г. – доц. Ерика Лазарова
2011 – 2014 г. – проф. Нина Димитрова
от 2014 г. – доц. Татяна Батулева

Култура, естетика, ценности” (група „Естетика” в секция „Исторически материализъм” /1964-1969/; секция „Естетика” /1969-1988, 1990-2007/; „Аксиология” /1988-1990/; „Естетика и изследвания на културата” /2007-2010/ и „Култура, ценности и морал” /2010-2014/).

1964 – 1966 г. – ст.н.с. I ст. Стефан Василев („Естетика”)
1966 – 1969 г. – ст.н.с. Кръстьо Горанов („Естетика”)
1969 – 1988 г. – ст.н.с. I ст. Станка Симеонова („Естетика”)
1988 – 1990 г. – ст.н.с. Кръстьо Кръстев („Аксиология”)
1990 – 1991 г. – проф. Иван И. Стефанов („Естетика”)
1991 – 1992 г. – ст.н.с. Мария Г. Димитрова („Естетика”)
1992 – 1995 г. – ст.н.с. Иванка Стъпова („Естетика”)
1995 – 2010 г. – ст.н.с. Соня Кънева („Естетика”)
2010 – 2011 г. – доц. Елена Петрова („Култура, ценности и морал”)
2011 – 2014 г. – доц. Емилия Маринова („Култура, ценности и морал”)
от 2014 г. – проф. Иванка Стъпова („Култура, естетика, ценности“)

Логически системи и модели” (първоначално група „Логика“ в секция „Диалектически материализъм и логика” /1960-1973/; „Логика” /1973-2010/).
1960 – 1973 г. – проф. Ангел Бънков
1973 – 1995 г. – ст.н.с. I ст. Богдан Дянков
1995 – 2007 г. – ст.н.с. I ст. Мартин Табаков
2007 – 2011 г. – доц. Николай Обрешков
от 2011 г. – проф. Мартин Табаков

Онтология, епистемология, философия на науката” („Диалектически материализъм и логика” /1952-1973/; „Диалектически материализъм” /1973-1988/; „Теория на познанието и онтология” /1988-1995/; „Епистемология” и „Онтология” /1995-2003/; „Онтология и епистемология” /2003-2010/).
1952 – 1960 г. – акад. Асен Киселинчев
1960 – 1973 г. – проф. Ангел Бънков
1973 – 1988 г. – проф. Светослав Славков
1988 – 1989 г. – ст.н.с. I ст. Сава Петров
1989 – 1992 г. – ст.н.с. I ст. Снежана Аврамова
1992 – 1995 г. – ст.н.с. I ст. Стефан Васев
1995 – 2000 г. – ст.н.с. I ст. Стефан Васев („Епистемология”)
1995 – 2003 г. – ст.н.с. Михаил Игов („Онтология”)
2000 – 2003 г. – ст.н.с. Лилян Ганчев („Епистемология”)
2003 – 2007 г. – ст.н.с. Михаил Игов („Онтология и епистемология”)
2007 – 2010 г. – ст.н.с. Асен Димитров („Онтология и епистемология”)
2010 – 2011 г. – доц. Асен Димитров („Онтологически и епистемологически изследвания”)
2011 – 2015 г. – чл.-кор. проф. Ангел Стефанов
2015 – 2016 г. – д-р Георги Ангелов
от 2016 г. – доц. Ивайло Димитров

Религия, вярвания и всекидневен живот” (първоначално група „Научен атеизъм” в секция „Исторически материализъм” /1964-1968/; „Научен атеизъм” /1968-1988/; „Аксиология” /1988-1990/; „Философия на религията” /1990-2007/; „Антропология и изследвания на религиите” /2007-2010/).
1964 – 1988 г. – ст.н.с. I ст. Николай Мизов („Научен атеизъм”)
1988 – 1990 г. – ст.н.с. Кръстьо Кръстев („Аксиология”)
1990 – 1993 г. – ст.н.с. Кръстьо Кръстев („Философия на религията”)
1993 – 2007 г. – ст.н.с. I ст. Иван Слаников („Философия на религията”)
2007 – 2010 г. – д-р Богдана Тодорова /и.д./ („Антропология и изследвания на религиите”)
от 2010 г. – проф. Стефан Пенов

Социални теории, стратегии и прогнози” („Исторически материализъм” /1952-1988/; „Философия на политиката, икономиката и правото” /1988-1992/; „Социална философия” /1992-1995, 2007-2010/; „Философия на историята” /1995-2007/).
1952 – 1965 г. – проф. Живко Ошавков
1965 – 1967 г. – проф. Тодор Вълов
1967 – 1978 г. – ст.н.с. I ст. Тодор Стойчев
1978 – 1981 г. – проф. Стойко Попов
1981 – 1988 г. – проф. Марко Марков
1988 – 1992 г. – проф. Васил Проданов
1992 – 1995 г. – ст.н.с. Иван Кацарски
1995 – 2010 г. – чл.-кор. Васил Проданов
2010 – 2015 г. – проф. Иван Кацарски
от 2015 г. – доц. Богдана Тодорова

„Философия на науката” (първоначално група „Философски въпроси на естествознанието” в секция „Диалектически материализъм”; „Философски въпроси на естествознанието” /1972-1988/; „Философия на науката” /1988-2010/).
1963 – 1972 г. – чл.-кор. Азаря Поликаров
1972 – 1988 г. – проф. Иван Калайков
1988 – 1994 г. – доц. Атанас Данаилов
1995 – 2000 г. – ст.н.с. I ст. Стоян Николов
2000 – 2010 г. – ст.н.с. I ст. Ангел Стефанов

Литература
Богомилова, Н. 1990, Институт по философия „Акад. Тодор Павлов” след академик Тодор Павлов //Философска мисъл, бр. 2.
Ганчев, П. 2007, Между миналото и бъдещето, Ч. II – Философията, политиката и бъдещето, С., РИК „Славяни”.
Гърдев, Д. 1966, Годишно отчетно-изборно събрание на партийната организация при Института по философия при БАН //Философска мисъл, бр. 6.
Ешкенази, А. 1965, Годишно отчетно събрание на Института по философия при БАН //Философска мисъл, бр. 1.
Кисьов, Т. 1977, Годишно отчетно събрание на партийната организация при Института по философия на БАН //Философска мисъл, бр. 4.
Латев, Л. 2005, Достопаметни бележки за Института по философия в по-широк контекст //Философски алтернативи, бр. 1.
Николова, Л. 1971, Отчетно-изборно събрание на партийната организация при Института по философия //Философска мисъл, бр. 2.
Николова, Л. 1974, Отчетно-изборно събрание на партийната организация при Института по философия на БАН //Философска мисъл, бр. 1.
Николова, Л. 1975, Годишно-отчетното събрание на ППО при Института по философия на БАН //Философска мисъл, бр. 1.
Павлов, Т. 1975, Юбилейно слово по случай 30-годишнината на Института по философия на БАН и сп. „Философска мисъл”, произнесено на 3 октомври 1975 г. //Философска мисъл, бр. 12.
Петров, С. 1988, Перспективи за промени сред философите //Философска мисъл, бр. 7.
Проданов, В. 1999, Петдесет години философия в БАН //Списание на БАН, бр. 2.
С. К. 1968, Годишно отчетно събрание на партийната организация при Института по философия при БАН //Философска мисъл, бр. 2.
Субашки, В. 1975, Началото на Института по философия //Философска мисъл, бр. 1.
Шест десетилетия академична философия (История, етапи, поколения, парадигми, проблеми), С., ИФИ-БАН, 2008.