Вече повече от век тече дебатът относно понятийната „оптика”, през която е възможно най-адекватно и продуктивно да се себеосмисли философското в новата ни културна история. По същество това е дебат за самобитността, мащаба и мястото на създавания у нас философски продукт в отношението му към установените ценности в световната философия. През последните години процесите на реинтеграция в Европа отново изведоха на преден план въпроса за философската ни самоидентификация, трайно ангажирал вниманието на професионалната общност у нас във времето. Досега той се е решавал чрез изхождане от четири основни понятия – българска философия, философия в България, българска философска мисъл и българска философска култура. Всяко  от тях има своите епистемологични възможности и недостатъци, като тук приемаме последното за най-продуктивно при осмисляне на философстването у нас.
Понятието „философска култура” се използва отдавна от различни български философи, но с най-голям принос за изясняване на неговото съдържание и продуктивно прилагане при изследване на философската действителност в страната е проф. Михаил Бъчваров. Той прави разлика между „философията като наука” и „философска култура”. Първият термин визира само философските учения, било то оригинални или заимствани, докато терминът „философска култура” обхваща освен тях и формите на публичния им живот. Ние следваме тази линия на разбиране на философската култура като обособяваме в нея два сегмента – социокултурен и собствено идеен.
Идейният пласт на философската култура включва основополагащите теми, проблеми и възгледи, очертаващи диалогичните полета в националната ни философска култура. По-конкретно тук публикуваме: библиография (обща и по теми) за реализираните изследвания върху философстването в страната; архиви – документи (лични и институционални) и анализи на българската философска култура; анотации на новопоявили се значими изследвания от български автори; информации за състояли се събития и обяви за предстоящи такива, в които участват професионалните философи от страната; информация за реализираните и текущите проекти на членовете на Института за българска философска култура и друга актуална информация за теоретичната работа в полето на философската българистика.
Социокултурният пласт на философската култура – наричан още „философска публичност“, схващаме не само като условие и средство за живота на философията у нас, но и като нейно лице в качеството ú на сегмент на националната култура. За базисен елемент в структурата на философската публичност приемаме институциите на знанието. Като втори основен елемент в тази структура полагаме философската колегия, с нейните формални и неформални организации, както и водещите личности, в ролята им на субект на философстването. Третия стълб на философската публичност са средствата и способите за огласяване на изследователските резултати – философските форуми и философският печат.
Амбицията на членовете на ИБФК е да осъществяват многостранен и интегрален анализ на българската философска култура. Смятаме тази дейност за отворен проект, в който биха могли да се включат всички желаещи да допринесат за по-успешната му реализация.
Ще сме благодарни за предоставена информация относно текущия професионален живот, за посочване на евентуални пропуски и неточности в поместените бази данни, както и за предложения относно подобряване на сайта.