Водещ елемент на философската публичност е философската колегия. Тази професионална общност включва създателите и разпространителите на философската култура, които ù вдъхват живот и я правят публично достояние. Затова изучаването на всяка конкретна философска култура предполага идентифициране на основните фигури и групи в професионалната колегия, както и специален анализ на начина, по който те взаимодействат помежду си. Този анализ отчита обстоятелството, че философската култура съществува не просто като сбор от резултати, постигнати от отделни мислители, а е продукт от дейността на учени, вписани в определена общност. Философската колегия, независимо от обхвата ú, в значителна степен определя параметрите и насоките в търсенията на нейните представители: доминиращата проблематика, предпочитаните идейни традиции, стандартите и способите на теоретични анализи, критериите за професионализъм и т. н. Философската общност винаги е структурирана и функционира по определени правила, но тя рядко действа според напълно формализирани и публично огласени изисквания. Общността няма статуса на институция, в която философите са зачислени като щатен състав, но присъства като невидим дисциплиниращ фактор в работата на отделния учен и като неин стимулатор.

Тук чрез предоставяне на разнообразна информация се създават предпоставки за очертаване основните характеристики и тенденции на промяна в облика на професионалната колегия, в рамките на която работят българските философи през модерната епоха. Философската колегия се разглежда като кръг от професионално обвързани с философията български университетски преподаватели и сътрудници на изследователски институции – държавни или частни. Подборът им не е според квалификацията, личните способности и приносите им за развитието на философските изследвания, а съобразно административната принадлежност към академичната колегия. Този подход е формален и не отчита реалната тежест в „гилдията” на философите у нас, но се основава върху разбирането, че всеки от нейните представители в някаква степен влияе върху публичния образ на философията в страната.

Представителите на настоящата философска колегия са групирани според тяхната институционална принадлежност и теоретични интереси.
Публикува се систематизирана информация за основните жалони в професионалната кариера на българските философи. Тя се отнася както до защитата на дисертации за придобиване на научните степени „доктор по философия” („кандидат на философските науки“) и „доктор на науките” в страната и зад граница, така и хабилитации – професори и доценти.

ТЕОРЕТИЧНИ ИНТЕРЕСИ

ИНСТИТУЦИОНАЛНА ПРИНАДЛЕЖНОСТ

ЗАЩИТЕНИ ДИСЕРТАЦИИ

ХАБИЛИТАЦИИ