От настоящето

На професионалисти

Хуманитарен семинар – Гьолечица /1987-/
През втората половина на 80-те в Творческия дом на СУ „Климент Охридски” в местността Гьолечица (Рила) на мястото на периодично свикваните в предходните години сесии на т.нар. „Марксов семинар”, започва да се организират ежегодни конференции на условно нареченият Хуманитарен семинар. Организатори на този форум са Ц. Бояджиев и З. Попов. В неговите рамки се разглеждат широк кръг от интердисциплинарни проблеми на хуманитаристиката: „Стил на мислене и проблемът за разбирането” (1987), „Форми на културата и тяхното взаимовлияние” (1988) /Минчев 1989/, „Езикът като философски проблем” (1989) /Списък… 2004/. Постепенно семинарът в Гьолечица се превръща в „един от непренебрежимите индикатори на случващото се в българската хуманитаристика” /Бояджиев 2004/, доколкото не само дава добра възможност за среща на изследователи от различни клонове на хуманитарното знание, но и осигурява поле за свободни дискусии между тях. Неговите сбирки се отличават с широко разнообразие на разглежданите проблеми, жанрове на изнасяните доклади и методологически предпочитания на техните автори.

Литература:
Асенов, С. 2015, За дългите съществувания //Философски семинари: Гьолечица – 30 години (Юбилеен сборник), София: УИ „Св. Климент Охридски“, 2015 (съст. Ц. Бояджиев, С. Асенов).
Асенов, С. 2013, Конференциите в Гьолечица – 30 години по-късно //Български философски форум, бр. 3.
Бояджиев, Ц. 2004, Предговор //Философски семинари, Гьолечица – 20 години (Юбилеен сборник), София: ИК „Минерва“.
Минчев, Б. 1989, Формите на културата и тяхното взаимовлияние //Философска мисъл, бр. 2.
Списък на темите на конференциите през изминалите 20 години //Философски семинари, Гьолечица – 20 години (Юбилеен сборник), София: ИК „Минерва”, 2004.

Българско общество за френскоезична философия и култура /1990-/
През 1990 г. няколко френскоговорящи философи от страната регистрират Българско дружество за френскоезична философия и култура (БДФЕФК), което работи за популяризиране на френската философия у нас. Те създават замислена още преди началото на демократичните промени организация, имаща за цел по-добрата рецепция и разширяване влиянието на френската философия в страната. За почетен председател на сдружението е избран Ангел Бънков, а за председател – Иванка Райнова. Още през първата годината от своя живот новото дружеството става член на „Асоциацията на дружествата на френскоезичните философи”, създадена през 1934 г. от френския философ Гастон Берже. Плод на сътрудничеството на двете дружества е издаването на двуезичното – на български и френски, списание „Антропос”, което излиза до 1996 г. В началото на 90-те председателят на БДФЕФК редовно участва в конгресите на Асоциацията на дружествата на френскоезичните философи /Райнова 1991/.

Литература:
Райнова, И. 1991, „Историческият” конгрес: концепции и реалност //Философска мисъл, бр. 1.

Българско Кантово общество /1991-/
През юни 1991 г. в София е регистрирано Българското Кантово общество, което е създадено от „група последователи и ценители на Кантовата философия” /Канавров 1993: 157/. То си поставя за основна цел „да насърчава изследванията върху Кантовата философия и да я популяризира чрез преводи на съчиненията на Кант и тяхното издаване, а също издаване трудовете на философи, повлияни от Кант” /Устав на БКО 1992: 98/. За негови ръководители са избрани: И. С. Стефанов (председател), В. Канавров (заместник-председател) и В. Теохаров (секретар-касиер), а почетен председател е Валентина Топузова-Торбова – преводач на трудове на Кант и съпруга на проф. Цеко Торбов – преводача на трите „Критики” и на други Кантови съчинения на български език. Негови членове са още Д. Вацов, Н. Видева, Д. Денков, Г. Донев, Д. Зашев, И. Колев, А. Кънев, А. Стефанов, Х. Тодоров, К. Шопов и др.
Кантовото общество, инициира и подпомага издаването на редица преводи на Кантови съчинения: „Антропология от прагматично гледище”, „Логика”, „Избрани произведения /1755-1770/”, „Религията в границите на самия разум”, „Спорът на факултетите”, „Педагогика” и др. През годините то самостоятелно или съвместно с други институции организира поредица научни форуми – например през юни 1993 г. заедно с Института за философски науки организира симпозиум на тема „Метафизика, наука, морал”, в рамките на който заседава секция „Трансцендентална философия” и са изнесени около десет доклада, посветени на Кантовата философия и изхождащата от нея традиция /Метафизика… 1993/. През 1999 г. Кантовото общество организира научна конференция, посветена на стогодишнината от рождението на проф. Цеко Торбов, като публикува докладите изнесени на нея в едноименния сборник „Кант и Кантовата традиция в България” /Кант… 2001/, а част от тях и във „Философски вестник” /Кант… 1999/. През 2003 г. Обществото отпечатва сборника „Кант и метафизиката”, в който български автори анализират идеите на Кьонигсбергския мислител и проследяват тяхното разпространение у нас /Кант… 2003/.
Кантовото общество реализира и съвместна дейност със сродни организации от чужбина. То установява ползотворни контакти с Международното Кантово общество (Бон), Кантовия изследователски център, Кантовите архиви в Майнц и Марбург, както и с редица национални Кантови общества. Кантовото общество става колективен член на Международното Кантово общество, а В. Канавров е негов индивидуален член. Негови членове участват в международни форуми, посветени на трансценденталната философия /Канавров 1999/.

Литература:
Канавров, В. 1999, IХ Международен Кантов конгрес //Философски форум, бр. 4.
Канавров, В. 1993, Българско Кантово общество //Философски алтернативи, бр. 4.
Кант и Кантовата традиция в България //Философски вестник, бр. 16, 1999.
Кант и Кантовата традиция в България (Сборник, посветен на стогодишнината от рождението на проф. Цеко Торбов), С., 2001.
Кант и метафизиката, Бл., 2003.
Метафизика, наука, морал – 2-6.VI.1993, Варна //Философски алтернативи, бр. 4, 1993.
Устав на Българското Кантово общество //Философски преглед, бр. 1, 1992.

Философска фондация „Минерва” /1991-/
През 1991 г. по инициатива на няколко преподаватели от Философския факултет на СУ „Св. Климент Охридски” – А. Андонов, Ц. Бояджиев, П. Горанов, И. Колев, П. Макариев, А. Миленков, И. С. Стефанов, Х. Тодоров и др., се основава философска фондация – Минерва. Тази неправителствена, неполитическа и нестопанска организация е плод на ентусиазма и личните първоначални парични вноски на своите създатели, водени от убеждението за нуждата от материално подпомагане на философстването в страната. Фондацията си поставя за цел да подкрепя финансово различни начинания на професионалните философи у нас, като с приоритет се ползва публикуването на специализирана литература. С нейна помощ са отпечатани редица колективни сборници и монографии на отделни автори, но приоритет има издаването на учебни помагала, с постъпленията от продажбата на които и дарения тя се издържа. Самостоятелно или в сътрудничество с други спомоществователи Фондацията подкрепя реализацията на изследователски и други проекти на доброволни организации на българските философи, като „Българското Кантово общество”, „Българското онтологично общество”, „Сдружението на университетските преподаватели по философия в България”, „Асоциацията на преподавателите по философия” и пр. Фондацията финансира и провеждането на професионални форуми на българските философи в страната (напр. Хуманитарния семинар в Гьолечица), а също и на Олимпиадата по философия за средношколци. С нейни средства са подпомагани и студенти за успешното им обучение в чужбина, например по програма „Еразъм”.

Асоциация на преподавателите по философия /1995-/
През 1995 г. в създадената Асоциация на преподавателите по философия, като доброволно сдружение на учителите по философия от страната. Цел на тази организация е „да съдейства за професионалното развитие на преподавателите по философия, като развива образователна, изследователска и издателска дейност” /Добрева 2003/. Чрез тази неправителствена организация се реализират конкретни инициативи за издигане качеството на обучението по философските дисциплини в средния курс: провеждане на курсове за квалификация и специализации, организиране на семинари, реализация на проекти и пр. /Информация…/.

Литература:
Добрева, Д. 2003, Асоциация на преподавателите по философия //Сократ, бр. 1.
Информация за дейността на АПФ // apf-bg.org.

Българска философска асоциация /1995-/
През декември 1995 г. повторно е учредена Българска философска асоциация (БФА) като национална професионална организация на философите от страната. След фактическото разпускане в началото на десетилетието на организацията със същото името, като наследник на „Българското философско дружество” (БФД), в продължение на няколко години философите у нас нямат международно представителство в „Международната федерация на философските дружества”. След узаконяването на новата БФА тя отново става „пълноправен член на Международната федерация на философските дружества” /Калчев 19982: 85/.
След средата на 90-те години на ХХ век дейността на БФА в страната е сравнително ограничена и се съсредоточава главно в спорадични изяви зад граница на нейното ръководство. По-съществено е участието ú в работата на учредената през 2000 г. Асоциация на философите от Югоизточна Европа /Стефанов 2001/, която организира ежегодни форуми в различни страни от региона: конференция за етническата толерантност на Балканите (във Варна през 2001 г.); симпозиум за политическите контроверсии на Балканите (в Нови Сад през 2002 г.); семинар за сегашните и бъдещите проблеми на философското образование и възможностите чрез философията да се формира толерантност у младите хора от Балканите (в Скопие през 2003 г.); конференция за ценностите, културните взаимодействия и комуникациите на Балканите (в Букурещ през 2004 г.) /Калчев 2004/ и др.

Литература:
Калчев, И. 1998/1 Внушителен научен форум (Впечатления от ХХ-я световен философски конгрес в Бостън) //Философия, бр. 5-6.
Калчев, И. 1998/2 Двадесетият световен философски конгрес в Бостън. Как бе представена България. //Философски форум, бр. 4.
Калчев, И. 2004, Упражнение на свободния дух (Втори Международен ден на философията в ЮНЕСКО, Париж, 20 ноември 2003 г.) //Философски форум, бр. 1.
Стефанов, А. 2001, Програма на Асоциацията на философите от Югоизточна Европа //Философски форум, бр. 9.

Сдружение за развитие на философия с деца /1996-/
През 1996 г. няколко университетски преподаватели – А. Карагеоргиева, В. Дафов, С. Иванова и др., и учители основават Сдружение за развитие на философия с деца (СРФД) То си поставя няколко цели: 1/ подпомагане на свободното личностно самоопределяне и израстване на децата; 2/ развитие на тяхното критическо и творческо мислене; 3/ укрепване на способностите им да разбират и осъществяват ценностите на демокрацията и гражданското общество; 4/ развиване на новата научна област философия с деца чрез научноизследователска, образователна и методична дейност /Цели../. Чрез тази организация се канализира започналата през 1991 г. дейност по внедряване у нас на създадената през 70-те години на ХХ век от М. Липман в САЩ програма „Философия за деца” /Йорданова 1992/. Сдружението се опитва да популяризира философстването сред подрастващите чрез беседи на метафизични теми, издаване на рекламен календар с детски рисунки, провокирани от появата на философски въпроси и на информационен бюлетин. То провежда редовно различни курсове за обучение на учители, консултации за родители, детски философски ваканции и др. /Информация…/.

Литература:
Йорданова, Р. 1992, Размисли след един семинар //Φιλοσοφια, бр. 1(5).
Информация за дейността на СРФД //philotrain.tripod.com.
Цели и дейност на СРФД //members.tripod.com/philotrain/about.htm.

Сдружение на университетските преподаватели по философия в България /2002-/
През май 2002 г. 14 преподаватели по философия, работещи в различни висши училища, създават Сдружение на университетските преподаватели по философия в България, като доброволна организация на лектори по философия от страната (Информация…). През 2018 г. то вече има над 50 члена от близо 20 висши училища. Досега председатели на УС на Сдружението са били Стилиян Йотов, Добрин Тодоров, Недялка Видева, Силвия Минева, Валентина Кънева, а настоящ е Евелина Варджийска. Неговото формиране е резултат от усилието на преподавателската колегия по философия да подпомогне решаването проблемите на философското образование у нас.
Активното участие в инициативите на Сдружението вземат освен преподавателите, обучаващи студенти по философия, още и техните колеги от други висши училища, всички водени от стремежа за запазване, разширяване и усъвършенстване на своята професионална дейност. Тази организация съдейства за провеждане на дебати по актуалните проблеми в образователната практика по философия в българските висши училища и осъществяване на конкретни стъпки за тяхното решаване. Сдружението поддържа няколко постоянни инициативи: 1) провежда на всеки две години конференции в Творческия дом на СУ „Св. Климент Охридски” в с. Китен, на които се дебатират въпроси свързани с обучението по философия и се обменя преподавателски опит (Вж. Проблеми… 2000; Тодоров 20071); 2) изработва и изразява позиции за административни промени, с оглед съхраняване и повишаване качеството на философското образование в страната, като ги представя пред компетентните органи (Становище… 2000; Отворено писмо… 2015; Позиция… 2017; Позиция… 2018; Становище… 2020; Петиция… 2020); 3) провежда изследвания за изучаване на студентското мнение относно характера на обучението по хуманитарни науки, вкл. философия в българските университети (Тодоров 2003; Тодоров, Караджов 2014); 4) организира съвместно със специалност „философия” на СУ „Св. Климент Охридски” ежегодното отбелязване международния ден на философията, като тези срещи са посветени на различни теми – постиженията на българските логици и преподаването на дисциплината „Логика” в страната, обучението по философия в ПУ „Паисий Хилендарски”, представяне на философски списания и издателства, публикуващи хуманитарна литература (Тодоров 2005, 2006, 2007). В техните рамки се осъществяват непринудени срещи между работещи преподаватели от различни висши училища, научни сътрудници от Философския институт на БАН, учители, докторанти, студенти и др.

Литература:
Информация за дейността на СУПФБ виж на сайта му: https://philosophybulgarianassociation.wordpress.com/author/philosophybulgaria/.
Проблеми и перспективи на философското образование в българските университети, София: ИК „Св. Иван Рилски“, 2000 (съст. Д. Тодоров).
Проблеми и перспективи на философското образование в България (Сборник доклади), София: УИ „Св. Климент Охридски”, 2018 (съст. Д. Тодоров, В. Кънева, Д. Елчинов).
СТАНОВИЩЕ за бъдеща организация на философското и по-общо на хуманитарното образование във висшите училища на Република България (2000).
ОТВОРЕНО ПИСМО относно преподаването на философските дисциплини в средните училища (2015).
ПОЗИЦИЯ относно обучението по философски и социални науки в МГУ „Св. Иван Рилски” (2017).
ПОЗИЦИЯ относно обучението по философски, социални, стопански и правни дисциплини в българските висши училища (2018).
СТАНОВИЩЕ по проекта за „Стратегия за развитието на висшето образование в Република България за периода 2021-2030 година“ (2020).
ПЕТИЦИЯ в подкрепа на обучението по хуманитарни и социални науки на студентите-неспециалисти във висшите училища в България (2020).
Тодоров, Д. 2014, Конференциите на преподавателите по философия в Китен – един полезен форум //Български философски преглед, бр. 4.
Тодоров, Д. 2007/1, Традиционна среща на преподавателите по философия //Философски алтернативи, бр. 1.
Тодоров, Д. 2007/2, Презентация на философски списания //Философски алтернативи, бр. 2-3.
Тодоров, Д. 2006, Обучението по философия в ПУ „Паисий Хилендарски” //Философски алтернативи, бр. 2;
Тодоров, Д. 2005, Отбелязване на международния ден на философията //Философски алтернативи, бр. 1.
Тодоров, Д. 2003, Състояние и перспективи на преподаването на хуманитарни и социални науки в нехуманитарните специалности на българските висши училища //Стратегии на образователната и научната политика, бр. 4.
Тодоров, Д.; Караджов, С. 2014, Университетското философското образование в България през погледа на студентите //Български философски преглед, бр. 4.
Колева, Б. 2020, Десета национална конференция „Проблеми и перспективи на философското образование в България”: сериозни проблеми и крехки перспективи //Български философски преглед, бр. 10.

Българско онтологическо общество /2005-/
През септември 2005 г. група университетски преподаватели (А. Андонов, Г. Донев, В. Канавров, С. Кръстева, П. Макариев, Л. Сивилов) и научни сътрудници (С. Димитров, М. Игов, А. Стефанов, В. Стойчев, Н. Турлаков, Д. Цацов) учредяват Българското онтологично общество и избират за негов председател В. Петров /Димитров 2005/. Конкретният повод за неговото създаване става съвместната работа на няколко изследователи по проект на тема „Съвременни онтологични оптики”, финансирана от МОН. Обществото представлява независима, доброволна, неправителствена и непартийна организация, която обединява лица, имащи интереси в областта на онтологията. Тя си поставя за основна цел „да насърчава изследвания в областта на онтологията, да я популяризира чрез преводи и издания на съчинения на чуждестранни автори в тази област, както и да подпомага онтологични изследвания на български философи” /Устав на БОО 2006/. Обществото възнамерява да подпомага участието на своите членове в различни научни форуми – „национални и международни конгреси, симпозиуми, конференции и др., посветени на онтологични проблеми”, както и да „установява и поддържа творчески връзки с аналогични организации и институции в други страни” /пак там/. Към него започва работа постоянно действащ семинар „Съвременни онтологични оптики” (с ръководител В. Пет­ров), на чиито сбирки са из­нес­ени доклади както от членовете на научния колектив по едноименната тема, така и от други изследователи, които проявяват интерес към нея.
Обществото е особено инициативно при провеждането на теоретични форуми. Една от първите научни конференции, на която то е съорганизатор, е проведена през септември 2005 г. в с. Долни Лозен, като темата ú е „Предизвикателствата пред онтологията и епистемологията в съвременното философско пространство (Онтологико-епистемологични оптики в събитието на съвременността)” /Енчев 2006/. В този форум вземат участие около 30 участници от Философския институт при БАН, СУ „Св. Климент Охридски”, ВТУ „Св.св. Кирил и Методий”, ВСУ „Черноризец Храбър” и др. До края на същата година е издаден сборник, съдържащ материалите от конференцията – доклади, студии и статии, озаглавен „Онтологико-епистемоло­ги­чни оптики в събитието на съвременността”. Обществото е съоргани­затор и на научната конференция „Европейските ценности във философските науки”, проведена в края на октомври 2005 г. в София. Материалите от този форум също са публи­ку­вани в едноименен сборник. Отново през есента на 2005 г., под егидата на Онтологичното общество в София се провежда и среща-разговор с доц. Д. Зашев на тема „Хайдегерианстване” /Димитров 2006/, която е провокирана от го­дишнина на М. Хайдегер. През октомври 2006 г. тази организация се включва като съорганизатор (заедно със Съюза на учените) на научната конференция на тема „Култура, политика, идентичности”. В рамките на този форум нейни членове изнасят доклади.

Обществото играе водеща роля при организирането на първата у нас международна конференция по онтология и епистемология на тема „Битие и знание в постметафизичен контекст”, проведена през юни 2007 г. в София. В нея участват „видни философи от Великобритания, Белгия, Франция, Полша, Словения и Гърция”, които представляват „различни течения във философията, като аналитичната философия, процесуална философия, неохегелианство и др.” /Димитрова и др., 2007: 202/. Този форум е една от най-ярките от досегашните прояви на Обществото. Освен него то е съорганизатор и на проведената във Философския институт при БАН през октомври 2007 научна конференция на тема „Философия и евроинтеграция: битие и общество”. Публикуван е едноименен сборник с материалите от този форум.
Важен елемент от дейността на Обществото е издаването на специализирана литература по онтология. Засега в това отношение се откроява успешно подготвения и публикуван през 2007 г. обемист сборник „Онтологията през двадесети век”. Той е издаден съвместно с Философския институт при БАН, Философския факултет на СУ „Св. Климент Охридски”, НБУ, ЮЗУ „Неофит Рилски” и ФФ „Минерва”, и представлява първия труд, издаден на български език, панорамно представящ основните течения в онтологията през ХХ в.

Сборникът е предназначен главно за магистри и докторанти по философия у нас, но би могъл да послужи и като помощник в ограмотяването на по-широк кръг читатели. Текстовете имат характер на студии, които са издържани във висок академичен стил.
Съществена страна от дейността на Обществото, е създаването на институционални връзки с аналогични организации от чужбина, като: „Европейския център по при­ложна онтология” със седалище в Саарбрюкен (Германия), „Американското метафизическо общество” и др.

Литература:
Димитров, С. 2006, Първа среща-разговор от поредицата „Хайдегерианстване” с доц. Димитър Зашев //Философски алтернативи, бр. 1.
Димитров, С. 2005, Учредяване на „Българско онтологично общество” //Философски алтернативи, бр. 6.
Димитрова, И.; Иванов, Д.; Енчев, К. 2007, „Битие и знание в постметафизичен контекст” //Философски алтернативи, бр. 6.
Енчев, К. 2006, Картини от една конференция по онтология и епистемология //Философски алтернативи, бр. 1.
Устав на Българското онтологично общество //Философски алтернативи, бр. 1, 2006.

Български център за процесуални изследвания /2007-/
През есента на 2007 г. е създаден Българският център за процесуални изследвания. Председател на тази организации с нестопанска цел е В. Петров. В началото на 2008 г. сътрудници на Центъра започват работа по съвместен тригодишен проект с аналогична организация в Белгия на тема „Уайтхедовата процесуална мисъл и нейната съвместимост със съвременните промени на науката и философията”. Ръководството на тази организация установява официални връзки с „Европейския център за процесуална философия” в Лувен (Белгия), както и с „Центъра за процесуални изследвания” в Клермонт (САЩ), от което е получено дарение под формата на списания и книги.

Българското общество по аналитична философия
БОАФ е неправителствена организация, чиято крайна цел е разпространяването на аналитичната философия и аналитичната мисъл в България. Нейната цел е да създаде научна общност, която да споделя ценностите и стандартите на ясното рационално мислене и която да се стреми към интеграция в международната общност на аналитичните философи. Приоритетна задача на БОАФ е да подобри качеството на философското образование в България. Конкретните направления на работа са: да направи достъпни за българските читатели основните текстове от класическата и съвременна аналитична философия (на оригиналния език и в български преводи); да се въведат курсове по аналитична философия във висшето образование по философия; да организира местни и международни лекции, семинари, работни срещи, конференции и летни школи в областта на аналитичната философия, като се привлекат световноизвестни учени във всичките дейности на БОАФ. Членовете на БОАФ вярват, че ангажирането и способността за рационална и критическа оценка на реалността е необходимо условие за култивирането на най-важните граждански ценности. Председател на УС на БОАФ е доц. д-р Марина Бакалова.
Повече за БОАФ вж. в Интернет-страницата на организацията: bsap.bg.

Българско философско общество /2012-/
Инициативата за създаване на тази професионална организация на философите от страната произлиза от една традиция – тази на Олимпиадата по философия. През пролетта на 2011 г. по време на нейното двадесет и трето издание, проведено в Русе, Иван Колев и Христо П. Тодоров се обединяват около разбирането за наличието на нужда от създаването на голяма и активна организация на философите в България, която да съдейства за усилване на връзките между философите у нас и да подпомага сътрудничеството между тях. Обсъждат се няколко варианта за название, като най-подходящо изглежда – Българско философско общество, тъй като то отговаря най-точно и най-пълно на замисъла за нея. През есента на същата година в делото са въвлечени представители от няколко институции, за да се постигне по-мащабно представителство на философската гилдия у нас. Съоснователи стават проф. Нина Димитрова, проф. Правда Спасова, проф. Валентин Канавров, проф. Венцеслав Кулов, проф. Хараламби Паницидис, проф. Райчо Пожарлиев и проф. Добрин Тодоров. На 22 юли 2012 г. организацията е регистрирана като сдружение с нестопанска цел. За първи председател на Управителния съвет е избран проф. Христо Тодоров, а понастоящем такъв е доц. Иван Колев.
Замисълът на основателите е БФО да не бъде една от многото неправителствени организации със спорадична дейност. Те приемат названието философско общество в неговия съдържателен смисъл, като организация, която не служи за постигане само на външни, утилитарни цели или да е създадена по конкретен повод, най-често финансов. Според тях една организация е общество тогава, когато има интензивен вътрешен живот, който е ценен сам по себе си и не се нуждае от външно оправдание и външни стимули, за да съществува. Социалната организация може да претендира, че е общество, ако нейните „единици“ са самостойни персони, свързани и обединени в много и преплитащи се общности. Само тогава обществото има идентичност, интегритет, солидност и трайност.
БФО не е организация, съставена от „ръководство и членска маса“, а претендира да е „общество от ярки лица и силни общности“, които осъществяват потенциала си и получават справедливо признание. БФО съдейства за това чрез всички свои инициативи и събития. То подпомага формирането на множество общности – регионални и тематични, като първите няколко вече са учредени. В съответствие с тези идеи БФО има опростена структура. То се ръководи от Управителен съвет, състоящ се от трима души – председател, зам.-председател и организационен секретар. Същата е структурата и на общностите. Аналогията в структурите на обществото и общностите също е замислена съобразно тази идея. Така всеки философ може да участва в множество философски общности, защото точно това преплитане създава интегритет, сила и живот на обществото.
За да реализира тези идеи БФО предприема редица инициативи. То вече има собствен сайт, издава Бюлетин, създава философски ресурси, ще издава Алманах, ще подържа дискусионен форум, ще организира научни форуми и ще прави още много неща, във всяко от които ще се стреми да личи грижата за подпомагане на философския живот в България.

Литература:
Колев, И. 2015, Българско философско общество //Български философски преглед, бр. 5.