Книгата на Добрин Тодоров Философската книжнина на български език, издадена в България през „дългия ХХ век” (Библиография 1878-2013) представлява първи опит за цялостно библиографско представяне на модерната ни национална философска култура. В нея са обособени три раздела според хронологичен признак: След Освобождението (1878-1944 г.), Тоталитарен период (1945-1989 г.) и Посттоталитарен период (1990-2013 г.). Създадената от български и чуждестранни автори философска книжнина – идентифицирани са близо 4200 самостоятелни книжни тела – е разположена съобразно вида на публикуваните издания: авторски или колективни изследвания, както и такива с учебно или справочно предназначение. Съдържащата се в книгата информация може да представлява интерес за всички, които се интересуват от историята на българската философска култура от модерната епоха.

—————————————————————————————————————————————————————————————————————————————–

Монографията е резултат от продължителните търсения на автора в полето на историята на българската философия. В нея е приложен проблемно-категориалният анализ, за чието утвърждаване у нас специална заслуга има покойния проф. Михаил Бъчваров, като тя е посветена на неговата памет. В първа глава е очертан проблемът за същността на философията, чиито историко-философски измерения са предмет на изследване. Тук се откроява и важно методологическо решение на автора – да раздели философията в България преди Втората световна война на два вида: академична и партийна, като прави изричната уговорка, че въпросното разделение е само за нуждите на конкретното изследване, но е възможно да получи по-общо приложение. Втора глава обхваща периода преди налагането на комунистически режим в България – края на ХІХ и първата половина на ХХ век, като тук са анализирани възгледите на академичните философи И. Георгов, К. Кръстев, Д. Михалчев, С. Казанджиев, А. Илиев и Д. Пенов. Специално се открояват тези на Д. Михалчев и С. Казанджиев, като автора изразява тезата, че техните възгледи за философията формират двуполюсна координатна система, която дава възможност за най-обща ориентация в множеството от схващанията за философията, формирало се през първата половина на ХХ век в  България. От т.нар. партийни философи в тази глава са разгледани единствено идеите на Т. Павлов. В трета глава се разглеждат възгледите на българските философи по въпроса що е философия през периода на социализма, който е разделен от автора на два етапа: ранен социализъм – от установяване на комунистическата власт през 1947 г. до края на 70-те години – и късен социализъм – от края на 70-те години до краха му през 1989 г. При ранния социализъм проблемът за същността на философията се редуцира у нас до проблема за предмета на марксистко-ленинската философия, като единственият философ, чиито възгледи съставляват изключение от това правило, е М. Бъчваров. При късния социализъм става преоткриване на проблема за същността на философията, като измежду изследванията на българските автори от този период най-голямо внимание е отделено на книгата на Л. Сивилов „Философията, философите, философстването”. Трета глава е посветена на възгледите за същността на философията, публикувани след падането на социализма, през т.н. период на преход, фиксиран до 2005 г. По мнението на автора поради ограничения си обем и неопределеността на идейните си платформи създадените по това време работи не съставляват значителни постижения на българската философска мисъл.

—————————————————————————————————————————————————————————————————————————————–

В книгата се прави многопосочен анализ на професионалното философстване у нас от Следосвобожденската епоха, с акцент върху тоталитарния период и посттоталитарното време. Включените в тематичния сборник изследвания са писани през последните десетина години и стъпват върху обща методологическа основа – понятието „философска култура”. В тях се разглежда широк спектър от проблеми: периодизация на историята на модерната философска култура; тенденции в развитието на философската колегия; преглед на разгръщането на академичната кариера на философите от страната; осмисляне делото на някои водещи фигури в българската философска общност; размисли върху актуалното състояние и близкото бъдеще на философската гилдия в България.