Организации

На професионалисти

Семинар по философия и педагогия /1904-?/, респ. Философски семинар при СУ „Св. Климент Охридски” /1910-?/
В „Годишника” на Университета е публикуван приетия от Академическия съвет в края на 1904 г. правилник на Философския семинар при Института по философия и педагогия, организационно поделение на отдел „Философия” в Историко-филологическия факултет. От него стават ясни както структурата на Семинара, така и начина, по който той работи:
„§ 2. Тоя семинар има за цел да спомага за философското развитие на своите членове и за по-дълбокото вникване във философските проблеми, както и да упътва членовете в самостойно разработване на въпроси из областта на разните философски дисциплини.
§ 4. Заседанията, които стават редовно еднаж в седмицата, се ръководят от уредника на семинара, или от негов заместник.
§ 7. Членовете на семинара биват редовни и извънредни. Редовни членове биват само редовни студенти от Историко-филологическия факултет, а извънредни членове могат да бъдат слушатели от тоя факултет или студенти от другите факултети. С позволение на уредника могат да присъстват в заседанията на семинара като гости и други студенти, които не са членове на семинара.
§ 9. За усилване на научните занятия на членовете на семинара съществува при семинара специална библиотека и читалня.
§ 13. Семинарната библиотека, която се смята за част от общата библиотека на Университета, съдържа книги, взети от дубликатите на университетската библиотека, купени със специално за тази цел предвидени в годишния бюджет на Университета суми, или получени в подарък.
§ 14. За възнаграждение на добри семинарни работи на студентите, отпускат се от факултета по предложение на уредника, награди в размер от 30-50 лева”.
„Семинара по философия и педагогия” в СУ „Св. Климент Охридски” започва реално да функционира от учебната 1905-1906 г., като той е една от първите форми за организиране на философите от страната. За пръв уредник на Семинара, както и кабинета със същото име, е избран проф. Иван Георгов /Съобщение…, 1908/. Неговото име като уредник фигурира и през 1910 г. /Съобщение… 1912/. В работата на Семинара участват студенти, главно от едноименната специалност. Това, че Семинарът е поверен на преподавател от Университета, гарантира неговата стабилност в условията на деликатните отношения между студентите и университетското ръководство. Макар в архивите на Университета да не са запазени протоколи от работата на Семинара, налице са неоспорими доказателства за успешната му работа. Първото от тях е ежегодното присъствие на съответното перо в бюджетите на Университета, чрез което редовно се осигуряват средства, с чиято помощ Семинарът се е развивал, а неговата библиотека се е обогатявала. Разрастването на библиотеката е друго доказателство. Резултатът, видим и днес, е в библиотеката на Философския факултет на СУ, която е пряк наследник на семинарната. Няколко години след началото на своята дейност – през 1910 г., Семинарът е преименуван на „Философски”, т.е. тематиката на обсъжданите в неговите рамки разработки се ограничава в кръга на собствено философското.
Философски семинар в СУ функционира с различна интензивност, като през годините многократно е подновяван под различни форми. В неговата работа освен студенти вземат участие както редица преподаватели, така и множество външни за Университета лица. Водещите фигури в него са различни, като особено активни през 50-те и 60-те години са младите преподаватели по философските дисциплини.  Така например през ноември 1961 г. по инициатива на семинара на асистентите при Философско-историческия факултет, катедра „Психология, логика и етика” в СУ и секция „Диалектически материализъм и логика” в Института по философия, в рамките на три сбирки се обсъжда книгата на А. Кожаров „Действеността на мисленето” /Дянков 1962/.

Литература:
Дянков, Б. 1962, Обсъждане на книгата „Действеността на мисленето” //Философска мисъл, бр. 3.
Правилник на СУ „Св. Климент Охридски” //Годишник на СУ, Т. 7, С., 1912.
Съобщение за избора на Ив. Георгов за уредник на „семинара и кабинета по философия и педагогия” //Год. на СУ, Т. 3-4, 1908/.
Съобщение за избора на Ив. Георгов за уредник на „семинара и кабинета по философия и педагогия” //Год. на СУ, Т. 7, С., 1912.

Философско-математично общество – Габрово /1919-1932/
„Днес, 1 май 1919 г. група ученици от Априловската гимназия, под ръководството на учителя г. С. Станчев, се събра в една от стаите на Априловската гимназия” /Костадинова… 2000: 60/. Така започва протокол № 1 за основаването на дружеството Философско-математично общество в Габрово, което съществува вероятно докъм края на 1932 г., макар последният запазен протокол да е от 10.02.1931 г. /Костадинова… 2000: 19/. Първоначалното име на Дружеството е „Философско-математично общество „Димитър Михалчев”. Едва след няколкократните лични молби от страна на Д. Михалчев да се смени името, Дружеството се преименува на Философско-математично общество – Габрово. В устава на Обществото от 1922 г. се вижда, че целта на организацията е „да запознава членовете си с основите, върху които се градят научните дисциплини, за да вникнат по-дълбоко във връзката, която съществува между отделните науки” /Костадинова… 2000: 80/.
Централна фигура в основаването и работата на Обществото е Стефан Станчев, който се дипломира като математик в СУ през 1907 г. Дружеството съумява не само да поддържа редовно своите сбирки, но и да развие многостранна дейност: организирането на форуми – т. нар. „научни седмици”, на които гостуват различни лектори от цялата страна; съставянето и събирането на средства за печатни издания; поддържането и обогатяването на библиотека. За успеха на тази всестранна дейност говори участието в организираните от него научни четения в Габрово на фигури като Димитър Михалчев, Атанас Илиев, Асен Златаров, Спиридон Казанджиев, Стефан Консулов, Цеко Торбов. Дружеството е поканено да стане колективен член на „Ремкевото общество” в Германия, като това само по себе си е сериозен индикатор за неговото признаване извън България. Трябва да се отбележи и високата култура на Обществото в чисто организационен план. Заседанията му са редовно протоколирани, като протоколите са запазени и до днес.
Другото, което превръща тази организация в уникална в сравнение с всички останали философски дружества в България е, че тя застава на конкретните позиции на една философска школа – тази на Й. Ремке и Д. Михалчев. Останалите подобни дружества са общофилософски, т.е. те не отстояват приоритетно една или друга идейна позиция, а се отнасят към представянето на философията като цяло. Независимо от общите философски цели, които и Габровското общество си поставя, то действително се оказва нещо много повече – „ремкеанска школа”, която застъпва и популяризира една ясно определена философска платформа. Това неминуемо задава оригиналното лице на тази организация, което не може да бъде сбъркано с никое друго.

Литература:
Костадинова, М.; Цацов, Д.; Стефанов, А. 2000, Габровската ремкеанска школа и Димитър Михалчев, С.

Философско-педагогическо общество (дружество) /1920-?/
През 1919 г. „една група студенти и учители по философия вземат почина да се създаде по-оживен философски живот у нас”, като в техния позив се намира следният въпрос: „Не намирате ли, че философската пропедевтика, тъй както е поставена у нас, дава съвършено незадоволителни, за да не кажем отрицателни резултати?” В отговор на този почин през 1920 г. е учредено Филoсофско-педагогическо общество, в чиято програма между другото е включено организирането на анкета, за да се узнае „мнението на съответните преподаватели върху причините на очевидната безплодност на школското изучаване на тия предмети у нас” (разбира се изучаването в гимназиите, но не и в Университета)” /Ганева 1937/. Може да се предположи, че Дружеството е развивало активна дейност след 1920 г., тъй като в противен случай щеше да е малко вероятно името му да намери място в статия 17 години по-късно. Разбира се, това е спорна хипотеза, понеже няма логическо противоречие в допускането да се е случило и обратното – стига да приемем, че Р. Ганева пише за Дружеството като за исторически прецедент. От текста не става ясно дали то работи по време на написването на статията или не.
За Дружеството може да се научи нещо и от писмо на Димитър Михалчев до Стефан Станчев от 22 март 1922 г. В него Михалчев споменава, че Емануил Попдимитров е чел предната година доклад за Бергсон пред обществото /Костадинова 2000: 90/. Друго място, където се споменава името на Философско-педагогическото общество е кратко писмо с дата от 1 април 1920 г., намиращо се в Столичния архив /СГОДА/. Писмото, написано на ръка върху бланка с изходящ номер 9, е адресирано до директора на III-та прогимназия с молба да се намери някоя по-голяма класна стая в училището, в която обществото да провежда своите събрания. Обществото е имало и правоъгълен печат със съкращение ФПО. Любопитното в случая е, че писмото е подписано от председателя на дружеството – Димитър Михалчев, който поне през 1920 г. със сигурност е бил и негов председател. От съобщение във „Философски преглед” става ясно, че Дружеството е възобновено през 1931 г., но докога функционира не е известно.

Литература:
Възобновяване на „Философско педагогическото дружество” в София //Философски преглед, кн. 5, 1931; Училищен преглед, кн. 4, 1932.
Ганева, Р. 1937, Философска култура в училището //Философски преглед, кн. 4.
Костадинова, М. 2000, Габровската ремкеанска школа и Димитър Михалчев, С.
СГОДА, Ф.994К, Оп.2, а.е.12, л.13.

Философско-социологическо дружество /1925-1947/
На 25 октомври 1925 г. се създава Философско-социологическо дружество /История… 1976: 464-467; Михайлов 2003: 15; Цацов 1996: 124/, чийто председател през целия период на съществуване е Венелин Ганев, секретар първоначално е Христо Тодоров, а от 1934 г. – Цеко Торбов. Един от източниците, откъдето черпим информация за Дружеството, са протоколите от неговите сбирки, запазени в личния архив на Ц. Торбов /ЦДАФ, НБУ, Ф.3.Оп.2, а.е.1./. От тях се вижда, че Дружеството е съществувало до 1947 г.
Единствената публикация от времето, когато Дружеството е работило и която дава достоверна информация за работата му преди 1932 г., е статия на Цеко Торбов в „Юридически архив” от 1937 г. В нея се посочват заглавията на докладите, изнасяни в Дружеството, като на множество от тях авторът предлага и кратки реферати, придружени с бележки от обсъжданията. Част от рефератите са публикувани – предимно в „Юридическа мисъл” и „Юридически архив”.
Сбирките на Дружеството съвпадат с учебната година в Университета и се провеждат един път месечно – общо 9 заседания за една учебна година. Първото заседание в годината, обикновено в началото на месец октомври, е организационно и на него се обсъждат предложенията за нови членове. В сбирките редовно взимат участие и представят текстове за обсъждане председателят Венелин Ганев, Цеко Торбов, Христо Тодоров, Пьотр Бицили, Райна Ганева, Георгий Рапопорт, Любен Диков, Любомир Владикин, Никола Жабински. Нивото както на представяните доклади, така и на обсъжданията е високо. Темите са подбирани внимателно и засягат въпроси от областта на социологията, теорията и философията на правото. В началото на всяка година В. Ганев чете програмен реферат, където се очертава общата тема, около която гравитират докладите през цялата година. Тези теми почти винаги, освен че представят за обсъждане сериозни теоретични проблеми, са в съзвучие със социалната и политическа динамика в света от съответния период. Например работната 1934/1935 г. за Дружеството е преминала под знака на темата за едноличната власт и тоталитарните форми на управление. Следващата 1935/1936 г. е била посветена на социологията като наука; 1937/1938 г. на понятието за свобода; 1939/1940 г. на войната като социален феномен и т.н.
Последния протокол от заседание на Дружеството е от 25 май 1947 г. На тази сбирка доклад е изнесъл секретарят Цеко Торбов на тема „Кант и социализмът”.

Литература:
История на философската мисъл в България, Т. 3, С., 1976.
Михайлов, С. 2003, Социологията в България, С.
Ставров, Б. 1979, Буржоазната социология в България между двете световни войни, С., 1979.
Торбов, Ц. 1937, Дейността на Философско-социологическото дружество в София от основаването му до днес //Юридически архив, г. 8, кн. 4-5.
Цацов, Д. 1996, В търсене на самобитното, С.

Философски клуб /1935-1944/
През 1935 г. по инициатива на проф. Иван Саръилиев е основан Философски клуб. Той е съществувал до 1944 г., като негов секретар е Цеко Торбов /Торбова 1993: 8/. За неговото основаване се публикува съобщение в сп. „Философски преглед”, където се казва, че Клубът си поставя следните цели: „1. Да се създаде център, където да могат да се разменят мисли на философски теми; 2. Да се изнасят сказки и реферати с чисто научен характер по философски въпроси. Сказките ще имат непопулярен, а строго специален характер, които имат характер на висши лекции; 3. Да организира лица, желаещи да се посветят на превеждане творбите на класическите писатели (философи); и 4. Да издава периодичен бюлетин за вътрешната дейност на клуба, където ще се поместват и четените реферати и сказки” /Съобщение… 1936: 95/.
За членове на клуба са могли да бъдат приемани всички завършили философия или имащи проявена дейност в нейната област. До момента на публикуване на съобщението във „Философски преглед” – началото на 1936 г., сказки са чели И. Саръилиев и Ц. Торбов – първият за идеите на прагматизма, а вторият за философията на Кант. За съжаление липсват достатъчно сведения за работата на клуба, но през 1937 г. все пак се появява още едно свидетелство за работата му, този път в „Училищен преглед”. В него се реферира лекцията на Саръилиев на тема „Прагматизъм и религия”, изнесена на 28 ноември 1936 г. Там се споменават още два реферата – единият от 5 декември на лекцията на Атанас Илиев на тема „Психология на творчеството”, а другият от 12 декември с. г. на лекцията на Цеко Торбов „Философия и история” /Съобщение… 1937: 311-313/.  Ако не друго, това е сигурно свидетелство за много активна работа в края на 1936 г. – проведени са три сбирки на клуба за по-малко от месец. За съжаление повече информация за следващата му дейност липсва, освен че съществува до 1944 г. /Ляхова 2001: 86-87/.

Литература:
Съобщение за основаване „Философски клуб” на проф. Иван Саръилиев //Философски преглед, кн. 1, 1936.
Съобщение за дейността на „Философския клуб” //Училищен преглед, кн. 3, 1937.
Ляхова, В. 2001, Живот мисия, С.
Торбова, В. 1993, Предговор //Торбов, Ц. Изследвания върху критическата философия, С., 1993.

Философско дружество /1940-?/
За основаването през януари 1940 г. в София на „Философско дружество” разбираме от съобщение в сп. „Философски преглед” /Съобщение… 1940: 210-212/. Негов председател е Димитър Михалчев. Уставът му е утвърден от Министерството на вътрешните работи. Дружеството е било отворено за всички, които проявяват интерес към философията, като си е поставяло за цел уреждането на сказки, обсъждането на реферати, организирането на конференции, издаването на „редовен годишник” с философски статии и т.н. За съжаление обаче, нищо повече освен тази амбициозна програма не може да се открие за това дружество.

Литература:
Съобщение за основаване на „Филoсофско дружество” в София с председател Димитър Михалчев //Философски преглед, кн. 2, 1940.

Семинар по логика – в СУ „Климент Охридски” /1963-?/
През март 1963 г. по инициатива на преподаватели от наскоро създадената катедра „Логика, етика и естетика” в СУ и представители на групата „Логика” в Института по философия започва да функционира семинар по логика. В неговата работа се включват също и учени нефилософи от различни клонове на знанието – най-вече математици. С течение на времето семинарът се превръща в „средище за творчески обсъждания, дискусии, борба на мнения” /Бънков 1983/ по проблемите на класическата и модерната формална и т.нар. диалектическа логика.

Литература:
Бънков, А. 1983, Двадесет години семинар по логика //Философска мисъл, бр. 6.

Българско философско дружество, респ. Българска философска асоциация /1968-1995/
Разширяването на спектъра от дейности, които извършват философите у нас, както и масовизирането на българската философска колегия през 50-те и 60-те години на ХХ век, водят до необходимостта от координиране и канализиране работата на нейните представители. Възниква потребност от създаване на национална организация, която да установява, поддържа и съгласува професионалните взаимоотношения между българските философи от различни звена. В края на 60-те става ясно, че са нужни „нови усилия за обединяване на философските работници от цялата страна и координиране на тяхната научноизследователска и пропагандистка дейност” /Я. П. 1969/. Те започват да се полагат чрез създаденото през август 1968 г. Българско философско дружество (БФК), чието първо делово събрание се провежда през февруари 1969 година. Тогава управителният съвет с председател С. Гановски и заместник-председатели Р. Караколов и А. Бънков приема „Устав” на тази първа по рода си професионална организация на българските философи от тоталитарната епоха. В него се казва, че БФК е „творческа самодейна организация, която обединява философските работници, заети с научноизследователска, учебно-преподавателска, пропагандистка, журналистическа и обществено-политическа дейност в областта на философията” /Устав …, 1978/. Основните цели, които си поставят членовете му са: 1/ „Да съдейства за творческото развитие на марксистко-ленинската философия в Народна република България”; 2/ „Да подпомага използването на постиженията на философията в осъществяването на научното ръководство на социалистическото общество в Народна република България”; 3/ „Да пропагандира марксистко-ленинските философски знания сред трудещите се” /пак там/. Иначе казано, БФК е призвано да работи за внедряването на официалната държавна идеология и да агитира в подкрепа на текущата политика на тоталитарната власт.
Важна задача, която си поставя Българското философско дружество, е „да представлява българските философи в чужбина”, като „съдейства за международното сътрудничество между философите, за развитието на научната философия, за критика на ненаучните философски теории в международен мащаб” /пак там/. Тя е свързана с по-прагматичното основание за създаването на тази организация – нуждата от представителство на българските философи в международните философски организации, които осъществяват научни форуми. През 1968 г. по време на Виенския конгрес на „Международната федерация на философските дружества” се взема решение следващият световен конгрес по философия да се проведе в България. За да стане възможно това, у нас е трябвало да съществува организация, която да е член на федерацията.
В първите години от своя живот Българското философско дружество се развива екстензивно с основна задача да обхване всички философи у нас. Те членуват в тази организация индивидуално или колективно в локални клонове, като през 1982 г. „в структурата на БФД функционират 10 клона в София и 17 в провинцията” /Гановски 1983/. Дейността на тези основни организационни единици е разнообразна – например клоновете в Русе и Велико Търново организират теоретични семинари, научнопрактически конференции, обсъждания на книги и разработки на своите членове, семинари с учители, лектории по философия със средношколци, както и гостувания на лектори /Зазас 1983, Данков 1984/. Централният съвет на БФД провежда ежегодни общи събрания, на които отчита дейността на организацията и планира работата ú занапред /Петкова 1972/.. Между общите събрания то провежда периодично пленуми на Бюрото на организацията, където се обсъждат конкретни професионални дейности на българските философи /Кр. Т. 1985, Проданов 1978, Смоленов 1984/.
През първите десетина години от съществуването на Българското философско дружество ръководството му почти не организира мероприятия от национален мащаб. Едва през есента на 1977 г. е свикан „Първият конгрес на българските философи”. В неговите рамки се прави равносметка на стореното в областта на философията у нас след Априлския пленум. В основния доклад на С. Гановски и последвалите го изказвания се обсъждат състоянието и перспективите на философската наука и образование в страната. На конгреса присъстват като гости редица високопоставени партийни дейци, както и делегации от няколко социалистически страни /Забележително… 1978/. През следващите години БФД организира още два национални конгреса на българските философи – през 1982 и 1989 г.
Българското философско дружество е казионна организация, чрез която тоталитарната власт контролира по още един начин философите у нас. Веднага след началото на демократичните промени – през февруари 1990 г., се прави опит за промяна в облика на дружеството. По време на второто заседание на Третия конгрес на организацията, започнал на 9-10 ноември 1989 г., то е преименувано на Българска философска асоциация (БФА). Избира се нов Управителен съвет начело с акад. Кирил Василев и се предприемат действия за активизиране дейността на организацията. Създава се негов печатен орган – списание „Философски преглед”, което обаче няма дълъг живот, както и самата асоциация. В продължение на няколко години в началото на 90-те БФА практически престава да съществува, като дори се прекъсва членството ú в Международната федерация на философските дружества (МФФД) поради неплатен членски внос и неуредена легитимност.

Литература:
Гановски, С. 1983, За състоянието и перспективите на марксистко-ленинската философия в България //Философска мисъл, бр. 1.
Данков, Е. 1984, Философското дружество във Велико Търново //Философска мисъл, бр. 5.
Забележително събитие в идейния и културния живот на нашата страна //Философска мисъл, бр. 2, 1978.
Зазас, К. 1983, Многообразна дейност на Русенския клон на БФД //Философска мисъл, бр. 2.
Кр. Т. 1985, Философия, революционно мислене и революционно действие (Пленум на ЦС на БФД) //Философска мисъл, бр. 5.
Петкова, Я. 1972, Отчетно-изборно събрание на Българското философско дружество //Философска мисъл, бр. 4.
Проданов, В. 1978, Пленум на Централния съвет на Българското философско дружество //Философска мисъл, бр. 12.
Смоленов, Х. 1984, За качеството на философската дейност (Пленум на ЦС на БФД) //Философска мисъл, бр. 8.Устав на Българското философско дружество //Философска мисъл, бр. 2, 1978.
Я. П. 1969, Българско философско дружество //Философска мисъл, бр. 5.

Младежки философски клуб към Института по философия в БАН /1976-?/
Една от първите стъпки на млади български философи да се самоорганизират и да обновят научния живот на колегията в страната се прави чрез създаването през 1976 г. по инициатива на Комсомолската организация в Института по философия на Младежки философски клуб. Това е „творческа самодейна организация на млади философи”, в която от 1979 г. членуват „научни сътрудници и от други научни институти и преподаватели от ВУЗ от столицата и страната” /Гановски 1983/. Нейните членове си поставят за цел „взаимното запознаване с плановите и дисертационните работи”, както и „обмяна на опит за съвместна работа по определени общи теми” /Данова, Гайтанджиев 1979/. Те обсъждат различни свои разработки в рамките на семинарни проблемни групи: информации, реферати, доклади. Една от първите сесии, на която се оповестяват резултатите от изследванията на членовете на Клуба, се провежда през пролетта на 1979 г.
Голям интерес членовете на клуба проявяват към начина на списване на „Философска мисъл” и към своето присъствие в изданието. Те осъществяват периодични срещи с главния редактор и други членове от редколегията на „Философска мисъл”, на които правят предложения за подобряване облика на списанието и разширяване присъствието на млади философи в него.

Литература:
Апостолова, С. 1982, „Философска мисъл” и младежкият философски клуб //Философска мисъл, бр. 3.
Гановски, С. 1983, За състоянието и перспективите на марксистко-ленинската философия в България – Във: Философска мисъл, бр. 1.
Данова, Д.; Гайтанджиев, С. 1979, Сесия на Младежкия философски клуб //Философска мисъл, бр. 8.
„Философска мисъл” и философската младеж (Около границата между предимствата и недостатъците) //Философска мисъл, бр. 12, 1981.
Лозев, К. 1984, Трета среща на млади философи с редакционната колегия на „Философска мисъл” //Философска мисъл, бр. 10.

Философски салон /1976-1989/
През декември 1976 г. започва да функционира неофициално одобрен и разрешен семинар на млади тогава български философи и хуманитари, наречен Философски салон. Негови създатели са тридесетина годишните тогава асистенти от катедра „Диалектически и исторически материализъм” при Философския факултет на СУ „Климент Охридски”: А. Андонов, Н. Василев, Д. Иванов, И. Калчев, Л. Сивилов и Р. Стъпов. Те организират ежемесечни сбирки в дома на Н. Василев, на които дискутират предварително раздадени писмени текстове, в които се разглеждат различни професионални проблеми и се обменя научна информация.
Салонът бързо привлича философи и други учени – икономисти, психолози, педагози, социолози, и има редовни сбирки, след като за периода от 1977 до 1983 г. се провеждат около 50, посетени от „общо 104 души”, които реализират „530 човекопосещения” /Errare …, 1983/. По време на сбирките в непринудена атмосфера се обсъждат книги, студии, статии, доклади и други изложения, предимно на по-млади автори: К. Господинов, В. Митев, З. Попов, В. Проданов и др. Вратите на „Философския салон” не са затворени и за вече зрели професионалисти, като в работата му участие вземат К. Василев, К. Делев, Ю. Минков, К. Нешев, Е. Панова, С. Петров и др. Основните цели на това „доброволно творческо сдружение на млади философи, психолози и социолози” са: 1/ да осъществяват „мултидисциплинарно изследване на социалната проблематика”; 2/ да работят за „формиране на определени концепции”; 3/ да обменят „специализирана информация” /пак там, 117/. Салонът престава да съществува след началото на демократичните промени в страната.

Литература:
Василев, Н. Илюзорният пристан на свободомислието - http://www.ivankolev.com/A-%20Philosophy/Dep-Inst-Forums/salon.poslepis.htm
Errare humanum est – „Философски салон” //Философска мисъл, бр. 2, 1983.

Марксов семинар
През втората половина на 70-те и началото на 80-те години на ХХ век се изгражда неформален кръг от тогава млади философи и социолози – Д. Деянов, А. Райчев, Д. Петрова, Л. Деянова, К. Кънев и др., които се събират сравнително редовно в СУ „Климент Охридски”. Този кръг от съмишленици е известен като Марксов семинар. Членове на семинара се стремят да модернизират доминиращия по онова време догматичен марксизъм. Те виждат теоретични източници за подобен опит за обновление на марксизма във философията на младия Г. Лукач, френският марксизъм от 60-те и 70-те години, критическата теория на Франкфуртската школа и произведенията на неколцина съветски философи, стоящи по онова време извън руслото на официалната философия – най-вече М. Мамардашвили, Е. Илиенков, Г. Щедровицкий и др.
През 1983 г. в станцията на Софийския университет в местността Гьолечица (Рила) за първи път се организира официална конференция от участниците в семинара, която става ежегодна. В рамките на нейните сбирки от първата половина на 80-те се обсъждат нетипични за онова време теми, свързани с учението на К. Маркс: „Маркс и проблемът за всекидневието” (1983), „Всекидневието като теоретичен проблем на марксизма” (1984), „От теория на обществените посредници към теория на всекидневието” (1986).
В началото на 90-те повечето участници в семинара частично преосмислят своите възгледи, като си поставят за цел не просто да обновяват марксизма, а да създават „нова версия на критическата теория”, в която методът на Маркс е „само един от източниците на подобна теория” /Тодоров 2008: 405/.

Литература:
Тодоров, Х. 2008, Философският ХХ век в България – Т. 1 Философската публичност, С., Изток-Запад.

Семинар „Свободна трибуна” – в СУ „Климент Охридски” /1981-?/
В началото на 80-те особено активни в стремежа за разчупване на стереотипите в професионалните контакти между философите у нас са университетските преподаватели, като една от първите стъпки в тази посока е създаването и поддържането в продължение на няколко години във Философския факултет на СУ „Климент Охридски” на т.нар. Свободна трибуна. Това е семинар за отворено към всякаква публика дискутиране на теоретични разработки от български философи и хуманитари – университетски преподаватели, научни сътрудници от институции на БАН и дори студенти. По време на заседанията на семинара често се осъществяват оживени дебати върху различни теоретични проблеми и позиции. Организаторите на тези сбирки, главният от които е М. Пешева, използват тази форма на научен живот и за друг тип научна комуникация. Така например в края на 1983 г. във Философския факултет се провежда „кръгла маса” на тема „Философия и култура”, по време на която участници от българска страна в работата на ХVII световен конгрес по философия в Монреал споделят със свои колеги впечатления и оценки за работата на този най-значим международен професионален форум.

Литература:
Пешева, М. 1984, Кръгла маса „Философия и култура” в Софийския университет //Философска мисъл, бр. 5.

Научно-методическото обединение на преподавателите по марксистко-ленинска философия от ВУЗ и ПВУЗ в НРБ /1981-1989/
Потребността от контрол и управление на дейността на университетските преподаватели по идеологическите дисциплини налага създаването на специална организация. Тя има казионен характер, доколкото е инициирана и се ръководи от административно звено – отдел „Обществени науки” в Съвета за висше образование (СВО), влизащ от своя страна в структурата на Министерството на народната просвета. Неин председател е ръководителят на тази структура – С. Саркисян. При създаването на Обединението в началото на 80-те години на ХХ век той е един вид началник на всички университетски преподаватели по „идеологическите дисциплини”, в това число и по философските дисциплини.
Основна инициатива на това звено е провеждането на ежегодни конференции на преподавателите по философските дисциплини и най-вече по „Диалектически и исторически материализъм”, респ. „Марксистко-ленинска философия” /от 1987 г./, от висшите и полувисшите учебни заведения. В техните рамки се изслушват насочващи доклади за актуалните акценти в политиката на БКП и способите за тяхното прокламиране сред студентите при обучението им в рамките на задължителната философска дисциплина. На тези конференции се обсъждат както периодичните промени в общата за всички висши училища програма по философския предмет – съдържание, хорариум, препоръчителна литература и пр., така и способите за преподаване на учебния материал. Обменя се опит, обсъждат се позитивни и негативни примери от преподавателската практика, дават се указания за промени в методиката на обучение.
Организацията престава да съществува с краха на тоталитарния режим, тъй като обучението по философските дисциплини се децентрализира – като се ползват от своята автономия висшите училища сами решават дали, какви, в какъв обем и как да се изучават философски дисциплини.

Литература:
Владимиров, Ж.; Динев, В. 1986, Пета национална научно-методична конференция по философия //Философска мисъл, бр. 3.
Давидков, Ц. 1984, Ролята на философията и частните науки за формиране на научен светоглед и активна жизнена позиция у студентите //Философска мисъл, бр. 4.
Давидков, Ц. 1985, Национална научно-методическа конференция на преподавателите по философия //Философска мисъл, бр. 6.
Станоев, В.; Бонева, Н. 1988, Конференция на преподавателите по диалектически и исторически материализъм във ВУЗ и ПВУЗ //Философска мисъл, бр. 4.

Семинар „Специфика и функции на философията” към ВМЕИ „В. И. Ленин” /1984-1989/
През 1984 г. по инициатива на няколко млади преподаватели от катедра „Диалектически и исторически материализъм” във ВМЕИ „В. И. Ленин” в София е създаден постоянно действащ семинар Специфика и функции на философията, който придобива характера на неформален кръжок и съществува близо пет години. Неговите цели са „да интегрира усилията на млади и нехабилитирани научно-преподавателски кадри от висшите учебни заведения в разработването на особено актуалните днес проблеми при определяне на спецификата и функциите на философското знание; създаване на благоприятни условия за научно-теоретичното им развитие; за повишаване на философската им култура” /Сотирова, Кондев 1984/. Според замисъла на организаторите – А. Кондев, Д. Сотирова, В. Станоев и др., основна форма за дейност на семинара е „свободното обсъждане на отделни идеи, хипотези или по-цялостни схващания, представени във вид на научни съобщения, доклади, статии и студии за теоретични издания, кандидатски дисертации, монографии” /пак там/. Участието в семинара е доброволно, като в сбирките му се включват млади преподаватели по философски дисциплини и от АОНСУ, ВИФ „Георги Димитров”, СУ „Климент Охридски” и други висши училища, както и научни сътрудници от Института по философия при БАН.

Литература:
Сотирова, Д.; Кондев, А. 1984, Начало на творческа дискусия //Философска мисъл, бр. 10.

Център за специализирани философско-методологически изследвания към Философския факултет на СУ „Св. Климент Охридски” /1986-?/
По време на проведеният през октомври 1986 г. в СУ „Климент Охридски” семинар на нехабилитирани преподаватели по философия от висшите училища в страната е изработен и приет Статут на Център за специализирани философско-методологически изследвания под ръководството на катедра „Диалектически и исторически материализъм” във Философския факултет на СУ. В изказването си пред семинара проф. И. Апостолова – ръководител на катедрата и на новосъздадената структура, заявява, че „основната насока в дейността на Центъра е обединяването на философите от всички висши учебни заведения в страната и създаването на условия за обсъждане на дисертации” /Цит. по Данкова 1987/. Това звено е преименувано впоследствие на „Център за философия на образованието”, като допринася за установяване на по-тесни професионални контакти между философите у нас.

Литература:
Данкова, Р. 1987, Творческо ориентиране и научна реализация на младите преподаватели //Философска мисъл, бр. 3.

Българско общество за изследване на средновековната философия /1992-2000/
През май 1992 г. е учредено Българското общество за изследване на средновековната философия, което си поставя за цел „да насърчава изследвания върху средновековната философия и да я популяризира чрез преводи и издаване на средновековни философски текстове и техни интерпретации” /Устав на БОИСФ 1992/. Създаването на подобно обединение става възможно, благодарение на разрастващата се дейност на все по-широкия кръг от изследователи на средновековната философска мисъл в страната. Най-известните от тях „са редовни и търсени автори в най-престижните международни издания, те самите са членове на няколко меродавни редакционни колегии, участници са в изключително качествени международни проекти” /Каприев 2006/. Тази им дейност не остава незабелязана не само у нас, но и зад граница, където се заговоря за наличие на българска школа във философската медиевистика /Стаматов 2001/, макар съществуването ú да се оспорва от някои философи у нас /Стойнев 2004/. Историята на формиране и развитие на Школата – може би по-точно е да се каже интелектуалното движение на интересуващи се от сходни проблеми автори – започва с над четвъртвековните професионални търсения на Цочо Бояджиев в полето на средновековната философия и култура. През втората половина на 80-те години на ХХ век около него се събират тогава млади университетски преподаватели и студенти – Калин Янакиев, Георги Каприев, Олег Георгиев и др., които постепенно осъществяват нарастващ брой анализи на различни страни на средновековната и възрожденската философия и култура. Първите публични изяви на този кръг от изследователи са в рамките на летния семинар по философска медиевистика, организиран ежегодно от 1984 г. насам в конферентния център на СУ „Св. Климент Охридски” в гр. Елена, чийто научен ръководител е Ц. Бояджиев. През последното десетилетие на миналото столетие в кръга на влизащите в Школата изследователи се включват или гравитират още редица български философи /Иван Христов, Лидия Денкова, Тони Николов и др./. По това време почти всички влизащи в нейния състав лица са университетски преподаватели, мнозина от които започват да четат редовни или специализиращи курсове по средновековна философия и култура в различни висши училища.
Що се отнася до изследователския облик на Школата, то той най-ясно е определен от Г. Каприев, който смята, че у нас средновековната философия бива гледана и изследвана сама по себе си, без усилия за нейното модернизиране /Каприев 2001/. От друга страна специализацията на българската школа по философска медиевистика е „в компаративните, в сравнителните изследвания” /Каприев 2006/, при които се осъществява опосредяващ превод между двете големи културни сфери на християнската средновековна Европа – латинската и византийската. Към това трябва да се добави и „провеждането на т.нар. културологичен подход, взимащ под внимание не само текста, но и неговия по-широк културен контекст” /пак там/. От следването на подобен подход произтича едно дистанцирано отношение, което открива възможности за открит диалог с миналото и интердисциплинарни изследвания върху неговите характеристики.
Един от особено важните резултати от работата на този кръг от съмишленици е огромната по мащабите си преводаческа работа, чрез която те постепенно запълват вакуумът от достъпни за българския читател на родния му език текстове от създателите на медиевистичната философска култура. Най-ярък израз на тази дейност е поредицата Bibliotheca christiana, излизаща от 1991 г., в която са включени заглавия на трактати на някои от най-значимите средновековни философи /Тома от Аквино, Тертулиан, Джон Дънс Скот, Анселм от Кентърбери, Хуго от Сен Виктор, Хонорий Августодунски и др./. Извън тази поредица, влизащите в Школата или близки до нея преводачи, публикуват още множество преводи на произведения на средновековни и възрожденски автори /Аврелий Августин, Северин Боеций, Бонавентура, Майстер Екхарт, Сигер от Брабант, Николай от Куза, Лоренцо Вала, Джовани Пико делла Мирандола и др./.
Активната дейност на изследователите от Школата налага да бъде създаден печатен орган, където да се публикуват резултатите от изследванията им. Така през 1994 г. излиза първият брой на алманаха Архив за средновековна философия и култура, който се публикува приблизително веднъж годишно под редакцията на Ц. Бояджиев и Г. Каприев, като впоследствие към тях се присъединява и Андреас Шпеер. Това издание е уникално за българската философската култура, доколкото представлява интеграционен център за българските медиевисти от всички поколения и изследователски насоки, акцентирайки върху философската проблeматика. То е едно от сравнително редките тематични философски списания в света, в които проблемите на конкретна тематична област се обсъждат на специализиран език от работещите в нея учени. С течение на времето Архивът надхвърля първоначалните амбиции на създателите си и се утвърждава като авторитетен форум, в който се изявяват като автори не само българи, но и такива от чужбина /за първите десет години от съществуването на изданието текстовете от български автори са 62, а от чужденци – 37/. Важна негова особеност е, че предоставя възможности за изява както на доказани професионалисти, така и на едва започващи своя изследователски път в сферата на средновековната мисловност млади учени /за първите десет години са публикувани 14 дебютни статии/.
Отличителна черта в облика на Архивът са и многобройните преводи на оригинални текстове от средновековни автори.

Литература:
Динева, Г. 2009, Българската школа по философска медиевистика //Критика и хуманизъм, кн. 28/1.
Каприев, Г. 2006, За развоя на философската медиевистика в България – В: Известия на Хуманитарния департамент в МГУ „Св. Иван Рилски”, Т. VI.
Каприев, Г. Българската школа по философска медиавистика //Критика и хуманизъм, бр. 10, 2001.
Стаматов, А. 2001, Проф. д.ф.н. Цочо Бояджиев – доайен на българската школа по философска медиевистика – на 50 години //ИЗВЕСТИЯ на Хуманитарния департамент в МГУ „Св. Иван Рилски”, Т. I.
Стойнев, А. 2004, По повод на един „Разговор” //Философски алтернативи, бр. 6.
Устав на Българското общество за изследване на средновековната философия //Философски преглед, бр. 2, 1992.

Философско общество – София /1996-1999/
През 1996 г. е създадено Философско общество – София (ФОС). То е плод от стремежа на няколко млади философи – Б. Моллов, А. Кънев, Т. Полименов, Х. Стоев и др., които тогава са докторанти, да работят за по-доброто интегриране на българската философия към актуалните дебати в професионалната философска общност зад граница. Сред инициаторите му е и работещият между 1995 и 1998 г. у нас философ от немски произход А. Шнел. През 1999 г. ФОС кандидатства пред фондация „Отворено общество” и печели проект за издаване на 4 броя от списание „КНОRА”, определено като „периодично издание за съвременна философия”. От списанието обаче през 2000 г. излизат само два броя, тъй като финансирането от фондацията е прекратено поради спиране на съответната програма. След обнадеждаващия старт дейността на ФОС практически прекъсва, заради отпътуването от страната на един от главните ú двигатели – А. Шнел и поради честите отсъствия на голяма част от членовете на сдружението – най-вече заради специализации зад граница.

Литература:
Полименов, Т. 2001, Предговор на издателя //Khôra, допълнителен св. I, бр. 2.
Шнел, А. 2000, Към читателите //Khôra, св. I, бр. 1.